№ 517
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500239 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби подадени от В. Л. Д., с ЕГН **********, К. В. Д., с
ЕГН ********** и Л. В. Д., с ЕГН **********, тримата с адрес: **********, действащи чрез
адв.К. К., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Солун“ №8, против Решение №163/16.07.2024г. и
Решение №231/14.11.2024г., постановени по гр.д.№20233120101071 на Районен съд Девня, с
които са отхвърлени предявените от наследодателката на жалбоподателите-И. К. Д., с ЕГН
**********, против ЗК “Прогрес“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, представлявана от И.В.И., със съдебен адрес:
гр.Варна, бул.“Чаталджа“ №14Б, вх.“В“, партер, чрез адв.Д. П., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за плащане на сумата
от 1040.58лв., представляваща неизплатена част от договорено арендно плащане в размер на
по 45лв. на декар за стопанската 2020/2021г. и сумата от 203.18лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г., както и за
връщане на сумата от 96лв., която е платена на ответника без основание, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им плащане.
В жалбата се излага, че атакуваните решения-основно и допълващо, са постановени
на база погрешен анализ на доказателствата, при неправилно приложение на процесуалния и
на материалния закон, и са необосновани. Сочи се, че по делото няма спор, че между ищцата
1
и наследодателка на жалбоподателите-И. К. Д., и ответната кооперация е сключен Договор
за аренда №160 от 08.04.2019г., вписан в АВ-СВ гр.Девня като акт №248, том 1, дело
№295/2019г., вх.рег.№860/08.04.2019г., с предмет възмездно ползване на собствената на Д.
земеделска земя, с обща площ от 23.122 дка, находяща се в землището на с.Стефан Караджа,
общ.Вълчи дол, обл.Варна, който договор е прекратен, считано от 30.09.2021г. на основание
чл.27, ал.1, т.3 от ЗАЗ по взаимно съгласие между страните, обективирано в Анекс от
18.11.2020г., сключен в гр.Девня. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че
уговорката визирана в раздел 5 от договора, според която арендатора дължи арендно
плащане, не по-късно от края на календарната 2021г., в размер на 25 % от дохода/добива на
декар от арендна земя, предвижда изчисление на дължимото на база добива от всички
обработваеми площи от ответника, а не само от тези, находящи се в землището на с.Стефан
Караджа, защото няма как да се изчисли, съответно докаже, каква точно продукция е добита
от това землище и на каква точно цена е реализирана добитата земеделска продукция. Сочи
се, че по делото са представени множество идентични по смисъл и съдържание касаещи
стопанската 2020/2021 година договори за аренда на земеделски земи, находящи се в
землището на с.Стефан Караджа, сключени между ответника и други физически лица-
арендодатели. Сочи се още, че клаузата за размера на арендното плащане, е еднаква за
всички арендни договори, включително и с тази от договора на ищцата, както и че в никой
от договорите не съществуват клаузи и условия зависещи от членството на арендодателите в
кооперацията. Твърди се, че тъй като в процесният договор за аренда не е упоменато, че при
определяне на арендната цена ще се има предвид средния добив/доход от декар на база
всички обработваеми площи от ответника и доколкото договора е сключен за конкретен
имот, в конкретно землище, то следва, че средния добив/доход ползван за определяне на
плащането по договора, трябва да е за конкретното землище, местност и масив, в които се
намира процесния имот. Ето защо се поддържа, че при определяне на дължимото арендно
плащане, е следвало да се ползва заключението на назначената по делото ССчЕ, според
което средно рентно плащане за стопанската 2020/2021г. е в размер на 104.68лв./дка, от
които до края на 2021г. са били изплатени 78.26лв./дка, а останалите на 05.04.2022г. Също
така е следвало да се вземе предвид, че в полза на арендодателите М.М. П., И.В.И., И.К.П.,
В. Л. Д., М. Л. Д. и Ж.П.И., които по силата на идентични по съдържание договори за аренда
с този на ищцата, са предоставили земеделски земи в землището на с.Стефан Караджа, за
стопанската 2020/2021 година и като рентно плащане от ответника са получени по 110лв. на
декар. Поддържа се, че за настоящия спор е ирелевантно, че ответника е организирал
счетоводното си заприходяване по начин, който не позволява установяване на добив и доход
от декар продукция през стопанската 2020/2021г. от отделните масиви, а води общо
счетоводство за цялата площ на арендуваните земи, които кооперацията е ползвала през
стопанската 2020/2021г. Оспорват се доводите на ответника, съответно мотивите на съдът,
че по високият размер на арендно плащане от 110лв. на декар в полза на други арендодатели
се дължи на изпълнение на решение на ОС на член-кооператорите в ЗК “Прогрес“ за
извършване на авансово плащане на рента за следващата стопанска 2021/2022 година.
