Р Е
Ш Е Н
И Е
№260057 06.01.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание
на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16900 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 3 от КТ, чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът Т.М.О. с ЕГН
********** е предявил срещу ответника „Биомашиностроене“ АД с ЕИК *** обективно
съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 1 839,68 лв. обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017г.,
изразяваща се в закупени лекарствени продукти, консумативи и проведено лечение
на ищеца; 2 800 лв. обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в
пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност
и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение; 11 700 лева
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 31.10.2017г., изразяващо се в разликата между получаваната от ищеца
инвалидна пенсия и БТВ на ищеца за периода 26.10.2018 г. - 01.12.2019 г.;
100 000 лв. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017г.
трудова злополука, изразяващи се в търпени болки и страдания във връзка с
множество телесни повреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на злополуката – 31.10.2017 г., до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че работи в
ответното дружество на длъжността „*****“, като по време на работа и при
изпълнение на трудовите си задължения, на 31.10.2017 г. е претърпял злополука,
приета за трудова с разпореждане № ******от 16.11.2017 г. на ТП на НОИ П..
Злополуката станала при прикачване на пневмо захващащо устройство към листов
материал от неръждаема стомана с размери 3000х1,500х12 мм, тежащ около 400 кг,
като е било необходимо отлепяне на долния слой на облепващото фолио на листа,
което е наложило работа на ищеца под повдигнатия товар. Вакуум захватът обаче
изпуска листа ламарина, който пада върху
ищеца. Ищецът твърди, че по нареждане на началника на цеха му е оказал помощ при извършеното прикачване и отлепяне.
В резултат на злополуката ищецът получил множествени счупвания на дясната
подбедрица със съпътстващо счупване на няколко ребра, като за ищеца настъпил
продължителен период на болки и страдания, влошаване на качеството на живот и
невъзможност да извършва нормално ежедневните дейности. Ищецът претърпял
двукратно оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, която
впоследствие била премахната. Ищецът твърди, че въпреки проведените три курса
ЛФК не може да стъпва на пострадалия си крак, като все още се придвижва с
патерици, както и че изпитва болки в гръдния кош, при дълбоко вдишване, година
след злополуката. Твърди, че е бил в болнични за периода 31.10.2017г. -
25.10.2018г., както и че с решение на ТЕЛК му е била призната 50% трайно
намалена работоспособност до 01.12.2019 г., в резултат на което търпи
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от разликата, между
изплатените обезщетения и БТВ, което би получавал, ако не бе настъпилата с
ищеца трудова злополука.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответника и становище от третото лице помагач на ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Ответникът твърди, че
трудовата злополука е настъпила в резултат на небрежно отношение на ищеца към
спазването на безопасните условия на труд, въпреки, че е бил инструктиран.
Оспорен е размера на претендираните неимуществени вреди като завишен и
несъответстващ на степента на увреждане и търпените болки и страдания. Оспорва
се и претенцията за заплащане на имуществени вреди в заявения размер. Твърди
се, че ответникът е платил на ищеца, във връзка със заявени от последния
имуществени претенции парични суми, които предвид заявените вече претенции са
били недължимо платени, с оглед липсата на конкретно обоснована материална
нужда, като ако съдът уважи претенцията на ищеца за заплащане на разходите за
лекарства и лечение да извърши прихващане между платените без основание от
ответника на ищеца суми в общ размер на 2325 лева и дължимите от ответника суми
за разходи за лекарства и лечение.
От третото лице помагач е постъпило
становище за неоснователност на исковете. Направено е възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, поради проявената от същия груба небрежност
при изпълнение на трудовите му задължения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За да се уважи искът за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на трудова злополука следва да се установи, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото
му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила
посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че
злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца, както и
твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при
злополуката, е претърпял посочените имуществени вреди – пропуснати ползи,
причинната им връзка със злополуката, както и техният размер.
