№ 18435
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110165823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против И. А. Л. с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
974,91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. №*****, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 145,62 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата в размер на 31,63 лева, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 6,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31053/31.10.2022 г. по ч. гр. д. №
50438/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет
1
страницата на топлофикационното дружество. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Ч.,
поддържа, че ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на искова претенция
срещу И. А. Л., тъй като приложените документи касаят трето за спора лице А. Л. П., който
се явява собственик на процесния топлоснабден имот. С подадения отговор е оспорена
действителността на сключения между етажната собственост и дружеството, извършващо
дялово разпределение, договор, поради сключването му от лице без представителна власт.
Страната поддържа, че потребителите на топлинна енергия за битови нужди дължат
заплащане единствено на изравнителни и годишни сметки, които по делото не били
представени. В подадения отговор са изложени твърдения, ответникът не живее в страната и
не е използван доставена от дружеството топлинна енергия. Направено е искане в тежест на
ищцовото дружество да бъдат възложени сторените от ответника разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
С обявения за окончателен в открито съдебно заседание от 10.10.2023 г. доклад е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е единствен
наследник на А. Л. П. - приобретател по нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по Закона за за
териториално и селищно устройство от 23.11.1976 г. на недвижим имот, който имот е
идентичен с описания в исковата молба, както и че ответникът е приел оставеното му
наследство.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ***** (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
2
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.е, респ.
изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда
присъединена към топлопреносната мрежа. Доколкото по делото не е спорно, че ответникът
притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, то съдът приема, че
между страните за исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение
по силата на договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който ответникът дължи
цената на доставената до имота му топлинна енергия. Във връзка с доводите на ответника за
неоснователност на иска поради обстоятелството, че лицето живее в чужбина, следва да
бъде отбелязано, че дължимостта на цената на доставената топлинна енергия за процесния
имот не е обусловена от това дали потребителят лично или чрез трети лица е ползвал
енергията, или жилището е било необитаемо, след като енергия е доставена.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
3
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. От заключението се установява, че за
процесния период не е осигурен достъп до имота на ответника за снемане на отчет на
измервателните уреди за топлинна енергия, но независимо от това за периода не е начислена
служебно топлинна енергия за отопление. Вещото лице разяснява, че не е осигурен достъп и
за отчет на монтриания в жилището водомер за топла вода, поради което потребеното
количество е начислено на база 140 литра на денонощие за един потребител. Експерът сочи,
че при изчисляване на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация в
сградата е спазена действащата към периода нормативна уредба. От приетото заключение се
установява, че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата в размер на
974,89 лева, включваща сумата в размер на 245 лева за сградна инсталация и 729,51 лева за
битово горещо водоснабдяване.
Във връзка с начислената сума за битово горещо водоснабдяване следва да бъде
отбелязано, че съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването при
неосигуряване на достъп за отчитане на показанията на водомер за топла вода разходваното
количество се изчислява при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощите. Сочената разпоредба въвежда санкция за потребителя в
случай, че не изпълни задължителнието си да осигури достъп до имота на лицата,
извършващи услуга по дялово разпределение с оглед неоходимостта от извършване на
изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. Като писмено доказателство
по делото са приети съставени от третото лице-помагач (ФИРМА) протоколи, видно от
които служители на дружеството са посетили сградата, в която се намира процесния
недвижим имот за отчитане на уредите за дялово разпределение на 25.05.2020 г., 11.06.2020
г., 16.05.2021 г. и 20.05.2021 г., съгласно които достъп до имота на ответника не е осигурен.
В Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия, към които последната препраща (чл.
70, ал. 3), не се съдържа специфична процедура, която да се спазва при установяване на
неосигурен достъп, като при липсата на проведено насрещно доказване от ответника, че
такъв е бил осигурен, приетите писмени доказателства установяват пълно и главно
неизпълнението на задължението на потребителя да предостави достъп до жилището за
отчитане на уредите, което се явява основание за начисляване на стойността на потребена
топлинна енергия на база по гореописаните подзаконови разпоредби – арг. чл. 70, ал. 2 и ал.
4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за незаплатена цена на
доставена топлинна енергия се явява доказан по основание и размер. Ирелевантно за спора е
дали издаваните от топлопреносното дружество фактури за начислените суми са на името на
ответника или неговия праводател, тъй като правоподарждащият отговорността на
потребителя факт е потреблението на топлинна енергия за битови нужди, а не издаването на
счетоводния документ още повече, че по делото не е спорно, че към процесния период
праводателят А. Л. П. е починал, поради което за наследникът му е възникнало задължение
по чл. 63, ал. 1 от Общите условия да уведоми (фирма) за настъпилото обстоятелство чрез
подаване на заявление за открИ.е на партида, което в случая не е сторено от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
4
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (фирма) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период и имот е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че начислената такса за услуга дялово разпределение възлиза на сумата общо в
размер на 37,77 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск се явява основателен за заявената сума от 31,63 лева.
По направеното в открито съдебно заседание от 10.10.2023 г. от процесуалния
представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата
молба ответникът губи възможността да направи своите правопогасяващи възражения срещу
исковата претенция. С Решение № 177/26.11.2010 г. по т.д. № 46/2010 г. по описа на ВКС, II
ТО и Решение № 111/08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. по описа на ВКС, I ТО е прието, че
правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането –
предмет на иска се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК, поради което не може да бъде заявено в по – късен момент. С подадената искова
молба не е наведено възражение за изтекла погасителна давност, поради което и наведеното
такова за пръв път едва в първото по делото открито съдебно заседание се явява
преклудирано и не подлежи на разглеждане по същество.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ****. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
5
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена
държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 65,17
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 625 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, 500 лева депозит за вещи лица по допуснатите експертизи и
100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от
предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в
размер на 543,11 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника в заповедното и настоящото производство
съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Претендираните
разноски от ответника за заповедното и настоящото производство са в размер общо на 400
лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, като по съразмерност в тежест на (фирма) следва да бъде възложена сумата в
размер на 52,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (фирма), ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес), срещу И. А. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.
(адрес), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
974,91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. №*****, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 31,63 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 31053/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50438/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 145,62 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г. и за сумата в размер на 6,14
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), да заплати на
(фирма), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 65,17 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), да заплати на
(фирма), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 543,11 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес),
да заплати на И. А. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 52,40 лева, представляваща сторени съдебни разноски
заповедното и настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес) в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 50438/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7