РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900110 по описа за 2021 година
„А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу Д.И.В. от с. О.Л., Софийска област, с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за
установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата в размер на 65 000
лева, от които :
- 30 000 лева – просрочена главница по договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен
с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 37, том V, рег. № 5659, дело № 716/2015 год. на нотариус Данаил Главинов, рег. №
371 в регистъра на НК,
- 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода от 29.12.2015
год. до 29.12.2016 год. и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016
год. до 11.01.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева и договорните лихви от 11
880 лева, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане на общата сума от 41 880
лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
36/2021 год. на PC – Ботевград.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен
диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в
1
заповедното производство по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б.
С исковата молба се твърди, че между „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК и Д.И.В. е сключен
договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 37, том V, рег. № 5659, дело №
716/2015 год. на нотариус Данаил Главинов, рег. № 371 в регистъра на НК, с който ищецът
предоставил в заем на ответницата сумата от 30 000 лева със срок за връщането й 29.12.2016
год.
Твърди се, че с разпоредбата на т.2 от преамбюла на договора за заем ответницата е
поела задължението да върне предоставената й в заем сума, ведно с договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 3.3 % месечно върху главницата от 30 000 лева в общ
размер за периода от датата на предоставяне, 29.12.2015 год., до датата на падежа за
връщане на заемната сума, 29.12.2016 год., от 11 880 лева, платима на 12 месечни вноски по
990 лева всяка с падежи на 29-то число на всеки месец.
Твърди се, че с разпоредбата на т.3 от преамбюла на договора за заем ответницата е
поела задължението да заплаща наказателна лихва в размер на 0.3 % на ден върху размера
на цялото вземане от 41 880 лева /или 125.64 лева на ден/, представляващо сбор от
неизплатените главница от 30 000 лева и договорна лихва от 11 880 лева, дължима при
забава на вноска за договорна лихва или незаплащане пълно или частично на главницата.
Твърди се, че на уговорения падеж ответницата не е върнала заемната сума и не е
извършила нито едно плащане на погасителни вноски за главница и лихви по договора за
заем.
Твърди се, че поради горното ищецът подал до PC – Б. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д.И.В., като по
образуваното ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б. били издадени заповед за незабавно
изпълнение № 260307/26.01.2021 год. и изпълнителен лист за сумата от 65 000 лева, от
които :
- 30 000 лева – просрочена главница по договора за заем от 29.12.2015 год.,
- 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода от 29.12.2015
год. до 29.12.2016 год. и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016
год. до 11.01.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева и договорните лихви от 11
880 лева, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане на общата сума от 41 880
лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
36/2021 год. на PC – Б.
Твърди се, че за издадената заповед за изпълнение длъжникът бил уведомен чрез
назначения му особен представител в производството по изпълнително дело №
20209250400113 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, рег. № 925 на КЧСИ, който
подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. За горното ищецът бил уведомен на
2
11.05.2021 год. от районния съд, който му указал че може да предяви иск по чл.422 от ГПК
за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок – на 08.06.2021 год.
С исковата молба са направени доказателствени искания – за приобщаване на писмени
доказателства, приложени в заверени преписи, за изискване и прилагане към настоящото
дело на ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Ботевград и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Преписи от исковата, уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на
14.09.2021 год. на ответницата с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока
по чл.367, ал.1 от ГПК /28.09.2021 год. вкл./ същата не е подала писмен отговор на исковата
молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за заем от 29.12.2015 год., сключен
между „А.К.Б.“ ЕООД и Д.И.В., ищецът предоставил на ответницата в заем сумата от 30 000
лева с краен срок за връщане на дадената в заем сума 29.12.2016 год. С чл.2 от договора
било удостоверено, че сумата е получена от заемателя изцяло и в брой, като договорът има
силата на разписка за получената заемна сума.
За обезпечаване на вземането на заемодателя по договора ответницата учредила в
полза на ищеца ипотека върху свои собствени недвижими имоти, находящи се в с. О.Л.,
Софийска област, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 37, том V, рег. № 5659, дело № 716/2015 год. на нотариус Данаил
Главинов, рег. № 371 в регистъра на НК.
Видно от т.2 от преамбюла на договора за заем, съответно от чл.1 от договора за
ипотека, ответницата се е съгласила да върне предоставената й в заем сума, ведно с
договорна възнаградителна лихва в размер на 3.3 % месечно върху главницата от 30 000
лева, или в размер на 990 лева месечно, в общ размер за периода от датата на предоставяне
/29.12.2015 год./ до датата на падежа за връщане на заемната сума /29.12.2016 год./ от 11 880
лева, платима на 12 месечни вноски по 990 лева всяка, с падежи на 29-то число на всеки
месец.
Видно от т.3 от преамбюла на договора за заем, съответно от чл.1 от договора за
ипотека, между страните е уговорена неустойка за забава /наказателна лихва/ в размер на 0.3
% /или на 125.64 лева/ на ден върху размера на цялото вземане от 41 880 лева,
представляващо сбора от неизплатените главница от 30 000 лева и договорна лихва от 11
880 лева, дължима при забава на вноска за договорна лихва или незаплащане пълно или
частично на главницата.
Поради невръщане на заемната сума на падежа заемодателят подал до PC – Б.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника
Д.И.В., като по образуваното ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б. били издадени заповед за
3
незабавно изпълнение № 260307/26.01.2021 год. и изпълнителен лист за сумата от 65 000
лева, от които :
- 30 000 лева – просрочена главница по договора за заем от 29.12.2015 год.,
- 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода от 29.12.2015
год. до 29.12.2016 год. и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016
год. до 11.01.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева и договорните лихви от 11
880 лева, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане на общата сума от 41 880
лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
36/2021 год. на PC – Ботевград.
Видно от изискания препис от ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б., със заявлението си
вх. № 260180/13.01.2021 год. „А.К.Б.“ ЕООД изрично е посочил, че претендираната сума от
23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016 год. до
11.01.2021 год., е част от общо дължимата неустойка за забава в размер на 185 193.36 лева.
Видно от горното ч.гр.д. и изисканите от ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, рег. №
925 на КЧСИ преписи от следните книжа, находящи се по изпълнително дело №
20209250400113 – постановление на ЧСИ от 09.02.2021 год. за назначаване на особен
представител на длъжника, покана от 18.03.2021 год. за доброволно изпълнение до
длъжника и обратна разписка за връчването й, адв. Лора Ангелова от САК е била назначена
за особен представител на Д. ИВ. В. по горното изп. дело, по което присъединен взискател е
бил „А.К.Б.“ ЕООД въз основа на издадения му изп. лист по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC –
Б. На особения представител е била връчена на 22.03.2021 год. поканата от 18.03.2021 год.
за доброволно изпълнение до длъжника и същият е подал възражение в срока по чл.414, ал.2
от ГПК, с което е направил възражения за нищожност на неравноправни клаузи в договора
за заем и за изтекла погасителна давност по претенциите за лихви. За горното ищецът бил
уведомен на 11.05.2021 год. от районния съд, който му указал че може да предяви иск по
чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок – на
08.06.2021 год.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
пълномощника на ищеца, се установява, че при извършена проверка в счетоводството на
ищеца в.л. констатира, че на 29.12.2015 год. ищецът е извършил плащане по банков път на
сума в размер на 20 000 лева по сметка на „Г.к.с.“ ЕООД за рефинансиране на задължение
на ответницата по друг договор за заем и на същата дата – плащане по банковата сметка на
Д.И.В. на сума в размер на 10 000 лева. Предоставените в заем суми в общ размер на 30 000
лева са осчетоводени по счетоводна сметка 541/55 – Отчитане на предоставени
краткосрочни заеми по партида на ответницата. Към дата 09.06.2021 год. на предоставяне на
информацията на вещото лице по заема няма върнати суми, като не са извършвани
плащания към ищеца за погасяване на задълженията по процесния договор за заем.
4
В.л. констатира, че непогасената възнаградителна лихва по договора за периода от
29.01.2016 год. до 29.12.2016 год. вкл. възлиза на 11 880 лева – 3.30 % месечна лихва или 12
вноски по 990 лева всяка за възнаградителна лихва.
В.л. констатира, че съгласно условията на договора наказателната лихва за забава се
начислява върху общия размер на просроченото задължение по кредита – главница и
възнаградителна лихва в общ размер на 41 880 лева, в размер на 0.30 % дневна лихва или
125.64 лева на ден, като за периода от 30.12.2016 год. до 11.01.2021 год. вкл. общият размер
на същата е 185 193.36 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е
допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството
по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу длъжника по договора за заем, чийто назначен
по изпълнителното дело особен представител е възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът е отчасти доказан по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на
твърдяното с и.м. възникнало между него и ответницата облигационно правоотношение с
източник договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен с ипотека, по който заемодателят е
представил на заемателя сумата от 30 000 лева със срок за връщането й 29.12.2016 год.
Горното бе установено по несъмнен начин както от представените по делото писмени
доказателства, така и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на претенцията на ищеца за дължимост на възнаградителните и
наказателните лихви по договора за кредит съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбите на чл.146, ал.1 и 5 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност,
ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана включително в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 23/07.07.2016 год. по т.д. № 3686/2014
5
год. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 232/05.01.2017 год. по т.д. № 2416/2015 год. на ВКС,
ТК, II т.о., съобразявайки и задължителната практика на СЕС, е прието, че съдът следи
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Съобразявайки горното, съдът констатира неравноправна клауза в процесния договор
за заем, сключен с потребител, която не води до неговата нищожност, доколкото договорът
може да се прилага и без тази клауза – разпоредбата на т.3 от преамбюла на договора за
заем, съответно от чл.1 от договора за ипотека, с които е договорена неустойка за забава
/наказателна лихва/ в размер на 0.3 % /или на 125.64 лева/ на ден върху размера на цялото
вземане от 41 880 лева, представляващо сбора от неизплатените главница от 30 000 лева и
договорна лихва от 11 880 лева, дължима при забава на вноска за договорна лихва или
незаплащане пълно или частично на главницата. Без дори в случая да се обсъжда
включената в разпоредбата анотация – наслагването на наказателна върху договорна лихва,
то самият размер на наказателната лихва е фрапантен – 0.3 % /или на 125.64 лева/ на ден
върху размера на цялото вземане от 41 880 лева, начислявана без ограничение във времето и
без обичайно възприетото в търговската практика максимално лимитиране на неустойката –
х % на ден, но не повече от 10 %, респ. 20 % от целия размер на вземането. В случая, както
бе посочено, в заповедното производство е заявено вземане за наказателна лихва в размер на
23 120 лева, но изрично в заявлението си „А.К.Б.“ ЕООД е посочил, че претендираната сума
е част от общо дължимата неустойка за забава в размер на 185 193.36 лева, т.е. следва да се
приеме, че вземането е заявено като частично. Простите аритметични изчисления в случая
сочат, че пълният размер на претенцията на заемодателя за наказателна лихва е 6.17 пъти
размера на отпуснатата в заем сума, т.е. видно е, че разпоредбата на договора задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка и съответно е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2,
т.5 от ЗЗП и нищожна съгл. чл.146, ал.1 от ГПК.
По отношение на претенцията на ищеца за договорни /възнаградителни/ лихви по
договора за заем, дължими за периода от 29.12.2015 год. до 29.12.2016 год., следва да се
посочи, че последната от 12-те вноски за договорна лихва е падежирала на 29.12.2016 год. и
вземането за същата е погасено по давност на 29.12.2016 год. на осн. чл.111, б.„в“, предл.2-
ро от ЗЗД, като няма доказателства давността да е била спирана или прекъсвана с действия
на заемодателя за принудителното й събиране; първото такова е било подаденото на
13.01.2021 год. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
пред РС – Б., когато давността вече е била изтекла, а в хода на производството по
изпълнително дело № 20209250400113 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, рег. № 925 на
КЧСИ назначеният на длъжника Д. ИВ. В. особен представител адв. Л.А. от САК е
направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното
вземане за лихви, което следва да бъде зачетено в исковото производство.
В обобщение на изложеното съдът приема, че ищцовата претенция е основателна
само в частта й за установяване на дължимостта на вземането на заемодателя за главницата
6
от 30 000 лева по договора за заем, поради което следва да признае за установено на осн.
чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ответницата съществуването на
вземането на ищеца за тази сума, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 год. до
окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б.
Предявеният иск следва да се отхвърли в частта му за установяване съществуването
на вземането на ищеца към ответницата за разликата от 30 000 лева до пълния му предявен
размер от 65 000 лева, съставляващо :
- 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви по договора за заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане –
като погасено по давност вземане и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016
год. до 11.01.2021 год. – като уговорени с неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП клауза в договора за заем,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
36/2021 год. на PC – Б.
По отношение на разноските :
В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил следните направени
разноски : 1 300 лева – внесена държавна такса, 600 лева – заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство и 300 лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по
ССЕ; в заповедното производство направените разноски възлизат на 1 300 лева – внесена
държавна такса. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК и т.12 от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. ответницата следва да се
осъди да заплати на ищеца сумата от 1 615.38 лева, съставляваща направени разноски
съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на Д. ИВ. В. от с. Осиковска Лакавица, Софийска област, с ЕГН **********,
съществуването на вземането на „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК в размер на 30 000 лева /тридесет
хиляди лв./ – просрочена главница по договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен с
ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 37, том V, рег. № 5659, дело № 716/2015 год. на нотариус Данаил Главинов, рег. №
371 в регистъра на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2021 год.
до окончателното й заплащане, дължимо от заемателя по договора за заем Д. ИВ. В., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 36/2021 год.
7
на PC – Б., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за установяване съществуването на
вземането на ищеца към ответницата за разликата от 30 000 лева до пълния му предявен
размер от 65 000 лева, съставляващо :
- 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви по договора за заем от 29.12.2015
год., дължими за периода от 29.12.2015 год. до 29.12.2016 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016
год. до 11.01.2021 год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството
по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. Д.И.В. от с. О. Л., Софийска област, с ЕГН
**********, да заплати на „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1 615.38 лева /хиляда
шестстотин и петнадесет лв. и тридесет и осем ст./, съставляваща разноски в настоящото и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б. съразмерно с уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8