Р Е Ш Е Н И Е
№…35/21.03.2011г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
ІІ-ри търговски състав, на първи март две хиляди и единадесетата година в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Б.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия
СЕРАФИМОВА т.д.№ 66 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.
Производството е образувано по молба за откриване на
производство по несъстоятелност, подадена от търговските дружества „МИНЕРАЛИ
ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул.”Стефан Пешев”№87, представлявано от управителите Д. Б., Л. Р. и В.. К. и
„МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД съществуващо в съответствие със законите на Република
Иатлия, с адрес на управление: Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта”
№4, представлявано от Председателя на управителния съвет С. Б. чрез
процесуалния представител адв.Р.А. от САК, със съдебен адрес:*** против „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча,
ул.”Рудник Фелдшпати” №1, представлявано от ИД Г.С..
В молбата си за откриване на производство по
несъстоятелност „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ
БЪЛГАРИЯ” ООД (МИБ) и „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД (МР) чрез процесуалния си
представител твърдят, че първото е акционер в ответното дружество„БУЛГАР
МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД (БМС) като притежава 2500 акции с номинална стойност 100
лева, представляващи 25% от капитала, а второто дружество е съдружник в МИБ, в
което притежава 460 дяла, представляващи 92% от регистрирания капитал на
същото. Твърди се, че МИБ има изискуеми и забавени вземания от БМС на стойност
повече от 3 408 735,44 лева, ведно със законната лихва за забава,
които са възникнали на основание: договор
за заем от 07.10.2008г. за сумата 600 000 евро за срок до 31.12.2013г.,
договор за заем от 22.10.2008г. за
сумата 40 000 лева за срок до 31.12.2009г., договор за заем от 14.07.2008г. за сумата 100 000 лева за срок
до 31.12.2009г., договор за заем от
05.02.2009г. в размер на 1 500 000 лева, договор за консултански услуги за периода септември – декември
2009г., за което има издадена фактура №212/22.12.2009г. на стойност
17 784,61 лева, сумата 500 000
лева, преведена по сметки на БМС във връзка с процедура по увеличението на
капитала на дружеството, в която обаче МИБ не е участвало, доставка от Минарални ресурси, както и разработване, инсталиране и
подържане на оборудване за осъществяване дейността на фабриката в
гр.Стрелча на обща стойност 1 286 868 лева; предоставяне на експерти услуги от служители на Минерални ресурси, за стойността на които е издадена
фактура №V2-8/28.02.2010г. общо за сумата 103 847 евро. Освен това се твърди, че БМС има изискуемо
парично задължение към „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ” АД, а именно неизплащане цената
на закупен от БМС недвижим имот – фабриката в гр.Стрелча. Изложеното мотивира
изводът, че молителите са титуляри на вземания спрямо ответното дружество,
произтичащи от търговски сделки, които вземания били ликвидни и изискуеми,
както и не заплатени от длъжника БМС. В този смисъл последния като не е
способен да изпълни свои изискуеми задължения по търговски сделки, е
неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. Налице била и хипотезата на
чл.608 ал.3 от ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжника е спрял плащанията, както било и в настоящия случай. Молителите
претендират, че началната дата на неплатежоспособността е 30.09.2008г., тъй
като към тази дата длъжника не е бил в състояние да заплати задълженията си по
търговските сделки свързани със закупуването на машини от „Минерални ресурси”
по фактури №V2-33/30.09.2008г. на стойност 237 000 евро,
№V2-34/30.09.2008г. на стойност 10 500 евро и №V2-35/30.09.2008г. на
стойност 9 765 евро. Наред с това молителите твърдят, че длъжникът е и
свръхзадължен по смисъла на 742 ал.1 от ТЗ, тъй като не разполагал с имущество
за покриване на паричните си задължения, без опасност за интересите на
кредиторите.
С молба от 17.06.2010г. молителите са уточнили, че
претенцията на „Минерални ресурси” за неплатена цена за продажба и доставка на
машини на обща стойност 531 063,20 евро съгласно фактури подробно описани
в таблица на стр.137-138 том І от делото.