Твърди се, че ангажираните по делото доказателства установяват, че отказът да се заплати
2
пълният дължим размер на рента от 110лв. на декар, съставлява своеобразна санкция за
предсрочното прекратяване на процесния договор за аренда. По отношение на
претендираната като платена без основание сума в размер на 96лв. се твърди, че процесният
договор за аренда не предвижда дължимост на средства за компенсиране на разходите за
подготовка и подписване на договора. Твърди се, че в Анекса за прекратяване на договора за
аренда, също няма клауза за заплащане на подобни разходи. Сочи се, е решение за такова
компенсиране е взето от Управителния съвет на кооперацията в деня, когато са депозирани
молбите на арендодателите Н.Д.Н., И.Д.В., Г.Д.Р., И. К. Д., Ж.Р.С. и М.В.С. за прекратяване
на сключените от тях договори за аренда с ответника. Твърди се, че ответника не е извършил
никакви действия по подготовката на прекратяването на процесния договор за аренда, както
и че представените от него финансово-отчетни документи не удостоверяват извършени
разходи, направени по повод прекратяването на конкретния договор с ищцата. Изложен е
обстоен анализ на доказателствената съвкупност по делото, като са развити подробни
съображения за неправилност на атакуваните съдебни актове, респективно за основателност
на претенциите. С оглед горното, се моли за отмяна на решенията и постановяване на нови,
с които да се уважат предявените искове, ведно с присъждане на сторените в производството
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби. Оспорват се доводите на
жалбоподателите, че за база при определяне на дължимото арендно плащане, следва да се
ползват данни различни от тези заложени в счетоводството на кооперацията. Поддържа се от
една страна, че счетоводството на кооперацията е водено редовно и в съответствие със ЗСч.
и утвърдените счетоводни стандарти, като същото съдържа надлежна обобщена счетоводна
информация. Сочи се, че обработваните масиви от кооперацията надхвърлят 115000 дка и е
практически възможно да се складира, обработва и съхранява продукция по ниви, масиви и
землища, като това не е и целесъобразно. От друга страна се поддържа, че представените
договори с трети лица са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото касаят
отделни и различни от процесното облигационни отношения. В този смисъл се твърди, че
дължимият в полза на жалбоподателите размер на арендното плащане е надлежно изплатен
и няма основание за допълнително такова. Твърди се още, че завишения размер на плащане в
полза на трети лица, е на база взето решение на ОС проведено на 30.04.2022г. в с.Стефан
Караджа, според което рентата за 2021г. е в размер на 65лв/дка и тя съответства на 25 % от
дохода на декар. Със същото решение е прието плащане на авансова рента на стопанската
21/22г. в размер на 45лв./дка. Поддържа се, че доколкото процесният договор е прекратен,
няма основание за авансово плащане в поза на жалбоподателите. По отношение на иска за
връщане на недължимо платените 96лв., се поддържа че сумата е получена от ответника по
фактура №988 от 12.11.2020г. и квитанция №73 от 12.11.2020г., ведно с касов бон, с посочено
основание-такса за прекратяване на договор за аренда. Твърди се, че въпросната сума е
заплатена доброволно от инициатора на прекратяването на договора и не подлежи на
възстановяване, тъй като е компенсираща разходите за подготовка и подписване на договора
за аренда/наем. Твърди се още, че основание за плащането на процесната сума е решение УС
3
на кооперацията, обективирано в Протокол №14 от 02.11.2020г., според което лицата искащи
прекратяване на договори следва да заплатят направените разходи за пълномощно, скици,
нотариус и служба вписванията, платени от кооперацията при сключване на договора за
аренда в размер на средно 96лв. на договор. Сочи се, че по делото са ангажирани
доказателства, удостоверяващи направените разходи във връзка с процесния договор за
аренда на земеделска земя, а именно платежно нареждане за внесена д.т. от 10лв. към АВп. и
нотариална такса 12лв. за заверка на договора за аренда, или общо 22лв., които имат
компенсаторна функция за заплатени от страна на ответника разходи за подготовка на
документи във връзка със сключването на договора за аренда. В допълнение се поддържа, че
решенията на първоинстанционният съд са мотивирани задълбочено и всеобхватно, поради
което се моли за потвърждаването им и за присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивниниците, чрез пълномощникът си, поддържат въззивните
жалби и моли за уважаването на претенциите си, както и присъждане на разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемият, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за
потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ЗК “Прогрес“ да заплати на ищците, в
качеството им на наследници на И. К. Д., сумата от 1040.58лв, представляваща неизплатена
част от договорено арендно плащане в размер на по 45лв. на декар за стопанската
2020/2021г. и сумата от 203.18лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г., както и за връщане на сумата от 96лв., която е
платена на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор от 08.04.2019г. за аренда на
земеделска земя, вписан в СВ Девня като акт №248, том 1, дело №295/2019г., вх.рег.
№860/08.04.2019г., сключен между И. К. Д., като арендодател и ЗК “Прогрес“, като
арендатор, на ответната кооперация е предоставено временното и възмездно ползване
собствените на арендодателката земеделски земи обща плащ от 23.122дка., както следва:
Поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол,
обл.Варна, местност “Дермен Кърши“, категория 3, НТП нива, с площ от 6.830 дка.;
Поземлен имот, с идентификатор ****** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол,
местност “Алмалъ Кулак“, категория 3, НТП нива, с площ от 5.602 дка. и Поземлен имот, с
идентификатор ****** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, местност
“Дере Кору“, категория 3, НТП нива, с площ от 3.191 дка. Сочи се, че по силата на този
договор ответната кооперация е ползвала имотите през стопанската 2020/2021г., като с Анекс
от 18.11.2020г., на основание чл.27, ал.1, т.3 от Закона за арендата, действието на договора е
прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 30.09.2021г. Твърди се, че съгласно
4
раздел 5 от Договора за аренда ответната кооперация дължи арендно плащане по банков път
в размер на 25 % от дохода/добива на декар арендна земя, с падеж не по-късно от края на
календарната 2021г. Твърди се, че за стопанската 2020/2021г., ответната кооперация е
заплатила в полза на ищците сумата от 1502.82лв. или по 65лв. на декар като арендно
плащане, а на други арендодатели е изплатила рента в размер на по 110лв. на декар.
Поддържа се, че кооперацията дължи допълнително /остатъчно/ плащане в размер на 45лв.
на декар или общо сумата от 1040.58лв., която представлява дължима част от договореното
арендно плащане. Твърди се, че въпреки изпратена и получена от ответната кооперация
покана за плащане на оставащата сума, кооперацията не е платила дължимото. Предвид
забавата на ответната кооперация, се претендира мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г. в размер от 203.18лв., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Наред с горното се твърди, че при подписването на Анекса от 18.11.2020г.,
арендодателката е заплатила на нотариуса изцяло дължимите нотариални такси и таксата за
вписване към Агенция по вписванията. Твърди се още, че преди сделката, представляващия
ответната кооперация поискал от арендодателката да заплати в полза на кооперацията такса
за прекратяване на процесният договора за аренда в размер на 96лв., които тя заплатила в
брой. Поддържа се, че въпросната сума е получена без основание от ответната кооперация,
поради което следва да бъде върната на ищците.
С депозираният от ответника в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Твърди се, че по банков път и в
срок, кооперацията е изплатила дължимата рента в размер от общо 1970.64лв., като се
поддържа, че други суми не се и се моли за отхвърляне на исковите претенции. Твърди се, че
за стопанската 2020/2021г. ответната кооперация е извършила плащане на рента на всички
арендодатели в размер на 65лв./дка. Сочи се, че със взето решение на проведено на
30.04.2022г. редовно годишно отчетно събрание на ответната кооперация, което е
обективирано в т.7 от Протокол №44, е определена рента за 2021г. в размер на 65лв./дка. в
съответствие с договорите като равностойност на 25 % от дохода на декар. Също така е взето
решението за авансово плащане на рента за 2022г. в размер на 45лв./дка. Ето защо се
поддържа, че сумата която следва да се плати за 2021г. на арендодателите с непрекратени
договори за стопанската 2022г. е в общ размер от 110лв./дка., от които 65лв./дка. за
стопанската 2020/2021г. и авансово плащане 45лв./дка. следващата за стопанска година.
