РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Златоград, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100093 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Н. М. Н. срещу О.
Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца, спрямо О.
Н., по отношение на имот, представляващ реална част с площ от 700 кв.м.,
разположена се в южната част на поземлен имот с идентификатор 51319.6.686
по КККР на гр. Н., одобрена със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на
изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността И., вид територия
- Земеделска, категория 9, НТП - Ливада, с площ от 5100 кв.м., стар номер
006805, при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.6.687;
51319.7.5; 51319.7.28; 51319.7.27, придобита въз основа на давностно
владение.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на описаната реална част. Излагат се
съображения, че владее процесната площ, считано от 1985 г. явно и
необезпокояван от никого, като е облагородила имота, изградила е суха
каменна зидария след това го е подравнила и го е превърнала в градина. Сочи,
се, че процесния имот е в непосредствена близост до нейната къща, като се
използва за градина, в която засажда ежегодно различни селскостопански
култури и е засадила различни овощни дръвчета. При направена справка,
ищцата установила, че процесния имот, в това число и реалната част, която
владее е записан като стопанисвани от О. Н. и попадащ в категорията на земи
по чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че имотът, никога не е бил с неустановен
1
собственик или безстопанствени, а още по-малко О.Н. някога го е
управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
Сочи, че процесния имот никога не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ищцата твърди, че в
периода от 1985 г. до настоящия момент вкл. не е прекъсвала и не е губила
владението върху имота, като процесната реална част е владяни от нея, като
собствена постоянно, явно и необезпокояван от никого. Имотът не е внасян в
блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на
ищцата, чрез отчуждаване или одържавяване. При тези твърдения ищцата Н.
М. Н. моли, съдът да признае за установено по отношение на ответника О. Н.,
че е собственик на описаната и индивидуализирана в исковата молба реална
част от Поземлен имот с идентификатор 51319.6.686 по КККР на гр. Н..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О. Н.признава изцяло предявените искове, като основателни и
доказани и моли същите да бъдат уважени. Сочи се, че общината не е дала
повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт
върху процесните имоти, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
С протоколно определение от 04.10.2023 г., съдът на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК е приел изменение на предявения иск, съобразно заключението на
изготвената по делото СТЕ, като същият се счита предявен за имот,
представляващ реална част с площ от 430 кв.м., разположена в южната част
на ПИ с идентификатор5 1319.6.686 по КККР на гр. Н. В проведеното по
делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се
представлява. Ищецът, редовно призован не се явява. Постъпила е молба от
процесуалния му представител, който моли делото да се разгледа в негово
отсъствие, като съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК,
предвид заявеното признание от страна на ответната община. Претендира
разноски за производството.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по
делото пълномощно (л. 24) е нарочно упълномощен от кмета на О. Н. при
условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на
ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно,
2
доколкото не е спорно по делото, че процесните имоти са записани като
стопанисвани от О. Н. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Поради това съдът намира, че
ответната община е дала повод за образуване на настоящото дело, като с
извънсъдебните си действия изразяващи се във включване на имотите в
категорията земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, е оспорила правото на собственост на
ищеца. Единствения ред, ищецът да защити правата си срещу съставения
титул за собственост, е именно настоящият съдебен процес, поради което
съдът приема, че общината е дала повод за завеждане на делото. Ищецът
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ
размер на сумата от 820 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 10 лв.
– такса за вписване на ИМ, 10 лв. – д.т. за СУ, 350 лв. – депозит за
възнаграждение за вещо лице и 450 лв. – адв. възнаграждение – заплатено
изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС. Посочените разноски са
действително направени от ищеца, поради което и с оглед изхода на делото,
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК ., адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А. С.“ № ., че Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н.,
обл. С., ул. „И.“ № .е собственик на имот, представляващ реална част с площ
от 430 кв.м., разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор
51319.6.686 по КККР на гр. Н., одобрена със Заповед № РД-18-75/19.11.2021
г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността И., вид
територия - Земеделска, категория 9, НТП - Ливада, с площ от 5100 кв.м., стар
номер 006805, при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.6.687;
51319.7.5; 51319.7.28; 51319.7.27, повдигната в жълт цвят на комбинирана
скица към СТЕ (л. 39 от делото), изготвена от в.л. инж. Д. С., придобита въз
основа на давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О.Н., ЕИК ., адрес: гр. Н., обл. С., ул.
„А. С.“ № ., да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н.,
обл. С., ул. „И.“ № . сумата в общ размер на 820 лв. (осемстотин и двадесет
лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Комбинирана скица към СТЕ (л. 39 от делото), изготвена от в.л. инж.
Д. С., приподписана от съдия-докладчик, да се счита за неразделна част от
настоящото съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___В.Д.____________________
3