Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49
гр. Силистра, 11 януари 2024 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура-Силистра Галина Вълчева,
като разгледа докладваното от съдия
Чернева КАНД № 71 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна
среда и води /РИОСВ/ – Русе срещу Решение № 50 от 04.09.2023 г. по АНД № 161 по
описа за 2022 г. на Районен съд –
Тутракан, с което е отменено Наказателно постановление № 22 от 20.07.2022 г. на
директора на РИОСВ – Русе, санкциониращо Община Тутракан на основание чл. 200,
ал. 1, т. 42 от Закона за водите с имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1 от същия закон.
В касационната жалба са
изложени доводи за постановяване на първоинстанционния съдебен акт в нарушение
на закона и процесуалните правила. Посочва се, че съдът не е извършил пълна,
всестранна и обективна преценка на доказателствата и не е изследвал в цялост
относимите нормативни актове, поради което е достигнал до неправилния извод, че
не е установено виновното лице за нарушението. По изложените съображения се
моли за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното
постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е писмена защита от
Община Тутракан, в която се поддържат доводите и съображенията на
първоинстанционния съд и се моли за оставяне без разглеждане на касационната
жалба като недопустима, а в условията на евентуалност за отхвърлянето й като
неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП-Силистра счита
жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, намира за установено следното:
С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № № 22
от 20.07.2022 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на Община Тутракан на
основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1
от същия закон.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 07.06.2022 г. служители на РИОСВ са извършили
проверка на ГПСОВ-гр. Тутракан. При проверката е констатирано, че Община Тутракан,
която осъществява експлоатация на канализационната мрежа на гр. Тутракан и
селищната пречиствателна станция за отпадъчни води-Тутракан, не поддържа
съоръженията в техническа изправност и не осъществява непрекъснатата им
нормална дейност с оглед нормалната им експлоатация във връзка с отвеждане и
пречистване на отпадъчните води, формирани на територията на гр. Тутракан.
Установено е, че Канализационна помпена станция (КПС) 1 на Главен колектор II
не функционира и отпадъчните води от населеното място не се отвеждат до входа
на шахта на ПСОВ-Тутракан за пречистване и липсва поток от отпадъчни води както
на входа на пречиствателната станция, така и на изхода ѝ, а потокът от
битови и производствени отпадъчни води посредством отливен канал от КПС 1 се
зауства в р. Дунав без необходимото пречистване. Въз основа на тези факти е
формулирано обективното административно обвинение посредством съставения и
връчен на Общината АУАН №2684/17.06.2022 г., въз основа на който е издаден и
оспорения пред РС санкционен акт.
Съдът е коментирал, че както
АУАН, така и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, а
образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло
законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото
НП съдът е приел, че ГПСОВ-Тутракан е собственост на Община Тутракан и е
новоизградено съоръжение, въведено в експлоатация през м. май 2021 г., като към
датата на издаване на наказателното постановление все още не е предадена за
експлоатация на ВиК оператора в съответствие с разпоредбата на чл. 198о от
Закона за водите. Обсъдил е, че причина ГПСОВ да не бъде захранвана с отпадъчни
води е техническата неизправност на КПС 1, но не е установено безспорно какви
са компонентите на ГПСОВ, респ. дали КПС 1 е част от новоизградените съоръжения
и обслужва единствено ГПСОВ или е част от останалата канализационна мрежа,
която се експлоатира от ВиК оператора. В тази връзка съдът е приел, че не може
да се определи експлоатиращото КПС1 лице, а оттам не е доказан по безспорен начин
извършителят на нарушението, което налага отмяна на санкционния акт. Независимо
от този извод е коментирал, че органът е приложил неправилно санкционната
разпоредба на чл. 200, т. 42 от ЗВ, предвиждаща за неизпълнение на задължения
на наредбата по чл. 141, ал. 1, т. 3 или по чл. 141, ал. 2 имуществена санкция
от 200 лв. до 1000 лв. Посочил е, че разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 3 от ЗВ
предвижда задължение за собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, да използват информационна система, предоставена от Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор, съгласно наредба, издадена от министъра на
икономиката, а разпоредбата на чл. чл. 141, ал. 2 от ЗВ предвижда, че условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние се определят
с наредба на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Съдът е коментирал, че нарушението
е свързано с неподдържането в изправност на съоръжение (КПС1), което е част от
водностопанската система съгласно чл. 5 от ЗВ, от неговия собственик. При това
положение е нарушен чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, при което е приложима
имуществена санкция по чл. 200, т. 38 от ЗВ – от 1000 до 10000 лева. При това
положение и по аргумент от обратното на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът не
би могъл да измени НП, тъй като следва да приложи закон за по-тежко наказуемо
нарушение, което съставлява отделно основание за отмяна на наказателното
постановление. По тези съображения въззивният съд е отменил санкционния акт.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата
касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата пороци на решението
и да извърши служебна проверка за валидността му, допустимостта му и
съответствието му с материалния закон.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е формулирал две самостоятелни основания за отмяна на
съдебния акт – на първо място е приел, че в процеса не е установено дали КПС1 е
част от експлоатираната от Община Тутракан ГПСОВ или от общата канализационна
мрежа, експлоатирана от ВиК, поради което не може да бъде установен нарушителя,
а на второ място е приел, че наказващият орган е приложил неправилна санкционна
разпоредба, но промяна в квалификацията не може да се извърши, тъй като е
свързана с прилагането на закон за по-тежко наказуемо нарушение.
Според настоящата инстанция,
оплакванията в жалбата, касаещи първото от формулираните основания за отмяна на
наказателното постановление, са основателни. Въпреки, че правилно е очертал
подлежащите на доказване факти, районният съд е неглижирал задължението си по
чл. 107, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 317 НПК и чл. 84 ЗАНН, да събере по свой
почин необходимите доказателства във връзка с изясняването им. В конкретния
случай, съдът е преценил, че липсва доказване от страна на
административнонаказващия орган на относимия факт от кого се експлоатира
неизправната КПС1, за да се прецени кой е субекта на нарушението, но не е
проявил никаква активност за изясняването му – не е изискал допълнително
писмени доказателства относно изграждането на ГПСОВ-Тутракан, за да се прецени
дали КПС1 е съществувала преди това или е компонент от новоизграденото
съоръжение, нито е назначил експертиза, ако въз основа на тези доказателства
преценката е невъзможна без наличие на специални знания. Тази констатация
принципно е основание за отмяна на решението и за връщането му за ново
разглеждане на въззивния съд, но в случая следва да се обсъди и второто
формулирано от съда основание за отмяна на наказателното постановление, което
касае приложението на материалния закон, респ. попада в обхвата и на служебната
проверка на акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Отговорността на Община
Тутракан е била ангажирана за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗВ,
предвиждаща задължение за лицата, които осъществяват експлоатацията на
канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, да ги поддържат в
техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната
им експлоатация. Субект на това задължение са съответните ВиК оператори. Община
Тутракан, като собственик на ГПСОВ-Тутракан, има задължение по чл. 141, ал. 1,
т. 1 от ЗВ за поддържането му в техническа изправност, но няма ангажимента,
какъвто ангажимент имат ВиК операторите по чл. 126, ал. 1 от закона, да
поддържа експлоатационната изправност на съоръжението и да осигурява
непрекъснато нормалната му експлоатация. Осъществяването на тези дейности
изисква специфичен капацитет, с какъвто Общината не разполага (подробно
изложение по въпроса се съдържа в мотивите на Решение № 45 от 10.01.2024 г. по
КАНД № 69 / 2023 г. на АдмС-Силистра). Освен това приложената санкционна норма
на чл. 200, ал. 1, т. 42 от ЗВ няма отношение нито към нарушение на
задълженията по чл. 126, ал. 1 от ЗВ, нито към нарушение на задълженията по чл.
141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, тъй като в първия случай нарушителят следва да бъде
санкциониран по чл. 200, ал. 1, т. 42 от ЗВ със санкция от 500 до 2000 лв., а
във втория – по чл. 200, ал. 1, т. 38 от закона със санкция от 1000 до 10000
лева. В случая обаче първоинстанционният съд е бил в невъзможност да измени
квалификацията на деянието. Според чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д и в
случаите, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Общото между трите хипотези по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е това, че фактическото обвинение
остава същото като кръгът от релевантните факти, описани в наказателното
постановление, не се променя или ако е налице промяна, тя е несъществена, т. е.
всички релевантни факти са предявени на наказаното лице по установения ред и то
е могло да упражни пълноценно правото си на защита по тях. При "закон за
същото нарушение" правната квалификация на деянието, тоест, приложимият
материален закон, е същата, посочена и в наказателното постановление, докато
при "закон за еднакво или по-леко наказуемо нарушение" възприетата от
съда правна квалификация не остава същата, а се променя, като със съдебния акт
се извършва преквалификация на деянието и се явява приложим друг, различен
материален закон (в този смисъл решение № 223 от 11.02.2020 г., постановено по к. н. д. № 1013/2019
г. по описа на ВКС, III н. о.). С Тълкувателно решение № 57 от 4.12.1984 г. по
н. д. № 13/84 г., ОСНК е изяснено понятието "закон за по-тежко наказуемо
престъпление". Приема се, че преценката кое престъпление е по-тежко
наказуемо се определя от вида и размера на предвиденото за него наказание.
Когато за отделните престъпления са предвидени наказания от едни и същи вид,
по-тежко наказуемо престъпление е това, за което е предвиден по-висок максимум
при еднакъв минимум, по-висок минимум при еднакъв максимум, а при еднакъв
минимум и максимум - това, за което са предвидени кумулативно и други
наказания. От една страна беше коментирано, че Община Тутракан няма задължение
да поддържа експлоатационната изправност на ГПСОВ и да осигурява непрекъснато
нормалната му експлоатация, а от друга страна, за неизпълнение на задължението
ѝ по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ като собственик на съоръжението да
поддържа техническата му изправност, е предвиден по-висок размер на санкцията
(както като минимум, така и като максимум) спрямо наложения от АНО. В тази
хипотеза първоинстанционният съд е бил в невъзможност да приложи закон за
по-тежко наказуемо административно нарушение по арг. от обратното на чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да преквалифицира деянието, защото би нарушил принципа
"reformatio in peius". Единственият възможен резултат от
инстанционния контрол в този случай е отмяна на санкционния акт, който резултат
е постановен от въззивния съд.
В обобщение, настоящият съд
намира, че обжалваното решение на ТРС е валидно, допустимо и правилно по своя
краен резултат, независимо от допуснатото процесуално нарушение, което не се
явява обуславящо за изхода на делото. Съдебният акт е постановен в съответствие
с установените факти по делото и със закона и подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 63д, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗПП на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ - в диапазона от 80.00 до
150 лева. Същото следва да бъде определено в размер на 80. 00 лева, като
съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се възложи в тежест на юридическото
лице, в чийто състав е административния орган, т. е. в тежест на РИОСВ гр. Русе
(чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите (Обн. ДВ, бр. 49/18 г., изм. ДВ, бр. 54/20
г.).
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административният съд
гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 50 от
04.09.2023 г. по АНД № 161 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Тутракан
ОСЪЖДА Регионална инспекция
по околната среда и водите гр.Русе, с ЕИК: ********* и административен адрес: гр.
Русе, бул. “Придунавски“ № 20, представлявана от директора инж. Ц.Х., да заплати на Община гр.Тутракан,
с ЕИК:********* и адрес: гр. Тутракан, ул.“Трансмариска“ №31, представлявана от
кмета д-р Д.С., сумата от 80.00 (осемдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.