Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 20.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……… Десислава Гюзелева ………… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 390 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
С решение № 276/24.02.2020г. по гр.д. № 1683/2019г. на ПлРС, съдът е признал за
установено на основание чл.124 от ГПК,, че спрямо Е. Ц. И.,
ЕГН **********,***, в качеството му на
лишен от свобода е извършено нарушение
по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона
за защита от дискриминация.
Осъдил на основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация вр. чл. 52 от ЗЗД, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, адрес гр.Плевен, улица П. Р. Славейков № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ц. И., ЕГН **********,***,
чрез адв.Н. Д. от ПлАК, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
Недоволни от постановеното решение са останали АС гр.Плевен, които го обжалват в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност.
Навеждат доводи, че ИМ е нередовна – от нея не става ясно от какво са
твърдяните от ищеца вреди, т.е. от кои конкретни действия са причинени вредите,
за които се претендира обезщетение. ПлРС е приел, че се касае за иск по
ЗЗДискр., но без в обстоятелствената Част на същата да е посочено пряка или
непряка дискриминация е претърпял ищеца и на какви признаци от чл.4 ЗЗДискр. се
основава същата. След като твърди, че спрямо него е проявено различно отношение
от съдебните състави, разгледали адм.д. № 1124/2017г. и адм.д. № 1029/2017г.,
двете по описа на АС гр.Плевен, ищецът е следвало да уточни по кое от двете
дела е дискриминиран. Излагат съображения, че за пряка дискриминация освен
различно третиране на лица при сходни обстоятелства, е необходимо да се твърди,
че разликата е основана на признаците, посочени в чл.4 ЗЗДискр., а за непряка
дискриминация е необходимо да се твърди, че поради признаците по чл.4 ЗЗДискр.,
ищецът е бил поставен в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрална разпоредба или практика. С други думи съдът е следвало да
върне нередовната ИМ по реда на чл.129 ал.3 ГПК поради неотстраняване на
нередовностите, но вместо това я е разгледал по същество, с което е постановил
едно недопустимо решение.
Оплакват
се, че решението е нищожно като неразбираемо как е формирана волята на съда, а
също и неправилно – приел е за доказани факти от адм. дело № 1124/2017г. на
ПлАС за друг период, по делото, което той разглежда. Твърдят, че двете
административни дела, на които се позовава ищеца, са с различни страни и
различен предмет, съдебните им актове не се противоречат и възниква въпросът по
кое от двете дела е дискриминиран ищеца.
Молят въззивния съд да прогласи неговата нищожност, или да обезсили
решението като недопустимо, или да го отмени и да отхвърли изцяло предявения
иск.
Ответницата по въззивната жалба и ищец по делото
пред ПлРС Е.Ц.И.
***, ЕГН ********** не е установен на постоянния си адрес – по сведения на Ц. И. лицето се намира в
чужбина – Нидерландия и ще отсъства от страната за неопределено време. Призован
чрез особения си представител – адв.Н. Д., осъществяващ правна помощ, изразява
становище, че жалбата е
неоснователна, да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.
Обжалваното
решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС гр.Плевен е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до произнасяне по
нередовна ИМ – хипотезата на чл. 270 ал.3, предл.1 ГПК.
Безспорно
по делото е и това се установява от приложените дела, че с решение №
296/08.05.2018г. по адм. дело № 1029/2017г. на ПлАС, влязло в законна сила като
необжалваемо на 08.05.2018г., е
отменен изричният Отказ в писмо рег. № 10 870/13.11.2017г. на Главния
директор на ГДИН гр.София за преместването на л.св.Е.Ц.И. *** в друг затвор на
осн. чл.62 ал.1, т.4 ЗИНЗС. Върнал преписката на Главния директор на ГДИН
гр.София за издаване на Заповед за преместването му от Затвора гр.Плевен в
Затвора гр.Враца. Видно от мотивите на съдебния акт причините, наложили това
преместване са нанесен побой на ищеца на 01.10.2017г. от л.св.Т.Ж.С. и л.св.Я.Р.М.
в конфликт, предизвикан от Е.Ц.И. с обиди и псувни срещу двамата.
Не
се спори също така и се установява от приложените дела, че с Разпореждане №
395/24.01.2018г. по административно дело № 1124/ 2017г. на ПлАС, влязло в
законна сила на 07.02.2018г., когато
след жалба на Е. Ц. И. същото е оставено в сила, е отхвърлена ИМ на лишения от свобода срещу
Началника на Затвора гр.Плевен с искане да се прекрати всяко нечовешко и
унизително отношение, на което е бил подложен, както и да не бъде допускано
такова отношение в бъдеще. Видно от мотивите на съдебния акт отношението, от
което се е оплаквал ищецът не е от побой от комисар Л.Ц. и поради това
Началникът на ОЗ гр.Плевен не е отговорен за същото, а по отношение на побоя от
другите двама лишени от свобода на 01.10.2017г., Началникът на ОЗ гр.Плевен е
взел съответните мерки, които факти довели до отхвърляне на иска на ищеца.
Твърденията
на ищеца, които очертават предмета на доказване по ИМ и по които се произнася
ПлРС са, че с разпореждане № 395/24.01.2018г. Административният съд -
Плевен е отхвърлил искова молба на Е.Ц.И. като неоснователна и недоказана.
При същите обстоятелства
и с цел да бъдат прекратени на базата на психологическата несъвместимост, АС - Плевен с решение от 08.05.2018г. е
прекратил нарушенията по чл.3 от Конвенцията и ищецът е бил преместен в Затвора
- Враца. Така ищецът е бил третиран различно при еднакви предпоставки и е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение,
отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на негови права и интереси,
за които претендира обезщетение в размер на сумата 30 000лв.
Така съставена ИМ на
ищеца е нередовна по съображенията във въззивната жалба - от нея не става ясно от какво са твърдяните от
ищеца вреди, т.е. от кои конкретни действия са причинени вредите, за които се
претендира обезщетение. ПлРС е приел, че се касае за иск по ЗЗДискр., но без в
обстоятелствената Част на същата да е посочено пряка или непряка дискриминация
е претърпял ищеца и на какви признаци от чл.4 ЗЗДискр. се основава същата. След
като твърди, че спрямо него е проявено различно отношение от съдебните състави,
разгледали адм.д. № 1124/2017г. и адм.д. № 1029/2017г., двете по описа на АС
гр.Плевен, ищецът е следвало да уточни в какво се изразява същото и по кое от
двете дела е дискриминиран. За пряка дискриминация освен различно третиране на
лица при сходни обстоятелства, е необходимо да се твърди, че разликата е
основана на признаците, посочени в чл.4 ЗЗДискр., а за непряка дискриминация е
необходимо да се твърди, че поради признаците по чл.4 ЗЗДискр., ищецът е бил
поставен в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална
разпоредба или практика.
След трикратно оставяне без движение за
отстраняване на нередовностите, видно от последното уточнение с молба от
09.09.2019г. чрез адв.Н. Д., осъществяващ правна помощ, ищецът твърди че е
претърпял вреди от двата съдебни акта, описани по-горе – Разпореждане и решение
на ПлАС по приложените дела, а лицата причинили вредите, са съответните съдебни
състави на ПлАС, разгледали делата, защото го третират неблагоприятно и
неравноправно по различен начин при еднакви сходни предпоставки в резултат, на
което е бил дискриминиран в качеството на лишен от свобода – по лично и
обществено положение, каквото е имал към момента на постановяване на съдебните актове.
Вярно е, че съгласно
чл.4 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците
по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1,
или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
Какво е
неблагоприятно третиране и какво "На основата на признаците по чл.4, ал.1
от Закона" отговарят разпоредбите на т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр. - "Неблагоприятно
третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или
лица, носители на признак по чл.4 ал.1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица, а "На основата на признаците по чл.4 ал.1 от
Закона" означава на основата на действителното, настояще или минало, или
предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното
лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано,
когато тази връзка е причина за дискриминацията.
Основателно е
оплакването, че от твърденията на ИМ не се разбира в сравнение с кои други лица
ищецът е бил третиран по-неблагоприятно, но недопустимостта на ИМ освен от
липсата на конкретни факти, изразяващи отношението към ищеца, което може да се
нарече дискриминация, произтича от усилията му да установи, че от резултатите
на водените от него две дела се доказва различно третиране в качеството на лишен от свобода – по лично и
обществено положение, каквото е имал към момента на постановяване на съдебните актове, и
то от съдебните състави, разгледали делата му.
Ако са допуснати
нарушения при разглеждане на съдебните дела, то това по реда на инстанционния
контрол е подлежало на установяване и отстраняване, но да се твърди че съдът
при осъществяване на своята работа с изводите си по същество допуска
дискриминация, означава да се отрече функционалния имунитет на магистратите,
които са били заети с решаване на поставените от ищеца спорове и в противоречие
с формираната сила на присъдено нещо на постановените съдебни актове да се
оспорват техните изводи.
Ищецът е получил
търсената от него защита, разпореждането е обжалвано от същия по предвидения за
това ред и това че първата му ИМ е била уважена спрямо ответник ГДИН гр.София и
е преместен в друг Затвор, а втората ИМ против Началника на ОЗ гр.Плевен е била
отхвърлена, което разпореждане е проверено по реда на инстанционния контрол, не
води по никакъв начин до различно третиране от страна на съда при еднакви
сходни предпоставки и то в качеството му на лишен от свобода.
С други думи ищецът няма
правен интерес да установява допуснати от съдии нарушения за дискриминация,
защото те имат функционален имунитет при осъществяване на своята работа, а още
по-малко има правен интерес да оспорва влезли в законна сила съдебни актове, че
го третират различно, защото по едно от делата му ИМ е уважена, а по другото –
ИМ е отхвърлена.
Като е разгледал по
същество една нередовна ИМ и е постановил решение по недопустим иск за
установяване на нарушения по ЗЗДискр. за дискриминация на ищеца в качеството му
на лишен от свобода от съдии при осъществяване на тяхната дейност, както и за
различно неблагоприятно и неравноправно третиране при еднакви сходни
предпоставки във влезли в сила съдебни актове по две адм. дела на ПлАС, ПлРС е постановил
недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството да се
прекрати.
Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението не следва да
се обсъждат, защото неправилността на първоинстанционното решение изисква то да
е допустимо и валидно постановено.
Настоящото решение се оказва постановено по въззивно гражданско дело с цена
на иска над 5 000лв. и съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК ще подлежи на
касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.3 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 276/24.02.2020г. по
гр.д. № 1683/2019г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ - тринадесети граждански състав изцяло като недопустимо и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на правен интерес у Е. Ц. И.,
ЕГН **********,*** от водене на същото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.