За да се уважи искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се установи, освен
че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето
на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е
настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния
ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца какви
неимуществени вреди – болки и страдания, е претърпял ищеца, неудобства,
причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука.
В случая между страните не се
спори, и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е работил
по ТПО с ответника, възникнало на 05.10.2015 г. въз основа на трудов договор от
тази дата, по силата на който ищецът започнал работа при ответника на длъжност
„****” с основно тр. възнаграждение 480 лева месечно и доп. такова за всяка
прослужена година – 1 %, което ТПО и по настоящем не е прекратено. Не е спорен и факта, че на
31.10.2017 г. ищецът е претърпял трудова злополука, получена по време на работа
и изпълнение на служебните задължения като шлосер, приета за трудова злополука
с акт на ТП на НОИ Пловдив, както и че в резултат на същата ищецът е получил
травматични увреждания като фрактура крурис декстра ин партис проксималис
коминатива и фрактура косте ІІ, ІІІ, ІV и V торацис декстра.
Представена е инструкция за
безопасна работа с товарно съоръжение за пренасяне на ламарина до 1000 кг, с
която ищецът е бил запознат, съгласно която инструкция по време на работа с
товарното съоръжение и мостовия кран с ел. телфера работниците са задължени да
не стоят под тежестта и да стоят встрани от опасните зони на товара. Също така
са били представени доказателства за проведен изпит за проверка на ищеца на
знанията по правилата на безопасност на труда – протокл № *** от 02.06.2016г.
От заключението на вещите лица д-р Б. и
д-р М. по допуснатата комплексна СМЕ се установяват така описаните увреждания,
а именно че при инцидента на ищеца е причинено многофрагментно счупване на
дясна подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, довели до трайно затрудняване на
десния долен крайник и до трайно затрудняване на движенията на снагата. След
инцидента е проведено двукратно оперативно и консервативно лечение и
многократно рехабилитационно лечение за периода 01.11.2017г. до 19.11.2017г.
Вещите лица на база представената им от ищеца медицинска документация са
констатирали, че след изписването му поради усложнения в белия дроб ищецът е
приет във вътрешно отделение на УМБАЛ „Пловдив“. На 25.01.2018г. поради
нестихване на болките в дясна подбедрица и вторично разместване на фрагментите
отново е приет, като се отстранени оперативно интрамедуларния пирон и са
поставени две плаки. Ищецът е изписан на 28.01.2018г., с поставена гипсова
имобилизация за три месеца, а след свалянето на гипса е провел трикратно
болнично рехабилитация и физиотерапия. Също така в заключението е посочено, че
поради продължителната имобилизация и ненатоварване на крака са настъпили
усложнения – локална остеопороза и алгоневродистрофия, който се съпровожда след
свалянето на гипса с постоянни отоци и ограничени болезнени движения в близко
стоящите стави, като лечението на ищеца продължава и към момента на изготвяне
на заключението, като също така е посочено, че лечението на тази болест е бавно
и продължително. Според експертите зарастването на костта е приключило, но
усложненията следва да продължат да се лекуват в заведения за рехабилитация и
физиотерапия, планово, ежегодно и се ползват медикаментозни препарати. По
отношение на закупените от ищеца медикаменти, за които са представени
разходооправдатени документи и рецепти същите са били необходими и като вид и
количество с изключение на препарата Мелатонин. Вещите лица са констатирали и
гонартроза в начална фаза, която също се дължи на продължителното обездвижване
и остеопорозата, която при добро стечение на лечението на придружаващите
заболявания може да остане на този стадий, като според експертите било твърде
рано да се говори за бъдещи усложнения на това заболяване. В съдебно заседание
проведено на 05.03.2020г. вещото лице М. е подчертало, че на прегледа пациентът
се е явил накуцвайки, като е ползвал половин патерица.
От разпита на св. О. и Ч., родственици
с ищеца, се установява, че след инцидента ищецът постъпил в болница, по време
на който престой бил обслужван изцяло от съпругата му, изпитвал много силни
болки за които пиел обезболяващи, а след като се прибрал вкъщи започнал да
ползва инвалидна количка, защото се придвижвал много трудно, при ставане от
леглото му се завивало свят и трябвало да бъде придружаван до тоалетна, като и
до този момент не можел да се къпе сам,
защото ползвал патерица. Имал отоци в коляното, не можел да седи дълго време
прав, кяато заради получаваните отоци трябвало да лежи, като крака му трябвало
да е по-нависоко. Съпругата споделя, че след извършените няколко курса
рехабилитация мъжът й се чувствал по-раздвижен, като все още изпитвал
затруднения при придвижването му, като имал и телково решение с определена 50%
инвалидност за две години. Свидетелката споделя, че Т. страда от състоянието
си, бил изнервен, не ходил вече на риболов, не излизал с приятели, изолирал се
и си стоял вкъщи. Споделя, че колегите му от работата му оказали финансова подкрепа. Св. Т., която е лекувала ищеца, като
завеждащ рехабилитация и физиотерапия
казав, че въпреки проведените рехабилитационни процедури е налице ограничение
на движението на колянната и глезенната става, като пълно възстановяване е
много трудно, като освен това ищецът следва да продължи с рехабилитационните
процедури.
От разпита на св. Д. се установява,
че непосредствено преди инцидента ищецът е застанал под листа с ламарина, което
действие е в грубо нарушение с правилата за безопасност, за което ищецът е бил
надлежно инструктиран, относно това, че не може да стои под товара. Според
свидетеля началника на цеха бил там и направил забележка на Т.. По делото са
разпитани и св. Б.М. и Р., като според М.Т. дошъл да му помага без да е викан
от М., след което лапата на вакуума изпуснала ламарината и тя се стоварила
върху ищеца. Според този свидетел началника на цеха по време на манипулацията
също е бил там.
Изслушано са заключения на вещото
лице К., което е било оспорено от ответника, като е изслушано повторно
заключение с вещото лице В.. Според заключението на К. в размера на БТВ се
включват основната работна заплата за посочения период от 550 лева, ДВТСПО
/клас/ - 16% върху основната РЗ, сума за трудово участие за изпълнение на
месечното задание и сума за сменност по 5.00 лв. на смяна, като последните две
допълнителни възнаграждения имали постоянен характер. Според експерта разликата
между БТВ на ищеца, което е получавал преди злополуката и изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност за периода 31.10.2018г. –
25.10.2018г. е в размер на 1 446,03 лева, а разликата между БТВ на ищеца,
което е получавал преди злополуката и получаваната пенсия за инвалидност за
периода 26.10.2018г. – 31.10.2019г. е в размер на 11 575,75 лева.
От изслушаното заключение на вещото
лице В., в което не е било включено доп. възнаграждение за трудово участие се
установява, че разликата между БТВ на ищеца, което е получавал преди
злополуката и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност за периода
31.10.2018г. – 25.10.2018г. е отрицателна величина, или че получаваното
обезщетение е по-високо от заплатата, а разликата между БТВ на ищеца, което е
получавал преди злополуката и получаваната пенсия за инвалидност за периода
26.10.2018г. – 31.10.2019г. е в размер на 6215,75 лева.
Други доказателства не са
ангажирани.
По възражението за намаляване на
отговорността на работодателя поради проявена груба небережност съдът го намира
за основателно, доколкото ищецът е бил инструктиран за работа с товари и е
квалифициран специалист по работа с повдигащи съоръжения, и като е знаел, че не
следва да застава под товара, въпреки че е допускал, че в резултат на това
негово действие за него биха могли да настъпят неблагоприятни последици, е
проявил груба небрежност, която и най-небрежният човек не би допуснал.