Сочи се, че поради липса на облигационна обвързаност между страните за стопанската
2022г., какъвто е настоящият случай, не се дължи авансово плащане на рента за съответната
стопанска година. Сочи се още, че решенията на ОС са обявени в TP заедно с годишния
финансов отчет за 2021г. и са публично достъпни.
По отношение на претенцията с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на
сумата от 96лв., събрана като такса за прекратяване на договора за аренда, се поддържа, че
съгласно решение на УС на ответната кооперация прекратяването с Анекс, преди изтичане
на срока на договор, се репарира със заплащане на сума в размер на 96лв. с ДДС, която
5
компенсира разходите за подготовка и подписване на Договора за аренда. Твърди се, че тази
сума се заплаща доброволно от инициатора за прекратяването и не подлежи на
възстановяване, тъй като тя е по решение на УС на Арендатора за да се пристъпи към
прекратяване на договора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
оплакванията на въззивниците, съставляват оспорване на изводите на районния съд относно
размера на дължимото арендно плащане по процесният договор и за наличен на основание
за получаване от ответника на сума /такса/ за прекратяване на въпросният договор по
взаимно съгласие. Така направените оспорвания, не съставляват новонаведени възражения
или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото е прието безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че
между ответната кооперация и наследодателката на ищците е сключен Договор за аренда от
08.04.2019г., по силата на който физическото лице е предоставило на кооперацията за
възмездното ползване за срок от 5 години, включително стопанската 2020/2021г.,
собствените си земеделски земи-ниви трета категория, находящи се в землището на с.
Стефан Караджа, с обща площ от 22.122дка., при договорено рентно плащане в размер на 25
% от дохода/добива на декар арендна земя, с падеж не по-късно от края на календарната
2021г.
С Анекса от 18.11.2020г., препис от който е приет по делото, действието на
гореописаният договор за аренда, е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от
30.09.2021г.
По делото са представени 6 бр. преписи от договор за аренда сключени между
ответната кооперация и трети за спора лица, чието съдържане еднотипно с това на
процесният договор за аренда.
От заключенията на назначените по делото основна и допълнителна ССч.Е, които се
кредитират от съда като компетентно дадени и неоспорени от страните се установява, че в
6
счетоводството на ответната кооперация няма данни само землището на с.Стефан Караджа,
тъй като отчитането не е организирано по отделни землища, а общо за цялата арендована
земя, съответно приходите и разходите се отчитат за цялата обработвана земя, а не по
отделни землища. Данните за средното рентно плащане за 2020/2021г. за всички обработвани
землища от ответната кооперация, са че то е в размер на 78.26лв./дка., а ако към тази сума се
добави извършено от ответната кооперация плащане през м.април 2022г. и в случай, че то се
приеме като плащане на дължими суми за стопанската 2020/2021г., то общо платената сума е
в размер от 104.68лв./дка. Средното рентно плащане в полза на арендодателите, чиито
договори с ответната кооперация са представени по делото, за стопанската 2020/2021г., е в
размер на 110лв./дка. Средния доход от декар арендна земеделска земя за стопанската
2020/2021г. обработвана от ответната кооперация е в размер на 257.87лв./дка. Общата
платена рента от ответната кооперация в полза на наследодателката на ищците, е в размер на
1502.93лв. или по 65лв./дка. Сумата от 96лв. платена от наследодателката на ищците в полза
на ответната кооперация при прекратяване на процесният договор, е заприходена с касов
ордер, съответно е издадена фактура, с основание “такса за прекратяване на договор за
аренда“.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
Анализа на текста в раздел 5 от процесният договор за аренда, по отделно и в
съвкупност с останалите клаузи, налага извода, че уговореното арендното плащане в размер
на 25% от дохода /добива/ на декар аренда земя, касае дохода /добива/ от земите, намиращи
се в землището на с.Стефан Караджа. Вярно е, че в договора липсва изрично отразяване в
този смисъл, но същият е сключен за конкретни земеделски земи, с определено
местоположение и характеристики, които по своето естество са сходни с тези на земите в
същото землище и не толкова еднотипни с тези, разположени в другите землища
обработвани от ответната кооперация. От друга страна, следва да се има предвид, че в
договора не се съдържа и отразяване, че добива ще се изчислява на база всички
обработваеми земи от кооперацията. Ето защо по правилата на житейската и стопанската
логика, следва да се приеме, че смисъла на уговорката между страните, е плащането да се
определя според средният добив от имотите със сходни показатели, каквито се явяват тези
находящи се в същото землище. Обстоятелство, че ответната кооперация не е организирала
по подходящ начин отчитането на продукцията си, за да е възможно лесното определяне на
добивите от конкретно землище, е ирелевантно за тълкуване на смисъла на клаузите на
договора, тъй като счетоводната отчетност е последваща договорните отношения и не е
определяща за волеизявления и уговорките между страните.
В контекста на гореизложеното състава на въззивният съд намира, че дължимото в
случая рентно плащане, следва да се определи на база добивите от земите, находящи се в
землището на с.Стефан Караджа. Категорични данни за тези добиви не се налични, поради
което и при условията на чл.162 от ГПК, следва да се ползват установените данни за
извършени плащания в полза на арендодатели, притежаващи имоти в същото землище, а
именно по 110лв./дка. Наред с това следва да се има предвид, че според заключението на
7
ССч.Е средното рентно плащане за 2020/2021г. за всички обработвани землища от ответната
кооперация, е в размер на 78.26лв./дка. Процесните земи са от трета категория, т.е. с
плодородие над средното /при скала от 1 до 10/, поради което е нормално добива от същите
да е над средния.
Изчислено при стойност от 110лв./дка. и при отчитане на вече заплатеното,
дължимото в полза на ищците окончателно рентно плащане кореспондира с претендираният
по делото размер, поради което иска за сумата от 1040.58лв. се явява основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва върху нея за периода от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид уговореният падеж за плащане до 31.12.2021г. ответната кооперация дължи
лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г., чиито размер
възлиза на 203.18лв. и е същият като претендираният от ищците.
Относно искането за връщане на сумата от 96лв., съдът намира претенцията за
основателна, тъй като УС на ответната кооперация не разполага с компетентност да
определя едностранно и да влияе на взаимоотношенията между страните по договора. Ето
защо приетото от УС решение за събиране на такса при прекратяване на договор за аренда
не може да породи правен ефект, съответно не е годно основание за получаване на
процесната сума. Факта, че сумата е платена доброволно, не води до възникване на
основание за получаването й, поради което тя подлежи на връщане, съответно иска за това е
основателен.
В заключение настоящият състав на съда приема, че предявените претенции са
основателни, респективно че обжалваните решения на първоинстанционния съд, с които
исковете са отхвърлени, следва да бъдат отменени и се постанови ново за уважаването им.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на
ищците се дължат деловодни разноски, чиито размер на за първоинстанционното
производство възлиза на 1070.49лв. и за въззивното в размер на 503.70лв., или общо
1574.19лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №163 от 16.07.2024г. и Решение №231 от 14.11.2024г., двете
постановени по гр.д.№20233120101071 на Районен съд Девня, с които са отхвърлени
искове за осъждане на ЗК “Прогрес“ да заплати на В. Л. Д., К. В. Д. и Л. В. Д., сумата от
1040.58лв., представляваща неизплатена част от договорено арендно плащане в размер на
по 45лв. на декар за стопанската 2020/2021г. и сумата от 203.18лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г., както и за
връщане на сумата от 96лв., която е получена от кооперацията без основание, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
8
до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК “Прогрес“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, представлявана от И.В.И. да заплати на В.
Л. Д., с ЕГН **********, К. В. Д., с ЕГН ********** и Л. В. Д., с ЕГН **********, тримата
с адрес: **********, сумата от 1040.58лв., представляваща неизплатена част от договорено
арендно плащане в размер на по 45лв. на декар за стопанската 2020/2021г. и сумата от
203.18лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022г. до
08.10.2023г., както и сумата от 96лв., която е получена от кооперацията без основание,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-11.10.2023г. до окончателното им изплащане, и деловодни разноски за двете
инстанции в общ размер от 1574.19лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9