РЕШЕНИЕ
№ 5399
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110211823 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-138/07.07.2023г. , издадено от Заместник-
Председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Надзор на инвестиционна дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН
вр.чл.24 и чл.27 от ЗАНН вр. чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН вр. чл.222, ал.1, пр.2 от
ЗППЦКн е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер
на 7000.00 лева на С. Р. Ч., с ЕГН:********** за административно
нарушение по чл.114б, ал.1, пр.1, хипотеза втора вр. ал.2, изр.1, пр.1 от Закона
за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦКн) вр. чл.221, ал.1, т.4 от
ЗППЦКн.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяната на НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят Реванска, редовно призована, се
явява лично, като се представлява от професионален защитник, който излага
допълнителни съображения по съществото на спора. Счита се, че е налице
чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
1
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Заявява се, че случая не е маловажен. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 21.08.2023г. (с пощенско клеймо
на приета на 21.08.2023г. пощенска пратка) в законоустановеният 14
дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана
страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на
11.08.2023г. (с пощенско клеймо на обратна разписка на „Български
пощи“, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
В настоящото административно-наказателно производство не се спори от
страните по фактите и събраната в преписката доказателствена съвкупност.
Спорният по делото въпрос е правен и касае дали конкретното
административно нарушение е маловажен случай или не е такова.
Дружеството „В.“ АД е публично дружество по чл.110, ал.1 от ЗППЗКн,
вписано под № РГ-05-0175 в регистъра на КФН по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН.
При извършена проверка по документи в КФН от свидетеля
(актосъставител) А. Д. К. и свидетеля Д. Т. П. (свидетел при съставянето на
АУАН) – и двамата експерти в КФН, и чрез предоставената от „В.“ АД
информация чрез единната електронна система на КФН по електронен път –
“e-Register” с вх. № 10-05-4967 от 31.10.2022г., се установило че
жалбоподателя С. Р. Ч. е била избрана на 31.10.2022г. на извънредно
заседание на Общо събрание на „В.“ АД за член на Съвета на Директорите на
същото дружество.
От 31.10.2022г. във връзка с приложението на чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн
жалбоподателя Р. не е подала съответната декларация в срок до 07.11.2022г.
Бил съставен АУАН с № Р-06-13 на 23.01.2023г. от актосъставителя А.
Даинел К..
Подадената декларация от 31.10.2023г. по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн от
жалбоподателя Р. била депозирана в КФН с вх. № РГ-05-175-6 от 27.01.2023г.
Закъснението за подаването на декларацията възлизало на два месеца и 20
(двадесет) дни.
В декларацията от 31.10.2022г. на жалбоподателя Р. е била отразена
информацията, че към посочената дата 31.10.2022г. същата притежавала над
25% от капитала на дружеството „Е. е.“ ЕООД, като участвала в управлението
2
като член на Съвета на директорите на дружествата „В. С.“ АД и „В.“ АД.
Жалбоподателя Р. записала в декларацията, че на същата не са й били
известни към 31.10.202г. настоящи и/или бъдещи сделки, за които считала, че
можело да бъде призната за заинтересовано лице. В КФН не се е установило
(респективно не са били събрани доказателства за настъпили вредни
последици) дали жалбоподателя Р. е била фактически заинтересована от
извършени действителни (настоящи) и предстоящи за извършване (бъдещи)
сделки в дружествата, в които е декларирала участие или спрямо акционери
(включително и на самото дружество „В“ АД) и/или спрямо потенциални
инвеститори на финаносите пазари.
Вредни последици и/или конфликт на интереси (заинтересованост) от
страна жалбоподателя Р. като член на СД на „В.“ АД липсват, респективно не
са настъпили.
Във връзка със съставения АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-138/07.07.2023г. , издадено от Заместник-
Председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Надзор на инвестиционна дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН
вр.чл.24 и чл.27 от ЗАНН вр. чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН вр. чл.222, ал.1, пр.2 от
ЗППЦКн е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер
на 7000.00 лева на С. Р. Ч., с ЕГН:********** за административно
нарушение по чл.114б, ал.1, пр.1, хипотеза втора вр. ал.2, изр.1, пр.1 от Закона
за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦКн) вр. чл.221, ал.1, т.4 от
ЗППЦКн.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на
свидетеля (актосъставител) А. Д. К. и свидетеля Д. Т. П. (свидетел при
съставянето на АУАН) – и двамата експерти в КФН , които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на разпитаните
свидетели кореспондират на писмените доказателства по делото, доколкото
всички доказателствени материали са свързани с изясняването на
фактическата обстановка по случая.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК членовете на управителните и
контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист и лицата,
които пряко или непряко притежават най-малко 25% от гласовете в общото
събрание на дружеството или го контролират, са длъжни да декларират пред
3
управителния орган на публичното дружество, както и пред комисията и
регулирания пазар, където са допуснати до търговия акциите на дружеството,
информация за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко
поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват,
или чиито прокуристи са; за известните им настоящи и бъдещи сделки, за
които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица. Съгласно
ал. 2 членовете на управителните и контролните органи на публичното
дружество и неговият прокурист са длъжни да декларират обстоятелствата по
ал. 1 в 7-дневен срок от избирането им, а лица, които пряко или непряко
притежават поне 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството
или го контролират - в 7-дневен срок от придобиване на гласовете, съответно
на контрола.
По делото се установява, че жалбоподателя Р. е извършила
административно нарушение от формална страна по чл.114б, ал.1 от
ЗППЦКн, съгласно установените факти (описани в мотивната част на
настоящото решение).
Спорният въпрос по делото е правен и се отнася до това дали
нарушението на жалбоподателя Р. е маловажен случай, съгласно чл.28 от
ЗАНН.
Критериите за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН са регламентирани в чл. 93, т. 9 от НК, който по отношение на
ЗАНН се прилага субсидиарно и съгласно който „маловажен случай“ е този,
при който извършеното административно нарушение с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от
съответния вид.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.
В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на
понятието „маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
„маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от същия вид.
От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен
се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици,
но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено
деянието, като по-ниската степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи, може да даде основание за разграничаването му от
административно нарушение и за приемане на извода, че се касае за
4
маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС).
В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността
на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на
деянието, изводима, както от оценката на вредните последици от
извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, (личността на извършителя, подбудите, начина на
извършване на деянието) преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното - (Решение № 19/2008 г. на II н.о.,
Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Настоящият съдебен състав извърши с решението си по делото правна
преценка и правни изводи, основавайки се на доказателствата по делото и
закона, чрез които „преоцени“ ценени и определени от законодателя
наказания по състава на чл.221, ал.1, т.4 вр. чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн със
заложените от него абстрактни и формални за тях законови предели и
извърши суверенно друга оценка, неприсъща на законодателна идея за
криминализирания административно-наказателен състав, като модел на
дефинирани определени видове наказателна дейност на държавната политика
в частта на предвидените законови санкции. Съдът, именно, чрез тази
правораздавателна преоценка на обществените отношения, свързани с
регулирането на принципа на Държавата всеки деец да бъде наказан
съразмерно, справедливо, пропорционално и законосъобразно наказание в
конкретен вид и размер за извършено административно нарушение, то по
повод на всеки конкретен случай при отчитане на конкретните факти и
доказателствата по делото, ръководно-решаващият орган на наказателния
процес може да снижи интензитета на административно-наказателната
репресия чрез прилагане на индивидуален подход към случая, като определи
съразмерна, пропорционална, справедлива и законосъобразна форма на
административно-наказателната намеса на Държавата и чрез отправянето на
предупреждение по чл.28 от ЗАНН към личността на жалбоподателя Реванска
с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.
Налице е маловажен случай на деяние защитавано от
административно-наказателния състав на чл.221, ал.1, т.4 вр. чл.114б,
ал.1 от ЗППЦКн.
Според съда няма пречка разпоредбата на чл.28 от ЗАНН да намери
евентуално приложение и по отношение на разпоредбите на ЗППЦКн,
въпреки завишените изисквания към лицата, извършващи публична дейност
по ЗППЦКн, ако липсват обществено опасни последици от
административното нарушение, или проявилите са такива от него, с оглед
своята по-ниска степен на обществена опасност обуславят явната им
малозначителност или маловажност, което от своя страна не оправдава
5
извършването санкционна дейност от административно-наказващия орган с
налагане на административно наказание.
Преценява се в такива случаи, и най-вече, степента на застрашеност
на обществените отношения, регламентирани под закрилата на нормата
на чл.114б, ал.1 от ЗППЗКн.
1.). Нарушението на жалбоподателя Р. по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн е
първо и единствено.
2.). Същата не е имала други провинения или нарушения по ЗППЦКн.
3.). Не е наказвана с административни предупреждения по чл.28 от ЗАНН
с влязъл в сила акт в период от една година от издаването на НП назад във
времето за същия вид нарушение и/или за други нарушения по ЗППЦКн.
4.). От нарушението й не са настъпили вредни последици, дори
нарушението да е формално.
5.). Настоящият случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи за Д.ията от същия вид, тъй като от
нарушението й не е настъпила застрашеност от увреждане на обществените
отношения, регламентирани под закрилата на нормата на чл.114б, ал.1 от
ЗППЗКн.
6.). Вредни последици и/или конфликт на интереси (заинтересованост) от
страна жалбоподателя Р. като член на СД на „В.“ АД липсват, респективно не
са настъпили и не са проявени.
7.). Акционерите на „В.“АД са четирима към 31.10.2022г. и същите не са
многобройни – виж л.23 от СП, като спрямо тях не е настъпило увреждане на
финансовия и/или инвестиционния им интерес и/или на останалите участници
на финансовите пазари.
8.). КФН не е била лишена от възможността, нито е била обективно
възпрепятствана, да извърши въобще контрол по ЗППЦКн спрямо
жалбоподателя Р. с оглед получения в Комисията на 31.10.2022г. протокол от
ОС на „В.“ АД за избора й (на жалбоподателя Р.) за член на СД към тази дата.
9.). КФН е извършила проверка по случая, като четири дни след
съставянето на АУАН-на с депозираното възражение на обвиненото лице, е
представена въпросната декларация от 31.10.2022г.
10.). Липсва непозрачност, нито е налице заинтересованост в дейността
на дружеството „В.“ или на жалбоподателя Р. като член на СД на същото ЮЛ
във връзка със ЗППЦКн.
11.). От липсата на въпросната декларация в законовия срок, не се е
стигнало до реално засягане, увреждане и/или застрашаване от накърняване
(увреждане) на правата и/или интересите на акционерите на дружеството, на
акционерите и/или инвеститорите на финансовите пазари.
12.). КФН не ангажира доказателства за такива факти в обратен
смисъл, за да оправдае административно-наказателната си репресия чрез
формата на административното наказание „парична глоба“.
6
13.). КФН приема, че е достатъчно за нея (при извода дали е налице
административно нарушение, което да бъде санкционирано с
административно наказание, без да отчита, че целите на закона и наказанието
по принцип могат да се постигнат и с писмено предупреждение спрямо дееца,
по силата на което същият ще бъде мотивиран да спазва необходимата
финансова дисциплина и установения правов ред в страната) да не е
подадена в срок декларацията по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн, без да отчита
всестранно, обективно, пълно и справедливо всички факти по случая и
дали целите на наказанието могат да се постигнат и с административно
предупреждение по чл.28 от ЗАНН.
14.). Доказателствата по делото не установяват проявена
недобросъвестност от жалбоподателя Р. и съдът следва да тълкува факта за
липсата на недобросъвестност в нейна полза.
15.). Жалбоподателят Р. не е имала и умисъл за административното
нарушение по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн, доколкото не е знаела, че с
неподаването на въпросната декларация извършва административно деяние.
Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани от административно-
наказващия орган с оглед тежестта на доказване „onus probandi”, лежаща
върху него.
16.). Съставеният АУАН не се ползва с презумптивната доказателствена
сила, нито с презумптивна доказателствена сила се ползват изводите на КФН,
че са били застрашени от увреждане интересите на участниците в
капиталовите пазари и на инвеститорите в ценни книжа, поради липсата на
необходимата информираност за статута на жалбоподателя Р. като член на СД
на дружеството „В.“ АД.
17.). В настоящото производство е приложим принципът за невиновност
в съответствие с чл.6 от КЗПЧОС.
Административното-наказателно обвинение се приравнява всякога на
наказателно обвинение според константната съдебна практика на ЕСПЧ.
18.). В хода на административно-наказателната процедура, реализирана
от КФН, е подадена въпросната декларация с възражението на жалбоподателя
Р. и с оглед декларираните в нея данни.
19.). Предвид правомощията на КФН по ЗППЦКн, Комисията реално не е
била възпрепятствана, не само към 31.10.2022г. от получаването на протокола
на ОС на „В.“, но и към датата на проверката чрез системата “e-Register” и
към датата на АУАН от 23.01.2023г. (и след това) да извърши проверка по
ЗППЦк спрямо жалбоподателя Р., с оглед механизмите за контрол и
властовите правомощия (властови инструменти) с които КФН по принцип
същата разполага по закон.
20.). Обстоятелството, че КФН не е извършила проверка към 31.10.2022г.
или към 07.11.2023г. или непосредствено след изтичане на съответния 7
(седем) дневен срок, не може да се тълкува във вреда на административно-
наказателното обвинено лице.
21.). Инициативата по ЗАНН е на КФН. Ако КФН бе извършила своята
7
проверка в по-ранен момент, декларацията на жалбоподателя Р. е могла да се
представи също в по-ранен момент с оглед нейната добросъвестност.
22.). Жалбоподателя Р. е оказала пълно съдействие на КФН във връзка с
изясняването на обективната истина по делото. Същата има изрядно
добросъвестно процесуално поведение по ЗАНН като обвинено в
административно нарушение лице.
24.). Жалбоподателят Р. е безработна към днешна дата. Оглежда и полага
грижи за семейството си и най-вече за малки деца. Наложената й парична
глоба в размер на 7000.00 лева е изключително непосилна за същата и за
същата биха възникнали значителни финансови затруднения.
25.). Целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН могат да
се постигнат ефективно и чрез отправянето на писмено предупреждение
спрямо жалбоподателя Р. по чл.28 от ЗАНН.
26.). Целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН с
наложената на жалбоподателя Р. „парична глоба“ в размер на 7000.00 лева са
преизпълнени, респективно (не е необходимо да се налага такова
административно наказание, тъй като то само по себе си е явно тежко,
несъразмерно и непропорционално на целите на закона, но най-вече на
целите на европейското наказателно право), дори и да е наложено в
минимален размер от 7000.00 лева в пределите от 7000.00 лева до 10000.00
лева, дефинирани от националната законодателна власт.
27.). Наложеното на жалбоподареля Р. административно наказание
„парична глоба“ в размер на 7000.00 лева е несправедливо,
незаконосъобразно и необосновано, поради конкретиката (“differentia
specifica”) на настоящия случай, която решаващата инстанция на СРС не
може да не съобрази.
Целта на закона по отношение на всяко административно нарушение e
административно-наказателна репресия да е съответна, адекватна и
пропорционална спрямо подложеното на административно-наказателно
преследване лице.
28.). Когато целите на административно-наказателното преследване
могат да се постигнат и с административно предупреждение по чл.28 от
ЗАНН, наказващия орган следва да избере това решение на случая, тъй като
то ще съответства на фактите и на личността на дееца, но и ще доведе до
пропорционално съответно навлизане в достатъчна степен в личната сфера на
привличеност към отговорност лице.
29.). Принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 114б,
ал. 1, предл. 1 във вр. с ал. 2 ЗППЦК не се изисква настъпването на вредни
последици, извън неспазването на законоустановения 7-дненвен срок за
подаване на процесната декларация в КФН, но в конкретния случай
посоченото нарушение не е било от естество да засегне по съществен начин
фундаменталните цели, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗППЦК.
30.). Съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“
C-210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
8
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
31.). Настоящата инстанция приема, че наложената на жалбоподателя Р.
парична глоба в размер на 7000.00 лева не може да бъде изменена (намалена)
от съда, разглеждащ въпроса за законосъобразността на наложеното
наказание, в зависимост от вида, характера и тежестта на нарушението, с
оглед липсата на вредни последици и липсата на застрашеност от увреждане
на обществените отношения, закриляни с разпоредбата на чл.114б, ал.1 от
ЗППЦк.
32.). Съдът също не може да определи по-леко по вид наказание, при
което с оглед вида, характера и тежестта на нарушението, остава да се приеме
единствената правна възможност деянието на жалбоподателя Р. да се
квалифицира като маловажен случай.
33.). Предвид липсата или незначителността на вредните последици,
както и поради установените по делото смекчаващи вината обстоятелства
спрямо жалбоподателя Реванска е налице маловажен случай на
административно нарушение по чл.114б, ал.1, пр.1, хипотеза втора от
ЗППЦКн. Според съда неспазването на визирания нормативен регламент не е
довело до засягане интересите на инвеститорите и не е рефлектирало върху
стабилността и общественото доверие в капиталовия пазар, отчитайки се
липсата на други, макар и несъставомерни вредни последици.
34.). Преди да наложи санкцията, наказващият орган е следвало да
съобрази всички обстоятелства, посочени в чл. 222а, ал. 1 ЗППЦК – 1.).
тежестта и продължителността на нарушението; 2.). степента на отговорност
9
на физическото лице; 3.). финансовото състояние на физическото лице,
определено според годишния доход на физическото лице; 4.). размера на
реализираната печалба или избегнатата загуба от физическото лице,
доколкото може да бъде определен; 5.). размера на загубите, претърпени от
трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да бъде определен;
6.). степента на съдействие, което физическото лице оказва на Заместник-
Председателя или КФН; 7.). липсата на предходни нарушения на физическото
лице по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн.
35.). Съдът намира, че предприетите действия от КФН за ангажиране на
юридическата отговорност на жалбоподателя Р. чрез наложеното й
административно наказание парична глоба в размер на 7000.00 лева
представляват несъразмерна правна намеса при упражняване на държавната
принуда, нарушаваща принципа за справедливостта на наказанията.
36.). Сам по себе си фактът на образуваното
административно-наказателно производство е достатъчен, за да формира в
съзнанието на жалбоподателя Р. своеобразни солидни задръжки и
общественополезни стимули от въздържане от извършването на други
нарушения при изграждането на съзнанието й за необходимостта от спазване
на установения в страната правов ред, както и на разпоредбита на ЗППЦк.
37.). Решаващата инстанция на СРС намира, че деянието на
жалбоподателя Р. не е застрашило обществените отношения, свързани с
провеждането на ефективен последващ контрол върху дейността на
поднадзорен субект - публичното дружество „В.“ АД, с оглед информацията,
от протокола от ОС на дружеството от 31.10.2022г., представена в КФН и
поради това, че по силата на чл.23, ал.6 от ЗТТРРЮЛНЦ органите на властта
не следва да събират доказателства за обстоятелства, които са обявени в
ТРРЮЛНЦ. По отношение на жалбоподателя Р. в ТРРЮЛНЦ са били
публично обявени обстоятелствата в кои дружества тя е била вписана като
член на СД и при каква част от капитала на съответното ЮЛ е била
собственик.
38.). Решаващата инстанция на СРС намира, че информираността на
участниците в капиталовите пазари и на инвеститорите в ценни книжа не е
била засегната, възпрепятствана или застрашена от деянието на
жалбоподателя Р. или с някакви други противозаконни действия от нейна
страна по ЗППЦКн.
39.). По силата на данните на представената в КФН декларация от
жалбоподателя Р., Комисията (и с оглед правомощията й за последващ
контрол) не е установила да е била засегната, възпрепятствана или застрашена
въобще информираността на участниците в капиталовите пазари и на
инвеститорите в ценни книжа.
40.). Налице е прозрачност и добросъвестност у жалбоподателя Р., тъй
като КФН с последващ властови контрол не е установила по данните от
декларацията по чл.114, ал.1 от ЗППЦк да е била засегната, възпрепятствана
или застрашена информираността на участниците в капиталовите пазари и на
инвеститорите в ценни книжа.
10
Тези обстоятелства придават също така и инцидентен характер на
констатираното нарушение спрямо жалбоподателя Реванска.
Налице са законови основания за отмяната на издаденото НП като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо жалбоподателя Р..
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Жалбоподателят Р. и нейния защитник не претендират разноски в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-138/07.07.2023г. ,
издадено от Заместник-Председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност“, с което на
основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.24 и чл.27 от ЗАНН вр. чл.15, ал.1, т.7 от
ЗКФН вр. чл.222, ал.1, пр.2 от ЗППЦКн е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 7000.00 лева на С. Р. Ч., с
ЕГН:********** за административно нарушение по чл.114б, ал.1, пр.1,
хипотеза втора вр. ал.2, изр.1, пр.1 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа (ЗППЦКн) вр. чл.221, ал.1, т.4 от ЗППЦКн.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.28 от ЗАНН административно-
наказателно преследваното лице С. Р. Ч., с ЕГН:********** ДА СПАЗВА
ЗАНАПРЕД разпоредбите на ЗППЦКн и установения в страната правов ред,
КАТО ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩО
АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ по ЗППЦКн в едногодишен срок
от влизането в сила на настоящото съдебно решение, ЩЕ Й БЪДЕ
НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ по ЗАНН вр. с
ЗППЦКн.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11