№ 68
гр. Момчилград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200175 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „********" ЕООД-
с****** общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕИК-******, представлявано от Управителя Х. ИЛ.
Х., против Наказателно постановление № 09- 002 640/ 16.07.2021г. на Изпълнителният
директора на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда"- София, с което на
осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от Кодекса на труда, на жалбоподателят е било наложено
административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за допуснато
нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го
обжалва. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява, че не
допуснал посоченото административно нарушение. Сочи, че при издаването на АУАН и НП
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги правели
незаконосъобразно. Посочва се, че описанот в НП лице никога не било работило в
дружеството арматурист, както и че той и едно друго лице били ангажирани по гр.договор
за съответният ден да подравнят пътя и оформят канавката. Иска от съда да отмени изцяло
НП. В съдебно заседание, търговецът се представлява от адв.М.А., който поддържа жалбата
и намира, че нак.постановление е незаконосъобразно издадена, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, и не били налице доказателства, че установените при
проверката в визираният обект работници са наети от търговеца. Счита, че няма допуснато
нарушение от страна на санкционираният търговец и иска отмяна на обжалваното НП, по
изложени подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- ИА „ГИТ"- София, чрез Дирекция "Инспекция по труда"-
1
Кърджали, чрез процесуалният си представител- ю.к. К. изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Иска от съда да потвърди изцяло НП,
като правилно и законосъобразно и претендира ю.к. възнаграждение, респ.
прави възражение за прекомерност на адв.хонорар, по изложени подробни в писмена защита
доводи.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
При анализа на данните по делото, които следва да се използват при преценяване на
допустимостта и основателността на жалбата, и респ. законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, и доводите на страните са следните; показанията на
актосъставителя и свидетелите по акта; АУАН № 09- 002 640/27.04.2021г.: Обжалваното
НП № 09- 002 640/ 16.07.2021г,- ведно със известия за доставка и разписки за връчване;
Протокол за извършена проверка от 09.04.2021г.; 1 бр, декларация от работещо лице по
смисъла на чл.402 ал.1 т.З от КТ /М.А.Р./: граждански договор за извършена работа от
09.04.2021г.- и протокол за приемане на извършената работа от същата дата; регистър на
уведомления за трудови договори по ЕИК на работодател и работник по чл.62 КТ- с
описаното лице няма сключен тр.договор; справка от Търг.регистър за дружеството;
Разрешение за строеж № 11/ 20.08.2021г., изд. на името на Х. ИЛ. Х. /управителят на
дружеството жалбоподател, и касаещ обект „Жилищна сграда с търговски партер е
подпорни стени“ в новообразуван УПИ 15- 605 от кв.28 по ПУП на с.Бенковски; и др.,
описани в съдебният протокол и приети от съда по надлежният ред.
От приложеното по делото като доказателство заверено копие на обжалваното
наказателно постановление- описано по-горе е видно, че същото е било изпратено на адреса
на жалбоподателя, и същото е било връчено на 21.06.2021г./ведно със други
нак.постановления, отразени в разписката за връчване по пощата/.
Съдът, като се запозна със съдържанието на АУАН и прецени същото със
искванията за реквизитите на АУАН, посочени в нормата на чл.42 т.6 от ЗАНН, намери, че в
акта са отразени името на търговеца, ЕИК и адресът на управление и адресът на
кореспонденция, и което е много важно да се отбележи и задължението на нарушителят, при
промяна на адреса, който е посочил в акта, да уведоми наказващият орган.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице редовно връчване на процесното
нак.постановление, а депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок и
процесуално допустима. Ето защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата за
процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно- наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло и приключило
съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални
нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление
2
или ограничаващи правото на защита на административно-наказаното лице. В атакуваното
НП ясно, точно и пълно е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
поради което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е
нарушено правото на лицето да узнае за какво точно административно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Визираният по-горе АУАН е съставен в присъствието на оправомощено лице,
предвид разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ, където е посочено, че нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
Именно такъв орган е актосъставителят Т.С., заемаща длъжността „главен инспектор“ при
“
Д"ИТ- Кърджали. Посочената правна норма пряко делегира правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган- ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР „Главна
инспекция по труда"- София, чиято материална компетентност също не подлежи на
съмнение.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя срокове по
чл.34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
27.04.2021г., а обжалваното НП е издадено на 16.07.2021г., т.е спазен е шестмесечният
срок за издаване на НП от съставянето на акта. Само за пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи, че нарушението е било установено от контролните органи на
09.04.2021г., и АУАН е съставен във визираният в правната норма тримесечен срок.
При условие, че жалбата е подадена в срок, тогава вече съдът следва да обсъди
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /извън приложението на
правилата за индивидуализация на административното наказание, тъй като в конкретния
случай е в минимален законов размер/ по отношение същността на вмененото
административно нарушение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.04.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Кърджали са
извършили проверка на строителен обект- обект „Жилищна сграда с търговски
партер е подпорни стени“ в новообразуван УПИ 15- 605 от кв.28 по ПУП на
с.Бенковски; Община Кирково, и изпълняван от строителни работници на
“********“ ЕООД- с.Еровете, общ.Кирково, представляван от Управителя Х. ИЛ.
Х., при която са установили, че търговецът, работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с един от работниците-
М.А.Р. преди постъпването му на работа като „строителен работник". Посоченият
работник по време на проверката е установен да работи с останалите работници в
изкопната част на обекта върху положеният бетон и връзвал арматура. Същият
работник е попълнил е декларация по чл.402 ал.1 т.З КТ, и е посочил, че е на
работа от деня на проверката /09.04.2021г./ на длъжност „мазач", че има сключен
трудов договор, с раб.време от 08,00 часа до 17,00 часа, с месечно възнаграждение
от 650 лева, с почивни дни събота и неделя, и 1 часа през деня. Била направена
справка в ИА „ГИТ" по ЕГН на лицето, и се установило, че между тях няма
3
сключен трудов договор в писмена форма. В същото време на 12.04.2021г. в ДИТ-
Кърджали е представен граждански договор за извършена работа от 09.04.2021г.
/за подравняване и оформяне на канавка на път, минаващ през обекта и протокол
за приемане на извършената работа от същата дата. В наказателното
постановление /и в АУАН/ е посочено, че работникът е установен да връзва
арматура, а не да оформя и подравнява канавка. Такъв договор не е бил
представен до приключване на проверката на място, като гражданският договор
е представен на 12 април 2021г..
За установеното по време проверката е съставен Протокол за извършена проверка и
Констативен протокол, а на 27.04.2021г. е съставен АУАН- посоченият по-горе, в който е
изложена гореописаната фактическа обстановка. Актосъставителят квалифицирал
нарушението като такова по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. АУАН е бил съставен в
присъствието на 2-ма свидетели, като които са били свидетели по установяване на
нарушението и които го подписали, както и в присъствието на законният представител на
търговец /управителят на дружеството / а именно лицето Х. ИЛ. Х./н. който го подписал
без възражения.
Действително, нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН предвижда актът за установяване на
административно нарушение да се връчи лично на нарушителя. В случая обаче не се наказва
нарушителят в лично качество, а търговският субект, който отговаря за действията на
нарушителя. Именно затова наказанието намира израз не във „глоба", а във „имуществена
санкция". Текстът на чл.83 от ЗАНН визира като основание за налагане на имуществената
санкция факта на неизпълнението на задължения към държавата или общината при
осъществяване дейността на юридическите лица и едноличните търговци. Вината не е част
от фактическият състав на гореспоменатата разпоредба. От значение е само
неосъщественото публичноправно задължение, обременяващо правната сфера на
юридическото лице.
ЮЛ и ЕТ участват във всяка възможна процесуална процедура посредством свой
представител. Законът никъде не въвежда изискване този представител да бъде само законен
или пък овластен посредством изрично пълномощно. Пък и казано най- общо, не следва да
се приема формалистичен подход, че винаги при съставен, предявен и подписан АУАН от
пълномощник е основание за отмяна на наказателното постановление. Най-малкото такъв
подход би провокирал винаги всеки нарушител да не се явява лично за съставяне,
предявяване и подписване на АУАН, вместо което винаги да изпраща пълномощник, с
непрецизно съдържание на пълномощното.
С оглед на горното съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.43 ал.5 от
ЗАНН и е налице надлежно съставяне и връчване на АУАН.
Като допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че и Протокол за
извършена проверка от 09.04.2021г. /с изх. №ПР 2111 866/ 26.04.2021г./, е връчен на
посоченото представителя на дружеството, който по време на проверката на място е
присъствал.
4
По делото като доказателства са приложени писмени доказателства, изходящи от
търговеца- жалбоподател, а именно цитираният по-горе граждански договор за
извършена работа от 09.04.2021г. /за подравняване и оформяне на канавка на път,
минаващ през обекта и протокол за приемане на извършената работа от същата дата, както и
Разрешение за строеж № 11/ 20.08.2021г., изд. на името на Х. ИЛ. Х. /управителят на
дружеството жалбоподател, и касаещ обект „Жилищна сграда с търговски партер е
подпорни стени" в новообразуван УПИ 15- 605 от кв.28 по ПУП на с.Бенковски;
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят и свидетелите по акт, които потвърждават описаното в АУАН, заявяват, че
са установили именно това нарушение, и при установяването на нарушението, са
констатирали, че посоченият по- горе работник М.А.Р. по време на проверката е установен
да работи с останалите работници в изкопната част на обекта върху положеният
бетон и връзвал арматура, а не да подравнява пътя или канавката, така, както е посочено
в жалбата и в представеният граждански договор. Служителите на ДИТ- Кърджали, които са
извършили проверката са категорични, че същият работник е попълнил е декларация по
чл.402 ал.1 т.З КТ, и е посочил обстоятелствата по нея. Служителите на Инспекцията по
труда посочват, че са установили на място работници, в т.ч. и визираният в НП и АУАН,
които да попълнили сами декларациите, в които посочили тези обстоятелства.
В качеството на свидетел е разпитан М.А.Р. /установеният на обекта на работник/ и
БОРЯНА МИТКОВА ХЪЗОВА /кмет на населеното място- с.Бенковски/. Първият от тях-
работникът, заявява, че Х. му е шурей, и го извикал да помага малко на пътя, като имало кал
и носели баластра. Не бил връзвал арматура, само подал връзка арматура на един, който
поискал това. По едно време дошли няколко човека на проверка, които го извикали, и
започнали да му диктуват и той е писал, като впоследствие /след предявяване на
декларацията по чл.402 ал.2 т.З от КТ/ заявява, че е записал само името си, както и подписът
е негов, а другото не знаел кой бил написал. Категорично отрича да е работил като
арматурист.
Св.ХЪЗОВА/кмет на с.Бенковски/ сочи, че по сигнал на граждани е отшил на
строителният обект, и видяла, че пътят е разкалян и по него има разхвърляни железа и
строителни материали, и затова е казала на работниците на обекта собственикът на фирмата
да разчисти пътя. Заявява, че разчистването на пътя е станало от фирмата. Не знаела сой е
строителят на обекта, но знаела собственика, и той бил Х.. Когато отишла на място е
забелязала 7-8 човека, но имената не знаела и тях казала да бъде извикан собственикът и
дошъл Х.. На следващият ден е установила, че пътят е разчистен и опесъчен и можело да се
минава.
Съдът намира, че направеното от жалбоподателя възражение, че друг е бил
строителят на обекта, респ. работодател на посочените в нак.постановление лица, за
неоснователно, т.к. наличните писмени и гласни доказателства сочат на извода, до който е
достигнал АНО- т.е., че търговецът- жаблоподател е имал качеството на работодател по
отношение на тези работници. Посочените в жалбата и в допълнителната молба възражения
5
в тази насока са неоснователни- като не са представени писмени доказателства за
обстоятелството, че строителството е възложено на друго дружество, както и че работникът
не е работил на обекта. Съдът счита, че представеният граждански договор не може да бъде
приет за доказателство в насока, че работникът е изпълнявал друга функция, а не трудова,
т.к. пряко е установен от контролните органи да извършва трудова дейност по строителният
обект, а не да работи по пътя или канавката /освен изложеното, самият работник е
декларирал тези обстоятелства/.
Предвид горното съдът намира, че описаната в АУАН и в процесното наказателно
постановление, фактическа обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин,
както и допуснатото нарушение е установено. От горните доказателства е видно, че
търговецът- жалбоподател е работодател по смисъла на §1 т.2 от КТ. Съдът приема, че така
установеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от
КТ, и правилно на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.З от КТ на жалбоподателят е
наложена санкция в размер на 1 500 лева, вместо да се приложи нормата на чл.415 „в" от КТ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
От така събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, със която е осъществен
съставът на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ- установи се, че в
обект, стопанисван /в който се извършвали СМР/, извършвани от дружеството-
жалбоподател, и собственост на същото дружество, е било допуснато до работа лице-
посоченото по- горе /М.А.Р./, като не е бил сключен трудов договор, в писмена форма,
подписан от двете страни.
В законодателството, в разпоредбата на ал.1 на чл.61 от КТ е предвидено, че преди
започване на работа се сключва трудов договор между работника и работодателя, като
нормата на чл.62 ал.1 от КТ определя и формата на този трудов договор, и това писмената
форма. Т.е., трудов договор в писмена форма следва да се сключва винаги между работник и
работодателя, и то преди започване осъществяването на правата и задължения по така
възникналото трудово-правно отношение, и задължение на работодателя е да не допуска да
работят лица, с които не е сключен в писмен вид трудов договор.
За гарантиране изпълнението на горните задължения е предвидена санкция в нормата
на чл.414 ал.З от КТ, където е посочено, че работодател, който наруши разпоредбата на
чл.61 ал.1 от КТ, чл.62 ал.1 или ал.З, и чл.63 ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с глоба от 1 500
лв до 15 000лв. Предвидена е санкция за виновното длъжностно лице, което не е предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че търговецът-
жалбодател има качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби към КТ по отношение на посоченият по-горе работник, и същото е нарушило
разпоредбите на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, а именно, допуснал до работа това лице, без
6
преди това с него да е подписал трудов договор в писмена форма, т.е., търговецът-
жалбоподател, като работодател е допуснал нарушение на задължителната норма на чл.61
ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът счита, че при така приетата за установена фактическа обстановка,
административно-наказващия орган правилно е постановил да се наложи санкцията,
предвидена в нормата на чл.414 ал.З от КТ, а именно "имуществена санкция" в размер на 1
500 лева, на търговеца- жалбоподател, в минимално предвиденият размер, т.к., описаното
като нарушение не покрива белезите на маловажност по смисъла на чл.415 „в" от КТ.
Съображенията за това, че е налице извършено нарушение по КТ, като същото може да бъде
отстранено веднага след установяването му, и от самото нарушение не са настъпили вредни
последици за работниците и служителите, но по делото се установи, че нарушението не е
отстранено- т.е. към момента на документалната проверка не се установи с работника да има
сключен писмен трудов договор.
Както и по-горе се посочи, нормата на чл.414 ал.З от КТ, приложена от
административно- наказващият орган предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61ал.1, чл. 62 ал. 1 или ал.З и чл.63 ал.1 или ал.2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 лева до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна /обективна/ отговорност,
състояща се в неизпълнение от страна на жалбоподателя - горепосоченото дружество на
вменено му с нормативен акт задължение- да не допуска до работа, работника преди да
сключи с него в писмен вид трудов договор, сиреч, преди подписан и от двете страни
тр.договор. Посочената норма представлява общия състав на описаното нарушение. Съдът
счита, че при така приетата за установена фактическа обстановка, административно-
наказващия орган правилно е приел нарушението за установено и е постановил да се наложи
санкцията, предвидена в нормата на чл.414 ал.З от КТ, а именно "имуществена санкция" в
размер на 1 500 лева, на дружеството, т.к., описаното като нарушение покрива белезите на
нарушението по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ;
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че не е налице
извършено нарушение по чл 62 ал.1 от КТ, съдът намира за неоснователни. Още повече че в
тази насока липсват депозирани от жалбоподателя доказателства, а всички събрани по
делото такива, включително и гласните, сочат на точно противоположен правен извод.
Съдът намира за правилна преценката на АНО, че това деяние на нарушителя
съставлява първо установено, извършено от него нарушение, за което и правилно е наложил
санкцията в нейния най- нисък, законоустановен размер от 1 500 лева; При това положение,
този съдебен състав намира, за безспорно установено нарушението извършено от страна на
жалбоподателя, което покрива признаците посочени в разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.
По изложените съображения съдът намира, че процесното наказателното
постановление № 09- 002 640/
16.07.2021г. на
7
Изп.Директор на Изп.агенция „Главна инспекция по труда"- София, за правилно и като
такова следва да бъде потвърдено. Не са налице предпоставките за приемане на случая за
маловажен по-горните съображения.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63
ал.5 вр.ал.З от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно последната
норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27 „е“ от НЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80
до 120 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на които е взел участие
процесуалният представител на наказващият орган, като е изготвил и депозирал и писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице /чл.2 ал.1 от Устройственият правилник на ИА „ГИТ"/
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002 640 от 16.07.2021г.,
издадено от Изпълнителният директор на „Главна инспекция по труда"- София, с което
на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от КТ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева на „********" ЕООД- с******
общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕИК-******, представлявано от Управителя Х. ИЛ. Х.,
в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД- с****** общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕИК-
******, представлявано от Управителя Х. ИЛ. Х., да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" гр. София, сумата от 80 лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8