№ 1556
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100505830 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Граждански процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № **442/28.03.2022 г. по описа на ЧСИ Н.М., на АН. М.
З., с ЕГН **********, чрез адв. С.Г. срещу разпореждане от 14.03.2022 г. и разпореждане от
16.03.2022 г. по ИД № 4469/2013 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с което ЧСИ е отказал да
уважи молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата се сочат подробно оплаквания за неправилност и противоречение със
законовите разпоредби на атакуваното разпореждане, като се отправя искане обжалваният
акт да бъде отменен, а изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка сочи, че последното
изпълнително действие на ЧСИ е от 19.12.2016 г., а последващата молба на кредитора е едва
от 15.03.2022 г. Навежда доводи, че за периода от 30.11.2016 г. до 16.04.2019 г. взискателят
по делото не е поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи, че насрочените два
описа на движими вещи на длъжника са действия, извършени по почин на съдебния
изпълнител и са извън обхвата на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира разноски.
Постъпило е възражение от взискателя „К.И.И. БГ“, в което излага доводи за
правилност на разпорежданията на ЧСИ и неоснователност на жалбата. В тази връзка
твърди, че в хода на изпълнителното производство са били предприети множество
изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което не са налице предпоставките
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага подробни мотиви, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, евентуално прави възражение за прекомерност на претендираните разноски
от страна на жалбоподателя.
Постъпило е писмено становище от страна на ЧСИ Н.М., в което са изложени доводи
за неоснователност на частната жалба, като в тази връзка са изложени подробни мотиви
относно правилността на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
По молба на взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, и въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 05.04.2011 г. по гражданско дело N° 30248/2010 г. на Софийски районен съд, 51
състав /стр. 2/ е образувано изпълнително дело N° 20138410404469/2013 г. при ЧСИ Н.М.,
per. N° 841, адрес - гр. София, бул. “****” N° ** срещу длъжника АН. М. З., за следните
суми: 834.48 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28/06/2010 г. до окончателното изплащане на задължението, 107.06 лева - договорни лихви,
238.06 лева - наказателни лихви; 25.00 лева - присъдени разноски.
С разпореждане от 10.04.2013 г. /стр. 7/ е образувано изпълнителното дело,
разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да бъде изпратена
покана за доброволно изпълнение.
С Разпореждане от **.04.2013 г. /стр. 8/ са наложени запори върху вземанията на
длъжника за суми по банкови сметки (левови и валутни), открити в следните банки: ТБ
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, „БАНКА ДСК” ЕАД,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, „ОБЩИНСКА БАНКА” АД, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, „МКБ ЮНИОНБАНК” АД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
„ПРОКРЕДИТБАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД, „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И
„СИБАНК“ ЕАД, като са изпратени съответните запорни съобщения до третите задължени
лица /стр. 9-18/. Впоследствие един от запорите е вдигнат частично /стр. 40/ по молба на
длъжника /стр. 37-39/.
Покана за доброволно изпълнение с изх. N° 118459/**.04.2013 г. до длъжника АН. М.
З. е връчена два пъти - в кантората на ЧСИ - на 20.05.2013 г. /стр. 20А/ и от призовкар - на
22.05.2013 г. /стр. 20/.
С Разпореждане от 28.10.2013 г. /стр. 48/ е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника АН. М. З., дължимо й от нейния работодател Е.
ЕООД, ЕИК *********. Изпратено е запорно съобщение изх.№ 315828/28.10.2013г. /стр. 49/
до третото задължено лице, заедно с уведомление до длъжника /стр. 50/.
С Разпореждане от 03.09.2014г . /стр. 55/ е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника АН. М. З.. С Разпореждане от 23.04.2015 г. /стр. 61/ е наложен запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника АН. М. З., дължимо й от нейния
работодател МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР - К. АД, ЕИК ****, като е изпратено запорно
съобщение изх.№ 091919/23.04.2015г. /стр. 62/ до третото задължено лице, заедно с
уведомление до длъжника /стр. 63/.
С Разпореждане от 03.05.20** г. /стр. 72/ е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника АН. М. З., като до длъжника е изпратена съответната призовка /стр. 72-74/.
С Разпореждане от 26.07.2018г. /стр. 80/ е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника АН. М. З., като до длъжника е изпратена съответната призовка чрез работодателя
МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР - К. АД, ЕИК **** /стр. 81, стр. 79/.
С Постановление от 16.04.2019 г. /стр. 94/, въз основа на молба вх.№
025853/01.04.2019г. /стр. 82-91/, и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, като взискател по
делото са конституирани „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, в качеството им
на частен правоприемник на първоначалния взискател. Представен е договор за цесия от
14.09.2018 г., сключен между „К.И.И. БГ“ ЕАД и „БНП П.П.Ф.“. С молбата за
конституиране новият взискател е поискал изрично да бъде извършен опис на движимите
вещи на длъжника, също е възложил на съдебния изпълнител правомощия съгласно чл. 18
ЗЧСИ.
2
С Разпореждане от 16.04.2019 г. /стр. 95/ е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника АН. М. З., като до длъжника е изпратена съответната призовка /стр. 96-97/, в
която се съдържа и уведомление за конституирането на новия взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД,
ЕИК ****.
С молба, bx. № 002378/10.01.2020 г. /стр. 98/, конституираният взискател е поискал
налагането на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, както и да се
пристъпи към принудително изпълнение чрез насочване на дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
С Разпореждане от 12.02.2020 г. /стр. 100/ е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника АН. М. З., дължимо й от нейния работодател „М. 1“
ЕООД, ЕИК *********, като е изпратено запорно съобщение изх. № 0**392/12.02.2020 г. до
третото задължено лице, заедно с уведомление до длъжника /стр. 101-103/. От работодателя
е постъпил изричен отговор /стр. 113/.
С Разпореждане от **.02.2020г. /стр. 106/ е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника в «УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК» АД, като е изпратено запорно съобщение изх.№ 018413/ **.02.2020г. /стр. 107/
до третото задължено лице, заедно с уведомление до длъжника /стр.108-109/.
С молба, bx. № 011309/18.02.2021 г. /стр. 114-115/, конституираният взискател
„К.И.И. БГ“ ЕАД е поискал отново налагането на запор върху вземането на длъжника за
трудово възнаграждение, както и да се пристъпи към принудително изпълнение чрез
насочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника.
На 07.03.2022г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба, вх. № 012492/07.03.2022 г. от
настоящият жалбоподател, с която се иска прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /стр. 123/.
С Разпореждане от 14.03.2022 г. /стр. 124/ ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното дело. Длъжникът, чрез пълномощника си, е уведомен за разпоредения отказ
на 15.03.2022 г. /стр. 125/.
На 15.03.2022г. в кантората на ЧСИ е постъпила нова молба, вх. № 014814/15.03.2022
г., депозирана от длъжника отново за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК /стр. 128/. С Разпореждане от 16.03.2022 г. /стр. 129/ ЧСИ е отказал
да прекрати изпълнителното дело.
На 28.03.2022г. е постъпила настоящата жалба с вх. № 0**442/28.03.2022 г. /стр. 131-
136/, подадена от длъжника. С Разпореждане от 30.03.2022г. /стр. 137/ жалбата е оставена
без движение до заплащане на дължимите такси по администрирането й. Съобщението до
длъжника с изх.№ 026393/30.03.2022 г., е връчено на 11.04.2022 г. /стр. 138/, като още
същия ден нередовностите по депозираната жалба са отстранени /стр. 140-142/.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **** на
28.04.2022г. /стр. 139/, като в законоустановения тридневен срок е постъпило възражение
вх.№ 025121/ 03.05.2022 г. /стр. 143-149/.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26 юни 2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10 когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
3
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка основателни са
оплакванията на жалбоподателя относно настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, тъй като за периода 30.11.2016 г. до 16.04.2019 г. не са извършвани изпълнителни
действия, които да прекъснат давността. Двете разпореждания за насрочване на опис, а
именно Разпореждане от 03.05.20** г. /стр. 72/ и Разпореждане от 26.07.2018г. /стр. 80/
сами по себе си не са годни да прекъснат давността, тъй като разпорежданията не се явяват
изпълнително действие прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на движими вещи,
но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото
в чл. 465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение върху движими
вещи, като неговата подготовка, не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително
действие. Ето защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без
правно значение, като някакво извършено изпълнително действие.
Наистина както първоначалният кредитор, така и последващият, конституиран в
хода на изпълнителното производство пред ЧСИ са възложили на съдебния изпълнител
изрично правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Взискателят по изпълнителното дело има право
само да иска извършване на изпълнителни действия, както и може да възложи на съдебния
изпълнител правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, но не може сам
да ги осъществи, за разлика от съдебния изпълнител, който след като е упълномощен има
право да извърши определено изпълнително действие, а не само да насрочва такива
действия, но да не ги извършва на практика.
За пълнота на изложението следва да се има предвид, че съгласно чл. 434 ГПК за
всяко предприето и извършено действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който
посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления,
събраната сума и направените разноски по изпълнението. Насрочването на опис е
техническа дейност от страна на ЧСИ по подготовка на извършване на същинското
изпълнително действие и не е част от фактическия състав по извършване на описа, поради
което не е от естество да прекъсне давността. Действително, не е необходимо
изпълнителното действие да е било успешно, в смисъл да е довело до събиране на
вземането, за да се прекъсне давността, но е необходимо да е извършено изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, а насрочването на опис не
представлява такова действие.
Ето защо насрочените описи от 03.05.20** г. и 26.07.2018 г. не са годни
действия да прекъснат двугодишния срок, като същият трябва да се приеме за изтекъл на
19.12.2018 г. (две години след последното валидно изпълнително действие, извършено на
19.12.2016 г. /стр. 68/, което е постъпление вследствие налагане на запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника АН. М. З., дължимо й от нейния работодател
МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР - К. АД), след която дата не са извършвани други валидни
изпълнителни действия в срок от повече от две години, годни да прекъснат срока по чл.
4
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие
на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното
производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл
посоченият двугодишен период. Предвид гореизложените съображения настоящият
въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който
да констатира прекратяването на изпълнителното производство по процесното
изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се явява незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен, като на ЧСИ се дадат указания за постановяване на надлежен
акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство
по изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По разноските: С оглед изхода на делото ответникът по жалбата няма право на
разноски. Искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в настоящото
производство също е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е
дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ откази на ЧСИ Н.М., рег. № 841, район на действие Софийски
градски съд, обективирани в разпореждане от 14.03.2022 г. и в разпореждане от 16.03.2022
г. по ИД № 4469/2013 г., с които е оставено без уважение искането на длъжника по
изпълнението АН. М. З., с ЕГН **********, за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като УКАЗВА на съдебния изпълнител,
че следва да постанови изричен акт, посредством който да констатира прекратяване на
изпълнителното производство, като съобрази реализирането на прекратителното основание
на чл. 433, т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5