Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7730 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„И.” АД, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване
между страните, че Е.Д.Е., ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:
-
21272.60лв.
– неплатена главница по договор
за банков кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата;
-
590.56лв.
– възнаградителна лихва по договор банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата, начислена
за периода 27.06.2018г. – 30.08.2018г.;
-
1220.71лв.
– мораторна лихва върху главницата по договор банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата, начислена
за периода 27.06.2018г. – 22.11.2018г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 23.11.2018г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №17803/2018г. на
ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за
процесните суми, за които била
издадена заповед по чл.417 от ГПК. След като била
проведена процедура по връчване на заповедта, на заявителя били дадени
указания за предявяване на настоящите
искове.
Ищецът твърди още, че по
силата на договор за банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна карта
от същата дата, „И.” АД се задължило да предостави
на Е.Д.Е. възможността да се ползва
от парични средства с лимит до 25 000лв. Това си задължение ищецът
изпълнил с активирането на кредитна карта,
на 24.06.2016г. От този момент започнали да се усвояват
многократно от ответника различни суми. Срещу това ответниът поел задължението да връща получаваните
парични средства,ведно
с възнаградителна лихва за ползването им, до съотвенто договорени
срокове.
Твърди
още, че длъжникът
изпълнявал задълженията си до вноската
с падеж 15.06.2018г., част от главницата
по която останала невърната. След това и на падеж
26.07.2016г. останали
неплатени лихви. Последвало преустановяване
в цялост на плащанията. А на
31.08.2018г. настъпил
крайния падеж на договора.
С
оглед на изложеното се твърди,
че ответникът дължи в полза на
ищеца останалта невърната усвоена кредитна сума в исковия размер, както и неплатени възнаградителна
и мораторна лихви върху нея,
в исковите размери и периоди.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той
излага становище за недопустимост на делото. Оспорва изцяло по основание и по размер и предявените
искове, с възраженията за: 1/ ненастъпила изискуемост на задълженията; 2/ нищожност на целия договор
за кредит, която следвало да се провери
служебно от съда; 3/ неравноправни в него клаузи (без да сочи кои и по какви причини);
4/прекомерни лихви; 5/ необосновани
размери на задълженията.
По същество моли за цялостно
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.417 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми.
Видно от приложените по делото договор за кредитна карта,
ведно с общи условия към него (л.27-45) и функционално свързан с него договор
за кредит по кредитна карта (л.46-54), неоспорени по автентичност, по
силата на договор за банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата, „И.” АД се задължило
да предостави на Е.Д.Е. възможността да се ползва
от парични средства с лимит до 25 000лв. Срещу това ответниът поел задължението да връща получаваните
парични средства, ведно
с възнаградителна лихва за ползването им от 17.5% и ГПР от 19.98% на година,
до съотвенто договорени срокове и при краен срок на договора 31.08.2018г. Поради
характера на договора няма погасителен план, а е предвидено задължение за
минимално месечно плащане до 15-то число на месеца (чл.9.4. от договора).
От
заключението по приетата ССчЕ, което съдът възприема за обективно и мотивирано,
се изяснява, че общият размер на усвоените средства по горните договори за
кредит и за кредитна карта, възлиза на 48 677.61лв.Сборът от всички
плащания от длъжника е в размер на 27 405.01лв. Разликата, която всъщност е и
невърнатата заемна главница, е в размер на 21 272.60лв. Лихвата за забавата е в
размер 1220.71лв. за исковия период, а дължимата непогасена възнаградителна
лихва за процесния период е в размер на 590.56лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на делото няма никакви съмнения, а изложените доводи в
отговора на исковата молба касаят основателността на исковете.
Предпоставките
за уважаване на предявените искове се свързват с пълното и главно доказване от
ищеца на: наличието
на твърдяната договорна връзка с ответника;предоставянето
на кредитната сума на кредитополучателя
(по сочения
начин, чрез сметка
по кредитна карта, за ползването на която е сключен отделен договор);
изпадането в забава на длъжника; настъпването
на изискуемостта на неплатените дългове; размера и периода на претендираните вземания.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже своята
изправност по отношение на задължението
за плащане, еветуално положителните факти, на които
основава възраженията си – за нищожността
на целия или на части
от договора, на сочените от
него основания.
По договорите: Както вече се посочи по делото са представени договор
за кредитна карта с общи условия към него и функционално свързан с него договор
за кредит по кредитна карта, сключени в един и същ ден. Подписите на страните
не са оспорени по автентичност, поради което договорите обвързват страните по
тях с договореното съдържание. Ето защо е доказано по делото, че по
силата на договор за банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата, „И.” АД се задължило
да предостави на Е.Д.Е. възможността да се ползва
от парични средства с лимит до 25 000лв. Срещу това
ответниът
е поел задължението да връща получаваните
парични средства, ведно с
възнаградителна лихва за ползването им, до съотвенто договорени периодични и краен срокове, при задължение за минимално месечно плащане до 15-то число
на месеца.
Възраженията за
нищожност на договора в случая не могат
да се приемат и споделят. Като начало следва да се отбележи, че сами по себе си
оплакванията са абстрактни, защото не са подкрепени с конкретни аргументи.
Поискано е да се извърши „служебна проверка за нищожност на договора“, каквато
нищожност не се констатира от съда. Налице са всички съществени реквизити на
договора и не се откриват служебно такива, които да водят до пълната му
нищожност. Отново така са въведени и общи оспорвания за неравноправност на
клаузите му, без да сочи кои клаузи и по какви причини се считат за такива.
Служебно не се открива и тук порок. За пълнота е достатъчно да се посочи, че възнаградителната лихва
за ползването на кредитната сума е от 17.5% върху усвоеното и ГПР от
19.98% на година, които размери на възнаградителното ползване са
обичайни и изобщо не могат да се считат противоправни и прекомерни до степен на
недопустимост. Не се претендират в случая и никакви допълнителни такси,
неустойки и разходи със съмнително основание и цел, а само главница, лихва за
ползването и лихва за забава, а последната е изчислена в размер на законната лихвва. Прочее че порок на клауза, ако би го имало, не
винаги означава порок и на сделката. Обобщено не се споделят от съда общо
отправените оплаквания за неравноправността на част или на цялата кредитна
сделка.
По изправността на
ищеца: От заключението по приетата
ССчЕ, което съдът възприема като обективно и мотивирано, се изяснява, че общият
размер на усвоените от ответника, чрез кредитната карта, средства по горните
договори за кредит и за кредитна карта, възлиза на общо 48 677.61лв. С
това и задължението на ищеца и кредитор очевидно е изпълнено.
По изправността на ответника: От заключението по приетата ССчЕ, което съдът възприема
като обективно и мотивирано, се установява, че общият размер на всички
направени плащания от длъжника, тоест общият размер на върнатите суми, е 27
405.01лв. Следователно ответникът несъмнено е в частично по размер и по срок
неизпълнение на паричните си задължения по договора.
По изискуемостта: Видно от съдържанието на договора за кредит, на дата
31.08.2018г. е настъпил
крайният
му падеж. Този момент предхожда момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 31.11.2018г. Ето защо няма каквото и да е съмнение,
че всички вземания на ищеца по договора за кредитора са такива с настъпил падеж
още преди образуване на делото. Възраженията в тази насока са неоснователни.
По размера: От заключението по приетата ССчЕ, което съдът възприема
за обективно и мотивирано, се изяснява, че невърнатата заемна главница е в
размер на 21 272.60лв.; лихвата за забавата е в размер 1220.71лв. за исковия
период, а дължимата неплатена възнаградителна лихва за процесния период е
590.56лв. В този смисъл предявените искове съответстват по размер на дължимите
вземания.
В заключение по гореизложените съображения съдът намира предявените
искове за доказани по основание и размер, поради което същите следва да бъдат
уважени в цялост, като главницата и със законна лихва от заявлението, по арг. от чл.86 ЗЗД.
По разноските: Предвид изхода по спора, на ищеца се следват сторените
от него разноски, в размер на 489.22лв. (държавна таска),
100.00лв. юк хонорар и 180.00лв. възнаграждение за
вещо лице.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. следва произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство, присъдени в
размер на 461.68лв. – д. такса и 50.00лв. – юк
хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Е.Д.Е.,
ЕГН**********, дължи на ищеца „И.” АД, ЕИК***, следните суми на следните основания:
-
21272.60лв.
– неплатена главница по договор
за банков кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата;
-
590.56лв.
– възнаградителна лихва по договор банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата, начислена
за периода 27.06.2018г. – 30.08.2018г.;
-
1220.71лв.
– мораторна лихва върху главницата по договор банков
кредит (овърдрафт) от 20.06.2016г. и договор за кредитна
карта от същата дата, начислена
за периода 27.06.2018г. – 22.11.2018г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 23.11.2018г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №17803/2018г. на
ВРС,
на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.Е., ЕГН**********, да заплати на „И.”
АД, ЕИК***, сумата
от 769.22лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.Е., ЕГН**********, да заплати на „И.”
АД, ЕИК***, сумата
511.68лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………