Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
гр. София, 14.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13687 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 71098/20.03.2019 г.
на СРС, 169 с - в, по гр. д. № 25505/2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „З.Л.И." АД, ЕИК ******, е осъдено да
заплати на Б.Й.Я., ЕГН **********,
сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева)
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 11.10.2016 г., на пътя от гр. София
към гр. Самоков, в района на вододайната зона, по вина на Г.А.Г.при
управлението на л. а. марка „Тойота", модел „Хайес" с per.
№ ******, отговорността на който водач е застрахована от ответника по
силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. Страните са
осъдени за заплащане на разноски, съобразно изхода от спора.
Въззивна жалба е подадена от
ищеца Б.Й.Я., чрез представителя му,
срещу решението в частта, в която искът за обезщетение е отхвърлен до пълния
предявен размер. Изложените в жалбата доводи касаят основно допуснати от СРС
нарушения на чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението.
Твърди се, че с оглед претърпените от ищеца вреди в резултат от ПТП - средна
телесна повреда, състояща се в изкълчване на акромно - ключичната става вляво,
което е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за
период повече от 30 дни и получените болки в областта на гръдния кош и главата,
присъденото обезщетение е в занижен размер. В резултат от ПТП се е разстроила
психиката на ищеца, не е могъл да полага грижи за препитанието на семейството
си и до днес има белег на челото вследствие на произшествието. Поддържа, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди СРС не е съобразил в
цялост търпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет, тежестта на
увреждането и психологическите последици за увредения. Излага се освен това, че
остатъчните деформации установени от СМЕ следва да се съобразят при определяне
размера на обезщетението. Твърди се, че следва да се съобразят и евентуалните
бъдещи козметични интервенции, на които може да се подложи ищеца за премахване
на белега на челото. Неправилно съдът е преценил паричния еквивалент на
вредите. Не са отчетени и психичните травми за ищеца, нарушенията в съня му,
притесненията от невъзможността за полагането на труд, отражението на ПТП върху психиката на ищеца. Моли да се отмени
решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.и.“ АД, чрез представителя
си, не е подал отговор по реда на чл. 263 ГПК, но оспорва жалбата. В съдебно заседание поддържа,
че решението в оспорената част е правилно, обосновано и постановено в съответствие
със събраните доказателства в цялост. Не е установено ищецът да е търпял болки
и страдания в по - висока степен от тези, приети от СРС. Определеното
обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените вреди. Моли да се
потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Не прави възражение по разноските на насрещната страна.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Относно неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в
жалбата, като следи и без довод за допуснати нарушения на императивните
материалноправни норми.
Въззивният състав намира, че решението е
постановено след обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства в
съвкупност и при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която съдът не
намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Срещу решението не е подадена въззивна
жалба от ответника в частта, с която е уважена претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до
окончателното изплащане и то е влязло в сила в тази част.
Въззивният съд намира, че решението на
СРС е валидно и допустимо постановено в оспорената отхвърлителна част.
Предмет на разглеждане пред СРС e бил иск за обезщетение за неимуществени
в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“
- по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви
претенциите си за обезщетяване на вредите направо срещу застрахователя по
договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално
- правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта
договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното събитие, за което застрахования е отговорен, както и че
твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в
причинна връзка с процесното ПТП.
Доколкото решението не е оспорено от ответника и
е влязло в сила в частта, в която е частично е уважена претенцията на ищеца за обезщетение
неимуществени вреди до размер от 6 000 лв., следва да се приеме за установено, със
задължителна сила между страните, настъпването на
ПТП на 11.10.2016 г., в резултат на което на ищеца са причинени вреди,
механизмът му, както и причинната връзка на уврежданията на ищеца с
произшествието, а именно: вътреавтомобилна
травма на конвоиран пасажер в клетката на конвоен бус, водачът на който,
загубил управление над автомобила навлязъл в насрещната лента и осъществил
сблъсък с предната част в предната част на насрещно движещ се друг бус.
Вследствие на удара ищецът Б.Я., който се возел в клетката на конвойния
автомобил, полетял напред и на ляво и с глава, ляво рамо и гърди избил мрежата.
Основателно СРС е приел, при съвкупна
преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на
застрахования при ответника делинквент ищецът е претърпял
травматични увреждания, като са установени вида и характера на настъпилите
вследствие на произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането и
причинените вследствие от увредата болки, страдания, дискомфорт за ищеца.
Във връзка с
вината за причиняване на ПТП СРС основателно и в съответствие с процесуалния
закон е взел предвид, че е налице влязло в сила решение по чл. 78 а НК срещу виновния за ПТП водач, което е
задължително за гражданския съд, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно гражданският съд е длъжен
да приеме за установено, че деянието на виновния водач е извършено така както е
прието в решението по чл. 78 а НК, както и че това деяние е противоправно и
виновно.
С оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, основният спорен въпрос касае справедливият размер на обезщетението
за причинените на ищеца в резултат от ПТП неимуществени вреди. По този въпрос
въззивният състав намира следното:
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда - чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на вредите, които могат
да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното
лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС обективирана в решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ТК, ІІ на
ВКС,
решение № 11/08.02.2013 г. по т. д. № 620/2011 г. на ВКС, II Т. О. и др.,
обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално
зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което
предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за
които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. - аналогичен на чл. 432, ал. 1 КЗ), съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази всички конкретни събрани
доказателства в тяхната съвкупност.
Съгласно т.
11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.;
решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г.,
ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това са обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност,
допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
В случая, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят установените от
СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищеца физически и психически болки
и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителният период,
възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото здравословно състояние на
пострадалия.
От приетата пред СРС съдебно -
медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира се
установява, че в резултата от процесното ПТП ищецът е получил разкъсно - контузни рани в лявата
челна област на главата и по гърба на носа, контузия на гръдния кош, изкълчване
на акромио - ключичната става в ляво, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни, като
общият възстановителен период от травмите е месец и половина – два. Не са
ангажирани доказателства за ищеца да има остатъчни усложнения свързани с травмите
от процесното ПТП. Вещото лице е дало заключение, че уврежданията се намират в
причинно - следствена връзка с механизма на процесното ПТП.
В съдебно заседание на 22.02.2019 г. експертът е уточнил, че в резултат от процесната
травма се получава разкъсване на връзки между ключицата и лопатката, в резултат
на което ключицата се измества малко по - нагоре. По тази причина на пациенти с
такива травми се предлага оперативно лечение, за да се избегне външна
деформация. В случай, че не се оперира, се получава траен козметичен дефект с
развитие на дегенеративните процеси на ставата, поради нарушаване на анатомичността
й. Възможна е болезненост при натоварване и промени във времето.
Първоинстанционният съд е направил преценка на всички събрани доказателства
в съвкупност и установените с тях обстоятелства, а именно : периода на
възстановяване на ищеца от около 2 месеца, през който е търпял болка и
дискомфорт, отражението на инцидента върху нормалното му битово и социално
функциониране, липсата на данни за настъпване на последващи усложнения в
процеса на възстановяване, което е протекло в рамките на нормалното, евентуалните
трайни козметични последици за ищеца, отражението на ПТП върху психиката на
ищеца.
При съобразяване на всички посочени обстоятелства СРС определил справедливото обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от ищеца от процесното ПТП, в размер на 6 000 лв. Според въззивният
съд по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод
за по - висок размер на обезщетението. Съставът приема, че при определяне на този
размер са съобразени всички относими факти : вида и характера на увредата,
продължителността на търпените в резултат от нея болки и страдания, относително
краткия период на възстановяване от травмите, липсата на други увреди, възрастта на ищеца. По делото не се установява за ищеца да е имало по
дълготрайни негативни последици от произшествието в емоционален или социален
план.
Предвид изложеното в съвкупност въззивният
състав приема, че СРС е съобразил всички относими към определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди факти, като е обсъдил всички събрани пред
него доказателства, във връзка с увреждането, получено от ищеца вследствие на
процесното произшествие и при определяне справедливия размер на това обезщетение съдът не е нарушил нормата на чл.
52 ЗЗД. Възраженията на ищеца в обратния смисъл са неоснователни. Настоящият състав намира, че определения от СРС размер
на обезщетението от общо 6 000 лв. съответства на общо възприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно житейската логика, възприета в цитираната
по - горе практика на ВКС.
Доколкото изводите на СГС изцяло
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди в
оспорената отхвърлителна част, както е постановено. Тъй като изхода от спора е
идентичен с този пред СРС, то следва да се потвърди и в частта по присъдените
от СРС разноски.
По
разноските пред СГС :
Понеже жалбата няма да бъде уважена, право
на разноски пред настоящата инстанция има ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В негова полза съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71098/20.03.2019 г. на
СРС, 169 с - в, по гр. д. № 25505/2018 г., в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявен
от Б.Й.Я.,
ЕГН ********** срещу „З.Л.И." АД, ЕИК ******, за сумата
над сумата от 6 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 11.10.2016 г., на пътя от
гр. София към гр. Самоков, в района на вододайната зона, по вина на Г.А.Г.при
управлението на л. а. марка „Тойота", модел „Хайес" с per.
№ ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното
изплащане, както и в частта по разноските.
ОСЪЖДА Б.Й.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „З.Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** юрисконсултско възнаграждение пред СГС в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.