Съобразно изложеното се иска от съда, след като
констатира неплатежоспособността, евентуално свръзадължеността на длъжника, да
постанови решение, с което да обяви неговата неплатежоспособност, евентуално
свръзадълженост; да определи началната дата на неплатежоспособността,
евентуално свръзадължеността; да открие производство по несъстоятелност спрямо
длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД; да назначи временен синдик; да допусне
обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху имуществото на
длъжника и да определи датата на първото събрание на кредиторите. Сочат се
доказателства.
В отговора си, ответното дружество „БУЛГАР МИНЕРАЛИ –
СТРЕЛЧА” АД оспорва и допустимостта, и основателността на молбата за обявяване
на неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост на същото.
Твърди се, че молбата е недопустима, тъй като посочените
като „изискуеми и забавени задължения” на длъжника към молителите са по
търговски сделки, които са недействителни или не съществуват или ако някои от
задълженията съществуват, то те не са търговски дейности. Развиват се подробни
съображения в този смисъл.
Длъжникът твърди и, че молбата е неоснователна, тъй
като „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД не е неплатежоспособно и не е
свръхзадължено, тъй като посочените в молбата задължения, които съществуват не
са изискуеми, а и дружеството разполага с имущество, което е достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Несъстоятелно било и твърдението, че началната дата на неплатежоспособност била
30.09.2008г., тъй като към тази дата длъжника е разполагал най- малкото със
сумата 500 000 лева, представляваща регистрирания капитал, а отделно от
това и по сметките му е имало значителни парични постъпления макар и в по –
късен момент, с които би могло да заплати стойността на доставените машини. И в
този смисъл се излагат подробни съображения в отговора.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
Молителите „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД и
„МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД претендират откриване на производството по несъстоятелност
за длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД поради неговата неплатежоспособност
по смисъла на чл.608 ал.1 и ал.3 от ТЗ евентуално неговата свръхзадълженост по
смисъла на чл.742 ал.1 от ТЗ.
По
допустимостта:
Така подадената молба е процесуално допустима като
подадена по реда на чл.625 от ТЗ и при спазване изискванията на чл.626 ал.4 от ТЗ. Към същата са приложени изискуемите се по чл.628 от ТЗ документи. Подадена
е от процесуален пълномощник адв. А., който е преупълномощен от упълномощеното
с нарочно пълномощно от законните представители на дружествата – молители
Адвокатско дружество „БОЯНОВ И Ко”. Направеното от дружеството – длъжник
възражение, че „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД
не е упълномощило надлежно процесуалния си представител се опроверга от
представените и приети по делото писмени доказателства – удостоверение за
вписване в редовния раздел на Търговска, промишлена, занаятчийска и
селскостопанска палата в Новара, на дружеството МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ (
стр.337-343, том І-ви от делото). От същото се установява, че С. Б. е
Председател на УС, назначена е с акт на 10.06.2010г. като правомощията й
предоставени с протокол от заседание на УС от 10.03.2006г. са потвърдени. Следователно същата е надлежно упълномощен
представител на посоченото дружество респективно надлежно упълномощени са и
процесуалните представители Адвокатско дружество „БОЯНОВ И Ко”.
Налице са и
предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния
окръжен съд по седалището на търговеца.
Доводите на длъжникът, че действията на молителите
срещу „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД във връзка с и при подаването на молбата
представляват злоупотреба с правото да се подаде молба за обявяване
неплатежоспособността на търговец са несъстоятелни. „Злоупотребата с право” не е
от категорията процесуални предпоставки обуславящи процесуалната допустимост на
иска съгласно действащите процесуални норми визирани в ТЗ и по силата на
препращата норма на чл.621 от ТЗ, и в ГПК. В този смисъл съдът подробно обсъди
и посочи по горе в решението защо приема, че са налице всички предпоставки
обуславящи процесуалната допустимост на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Останалите наведени от ответника доводи относно
процесуалната недопустимост на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, а именно, че „изискуеми и забавени задължения” на длъжника към
молителите са по търговски сделки, които са недействителни или не съществуват
или ако някои от задълженията съществуват, то те не са търговски дейности,
съдът приема, че са доводи по същество, поради което и ще ги обсъди по долу в
мотивите на настоящето решение.
По
основателността:
За откриване на производство по несъстоятелност е
необходимо да са налице предпоставките визирани в чл.608 ал.1 от ТЗ, а именно
да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно към държавата и общините свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, което същия да не може да изпълни.
Предвид изложеното съдът съобразявайки приетите по
делото доказателства, приема за безспорно между страните е, че същите са
търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Вторият, релевантен за неплатежоспособността критерий
е търговския характера на сделката, от която произтича вземането. За да се
приеме, че една сделка е търговска то следва да се изходи или от вида на
сделката – чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 от ТЗ, или тя да е извършена от търговец
в това му качество при осъществяване на неговата дейност по занятие, като при
съмнение законодателя регламентира оборимата презумция по чл.286 ал.3 от ТЗ (
р№436/2003г. на ВКС по гр.д.№2745/2002г.; р№5/01.03.2005г. на ВКС по
т.д.№535/2004г.; р№806/11.12.2006г. на ВКС по т.д.№476/2006г. и др.).
В конкретният случай „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ”
ООД и „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД претендират откриване на производството по
несъстоятелност за длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД поради неговата
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 и ал.3 от ТЗ като твърдят, че последното има изискуеми и
забавени задължение произтичащи от търговски сделки, както следва:
Договор за
заем от 07.10.2008г., по силата, на
който МИБ е предоставил в заем на длъжника сума в размер на 600 000 евро.
Не се спори между страните, че тази сума е получена от БМС. Последното оспорва,
че това задължение има търговски характер, тъй като същото е във връзка с
изпълнение на задълженията на молителя МИБ за финансиране на БМС определено в
други договори: Договор за съвместна дейност от 20.03.2008г.; Договор от
21.09.2007г. между „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД, „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД
и „ВАТИЯ ХОЛДИНГ” АД и Договор от 31.10.2007г. между „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ
БЪЛГАРИЯ” ООД и „ВАТИЯ ХОЛДИНГ” АД, които договори имали значение на
подготвителни договори по см. на чл.66
ТЗ за учредяването на БМС и на договор в полза на трето лице, поради
което и не представлявали седлик имащи търговски характер.
Съдът приема за несъстоятелни тези доводи. На първо
място защото между страните не е уговаряне безвъзмедно предоставяне на тези
средства, а обратното сумата е предоставена с уговорка за нейното връщане като
наред с това ответното дружество ще дължи и лихва в размер на 6% годишно. Тези договорености са
постигнати, както и с Договора за съвместна дейност – чл.7, така и с Договора
от 07.10.2008г. . На второ място, съдът прилагайки разпоредбата на чл.9 и чл.20а
от ЗЗД приема, че действителната воля на страните е възмездно предоставяне
на сумата от 600 000 евро, която съгласно
чл.3 от Договора от 07.10.2008г., ще послужи единствено за закупуване на
недвижим имот – промишлен обект „ Рудник Фелдшпати” находящ се в гр.Стрелча(стр.53
от делото). В този смисъл следва да се приеме,че предоставянето на заема е
свързан с търговската дейност на дружеството – длъжник, което се установява от
вписания в ТР предмет на дейност на същото, а от това пък следва, че сделката е
търговска.
Наведените от длъжника възражения, че предсрочната
изискуемост на това вземане не е настъпила са неоснователни. Възможност за това
е уговорена между страните в чл.10 ал.1 т.2 от Договора за заем. Предизвестието
под формата на нотариална покана е връчено на 08.03.2010г. на Л. К. в
качеството й на член на СД на БМС, която от своя страна на проведено на
28.03.2010г. заседание на СД е уведомила всички негови членове. Ето защо съдът
приема, че към момента на подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност това вземане е станало изискуемо.
Договор за
заем от 14.07.2008г. по силата, на
който МИБ е предоставило на БМС сумата 100 000 лева, както и Договор за заем от 22.10.2008г. за
сумата 40 000 лева.
