Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, ……...2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на първи юни, през
две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа
докладваното от съдията Веселина Чолакова
адм.дело N 694 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145
от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата.
Образувано е по жалба от Б.З.А., ЕГН **********, с
адрес ***, подадена чрез адв. Г. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0819-000321/21.02.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР - Варна
сектор "Пътна полиция" - Варна , с която на основание чл.171,т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач, на който
са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП, , потвърдена с Решение № 365р-19832/08.04.2021 г. издадено от
Директора на ОД на МВР-Варна. Сочи се на основанията на чл.146,т.3 и т.4 от АПК- допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Сочи се , че към датата на издаването и съответно към тази на връчването
на заповедта, е притежавал пълния брой от 39 контролни точки. Посоченото е
видно от съдържанието на Наказателно постановление № 19-1819-07552/31.01.2020
г., издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
Сочи се, че за част от наказателните постановления ,с които са отнети контролни
точки ,е изтекла давността по чл.80,ал.1 от Наказателния кодекс към момента на
връчването, което обосновава нищожност на актовете. Счита, че няма отнемане на
всички точки и като водач е с възстановени точки, което изключва прилагането на
ПАМ. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените по делото
разноски
Ответникът – началник на група към ОДМВР-Варна, сектор
"Пътна полиция"- Варна, чрез юрисконсулт Г. Г. оспорва
жалбата. Намира, че от доказателствата е установено, че на жалбоподателя са
отнети контролните точки и не подлежат на възстановяване. Отправено е искане за
отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок , срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0819-000321/21.02.2020 г., издадена от началник
група към ОДМВР - Варна сектор "Пътна полиция" - Варна , на основание
чл.171,т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя като водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят е оспорил заповедта по
административен ред, като видно от Решение № 365р-19832/08.04.2021 г. издадено
от директора на ОД на МВР-Варна, жалбата е отхвърлена.
От представената административна преписка се
установява, че за извършени нарушения на ЗДвП на Б.З.А. са били издадени
наказателни постановления, които са влезли в законна сила , както следва:
1.Наказателно постановление № 520/01.07.2008 г. по
описа на РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР-Варна, с което са отнети 4 контролни
точки. НП е влязло в законна сила на 18.10.2011 г.
2.Наказателно постановление № 2652/11.10.2006 г. по
описа на РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР-Варна, с което са отнети 12 т. НП е
влязло в законна сила на 18.10.2011 г.
3.Наказателно постановление № 2878/25.10.2006 г. по
описа на РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР-Варна, с което са отнети 2 контролни
точки. НП е влязло в законна сила на 18.10.2011 г.
4.Наказателно постановление № 534/21.03.2008 г. по
описа на РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР-Варна, с което са отнети 8 контролни
точки. НП е влязло в законна сила на 18.10.2011 г.
5.Наказателно постановление № 5885/12.08.2010 г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което са отнети 8
контролни точки. НН е влязло в законна сила на 03.03.2012 г.
6. Наказателно постановление № 1661/27.07.2008 г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което са отнети 12
контролни точки. НП е влязло в законна сила на 18.10.2011 г.
В цитираните наказателни постановления изрично е
посочено /във всяко едно от тях/ колко контролни точки се отнемат на
жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Общо отнетите на жалбоподателя
контролни точки са 46. Видно от
отбелязванията върху самите НП, същите са били връчени срещу подпис лично на
жалбоподателя и са влезли в законна сила на посочените дати.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът
намира от правна страна следното:
По
валидността на акта:
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това
е началник-група към ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция", на
когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с т. 1. 3 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на директора на ОД на МВР-Варна /л. 2-3 от
адм. преписка/.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и в
заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК. Видно от текста на самата заповед, като фактическо основание
за издаването й същата препраща към издадени срещу Б.З.А. 6 бр. наказателни постановления, които също са
приложени към преписката.
При разглеждането на жалбата по същество, съдът намира
за установено следното:
Съгласно чл. 171, т. 4
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "изземване на свидетелството за управление" на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.
4 от същия закон. Последната норма предвижда, че водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.
1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест
негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ. В случая органът следва да докаже, че на жалбоподателя
са отнети максималният брой контролни
точки и че същият е станал неправоспособен, в резултат на което е имал
задължението да върне свидетелството си за правоуправление съгласно чл. 157, ал.
4 ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с които
жалбоподателят е бил санкциониран, са влезли в законна сила в периода 18.10.2011г.-03.03.2012 г., в който
за спорното правоотношение е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат
/отм. с Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 04.02.2013 г. /. По действащата за релевантния
период наредба, максималният брой контролни точки е 39 и отнемането им се е
извършвало само въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 2
и чл. 3 от
Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. /.
Наказателните постановления, с които се налагат
законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал.
6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване
на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на
наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят
на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН,
пред съответния районен съд.
По отношение на цитираните шест наказателни
постановления, не са ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН, както и не е оспорена верността на извършените вписвания
относно датата на влизането им сила, поради което съдът приема, че са налице
доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени
и влезли в сила. След като са влезли в сила, наказателните постановления не
могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, съответно
недопустимо е да се извършва преценка относно изтичането на давността за
административно-наказателно преследване. Тази преценка може да се направи само
в производството по оспорване на наказателно постановление, но не и в това по
оспорване на наложена принудителна административна мярка, където косвеният
съдебен контрол е недопустим.
Отнемането на контролните точки става автоматично с
влизане в сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им
в периода, релевантен за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 51/2007 г.). Според разпоредбата на чл. 158, ал.
1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване
валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с
1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не
повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил
задължението си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни
документи /разпоредбата на чл. 190, ал.
3 ЗДвП има отношение към заплащането на наложеното с НП наказание
"глоба"/; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две
години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление,
с което на водача са отнети контролни точки. Според ал. 2 на чл.
158 ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване
валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния
максимален размер. Съгласно чл. 157, ал.
5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в
резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
Граматическото, логическо и систематическо тълкуване
на нормите на чл. 158,
вр. чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг.:
чл. 158, ал.
2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им
лимит (чл. 157, ал.
4, вр. ал. 3
и ал. 1 от ЗДвП).
В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и
възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал.
5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В
този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017
г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.
В конкретния случай по 6 бр. наказателни
постановления, влезли в сила в периода от 18.10.2011 г. до 03.03.2012 г., на
жалбоподателя са отнети 46 контролни точки, т. е. всички точки, следователно
възстановяването на придобитата правоспособност е можело да стане единствено по
реда на чл. 157, ал.
5 от ЗДвП, което няма твърдения и доказателства да е било сторено.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на отразеното
в НП № 19-0819-007552/31.01.2020 г. издадено от началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ за наличието на 39 контролни точки към
31.01.2020 г. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1
и ал. 2 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., за да се установи по несъмнен
начин отнети ли са с определен влязъл в сила санкционен акт, контролни точки от
водач на МПС и какъв е техният брой е необходимо по делото да бъде представено
и прието като писмено доказателство съответното наказателно постановление,
което представлява официален документ, в което тези факти са отразени. Само ако
по обективни причини то не може да бъде представено по делото, то преценката за
това отнети ли са със санкционен акт контролни точки и какъв е техният
размер, следва да се извършва на база
останалият събран по делото годен доказателствен материал. В случая, както вече
бе посочено, по делото са представени 6 от изброените в оспорената заповед
наказателни постановления, с които от жалбоподателя са отнети общо 46 контролни
точки. От страна на оспорващия не се твърди, а и липсват доказателства, че
представените санкционни актове са обжалвани или отменени по съответния
процесуален ред (което е в доказателствена тежест на жалбоподателя с оглед чл. 154, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК).
Ето защо следва да се приеме, че същите са влезли в сила, така както е посочено
в тях.
Броят на отнетите, възстановените и оставащите
контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор
"Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват
в автоматизираната информационна система с арг. чл.25,ал.2 от ал. 2 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Данните от системата са в резултат на вторична дейност и не се ползват с
доказателствена сила при противоречие с тези за влезлите в законна сила
наказателни постановления. В случая тези данни са в противоречие с
представените наказателни постановления и справка за водача, съобразно които
може да се направи извод, че към 03.03.2012 г. на Б.А. са били отнети всички
контролни точки. Съответно на основание чл.157,ал.4 от ЗДвП е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Доколкото по делото няма спор, че към датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят не е върнал своето
СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че са възникнали
фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП и че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния
закон.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора право на разноски в настоящото производство има ответника и същите следва
да се присъдят в размер на 100,00 лева на основание чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.З.А., ЕГН **********, с адрес ***, подадена
чрез адв. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0819-000321/21.02.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР - Варна
сектор "Пътна полиция" - Варна , с която на основание чл.171,т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач, на който
са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП, , потвърдена с Решение № 365р-19832/08.04.2021 г. издадено от
Директора на ОД на МВР-Варна.
ОСЪЖДА Б.З.А., ЕГН **********, с адрес ***, да плати в полза
на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
На основание чл.172,ал.5 от ЗДвП решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: