Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18447 по описа за 2018
година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от М.П.П. против *** за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 3500лв., частичен иск от 5000лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в мозъчно сътресение, ожулване
в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на корема, областта на
дясното коляно и дясната подбедрица, както и причинено психическо разстройство
в резултат на настъпило ПТП на 27.12.2017г., около 02.00 часа, по междуселищен
път 1-7, в посока от гр. Силистра към гр. Шумен, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
06.12.2018г. до цялостното й изплащане, както и сумата от 100 лева, частичен иск от 160,04лв., представляващи законната лихва
от 13.08.2018г. до датата на депозиране на исковата молба - 05.12.2018г.
В исковата молба ищцата излага, че на
27.12.2017г., около 02.00 часа, по междуселищен път 1-7, в посока от гр. ***, е реализирано
ПТП, при което л.а. „***, управляван от водача ***, излиза в
дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво. Видно било от постановлението за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1558/18
по описа на РУ-гр. Шумен и протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие
от 27.12.2017 г., че водачът ***нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил лека телесна повреда на ищцата. Към момента на
възникване на деликта л.а. имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" при ***, по
застрахователна полица № BG***, валидна от 12.12.2017г. до
11.12.2018г. Веднага след инцидента ищцата постъпила в МБАЛ „Света Марина"
ЕАД - Варна с оплаквания за болки в главата, световъртеж, силно гадене, обща
отпадналост, болки в кръста, коремната област, дясното коляно и дясната
подбедрица. Била приета за лечение на 27.12.2017г. и изписана на 29.12.2017г.
Продължила лечението си в домашни условия, което довело до невъзможност да
посещава лекции и изпити. В резултат на реализираното ПТП - М. П. получила следните увреждания: мозъчно
сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на
корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица. Претърпеният инцидент
се отразил негативно на здравословното й състояние, както и на нейния нормален
житейски ритъм. Ищцата изпитвала силни болки, стрес, безсъние, сънувала
кошмари, страхувала се да шофира и да се вози в МПС. Била й поставена диагноза
психическо разстройство. Завела застрахователна претенция пред ответника на
26.07.2018г., но й било отказано определяне на обезщетение. Ето защо, ищцата
претендира репариране на търпяните от нея неимуществени вреди, чиято парична равностойност
определя в размер на сумата от 3500лв., частичен иск от 5000 лева. Претендира и
сумата от 100 лева, частичен иск от
160,04лв., представляващи законната лихва от 13.08.2018г. до датата на
депозиране на исковата молба - 05.12.2018г., както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***"АД
депозира писмен отговор. Не оспорва настъпването на твърдяното ПТП и
обстоятелството, че към тази дата е бил в облигационна връзка със собственика
на автомобила по договор за „Гражданска
отговорност”. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва размера
на обезщетението за неимуществени вреди, като завишен, както и твърденията за
търпяни вреди. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между поведението
на водача и вредите. По същество моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства, и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства от
фактическия състав на правото, а именно: че е налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между
*** и ответното
дружество за л. а. „***, застрахователна полица № BG/23/*** от 12.12.2017г. със срок на действие, покриващ
датата на ПТП; че ПТП се е осъществило на 27.12.2017г. с водач на застрахования
автомобил - ***и с пострадало лице ***; че М.П. е поискала от ответното дружество да й
бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000
лв. във връзка със събитието от 27.12.2017 г.; че е образувана преписка по щета №
0411-090-0008-2018; че с писмо от 28.11.2018г. ищцата е уведомена от
застрахователя за отказа за изплащане на обезщетение; че ищцата е посетила МБАЛ
„Св. Марина" - гр. Варна на 27.12.2017г. в 07,25ч. с оплаквания от главоболие,
чувство за гадене, обща отпадналост; че болничният престой на ищцата е бил в рамките на два дни за диагностично
уточняване и лечение; че от медицинско удостоверение № 20/2018 г. за проведен
на 04.01.2018 г. преглед, се установява, че ищцата има ожулване с кръгловата
форма на лявата поясна половина с диаметър около 2-Зсм., мораво жълтеникаво
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното коляно и дясната подбедрица в
горна трета, умерено изразен оток и палпаторна болезненост; че от приложения амбулаторен
лист № 58 се установява, че ищцата е посетила психиатър за консултация с
посочените в медицинския документ оплаквания, както и че е предписан медикамент.
В констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, рег. ***., е документирано, че на 27.12.2017г. на междуселищен път I-7, община Венец е настъпило ПТП, при което л.а. „*** управляван от водача ***при
движение с несъобразена скорост и с релефа и състоянието на пътя, изгубил контрол
над МПС, излязъл от дясно на пътя и се блъснал в крайпътно дърво. Като
пострадало лице в протокола е посочена единствено Пламена Василева, с диагноза
фрактура на десен крак и дясна ръка.
По делото е
приета медицинска документация относно състоянието на ищцата - Епикриза за болничен престой в периода
27.12.-29.12.2017г., от която се установява, че ищцата е била приета на лечение
в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Марина“ на 27.12.2017г. след
претърпяно ПТП, с оплаквания за главоболие, чувство за гадене и обща
отпадналост. Изписана е на 29.12.2017г. за домашно лечение, с окончателна
диагноза мозъчно сътресение.
Видно от МУ
№20/2018г., издадено от лекар в отделение съдебна медицина при ***, вследствие на претърпяно ПТП на
27.12.2017г., ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на
корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица. Описаните увреждания
са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, или детайли на МПС, и
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност
уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Ищцата е подала
уведомление до застрахователя на виновния водач за обезщетяване на търпените от
нея неимуществени вреди, в което е описала механизъм на ПТП съответен на
изложеното в исковата молба. В отговор е
получила писмо, с което й е било отказано изплащане на такова с аргумент, че
липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото не са
представени документи, респ. Констативен протокол за ПТП, който да
удостоверява, че ищцата е пострадало лице от ПТП на 27.12.2017г.
От изготвената
и приобщена по делото САТЕ, се установява механизмът на ПТП, както че причина
за настъпването му е поведението на водача Васил Антонов Кирилов, който при
движение с несъобразена скорост и с релефа и състоянието на пътя, изгубил
контрол над МПС, излязъл от дясно на пътя и се блъснал в крайпътно дърво. Експертът
приема за вероятно ищцата да е била с поставен предпазен колан.
От изслушаното
по делото заключение на в.л. по назначена СМЕ, което съдът кредитира, като
компетентно дадено се установява, че в резултат на претърпяното ПТП, ищцата е
получила травматични увреждания изразяващи се мозъчно сътресение, ожулване по
задностраничната повърхност на лявата поясна област, умерено изразен оток
и кръвонасядане по вътрешната
повърхноста на дясно коляно и дясната подбедрица, подкожни кръвнонасядания под
формата на лента в областта на корема.
Вещото лице е посочило, че се касае за временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като оплакванията от тези травми обичайно отзвучават в
рамките на 1-2 седмици. Експертът е установил, че по делото има данни, за това,
че на ищцата и е поставена диагноза „паническо разстройство“, месец два след
претърпяното ПТП.
По делото са
били разпитани свидетелите ***М.. Първият като водач на л.а., претърпял
процесното ПТП, свидетелства, че ищцата действително е пътувала на задната
седалка по време на пътното произшествие, като след инцидента била откарана с
линейка в гр. ***. Показанията
му се потвърждават и от разпита на мед. лице М., дежурен в деня на инцидента,
който свидетелства, че същата е била настанена до шофьора на линейката, а
по-тежко пострадалата е била в задната й част, където не е имало място за
ищцата. От показанията на П.*** се установява какви травми е претърпяла ищцата,
вкл. психическите такива, довели до страха и отказа й изобщо да пътува с
автомобил след претърпения инцидент. Вследствие на състоянието й след
инцидента, същата била преустановила посещението на лекции, имала панически
атаки и сънувала кошмари, което довело и до необходимостта да посети психиатър.
От така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл
432, ал. 1 КЗ:
За да бъде
уважен предявеният иск, нужно е било ищецът да докаже, че към датата на ПТП
виновният водач се е намирал в застрахователно правоотношение с ответното
дружество; настъпване на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие е претърпял твърдяните неимуществени вреди, съответно техния размер. В
тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността.
Няма спор по
факта, че ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на водача
на л.а. .а. „*** по полица№
BG/23/***, което
обуславя и пасивната легитимация на ответника по предявения иск. Не се спори и
че застрахователното събитие е настъпило във време на действие на
застрахователното правоотношение.
Страните спорят
относно обстоятелството дали ищцата изобщо е била пострадала в процесното ПТП,
тъй като не фигурира никъде в констативния протокол. По делото се събраха
достатъчно писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява
участието на ищцата , като пострадало лице в пътнотранспортното произшествие.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели в тази насока. Тези показания
не са изолирани, а се подкрепят и от изготвените заключения на САТЕ и СМЕ, като
с първото се установява механизмът на ПТП, а с второто травматични увреждания,
получени от ищцата вследствие на
неправомерните действия на водача на л.а. Така установеното, прави неоснователно
твърдението, че ищцата не е пострадала в процесното ПТП.
Вследствие на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил се установи, че ищцата е
търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства. От
ангажираните експертни заключения и гласни доказателства се доказа, че
вследствие на произшествието, ищцата е получила травматични увреждания мозъчно
сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на
корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица, както и причинено
психическо разстройство. Установи се, че травматичните й увреждания са създали
за нея дискомфорт за период от около 1-2 седмици, в който същата е била
неспокойна, страдала е от безсъние и е изпитвала страх возене в автомобил.
Всичко това е затруднило и обучението й към него момент, отлагала е изпити
поради състиянието си което наложило същата да се явява на ликвидации. Съдът
отчете младата й възраст и безспорно доказаната психична травма, която е
преживяла. Инцидентът е подействал като стресогенен фактор, довел е до активиране
психично разстройство - паническо разстройство. Налице е причинно следствената
връзка с инцидента. Безусловно всичко преживяно от пострадала е предизвикало
промяна начина й на живот във всичките му аспекти.
Съобразявайки
изложеното, настоящият състав намира, че претърпяните от ищцата неимуществени
вреди справедливо ще се обезщетят със сумата от 3500лв., както и че обезщетение
в посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост. Съобразени
бяха и нормативно определените лимити на застрахователните дружества по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" пред посочения в
исковата молба период.
Ето защо, предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Процесният
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен при действието на КЗ /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. В хипотезата на непозволено
увреждане началният момент на обезщетението за забава е разпореден от
законодателя с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер
и по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без покана- от
деня на настъпилото увреждане. В този случай
лихвите се явяват компенсаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на увреждането, поради което същите са част от
обезщетението за обезвреда. Отговорността на застрахователя за обезщетяване
вреди причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. Въпреки това, в чл. 429,
ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Затова в случая
отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването
му от застрахования за процесното застрахователно събитие, т.е от 26.07.2018г.,
по който факт страните не спорят. И на основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това
обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. Така, следва да се
приеме, че ответникът е бил в забава, поради което и законната лихва се дължи.
При спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, законната
лихва следва да се определи считано от 13.08.2018г., така както е поискана от
ищеца. Крайният момент на
начисляването й е 05.12.2018г., доколкото считано от 06.12.2018г. се дължи
такава като законна последица от упражнено право на иск. Или изчислено от съда
чрез Апис финанси върху присъдения размер на дължимото обезщетение по прекия
иск от 3500лева за периода от 13.08.2018г. до 05.12.2018г.вкл, обезщетението за
забава е в размер на сумата от 111,81лева. Исковата претенция е заявена в
частичен размер от 100лева, поради което и следва да се уважи в цялост.
Така както е
поискано, обезщетението за неимуществени вреди, следва да се присъди ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 06.12.2018г. до цялостното й изплащане.
По разноските:
Разноски
за присъждане са поискали и двете страни. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на сторените разноски възлиза на сумата от
1643лева, от които 140лева - платена ДТ, 273лева- депозит на вещи лица и съд.
удостоверение и 1200лева платено адв. възнаграждение. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът
съобразявайки фактическа и правна сложност на спора, процесуалната активност на
представителя на ищцата, броя на проведените по делото съдебни заседания, съдът
намира за частично основателно. Определен по реда на чл.7, ал. 2, т.2 и ал. 8
от Наредба № 1/2004г. минималният размер на адв.възнаграждение е 582лева,
поради което и съдът следва да редуцира същото до размер на сумата от 800лева.
Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 1213лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА *** с адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на М.П.П., ЕГН********** с адрес: *** сумите, както следва: 3500лева, частичен иск от 5000лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
мозъчно сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в
областта на корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица, както и
причинено психическо разстройство в резултат на настъпило ПТП на 27.12.2017г.
около 02.00 часа, по междуселищен път 1-7, в посока от гр. *** към гр. *** по вина на водача на л.а. „*** застрахован от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2018г. до цялостното й изплащане,
както и сумата от 100 лева, частичен
иск от 160,04лв., представляващи законната лихва от 13.08.2018г. до датата на
депозиране на исковата молба - 05.12.2018г., на основание чл. 432, ал.1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П., ЕГН********** сумата
от 1213лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: