№ 2068
гр. Варна, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110103184 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото, е с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК, съгласно приетото в
Определение № 594/11.02.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№ 139/2022г. по описа на
Варненски окръжен съд.
С посоченото определение Варненски окръжен съд е приел, че е налице допустимост на
предявения иск по чл.439 ГПК срещу „*****“АД, като е посочил, че е предявен от
легитимирана страна с правен интерес, съответно е отменил определение на ВРС, с което
производството е прекратено и е разпоредил връщане на първоинстанционния съд на
делото, за произнасяне акт по същество на правния спор.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът К. Г. Й. ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул.„***“ №36, чрез пълномощника адв. И.Т. И. - АК -
гр.Варна, съдебен адрес: гр.Варна, ул.„*****“№1А срещу ответника „*****“АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***** -членове на УС, отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА поради
погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията по Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК №***/17.09.2013 г., постановена по ч.гр.д. № ***/2013 г. по
описа на Районен Съд - гр.Варна, които вземания са признати за дължими с влязло в сила на
27.1.2014г. решение № ***/27.1.2014г., постановено по гражданско дело №*** от 2013г. по
описа на ВРС, 12-ти състав, и които вземания са в общ размер на 3027,60 лева, от които:
-2361,48 лева, представляваща главница за незплатена ел.нергия по фактури за периода от
1
12.11.2010 г. до 29.07.2013 г.
- 388.62 лева мораторна лихва върху всяка една главница по отделните фактури за период от
28.12.2010 г. до 14.08.2013 г. по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № ***/17.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № ***/2013г. по описа на ВРС, ХХХІV състав.
-277.50 лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Сочи се в
исковата молба, че въз основа на вляза в сила Заповед за изпълнение от 17.09.2013 г., по
ч.гр.д. № ***/2013 г., по описа на Районен съд - гр.Варна, е образувано изп.дело за сумите
предмет на заповедта. Излага, че сумите са погасени по давност, като на ищеца не му е
известно дали въз основа на издадения изп.лист е образувано изп.производство. Поради това
ищецът, счита, че давността започва да тече от дата 22.01.2014г., датата на взлизане на
заповедта по чл.410 ГПК в законна сила. С оглед изложеното, сочи, че приложимата давност
за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид, че
последното валидно изпълнително действие е от 22.01.2014г., то общата 5-годишна давност
е изтекла на 22.01.2019 г. Цитира разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, съгласно която, с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания по изпълнителния титул.
В сезиращата съда искова молба, ищецът излага пространни съждения за допустимостта за
водене на иск по чл.439 от ГПК, като подчертава, че не му е известно поради унищожаване
на заповедното производство, дали е образувано въз основа на издадената заповед
изпълнително дело срещу ищеца, но с молба № 8334/05.05.2021г., настоява да не се приема
дадената в сезиращата съда искова молба правна квалификация на исковата претенция по
чл.439 ГПК, и настоява че предявената искова претенция е установителна такава по чл.124
ал.1 ГПК. Съответно на твърденията, ищецът не търси отричане на правото на
принудително изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в
изпълнителен лист.
Ответната страна „*****“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, е
депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
предявеният иск е недопустим.
Счита, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения: Ответното
дружество не разполага с изпълнителен лист за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение, поради което, към датата на подаване на исковата молба не е налице висящо,
приключено или прекратено изпълнително производство. В този смисъл, ищецът няма
качеството на страна - длъжник по смисъла на чл.439 от ГПК и не разполага с възможност
да оспорва чрез иск едно несъществуващо изпълнително производство.
По изложените съображения, счита предявения иск за недопустим. Сочи, че между страните
липсва правен спор, от който ищецът да изведе правен интерес от водене на настоящия иск.
2
Съгласно съдебната практика, правният интерес от предявяване на установителен иск е
винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. В настоящия случай, се настоява,
че липсва конкретен правен интерес от така предявения иск, т.к. дружеството - ответник не е
предприемало действия по принудително събиране на вземането, поради което ищецът не
търпи никакви ограничения. Липсва реално засягане на неговата имуществена сфера.
На следващо място, счита, че позоваването на изтекла погасителна давност представлява
способ за материалноправна защита, в случаите, в които кредиторът потърси принудително
изпълнение от длъжника след изтичане на определен в закона срок. По този начин в полза
на длъжника се създава едно правоунищожаващо възражение. Недопустимо е това право да
се реализира активно чрез иск, след като закона е предвидил, че неговото упражняване ще
става единствено чрез възражение. Материалното право на кредитора продължава да
съществува дори и след изтичане на давностния срок по аргумент на чл. 118 от ЗЗД,
въпросът е, че същото не би могло да бъде реализирано принудително. В настоящият
случай, ответникът сочи, че няма представени доказателства за подобно поведение от страна
на ответното дружество. Всичко изложено, според ответното дружество налага извод, че
ищецът няма правен интерес от предявяване на иска – ответното дружество не претендира
заплащането на процесиите суми, нито в рамките на едно висящо производство по
принудително изпълнение, нито извънсъдебно, чрез изпращане на покана за плащане до
ищеца. Моли се, с оглед изложеното, да се прекрати производството по гр. дело №
3184/2021г. по описа на PC- Варна, и да се присъдят на ответника юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
В условията на евентуалност, се моли, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да се възложат
разноските в тежест на ищеца.
Отправя се искане за прилагате по делото на ч.гр.д. № ***/2013 по описа на PC – Варна,
както и за изискване и прилагане по делото на гр. д. №***/2013 по описа на PC - Варна.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По възражението на ответникът, наведено в отговора, за недопустимост на предявения иск,
съдът намира следното:
Производството по делото, е с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК, съгласно приетото в
Определение № 594/11.02.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№ 139/2022г. по описа на
Варненски окръжен съд. С посоченото определение Варненски окръжен съд е приел, че е
налице допустимост на предявения иск по чл.439 ГПК срещу „*****“АД, като е посочил, че
е предявен от легитимирана страна с правен интерес, съответно е отменил определение на
ВРС, с което производството е прекратено и е разпоредил връщане на първоинстанционния
3
съд на делото, за произнасяне акт по същество на правния спор.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Като средство за защита на длъжника се дава право да се установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи правно значение за неговото съществуване.
В изпълнителния процес, давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Съответно нова давност започва да тече, от предприемане
на всяко валидно изпълнително действие в изпълнителния процес, като същата се изчислява
от последното валидно предприето изпълнително действие в изпълнителния процес.
Видно от служебна справка/л.10.11/, изготвена от деловодна система на ВРС, материалите
по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на Районен Съд - гр.Варна, са унищожени. По това дело,
видно от справката, по молба на „*****“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул.„***** е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№***/17.09.2013 г., с която К. Г. Й. ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на
*****“АД, ЕИК *****, следните суми: сумата от 2361.48 лева /две хиляди триста шестдесет
и един лев и четиридесет и осем стотинки/, представляваща консумирана и незаплатена
сума за ел.енергия за периода 12.11.2010 год. до 29.07.2013 год. за обект с абонатен номер
*****, находящ се в гр. Варна, ул. „*****” 107, за която са издадени фактури с №№
*********/12.11.2010 год. за сумата от 110.82 лева; 78210410/13.12.2010 год. за сумата от
110.82 лева; 78850804/14.01.2011 год. за сумата от 150.96 лева; 79437436/11.02.2011 год. за
сумата от 149.11 лева; 80087567/18.03.2011 год. за сумата от 151.88 лева;
80811096/14.04.2011 год. за сумата от 150.23 лева; 81400171/13.05.2011 год. за сумата от
99.59 лева; 82126548/14.06.2011 год. за сумата от 98.81 лева; 82791533/14.07.2011 год. за
сумата от 78.23 лева; 83450649/12.08.2011 год. за сумата от 72.67 лева; 84067681/14.09.2011
год. за сумата от 30.02 лева; 84763907/14.10.2011 год. за сумата от 32.65 лева;
85439112/14.11.2011 год. за сумата от 36.12 лева; 86150636/14.12.2011 год. за сумата от 72.05
лева; 86776379/16.01.2012 год. за сумата от 52.38 лева; 87444684/14.02.2012 год. за сумата от
75.68 лева; 88192055/14.03.2012 год. за сумата от 89.51 лева; 88880465/12.04.2012 год. за
сумата от 65.95 лева; 89660344/14.05.2012 год. за сумата от 33.56 лева; 90260937/14.06.2012
год. за сумата от 31.03 лева; 90990477/16.07.2012 год. за сумата от 40.49 лева;
91736511/14.08.2012 год. за сумата от 36.04 лева; 92426931/14.09.2012 год. за сумата от 34.78
лева; 92978712/12.10.2012 год. за сумата от 65.02 лева; 93808085/15.11.2012 год. за сумата от
46.67 лева; 94506593/12.12.2012 год. за сумата от 80.57 лева; 95230291/15.01.2013 год. за
сумата от 113.18 лева; 95926140/12.02.2013 год. за сумата от 81.17 лева; 96622343/13.03.2013
год. за сумата от 72.42 лева; 97355998/12.04.2013 год. за сумата от 61.07 лева;
**********/27.05.2013 год. за сумата от 19.00 лева и **********/29.07.2013 год. за сумата от
19.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
4
16.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 388.62 лева
/триста осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща общ сбор на
обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на
падежа на всяка една от фактурите до 14.08.2013 год., както и сумата от 277.50 лева /двеста
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
По посоченото заповедно производство, с разпореждане на съда №****/25.09.2013г. е
указана на кредитора „*****“АД, ЕИК *****, с оглед подадено възражение по чл.414 ГПК,
от длъжника К. Г. Й. ЕГН **********, възможността да предяви иск за установяване
вземанията си по издадената заповед по чл.410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването.
Видно от отразеното, на 29.10.2013г., кредитора е представил искова молба.
Няма спор между страните, че кредитора „*****“АД, ЕИК *****, е предявил установителна
искова претенция по чл.415, ал.1 вр. с чл.422 ГПК, като по същата е образувано гражданско
дело №*** от 2013г. по описа на ВРС, 12-ти състав. Последното, видно от справка от
деловодна система на ВРС/л.44-46/, е унищожено. Видно от справката, с решение №
***/27.1.2014г., постановено по гражданско дело №*** от 2013г. по описа на ВРС, 12-ти
състав, със същото е признато за установено по отношение на “*****” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***** със законни представители *****, че
К. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.„*****” № 107 дължи, както следва: сумата
2361.48 /две хиляди триста шестдесет и един лева и четиридесет и осем ст./ лева,
представляваща главница за незаплатена консумирана ел. енергия по фактури, издадени в
периода от 12.11.2010 г. до 29.07.2013г. за обект в гр. Варна, ул. „*****” 107, с кл. № *****
и аб. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда - 16.09.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата от 388.62/триста
осемдесет и осем лева и шестдесет и две ст./ лева, представляваща сбора от обезщетенията
за забава върху всяка една главница по отделните фактури за период от 28.12.2010 г. до
14.08.2013 г. по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
***/17.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на ВРС, ХХХІV състав, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Според отразеното, гражданско дело №*** от 2013г. по описа на ВРС, 12-ти състав е
унищожено на 15.12.2020г., с Протокол за унищожаване № *** от 20.11.2020г.
Отразено по справката от деловодната система на ВРС е, че решението по гражданско дело
№*** от 2013г. по описа на ВРС, 12-ти състав е влязло в законна сила в цялост на
27.1.2014г.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим, по изложените вече по-горе мотиви.
С Определение № 594/11.02.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№ 139/2022г. по описа на
Варненски окръжен съд е приел, че е налице допустимост на предявения иск по чл.439 ГПК
5
срещу „*****“АД, като е посочил, че е предявен от легитимирана страна с правен интерес,
съответно е отменил определение на ВРС, с което производството е прекратено и е
разпоредил връщане на първоинстанционния съд на делото, за произнасяне акт по същество
на правния спор
Налице е правен интерес за ищеца да установи по съдебен ред несъществуването на едно
парично задължение, чието изпълнение кредиторът може да претендира във всеки един
следващ момент да бъде изпълнено, което ще доведе до увреждане правната сфера на
ищеца.
Предявеният иск е и основателен, и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност, се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла.
На осн. чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Вземането, което кредиторът „*****“АД е имал към К. Г. Й. ЕГН **********, въз основа на
Договор за продажба на ел.енергия по фактури, издадени в периода от 12.11.2010 г. до
29.07.2013г. за обект в гр. Варна, ул. „*****” 107, с кл. № ***** и аб. №*****, признато с
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
***/17.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на ВРС, ХХХІV състав, е
станало изискуемо на 27.01.2014г., датата на влизане в сила на решението по гражданско
дело №*** от 2013г. по описа на ВРС, 12-ти състав по чл.422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В периода 27.01.2014г. до 04.03.2021г, когато е предявено възражението за изтекла давност
чрез отрицателния установителен иск на длъжника по чл.439 ГПК, не са настъпили
юридически факти и/или обстоятелства, които да водят до прекъсване на давността или до
спиране на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
На 27.01.2019г., е изтекъл 5-годишния срок по чл.110 ЗЗД, и към тази дата, не е
съществувало вземане на „*****“АД към ищеца, тъй като вземането е било погасено по
давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция, е основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски по
списък по чл.80 ГПК/л.47/, като направеното възражение за прекомерност на посоченото
адв.възнаграждение в размер на 441,89лв., съдът намира, за неоснователно, предвид че
възлиза в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. Поради това,
в полза на ищецът, следва да се присъдят разноските в размер от 123,10лв. за д.такса.
6
Адвокатското възнаграждение се претендира на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 441,89лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на ответника „*****“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул.„***** че ищецът К. Г. Й. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.„***“ №36,
съдебен адрес:гр.Варна, ул.„*****“№1А/чрез адв. И.Т. И. - АК - гр.Варна/, НЕ МУ
ДЪЛЖИ, предвид погасяване ПО ДАВНОСТ на вземането по Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК №***/17.09.2013 г., постановена по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на Районен
Съд - гр.Варна, потвърдена с влязло в сила на 27.01.2014г. решение №***/27.1.2014г.,
постановено по гражданско дело №*** от 2013г. по описа на ВРС, 12-ти състав,
а именно следните суми: -2361,48лева, представляваща главница за незплатена ел.нергия
по фактури за периода от 12.11.2010 г. до 29.07.2013 г. ; - 388.62 лева мораторна лихва
върху всяка една главница по отделните фактури за период от 28.12.2010 г. до 14.08.2013 г.
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/17.09.2013 г.,
издадена по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на ВРС, ХХХІV състав; -277.50 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски, които суми са погасени по давност, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „*****“АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул.„***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. Г. Й. ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул.„***“ №36, сумата от 123,10лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, за д.такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „*****“АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул.„***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.И.Т. И., Л.
№********** от Адвокатска колегие Варна, с БУЛСТАТ **********, със съдебен адрес:
7
гр.Варна, ул.“*****“№1А, сумата от 441,89лв., представляваща дължимо
адв.възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8