Изложения в исковата молба довод, че на
ищеца било нередено от началника на цеха да извърши по този начин манипулацията
не изключва грубата небрежност, доколкото съгласно член 283 от КТ работникът не
е длъжен да изпълнява разпореждания на работодателя, които застрашават живота и
здравето му, а ищецът като квалифициран специалист е бил наясно с вредите от
изпълнението на такова разпореждане.
От събраните доказателства по делото
се установява, че работодателят не е създал необходимите условия и среда за
безопасна работа, след като началникът на цеха е бил по това време в цеха и е
наблюдавал процеса, като е допуснал отлепянето на фолиото да се извърши от
ищеца, заставайки под листа с ламарина, което е недопустимо и е в нарушение на
задълженията му като по-горестоящ на подчинения му ищец, да осъществява контрол
по безопасността на персонала на работните му места.
По иска за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Безспорно е установено, че ищецът е
претърпял на 31.10.2017г. трудова злополука, че в резултат на същата са му
причинени уврежданията, описани по-горе, които са довели до трайно затрудняване
на движенията на десния крак и снагата. Освен това ищецът е опериран двукратно, десния му крак е
имобилизиран за три месеца, и в който период ищецът е ползвал патерици, а след
проведените трикратни физиотерапевтични процедури все още продължава да ползва
канатка при придвижването му. В резултат на дългата имобилизация е развил
заболяванията гонартроза и остеопороза, за които също се налага продължително
лечение, като към настоящия момент има зарастване на костта, но е налице
дефицит в движенията на крайника, като не може да се каже, че при ищеца е
настъпило възстановяване и оздравяване. Ето защо съдът намира, с оглед
събраните по делото доказателства, че за репарация на причинените на ищеца
болки и страдания следва да се определи обезщетение в размер на 60 000 лева,
като отчита, че на същия са били причинени болки и страдания, които са били
високи по интензитет непосредствено след травмата, преди, по време на и след
операциите, бил е в затруднение да се придвижва, да се обслужва сам, като към
момента не е напълно възстановен, все още се придвижва с патерица, като
съществува и риск от влошаване на здравословното му състояние вследствие на
причинените в резултат на трудовата злополука заболявания – гонартроза и
остеопороза. Съдът приема, че при определяне на по-нисък размер на
обезщетението няма да се компенсират напълно болките и страданията – физически
и душевни, причинени на ищеца, а при определяне на обезщетението в по-висок
размер би се стигнало до обогатяването му, тъй като търпените болки и страдания
не са с такъв висок интензитет, за да се полага обезщетение от 100 000 лева,
каквото ищецът претендира.
Ето защо искът ще се уважи за
сумата от 60 000 лева, но предвид основателното възражение за съпричиняване
това обезщетение ще се намали с 30% на колкото съдът оценява приноса на
пострадалия по отношение на резултата, ще се присъди сумата от 42 000
лева, като за разликата над същата до пълния предявен размер от 100 000 лева
искът ще се отхвърли като неоснователен.
Основателно е искането за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 31.10.2017
г. до окончателното й плащане, поради което ще се уважи.
По иска за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, съдът намира следното:
За извършените от ищеца
разходи за закупуване на лекарства, заплащане на потребителски такси за
извършени прегледи от специалисти са представени писемни доказателства, които
не бяха оспорени от ответника, а и от заключението на СМЕ бе установено, че
същите са били необходими по вид и количество по време на лечението.
Възражението на ответника, че
ищецът е получавал от ответника недължими суми се явява неоснователно, тъй като
една част от тях представляват доброволно събрани от колегите му средства, за
да бъде подпомогнат той и семейството му, а посочените в РКО от 29.12.2017 и 23.01.2018г.
суми са платени на ищеца с цел закупуване на мед. консумативи, които не са били
предмет на заявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал. 3 от КТ увреденият работник има право да претендира от работодателя
заплащане на причинените му имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на
разликата между изплатеното обезщетение от държавното обществено осигуряване,
респективно получаваната пенсия за инвалидност и пропуснатата полза, която в
случая е в размер на нереализираното плащане за трудово възнаграждение.
Установено е наличието на трудова злополука, довела до временна
неработоспособност, като спорен в случая е въпросът следва ли сумите за
трудовото участие на работника, които ищецът би получил, да се считат
пропуснати ползи и част ли са те от трудовото възнаграждение на ищеца.
Съдът приема, че отговорът на
този въпрос е положителен – сумите за трудово участие следва да се включват във
възнаграждението, което ищецът би получил, ако не бе претърпял увреждането.
Това е така, поради следното:
Пропусната полза са само трудови възнаграждения – основни и допълнителни
такива с постоянен характер, които ищецът би получил със сигурност в случай, че
е полагал труд. Касае се за доп. възнаграждение, което се изплаща постоянно
заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в
зависимост единствено от отработеното време. Ето защо съдът кредитира именно
заключението на вещото лице К., а не приетото от вещото лице В.. В този смисъл
предявените от ищеца искове за имущ. вреди се явяват основателни и доказани до
размерите посочени от вещото лице К., но с оглед основателното възражение за
груба небрежност отговорността на работодателя следва да се намали с 30 %, като
на ищеца ще се присъдят: сумата от 1 287,78 лв. обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на
31.10.2017г., изразяваща се в закупени лекарствени продукти, консумативи и
проведено лечение на ищеца; 1012,22 лв. обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи
се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност
и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение; 8190 лева обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука,
претърпяна на 31.10.2017г., изразяващо се в
разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и БТВ на ищеца за
периода 26.10.2018 г. - 01.12.2019 г.
Основателно е искането за
присъждане на законната лихва върху главниците от датата на злополуката –
31.10.2017 г. до окончателното им плащане, поради което ще се уважи.
С оглед изхода на спора всяка
от страните има право на разноските, като ищецът има право на такива съразмерно
с уважената част от иска, а ответника с отхвърлената.
Ищецът не е направил разноски,
като на неговия адвокат следва да се определи адв. възнаграждение по член 38,
ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 1736 лева.
Ответникът претендира разноски
в р-р на 550 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете следващите
се на ответната страна разноски възлизат на 303 лева.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ върху всеки уважен
иск, от които 1680 лева по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди и 419,60 лева – за имуществени такива, общо 2099,60 лева за двата иска. В
негова тежест на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да се възложат и направените
от бюджета на съда разноски за ССЕ и СМЕ, както следва – 400 лева за СМЕ и 100 лева за ССЕ, общо 500
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Биомашиностроене“ АД с ЕИК ***да заплати
на Т.М.О. с ЕГН ********** следните суми: 1 287,78 лв. обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука,
претърпяна на 31.10.2017г., изразяваща се в закупени лекарствени продукти,
консумативи и проведено лечение на ищеца;
1012,22 лв. обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в
пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност
и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение; 8190 лева обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука,
претърпяна на 31.10.2017г., изразяващо се в
разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и БТВ на ищеца за
периода 26.10.2018 г. - 01.12.2019 г.; както и сумата от 42 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017г. трудова злополука, изразяващи се
в търпени болки и страдания от многофрагментно счупване на дясна подбедрица в
горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни
ребра, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
злополуката – 31.10.2017 г., до окончателното плащане на дължимите суми, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди за разликата над уважените суми до пълните им предявени размери, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Биомашиностроене“ АД с ЕИК ***да заплати
на адв. М.В.М.,*** сумата от 1736 лева адв. възнаграждение по член 38, ал.2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА
Т.М.О. с ЕГН ********** да
заплати на „Биомашиностроене“ АД с ЕИК **** разноски по съразмерност от 303
лева.
ОСЪЖДА
„Биомашиностроене“ АД с
ЕИК ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 2099,60 лева държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 500
лева разноски за съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертиза от бюджета
на съда.
Банкова сметка, ***: IBAN ***нк АД с титуляр Т.О..
Решението е постановено с участието на трето лице-
помагач на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ******.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.