Решение по дело №174/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Горна Оряховица – 24.04.2019 год.

 

                                  В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 23.04.2019 год. в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                         

при секретаря С.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 174/ 2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                   

                    Производството е по жалба на Д.С.Г. против Наказателно постановление /НП/№ 18-0350-000239 от 10.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР-В.Търново, РУ Стражица-М.Т..

                    С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 240/бланков номер 0694052/ от 17.11.2018 год., на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на Г. е наложена глоба в размер на 200 лева. Санкцията е наложена за това, че същата  на 17.11.2018г. на път ТРЕТИ КЛАС № 4072-км.8, посока гр.Стражица, управлявайки лек автомобил с рег. № *****, като се движила с несъобразена с пътните  условия скорост, при спускане на десен завой загубила управление и автомобилът се преобърнал в канавка, с което се сочи реализиране на  ПТП  и виновно нарушение на законовата разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

                    В законоустановения срок жалбоподателят Г. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление. Моли да се отмени НП   и наложеното с него наказание.Изтъква аргументи в тази насока.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят Г. не се явява, неоткрита на адреса, посочен в жалбата до съда.

                    Ответникът  по жалбата не се представлява, не заема становище.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

На 17.11.2018г. жалбоподателката се придвижвала на път ТРЕТИ КЛАС № 4072-км.8, посока гр.Стражица, управлявайки лек автомобил с рег. № *****. Пътят бил мокър.  При спускане на десен завой автомобилът се преобърнал в канавка. На мястото на ПТП пристигнали полицейските служители С. и актосъставителя Й.. На жалбоподателя Г. е съставен АУАН № 240/бланков номер 0694052/ от 17.11.2018 год. /л.5/,  послужил за издаване на обжалваното НП № 18-0350-000239 от 10.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР-В.Търново, РУ Стражица-М.Т. /л.4 от делото/. В акта за установяване на административно нарушение е вписано предявяване на акта на нарушителя за подпис на датата на инцидента- 17.11.2018г.  Г. не е направила възражение по същия.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 НП е издадено без да са спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При описание на нарушението, което се твърди да е извършено от жалбоподателката, по отношение на последната се вменява във вина неизпълнение на задължения по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Нормата е твърде обширна. Относно твърдяното нарушение, осъществено според административнонаказващият орган поради избор на скорост, несъобразена с пътните условия,  е налична непълнота. Не са посочени конкретно такива пътни условия-недостатъци на пътната настилка, примерно изрязаващи се в ремонт, неопесъченост на пътя, валежна обстановка или други. Описанието, изразяващо се в „спускане на десен завой”  има отношение към релефа на пътя, тъй като вероятно касае спускане по наклон, без това да е описано в НП. Отделно от това са изброени и други алтернативи, съдържащи се в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и имащи отношение към избора на скорост/атмосферни условия, условия на видимост, интензивност на движение/,  но административнонаказващият орган не е описал всички релевантни обстоятелства- с кои фактори не се е съобразил конкретно водача при избора на скорост и кои счита АНО като такива, които не са съобразени и са в пряка връзка с настъпилото ПТП. Липсва аналогична санираща разпоредба като тази по чл.53 ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай пороците засягат наказателното постановление и са с характер да затруднят лицето, чиято отговорност е ангажирана, да разбере смисъла на административнонаказателното обвинение- по какъв начин е извършено твърдяното нарушение, какво не  е съобразено от водача, за да настъпи ПТП. С оглед затрудненото право на защита на жалбоподателката, предвид посочените пропуски при описание на нарушението/чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, настоящата инстанция  намира, че в случая и АУАН и НП не са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателката не е санкционирана при изпълнение на строго формалните правила при реализиране на отговорност по админстративнонаказателното обвинение.

По същество следва да се отбележи и следното:

     Съгласно чл. 20 ал.2 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът намира за недоказано обстоятелството, че  жалбоподателката не е съблюдавала съобразена с пътните условия скорост, поради което е реализирано ПТП. Най-малкото не са посочени кои са тези пътни условия/хлъзгав път, заледяване, неравна пътна настилка, ремонтни дейности или нещо друго/, за да бъдат обсъдени. От свидетелските показания на свидетеля С. се установява, че полицейските служители  не са възприели непосредствено пътния инцидент. Следва да се направи извод за недоказаност и необоснованост на административнонаказателното обвинение. След като изобщо не е установено с каква скорост се е движило МПС, управлявано от жалбоподателя и каква би трябвало да бъде съобразената скорост на движение при наличието на непосочени конкретни пътни условия, то очевидно съвсем необосновано е прието, че ПТП е настъпило поради движението на жалбоподателя Г. с несъобразена скорост. Настоящият състав счита, че разглежданото ПТП  при наличните доказателства не може да се вмени във вина на жалбоподателката.

Текстът, по който е реализирана отговорността/чл.179 ал.2/ предвижда санкциониране за нарушение по чл.20 ЗДвП.  Нормата на чл.179 ал.2 ЗДвП гласи: Наказва се с глоба от 200 лв. водач, който:  поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, като първото законово предложение от санкционната разпоредба/посочено и в НП/ принципно може да бъде отнесено към конкретния случай. Административнонаказващият орган е конкретизирал принципно правилно нормата, съгл. която е санкциониран нарушителя, но не е ангажирал безспорни доказателства за осъществяване на твърдяното нарушение, както и не е изпълнил изискванията за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението/изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Настъпването на произшествие не води автоматично до извода, че щом е реализирано ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на закона за избор на скорост. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия. Жалбоподателката не е могла да избегне произшествието, но това обстоятелство не може да се използва като мотив за теза, че тя не е изпълнила именно изискването по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато такова нарушение на правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.

По това административнонаказателно обвинение жалбоподателката е санкционирана от административнонаказващия орган  при липса на безспорност относно нейната вина за констатираното нарушение.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

 

Р                 Е                  Ш                  И    :

 

                    ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0350-000239 от 10.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР-В.Търново, РУ Стражица-М.Т., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 240/бланков номер 0694052/ от 17.11.2018 год., като незаконосъобразно.

Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.                                  

                                                                   

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: