Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 90 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на „ДМВ“ ЕООД против решение № 781/13.11.2019 г., постановено по АНД № 1138/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 36/21.05.2019 г., издадено от В. Г. Х. – заместник-директор на
ТД Дунавска в Агенция „Митници“. С наказателното постановление, на основание
чл.126а, ал.1 от ЗАДС, за нарушение по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1 от
22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите
органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 лева.
С жалбата, при условията на евентуалност – ако касационната инстанция приеме,
че същата е просрочена, е направено искане за възстановяване на срока за
обжалване, тъй като съобщението за изготвеното съдебно решение на Районен съд –
Русе било връчено на лице, което не било надлежно овластено с представителна
власт от касатора. Като касационни основания се сочат допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка със събиране и оценка на
доказателствата, довели и до ограничаване на правото на защита на наказаното
търговско дружество, както и неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че въззивният съд, при наличие на уважителни причини за отсъствието на
законния представител на дружеството, е разгледал делото в негово отсъствие без
да събере исканите гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Е. и без
да се произнесе по искането за изключване от доказателства по делото на
представената от ТД Дунавска технологична схема на данъчния склад, тъй като
същата не била подписана от представител на „ДМВ“ ЕООД и не носела неговия
печат. И пред касационната инстанция се поддържа основното възражение, според
което процесното съоръжение, представляващо тръбна връзка между входящи
тръбопровод за светли горива и тръбопровод за тежки горива, е бил наличен още
от 2017 г., а за изграждането му Агенция „Митници“ е била надлежно уведомена
чрез представяне на технологичната схема, заверена от „ДМВ“ ЕООД,
представляваща приложение към депозираното уведомление с вх. №
32-171431/22.06.2017 г. Сочи, че така подадената информация за изграждането на
новата тръбна инсталация е била проверена от митническите служители чрез
извършване на физически контрол на място и е била приета за сведение като част
от обстоятелствата, при които е издаден лиценза за управление на данъчен склад.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната
на наказателното постановление, а евентуално – отмяната на решението и връщане
на делото за ново разглеждане от нов състав на районния съд.
Ответникът по
касационната жалба – ТД Дунавска при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител, взема становище за нейната неоснователност и моли решението на
въззивната инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за липсата на
допуснати процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон и
също счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Видно от разписката към съобщението (л.147 от
въззивното дело) обявлението за изготвеното решение на районния съд е било връчено
на касатора „ДМВ“ ЕООД на 29.11.2019 г., чрез адв.Б., на актуалния към този
момент адрес на управление на дружеството, отразен в търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ – гр.София, бул.“Арсеналски“ № 109. Макар да е извършено на
адреса на управление, връчването е нередовно, тъй като е в нарушение на изискванията
на чл.180, ал.3 и ал.5 от НПК. Според тях връчването на книжа на юридическо
лице става срещу подпис на длъжностно лице, което е натоварено да ги приема
като те могат да бъдат връчени и на защитника, ако същият се съгласи да ги
приеме. В случая липсват доказателства – пълномощно по чл.93, ал.2 от НПК, с
което адв.Българинов да е бил надлежно упълномощен по делото в качеството на
защитник на наказаното търговско дружество, а очевидно е, че той няма и
качеството на длъжностно лице на търговеца, на което да е поверено получаването
на книжата. Доколкото съобщаването на постановеното решение е нередовно, то
срокът по чл.211, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН за касационно му
обжалване въобще не е започвал да тече, поради което постъпилата на 09.01.2020
г. касационна жалба се явява подадена в срок. Предвид обстоятелството, че
искането за възстановяване на срока е направено в условията на алтернативност,
касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос, доколкото не се е
сбъднало визираното процесуално условие за разглеждането на това искане, тъй
като възстановен може да бъде само този срок, който вече е бил пропуснат –
чл.161, ал.1 вр.чл.228 от АПК вр. чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С наказателното постановление, на основание чл.126а,
ал.1 оот ЗАДС, на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 800 лева за това, че на 21.08.2018 г., при проверка в
управлявания от него данъчен склад с идентификационен № BGNCA00338001, находящ се
в гр.Мартен, обл.Русе, местност „До селото“, обективирана в протокол № 18BG4000А042322/21.11.2018
г., било констатирано наличието на неодобрена от митническите органи тръбна
връзка между входящ тръбопровод за светли горива (от помпено помещение към
резервоари с № № R 1-9, R 1-8 и R 1-7) и тръбопровод за тежки горива (от
резервоар № R 1-7 до
разтоварище за тежко гориво/помпен възел), позволяваща преминаването на
енергийни продукти от съдове за съхранение на светли горива и извеждането им от
разтоварището за тежки горива, заобикаляйки по този начин одобрените точки за
контрол, с което касаторът, като лицензиран складодържател, нарушил
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за
специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху
средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, издадена на основание
чл.103а, ал.2 от ЗАДС (ред. към ДВ, бр.101 от 22.11.2013 г.).
За да потвърди наказателното постановление районният
съд счел за „несъстоятелно и неподкрепено
с каквито и да било доказателства по делото“ основното възражение на наказаното
дружество, според което така установената тръбна връзка, по чието съществуване
на място спор няма, е част от проверени и одобрени от митническата
администрация промени в технологичната схема на данъчния склад, извършени през
2015 г. и 2017 г.
Този извод е резултат от допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка с разпределението на
доказателствената тежест в производството, както и на тези по събирането и
оценката на доказателствата – чл.103, ал.2 и 107, ал.1, ал.3 и ал.5 от НПК.
Тежестта да докаже извършването на нарушението, за което е наложено
административното наказание, лежи върху административнонаказващият орган.
Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е извършило нарушението, за което
е било санкционирано. На плоскостта на разгледания случай това означава, че ответникът
по касация е бил длъжен да установи, че технологичната схема на данъчния склад на
касатора е била одобрена по уведомление с вх. № 32-171431/22.06.2017 г. без в
нея да е била нанесена установената на място тръбна връзка между тръбопроводите
за светло и тежко гориво, а не касаторът да доказва, че тази тръбна връзка е
била налична в тази схема и в това състояние схемата е била одобрена от
митническата администрация. Като е приел обратното, а именно, че за това
обстоятелство доказателствената тежест се носи от наказаното дружество,
районният съд е допуснал нарушение на чл.103, ал.2 от НПК.
На следващо място отговорността за осигуряване разкриването на обективната
истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от
съда – чл.13 от НПК. По тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че
събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но
задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава
необходимост ще е налице винаги, когато от събраните доказателства могат да се
направят разнопосочни изводи относно предмета на доказване в
административнонаказателното производство, а именно извършено ли е вмененото на
наказаното лице административно нарушение.
Следва да се отбележи, че необосновано се явява заключението на въззивната
инстанция, според което развитата защитна теза не била подкрепена с
доказателства. Такива доказателства всъщност има. Още с въззивната жалба (л.14
от въззивното дело) е представена технологична схема, за която касаторът
твърди, че е била приложена към уведомление с вх. № 32-171431/22.06.2017 г. и е
била одобрена от митническите органи. Тази схема (налична и на л.31 от
административнонаказателната преписка) е представена при извършената проверка
от С. П. Г. (служител, на длъжност отговорник стопанска дейност в „ДМВ“ ЕООД) като
приложение към снетите му от митническите служители писмени обяснения. В тях Г.
изрично сочи, че при проверка на място, извършена на 06.07.2017 г., в 10:00
часа, във връзка с писмо на ЦМУ – София за промяна на обстоятелствата, при
които бил издаден лиценза, проверяващите митнически служители извършили оглед
на новоизградения тръбопровод към резервоар № R 1-7 със съответната спирателна
арматура, без фланцови кранове, включително
и на връзката между тръбопровод за светли горива и тръбопровод за тежки горива
при резервоар № R 1-7. Г. сочи, че след огледа митническите служители
пристъпили към пломбиране на фланеца при помпата и спирателния кран и съставили
протокол за проверката. В представената от касатора технологична скица (л.14 от
въззивното дело и л.31 от административнонаказателната преписка) е нанесена и напречно разположената
тръбна връзка между тръбопровода за светли горива и тръбопровода за тежки
горива, непосредствено до резервоар № R 1-7 (за установеното на място нейно
фактическо разположение вж. схемата и фотоснимките, изготвена при проверката от
21.11.2018 г. – л.60, 61 и 64 от преписката). Обяснения в сходен смисъл е дал и
И. С. Е., на длъжност директор производство в „ДМВ“ ЕООД, чийто разпит, в
качеството на свидетел, е поискал касатора. По поставения пети въпрос Е. е
посочил: “Приетият тръбопровод за тежки горива е отразен в технологична схема,
представена при приемане и одобряване по писмо № 32-197236/17.07.2017 г. на
директор Дирекция „Акцизи“ ЦМУ“. Това писмо също се съдържа по преписката
(л.59), в което се препраща към писмо рег. № 32-190789/11.07.2017 г. на
началника на Митница Русе (л.58) и по отношение на посоченото в него, че след
извършената проверка на изградената тръбна инсталация било установено, че тя
напълно съвпада с представената технологична схема.
По делото са налице и доказателства, обслужващи тезата на
административнонаказващия орган. В производството пред районния съд ответникът
по касация – ТД Дунавска, е представил препис от уведомление с вх. №
32-171431/22.06.2017 г. от касатора и технологична схема (на л.105) на данъчния
склад (налична и по преписката, неномерирана с пореден номер, подредена след
протокол за извършена проверка № 17BG4000A023951/06.07.2017 г. на л.54-56), за която твърди,
че е била приложена към уведомлението. На представената от ответника
технологична схема установената на място тръбна връзка между тръбопровода за
светли горива и тръбопровода за тежки горива до резервоар № R 1-7 не е нанесена. Разпитан в качеството на
свидетел, актосъставителят Т. Ш. заявява, че според производствения директор на
наказаното дружество – И. Е., предназначението на процесната тръбна връзка е с
цел движение на светли горива към резервоар от технологичния парк за тежки
горива, с цел смесване с продукти, които се получават от дехидратация, с цел
производството на нов продукт – тежко гориво. Свидетелят твърди, че знае, че
през месец август 2017 г., няколко месеца след датите на изготвянето на тази
тръбна връзка, дружеството е искало от Агенция „Митници“ разрешение за такова
смесване, за което е получило отказ. На касационната инстанция е служебно
известно (във връзка с представените доказателства по друго дело – КАНД №
258/20 г. по описа на Административен съд – Русе, водено между същите страни),
че поисканата операция по смесване е заявена от касатора с уведомление за
промяна на обстоятелствата, при които е издаден лиценза с рег. № 32-233102/22.08.2017 г. на Агенция „Митници“, ЦМУ. Св.Ш. твърди също, че
разговарял със своите колеги, които са присъствали на проверката през 2017 г.(това
е проверката, обективирана в протокол № 17BG4000A023951/06.07.2017 г., на
л.54-56 от преписката) и те му заявили, че такава връзка тогава не е имало. В
самия протокол извършилите проверката служители – И. П. и Г. Г., са записали
следното: “Преди започване на проверката ни бе предоставена актуална
технологична схема на данъчния склад, което е отразена промяната в тръбопровод,
свързващ отделни съдове за съхранение на енергийни продукти. Тръбопровода
свързва резервоарите за готова продукция от колоната за дехидратация и
ректификация, която се намира в рамките на данъчния склад, както и
технологичните резервоари с резервоар Р 17, който се намира в складовия парк. При проверка на място установихме
съответствие на начертаната технологична схема с изградения тръбопровод.
Посоката на движение на енергийният продукт е от технологичните резервоари на
колоната за дехидратация и ректификация
към резервоар Р 17. Тръбната инсталация е изградена така, че не
съществува възможност за подмяна на елементите-спирателни кранове - т.е.връзките
между тях са безфланцови. ...“.
И тук именно е спорният въпрос – дали установената тръбна връзка, чието
наличие е станало повод за издаване на НП, е била нанесена на представената
пред митническата администрация технологична схема или не, респ. ако не е била
нанесена на технологичната схема, то тази тръбна връзка била ли е изградена фактически
на място и възприета ли е била тя от митическите служители И. П. и Г. Г., извършили проверката на 06.07.2017 г.
Във връзка с констатираното противоречие районният съд е бил длъжен по свой
почин, съгласно чл.107, ал.2 от НПК, да събере необходимите доказателства, за
да изясни обстоятелството дали тръбната връзка е била нанесена на
технологичната схема, представена от касатора с уведомление с вх. №
32-171431/22.06.2017 г. и дали, макар ненанесена, тя е съществувала на място и
е била възприета от посочените служители при извършване на проверката.
Това не може да стане чрез изключване на представените от ответника по
касация технологични схеми като доказателства от делото, както настоява
касатора, поради това, че те не били заверени с подпис и печат от него, защото
това би било допустимо само в едно гражданско или административно производство
– арг. от чл.183, изр.второ от ГПК вр.чл.171, ал.2, изр.първо от АПК, но не в
административнонаказателното производство, в което правилата за събиране и
оценка на доказателствата са регламентирани в НПК. Поради това районният съд е
бил длъжен да подложи тези писмени доказателства (технологичните схеми,
представени от двете страни и различаващи се по отношение на нанасянето в тях
на тръбната връзка) на внимателна проверка, както изисква чл.107, ал.5 от НПК.
По – конкретно следва да се изясни кое е лицето, което е съставило
технологичната схема като същото бъде разпитано в качеството на свидетел по
въпросите в какъв вариант е предало схемата на касатора (с или без нанесена на
него процесна тръбна връзка), извършвани ли са последващи промени в технологичната
схема, ако да, кога и по какъв повод. Следва да бъдат разпитани като свидетели и
митническите служители, съставили протокол за извършена проверка №
17BG4000A023951/06.07.2017 г. – И. П. и Г. Г., като им бъдат предявени
представените от всяка от страните варианти на технологичната схема, за да
посочат дали някои от тези варианти съвпада със схемата, за която в съставения
протокол са отбелязали, че съответства на фактически изградения тръбопровод.
Следва да се изясни обстоятелството (при необходимост чрез предявяване на
съдържащите се по преписката фотоснимки) и дали посочените двама служители са
възприели наличието на процесната тръбна връзка към момента на извършване на
проверката или такава е нямало. Като свидетели за горните обстоятелства трябва
да бъдат разпитани и лицата С. П. Г. и И. С. Е. като на представител на
наказаното дружество (законен или процесуален) следва да бъде осигурена
възможност да участва при разпита на всички свидетели, което право е изрично
гарантирано и от чл.6 § 3 (d) от ЕКПЧ, доколкото настоящото административнонаказателно
производство безспорно е с наказателен характер по смисъла на Конвенцията
съгласно т.нар. критерии „Енгел“ (вж. мотивите и на Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК), изведени в делото Engel и други срещу Нидерландия, жалби №
5100/71; 5101/71; 5102/71; 5354/72; 5370/72. Текстът на чл.6 § 3 (d) от ЕКПЧ
изрично урежда правото на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, да
участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против
него, и да изисква призоваването и
разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия.
Очевидно това изискване също е било нарушено, тъй като районният съд, с
разпореждане от 12.06.2019 г., е разпоредил служебно призоваването за разпит,
като свидетел, на актосъставителя, който е бил разпитан в съдебно заседание на
27.06.2019 г., докато поисканият от наказаното дружество свидетел – И. Е. е бил
призован, но поради неявяване не е бил разпитан, макар да е сочил уважителни
причини за това – ползван редовен годишен отпуск. Следва да бъде изискано и
събрано писменото доказателство, споменато от св.Ш. - уведомление за промяна на
обстоятелствата, при които е издаден лиценза с рег. № 32-233102/22.08.2017 г.
на Агенция „Митници“, ЦМУ като в мотивите на своя акт въззивната инстанция даде
отговор на въпроса дали, освен за заобикаляне на точките за контрол, процесната
тръбна връзка има рационално технологично предназначение в разрешеното
съобразно лиценза производство в данъчния склад.
Както се приема и в съдебната практика (вж. и мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г.) имуществената санкция
е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци
за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Обстоятелството дали процесната тръбна връзка е била одобрена
от митническата администрация има отношение не само към субективната страна на
нарушението по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г., която
действително не е предмет на изследване при извършените от юридически лица
нарушения, но и към обективната страна на състава на същото. Това е така,
защото, за да е съставомерно като нарушение, трябва да е установено наличието
на връзки „заобикалящи точките на контрол“,
т.е. това тяхно състояние е обективно и това е именно тяхното предназначение.
Отговор на въпроса дали нарушение ще е налице и в случаите, в които основното
предназначение на установената тръбна връзка е да обслужва производствения
процес, ако това бъде установено по делото, следва да бъде даден от въззивната
инстанция при новото му разглеждане, след събиране на указаните доказателства и
изясняване на фактическата обстановка.
Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и
при възлагане тежестта на доказване върху наказаното лице, районният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната
на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 781/13.11.2019 г., постановено по АНД № 1138
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: