О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№III-260462 25.02.2021г. гр.Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
ч.в.гр.д.
№ 259 по описа за 2021г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх.№
261595/14.01.2021г., поправено и допълнено с уточнителна
молба вх.№ 264660/03.02.2021г. по описа на РС-Бургас от Д.Г.Т. от гр.Б., ж.к.М.
р., бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, подадено чрез адв.Н.Арнаудова
от БАК с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 53 против Заповед от 21.06.2012г., издадена по
ч.гр.д. № 5091/2012г. по описа на РС-Бургас.
Длъжникът твърди, че на 11.01.2021г. е узнал за
образувано срещу него изпълнително производство от получено от ЧСИ съобщение.
Поискал е преписи от изпълнителното производство, въпреки това до настоящият
момент не му е връчвана нито Заповед от 21.06.2012г. по реда на
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5091/2012г. по описа на РС-Бургас, нито ПДИ
по изпълнително дело. В канцеларията на ЧСИ му било обяснено, че Заповед от
21.06.2012г. по реда на чл.410 ГПК не се намира в кориците на изпълнителното
производство, за това не могат да му представят препис. Счита, че вземането е
погасено по давност; че заповедта е издадена при начална липса на основание,
като без да е запознат от съдържанието й, съдейки по съдържанието на издадения
въз основа на нея изпълнителен лист вижда, че там задълженията са посочени като
обща сума, без посочване конкретните суми за всеки месец, като в ИЛ не е посочано на какво основание се дължат сумите, което счита,
че означава нищожност на заповедта по чл.410 ГПК; заявява, че обжалва заповедта
в частта за разноските, тъй като са определени върху главница, добавки и лихви,
каквито той не дължи. Моли, за обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК и
издадения възоснова на нея изпълнителния лист; моли
за спиране/прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело
№ 20208030402004 на ЧСИ Таня Маджарова; мило за присъждане на съдебни разноски
в настоящото производство.
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът,
който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение
до въззивния съд, когато твърди, че е налице някоя от хипотезите на чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. В настоящия случай молителя се позовава на това, че заповедта изобщо не му
е връчвана преди да узнае чрез връчване на съобщение за образувано дело от ЧСИ
на 11.01.2021г., т.е.че заповедта не му е връчена надлежно (основание по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК).
С оглед твърденията във възражението и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложена служебна справка на БРС от 18.01.2021г. се установява, че
ч.гр.д. № 5091/2012г. по описа на съда е било архивирано с № 97-3118/2013г. и
след изтичане на 5-годишния срок на съхранение по чл.65, ал.1, т.2 от ПАС е
унищожено, като от него не е запазен съдебен акт. Установено е, че в електронната
папка на делото са налични електронни копия на Заповед за изпълнение от
21.06.2012г. по ч.гр.д. № 5091/2012г., електронно копие на разпореждане от
04.07.2012г., екранна справка от деловодна програма САС и един списък с
изготвени съобщения по делото, които са разпечатани и приложени към служебната
справка.
От приложената разпечатка на заверената вярно с електронното копие Заповед
от 21.06.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
5091/2012г. се установява, че е разпоредено длъжникът
Д.Г.Т. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.М. р., бл.***, вх.*, ет.*,
ап.***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
ЕИК-********* сумата от 4 249,19лв.-главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-01244200/13.08.2008г.;
сумата от 1 149,29лв.-добавка, представляваща печалба на кредитора; сумата
от 589,20лв.-мораторна лихва за периода от 29.10.2010г. до 19-06-2012г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-20.06.2012г. до
окончателното плащане, както и сумата от 219,75лв.-разноски по делото, от които
119,75лв. за заплатена държавна такса и 100лв. за юк.възнаграждение.
От заверено вярно с електронното копие разпореждане от 04.07.2012г. по
заповедното производство се установяват дадени от заповедния съд указания до
куриерска фирма при неоткриване на длъжника за връчване на адресираните до него
съдени книжа, да бъде залепено уведомление на вратата или пощенската кутия, в
което да се посочи, че пратката се намира в офис на куриерското дружество и
длъжникът може в двуседмичен срок да я получи там, като едва след изтичане на
този срок и в случай, че длъжникът не ги е потърсил, да бъде върнато писмото
като в товарителницата се посочат тези обстоятелства. В приложения списък на
лицата с изготвени съобщения е видно, че до длъжника е изпратено и уведомление
по чл.47, ал.1,7 ГПК. По делото не са налични други данни за връчване на
заповедта по чл.410 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира възражението по
чл.423 от ГПК за допустимо с оглед спазването на срока по чл.423, ал.1 от ГПК
за подаването му, а по същество намира, че същото следва да бъде прието със
следните съображения:
Доколкото в случая е налице хипотезата на чл.410 от ГПК, връчването на заповедта за изпълнение се дължи от съда.
Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, в редакцията на този текст към датата на връчване на
заповедта за изпълнение на длъжницата, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Изменението на чл.47, ал.1 от ГПК с ДВ, бр.86 от 2017 г., което
предвижда търсене на ответника в продължение на един месец, както и
констатиране на невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по
делото адрес, най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден, влезе в сила месеци след процесното връчване на заповедта за изпълнение.
Независимо от това, още преди изменението на текста от закона, съдебната
практика приемаше, че за да е спазена процедурата по връчване, длъжностното
лице следва да посети съответния адрес няколко пъти и да не е открил ответника
- него или лице, което да е съгласно да получи призовката съгласно чл.46 ГПК.
Съдилищата приемаха, че при физическите лица - адресати на съобщението,
посещението на адреса следва да е в интервал от време около месец (агр.от чл.40 и
чл.41 от ГПК,
при които отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от
месец не задължава страната да съобщи съдебен адрес). Еднократно посещение на
адреса от връчителя не е достатъчно да се счете, че
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намира
лице, което е съгласно да получи съобщението, за да се връчи чрез залепване на
уведомление.
От събраните по делото доказателства не се установи при връчването на
длъжника на процесната заповед за изпълнение, да е спазена процедурата по
Раздел І от Глава VІ, Част І от ГПК. Действително, съдът е направил опит да
връчи заповедта на длъжника с куриер. Не са представени обаче доказателства,
колко пъти е търсен длъжника на постоянния му и настоящ адрес, налице ли е
залепване на уведомление по чл.47 ГПК, къде е залепено то, за да се приеме че е
налице надлежно връчване на заповедта.
С оглед изложеното, съдът приема, че е налице
хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и подаденото от длъжника възражение по чл.414, ал.1 от ГПК следва да се приеме като действително, годно да породи правните последици,
предвидени в чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.423,
ал.3, изр.2 от ГПК, ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената
заповед по чл.410 от ГПК
се спира. Обусловено от приетото възражение, следва да се спре изпълнението на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК без № от 21.06.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 5091/2012
г. на БРС. Делото следва да бъде върнато на районния съд за прилагане на
последиците по чл.415, ал.1 от ГПК, като се дадат указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Последица от приемане на възражението е
възстановяването на висящността на заповедното
производство. Въпросът за присъждане на разноските зависи от крайния изход на
исковото производство. Поради това, претенцията за направените разноски следва
да бъде заявена в производството по иска за установяване на вземането, в случай
че такъв бъде предявен, или при обезсилване на заповедта за изпълнение на
основание чл.415, ал.2 от ГПК. Ето защо искането на длъжницата за присъждане на разноски в
настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА на осн.чл.423, ал.1, т.1 от ГПК възражение с вх.№ 261595/14.01.2021г., поправено и
допълнено с уточненителна молба вх.№
264660/03.02.2021г. по описа на РС-Бургас от Д.Г.Т. от гр.Б., ж.к.М. р., бл.***,
вх.*, ет.*, ап.***, подадено чрез адв.Н.Арнаудова от
БАК с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 53 против
Заповед от 21.06.2012г., издадена по ч.гр.д. № 5091/2012г. по описа на
РС-Бургас.
СПИРА на осн.чл.423, ал.3, изр.второ от ГПК, изпълнението
на Заповед за
изпълнение на парично задължение Заповед от
21.06.2012г., издадена по ч.гр.д. № 5091/2012г. по описа на РС-Бургас в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
ЕИК-********* против Д.Г.Т. с ЕГН-**********, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 10.09.2012г..
Делото да се върне на Бургаски районен съд
за извършване на следващите се действия по чл.415, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.