№ 4802
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100509607 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 11355/30.06.2023 г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 46397/22 г. е
признал за установено, че С. Г. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4348/2022г. на СРС, 55 с-в, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр.чл.150 ЗЕ- сумата 1 765,56 лв.-главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.12.2018 г.-30.04.2021 г. за топлоснабден имот-
апартамент № 515б, находящ се в гр.София, ж.к. *********, както и сумата от
29,88 лв.- главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.12.2018 г.-30.04.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-27.01.2022 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил иска за главница за доставена топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния предявен размер от 2 081,87 лв. и за периода
01.05.2018 г.-30.11.2018 г., като погасен по давност; на основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД-сумата от 243,90 лв.- лихва за забава
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019 г.-
1
20.01.2022 г., както и сумата 5.49 лв.-лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2019 г.-20.01.2022 г., като е отхвърлил
иска за лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за
разликата над уважената част до пълния предявен размер от 316,83 лв., като
погасен по давност.Решението е постановено при участието на „Нелбо
инженеринг“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата С. Г. Д.
чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК в частта, с
която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е в облигационно правоотношение с
ищеца, като заявява, че подписът върху молбата за откриване на партида на
нейно име, може да не е положен от нея.Излага доводи, че установеното от
приетата по делото СТЕ, че имотът е топлоснабден, не означава, че е доказано
обстоятелството, че тя е клиент на топлинна енергия, тъй като партидата е
само средство за идентификация на отделните клиенти.Твърди, че по делото
не е доказано и как са формирани процесните задължения и че ищецът не е
провел пълно доказване, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да й доставя топлинна енергия срещу задължение за заплащане на
стойността й, че е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлинна енергия, като начислените суми са съобразени с
действащото към момента законодателство, поради което е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане от страна на ответницата, а тя
е изпаднала в забава за изпълнението му. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва
същата.Поддържа становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач- на „Нелбо инженеринг“ ООД не взема становище
по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-
2
София” ЕАД твърди, че на 27.01.2022 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Г. Д. за сумата от 2 081,87 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г.-м.04.2021 г. до имот на адрес: гр.София, жк *********,
ап.515б, аб.№ 137899; 316,83 лв.-мораторна лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-20.01.2022 г.;
сумата от 29,88 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.12.2018
г.-м.04.2021 г. и сумата от 5,49 лв.-обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 31.01.2019 г.-20.01.2022 г. със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 4348/22 г. по описа на СРС, 55 с-в е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и на ищеца е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че
ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищеца
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на
задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила действащите за процесния период
ОУ.Твърди, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Ответницата е използвала
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия с ТАЕС „Нелбо инженеринг” ЕООД.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи следните суми: 2 081,87 лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
3
м.05.2018 г.-м.04.2021 г. до имот на адрес: гр.София, жк *********, ап.515б,
аб.№ 137899; 316,83 лв.-мораторна лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-20.01.2022 г.; сумата от 29,88
лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г.-м.04.2021 г. и
сумата от 5,49 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 31.01.2019 г.-20.01.2022 г. със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задължението.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с
възражение, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като
не е подписала декларацията за откриване на партида и не е в договорни
отношения с ищеца.Оспорва исковете по размер.Направила е и възражение за
изтекла погасителна давност.
Със заявление вх.№ 15506/27.01.2022 г. ищецът- „Топлофикация-
София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу С. Г. Д. за процесните суми.На 16.02.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение по на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4348/2022
г.Длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5
ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
получено от ищеца на 26.07.2022 г.Исковата молба е подадена на 29.08.2022 г.
/понеделник/-в срока по чл.415 ГПК/.
На 26.09.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „********* е
взело решение за сключване на договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство с ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД.
На 01.10.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк „Люлин“,
бл.021, вх.А, Б и ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД за монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата ЕС
Видно от нотариален акт № 80 от 26.08.2003 г. по н.д.№ 256/2003 г. С. Г.
Д. е закупила от Д.Д.Д. и Р.Н.Д. апартамент № 515б в гр.София, жк
*********.
Със заявление-декларация вх.№ ОП-103/13.01.2004 г. С. Г. Д. е поискала
от ищеца откриване на партида за процесния апартамент.
Представени са и изравнителни сметки за процесния период и
констативни протоколи за неосигурен достъп до процесния апартамент от
4
18.05.2019 г., 15.06.2020 г. и 30.05.2021 г.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Таня
Калпачка е установено, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018-м.04.2021 г.Ищецът ежемесечно е
извършвал отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал
метрологичен контрол съгласно Наредбата, отчислявани са технологични
разходи за негова сметка.Дяловото разпределение, извършено от фирма
„Нелбо“ АД за ЕС е в съответствие с Методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.Общата сума за
топлинна енергия за исковия период възлиза на 1 895,54 лв. /574,85 лв.-за
отопление на имот и 1 320,69 лв.-за БГВ, като сумата е изчислена на база за
един брой потребител по 140 л дневно съгласно т.5.2. от Приложение към
чл.61, ал.1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването/, а изравнителната сума
за доплащане е 186,17 лв.Извършените измервания в АС, начислени по
фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна
енергия за имота на ответницата са в съответствие с изискванията на
действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на топлинна енергия за
процесния период.
От заключението на приетата ССчЕ на вещото лице М.В. е установено,
че не са извършени плащания за процесния период.Сумата за главница за
дялово разпределение възлиза на 29,88 лв.Размерът на мораторната лихва
върху сумата за топлинна енергия за периода 01.02.2019 г.-20.01.2022 г.
възлиза на 316,83 лв., а на мораторната лихва върху сумите за главница за
дялово разпределение-5,49 лв. за периода 01.02.2019 г.-20.01.2022 г. Сумите с
изискуемост след 27.01.2019 г. са в размер на 1 765,56 лв.-главница за периода
м.12.2018 г.-м.04.2021 г. и 243,90 лв.-лихва за периода 15.09.2018 г.-20.01.2022
г., 29,88 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.12.2018 г.-
м.04.2021 г., 5,49 лв.-лихва за периода 01.02.2019 г.-20.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е потребител на
5
топлинна енергия в качеството й на собственик на имота, за който през
исковия период е ползвана топлинна енергия.По отношение на размера на
доставеното количество топлинна енергия съдът е кредитирал приетата по
делото техническа експертиза, като е уважил направеното възражение за
погасителна давност.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не
са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват
доказателствата ответницата да е възразила срещу ОУ в предвидения срок.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
От събраните по делото доказателства се установи, че през исковия
период ответницата е имала качеството на потребител на топлинна
енергия.Същата е подала заявление-декларация за откриване на партида на
процесния имот.В отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответницата е направил изявление, че може би заявлението не е подписано от
нея, но не е направено искане за откриване на производство по оспорване
автентичността на документа, нито във въззивната жалба се съдържат
оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.Дори и
да беше установено, че документът е неавтентичен, това обстоятелство не
променя крайния извод за наличие на облигационно правоотношение между
6
страните доколкото от представения по делото нотариален акт се установи, че
ответницата е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба
и в това си качество същата се явява потребител на топлинна енергия.
Размерът на потребената топлинна енергия е установен от приетите
заключения на техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които не са
оспорени от страните, като вещото лице по ТЕ е посочило начина на
формиране на задълженията и е установило, че извършените измервания в АС
и дяловото разпределение са в съответствие с действащата през периода
нормативна уредба, както и че общият топломер е преминавал редовен
метрологичен контрол.
Съгласно чл.33, ал.1 от цитираните ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Задължението е
уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането на срока, поради което
ответницата е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на главница за топлинна енергия.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от
потребителя на продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.
/отм./ и чл.36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово
разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата
техническа експертиза се установи, че ФДР е извършвала отчитане и
разпределение на топлинната енергия, поради което и искът за главница за
дялово разпределени е допустим и основателен.Размерът на сумата за дялово
разпределение е определен от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните.
Ответницата не дължи мораторна лихва върху претенцията за дялово
разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за плащането й и с оглед
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на потребителя в забава е било
необходимо отправянето на покана, каквато по делото не е
представена.Поради изложеното основателно е оплакването във въззивната
жалба, че по отношение на претенцията за главница за дялово разпределение
ищецът не е доказал, че ответницата е изпаднала в забава.
Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
7
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да потвърди в частта, с която са уважени
исковете за главница за топлинна енергия и за мораторна лихва върху нея, в
частта, с която е уважен иска за главница за дялово разпределение за сумата от
5,49 лв., както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца
разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1 029,85 лв.
до присъдения размер от 1 032,62 лв. и разноски за заповедното производство
за разликата над 82,68 лв. до присъдения размер от 82,89 лв.В частта, с която е
уважен иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
решението следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което
искът в тази част се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 503,12 лв.-
разноски за особен представител за въззивната инстанция, а на СГС-сумата от
40,68 лв.-държавна такса.
Разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат, тъй като негов представител не се е явил в съдебно
заседание и е депозиран бланкетен отговор на въззивната жалба, както и
молба за отхвърляне на същата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11355/30.06.2023 г. на СРС, 55 с-в, по гр.д.№
46397/22 г. в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“
ЕАД С. Г. Д. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 5,49 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.01.2019 г.-20.01.2022 г., както и в частта, с която С. Г. Д. е
осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД за първоинстанционното производство за
разликата над 1 029,85 лв. до присъдения размер от 1 032,62 лв. и разноски за
заповедното производство за разликата над 82,68 лв. до присъдения размер от
82,89 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №
23Б срещу С. Г. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк *********,
ап.515б иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 5,49 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2019 г.-20.01.2022 г. за топлоснабден имот-апартамент № 515б,
находящ се в гр.София, ж.к. *********, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4348/2022г. на СРС, 55 с-в, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк *********,
ап.515б да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 503,12 лв.-разноски за особен
представител за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк *********,
ап.515б да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК на Софийски градски съд
сумата от 40,68 лв.-държавна такса за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг” ООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9