И двата договора бяха оспорени като недействителни,
тъй като не са подписани от лицата, представляващи дружеството, съобразно
вписванията на ТР, както и, че положените под договорите подписи от Г.С. не са
автентични. Оспорването не бе успешно проведено. От приетите по делото СКЕ,
които съдът кредитира изцяло като изготвени от експерт с нужните знания и
компетентност, се установи по един
несъмнен и категоричен начин, че подписите на лицата Г.С., В. К., Д. Б. и Л.Р.
са автентични.
Неоснователно е и второто възражение на длъжника, а
именно, че по делото липсвали доказателства за получаване на сумите от БМС. В
тази насока и по трите приети по делото СИЕ, експертите са категорични, че сумите
са получени и осчетоводени от БМС по сметка ”разчети със собственици”. Ето защо
съдът намира, че следва да кредитира същите в тази им част като компетентно
изготвени и непротиворечиви помежду си, а и с останалия доказателствен материал
и приема за доказан факта, че сумите по договорите за заем са реално предадени
от заемодателя на заемополучателя.
Анализът и на двата договор – чл.3 от същите, сочи, че
дадените в заем парични средства следва да се използват от заемополучатея за финансиране на прочвателните, проектните и СМР
за изграждане на обект „Производствено хале в гр.Стрелча за обработване и
подготовка за реализация на индустриални материали (фелдшпат…)”.
Пак от договорите се установява, че са със срок
31.12.2009г. следователно заемополучателя дължи връщането им.
Изложеното до тук мотивира изводът, че и тези вземания
произтичат от сделки, които са търговски, тъй като са извършени от търговеца за
осъществяване на неговата дейност по занятие, както и че същите са изискуеми,
поради настъпването на падежа им.
Заем,
предоставен на 05.02.2009г. от МИБ на БМС в размер на 1 500 000 лева,
както и задължение от 500 000 лева, сума преведена длъжника „за участие на
МИБ в предстоящо увеличение на капитала”.
Безспорно е по делото, че и двете суми са получени от
БМС.
Заемът в размер на 1 500 000 лева е и осчетоводен.
В тази насока и по трите приети по делото СИЕ, експертите са категорични, че
сумите са получени и осчетоводени от БМС по сметка ”разчети със собственици”.
Ето защо съдът намира, че следва да кредитира същите в тази им част като
компетентно изготвени и непротиворечиви помежду си, а и с останалия
доказателствен материал.
Съдът обаче приема, че и двете вземания не произтичат
от сделки имащи търговски характер. Страните не спорят, че сумата от
1 500 000 лева е предназначена за финансиране на БМС под формата на
заем, както между впрочем е и посочено от МИБ в нотариалната покана връчена на
БМС на 08.03.2010г. с искане за връщане на сумата. За разлика от останалите три
процесни договора за заем, които бяха посочени до тук в настоящето решение, за
този договор липсват доводи и доказателства установяващи обстоятелството, дали
е свързан с упражняваната от търговеца дейност по занятие. Казано е най- общо
„за финансиране на дружеството” и затова тази сделка не може да се приеме за
търговска. Това е така, защото сделките, свързани с търговската дейност въобще,
или по повод учредяването на дружеството, набиране на капитал, промените в него
са свързани с функционирането на търговското дружество, но не са сключени от
него по занятие.
По същите съображения вземането в размер на
500 000 лева, сума преведена
длъжника „за участие на МИБ в предстоящо увеличение на капитала” също не може да се дефинира като търговска
сделка.
Договор за консултански
услуги за периода септември –
декември 2009г., за което има издадена фактура №212/22.12.2009г. на стойност 17 784,61 лева.
Това задължение да длъжника е оспорено от същия с
възраженията, че фактурата не е подписана от ИД С., както и че същата не е
получена от него, поради което и не е включена в Дневника за покупките на БМС и
дружеството не е ползвало данъчен кредит чрез приспадане до размера на
начисления във фактурата ДДС. Освен това се подържа и, че БМС не е получило
процесната доставка на услуги. Анализът на тези доводи сочи, че БМС въобще
отрича съществуването на валидно правоотношение
между него и МИБ, а от там и липсата на това задължение към ищеца.
Съдът приема, че тези доводи на ответника са
основателни. Действително в процеса не се установи доставката на процесните
услуги. Вярно е, че фактурата като счетоводен документ установява факта на
предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като
получател и затова тя е индиция за съществуването на правна връзка, обвързваща
лицата, посочени като издател и получател. Но в конкретният случай, не се
установи същата въобще да е получена от ИД С.. От представените в тази насока
доказателства – справка от КС „Ин тайм” ООД за доставка на пратка (стр.136 от
делото), се установява единствено, че в офиса на „ВАТИЯ” АД е получена пратка,
но без да е ясно съдържанието й. Не се установи и фактурата да е подписвана от
лице, представляващо БМС. Не е осчетоводена, както се установява от СИЕ. Не се
представиха и други доказателства за установяване на обстоятелството, че
действително МИБ е престирало претендираните консултански услуги.
Изложеното до тук мотивира изводът, че не е установено
между МИБ и БМС да е налице валидно възникнало изискуемо задължение по сочената
търговска сделка.
Доставка от
Минерални ресурси ООД, както и разработване, инсталиране и подържане на
оборудване за осъществяване дейността
на фабриката в гр.Стрелча на обща стойност 1 286 868 лева
равностойността на 531 063,20 евро – стойността на продадените машини по 8 броя
фактури и сумата 103 847, евро –
стойността на предоставените експертни услуги съгласно фактура №V
2-8/28.02.2010г. .
Основанието на задължението в размер на 531 063,20 евро не се оспорва от
длъжника, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства –
товарителници и транспортни документи установяващи доставката на машини и
оборудване. Освен това е безспорно, че това вземане е осчетоводено, записано е
в Дневниците за покупките, както и БМС е ползвало ДДС кредит за тези доставки Длъжникът
в първоначалния си отговор оспорва вземането по размер. В този смисъл БМС твърди,
че с два банкови превода – 09.02.2009г. и 21.04.2009г. длъжника е изплатило на
кредитора част от доставените машини общо в размер на 449 131 евро. Освен
това подържа и второ възражение, а именно, че предоставянето на тези машини е безвъзмездно
От приетата по делото допълнителна комплексна СИЕ изготвена от в.л. М. и К., в
заключението от 28.01.2011г. - стр.6 (стр.579 от делото) се установява, че
процесните / броя фактури не са платени. Ето защо съдът приема, че това
възражение на длъжника е неоснователно, а това задължение е валидно възникнало
от търговска сделка и е изискуемо.
Относно вземането основано на фактура №V
2-8/28.02.2010г. съдът като съобрази доказателства по делото приема същото за
недоказано. Вярно е, че Минерални ресурси са издали фактура, която, както бе
казано и по – горе, като счетоводен документ установява факта на предявеното от
нейния издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. Ето
защо тя е индиция за съществуването на правна връзка, обвързваща лицата,
посочени като издател и получател. От представените в тази насока доказателства
– справка от DHL за доставка на пратка (стр.150 от делото), се установява единствено, че в офиса на
БМС е получена пратка, но без да е ясно съдържанието й. Не се установи и
фактурата да е подписвана от лице, представляващо дружеството - длъжник. Не е
осчетоводена, както се установява от СИЕ. Не се представиха и други
доказателства за установяване на обстоятелството, че действително МР е
престирало претендираните експертни услуги за инсталирането и експлоатацията на
продадените от същото машини и оборудване.
Изложеното до тук мотивира изводът, че не е установено
между МР и БМС да е налице валидно възникнало изискуемо задължение по сочената
търговска сделка.
Предвид всички изложени до тук съображения касаещи
наличието на втората предпоставка на чл.608 ал.1 предл.1-во от ТЗ, а именно
валидно и изискуемо вземане срещу длъжника от търговска сделка, съдът приема,
че такова съществува и е в размер на 1 131 063,20 евро и 140 000
лева.
Неизпълнение
на публичноправно задължение към държавата.
От приетата по делото допълнителна комплексна СИЕ
изготвена от в.л. М. и К., в заключението от 28.01.2011г. - стр.13 (стр.591 от
делото), както и от приетите писмени доказателства се установява, че БМС има
осигурителни и данъчни задължения в размер на 24 052 лева – 16 921
лева от ДДС и 7 131 лева по ДДФЛ и в този им размер са включени при
изчисляването на съответните показатели за финансовото състояние на дружеството
- длъжник. От писмо с изх.№2564/26.01.2011г. се установява, че БМС има публични
задължения в размер на 194 312 лева, които са от ДДС, ДДФЛ, ДОО и НЗОК за
периода от м.08.2009г. до м.11.2010г., но същите не са диференцирани по видове
и периоди, както и по размер. Ето защо експертите не са ги съобразили при
определяне финансовото състояние на БМС.
Изложеното мотивира изводите, че е налице и хипотезата
на чл.608 ал.1 предлож.2-ро от ТЗ, а именно неизпълнение на публичноправно
задължение към държавата.
Освен посочените материални предпоставки обуславящи
неплатежоспособността на един търговец, е необходимо да се установи по един
несъмнен начин, и че е налице
невъзможност за плащане. Това означава, че следва да се установи реалното икономическото
състояние на длъжника, стойността на дълготрайните и краткотрайни активи и дали
същите могат да покрият неговите задължения, т.е. тези задължения да са
обезпечени с имущество. Неплатежоспособността се установява съобразно
задълженията на търговеца спрямо всички кредитори, като при преценката дали
имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията, без опасност
за интересите на кредиторите, следва да се извърши съпоставка между стойността
на краткотрайните активи, със стойността на краткосрочните задължения по
баланса, т. е. релевантно за определяне на икономическото състояние на
длъжника, е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на
дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, без
разходите за бъдещи периоди и когато изчислените коефициенти на обща и бърза
ликвидност са под единица, това е индиция за състоянието на неплатежоспособност
на дружеството.
За установяване на тези обстоятелства съдът прие по
делото три СИЕ. Първото от 29.06.2010г. и второто от 21.10.2010г. заключения са
изготвени самостоятелно от вещото лице М., а третото заключение от 28.01.2011г.
е комплексно изготвено от в.л. М. и в.л. К.. Отделно от това по данни на в.л. М.
при изготвяне на допълнителното заключение от 21.10.2010г. на същия са му
представени три броя баланси за първото четиримесечие на 2010г., все от който е
с различни записвания. При съпоставянето им и съобразяването на фактически
данни се установява, че изводите по двете първи експертизи, изготвени
самостоятелно от в.л. М. са изцяло противоречиви. Така от първото заключение се
установява, че икономическото състояние на дружеството – длъжник е влошено и
същото не е в състояние да плаща съществуващите към кредиторите му задължения.
Данните от второто заключение са точно в обратния смисъл, а именно, че
икономическото състояние на дружеството – длъжник е много добро и същото е в
състояние да погаси всички съществуващи задължения (виж таблицата на стр.700 от
делото). Тези противоречия наложиха съдът при условията на чл.621а от ТЗ да
допусне изслушването на комплексната СИЕ за установяване на финансовото
състояние на дружеството от момента на създаването му през 2008г. до настоящия
момент. От тази експертиза се установи, че счетоводството на ответното
дружество не се води редовно, както и че значителна част от отразените промени
по баланса на дружеството за първото четиримесечие на финансовата 2010г. не се
основава на първични счетоводни документи или поне не всички са предоставени на
експертите. Констатира се, че при изготвяне на последното заключение между
експертите има разногласия, които съдът на основание чл.203 от ГПК изиска да
бъдат представени в писмен вид за преценка. Анализът на двете експертни мнения
и изслушването на становищата им в съдебното заседание, проведено на
01.03.2011г. сочи, че принципни различия нямат, ето защо съдът приема, че
следва да кредитира последната СИЕ с допълненията и поясненията направени от
експертите в с.з. от 14.02.2011г. и 01.03.2011г., но също така следва да се
кредитират в отделните им части и останалите заключения на единичната СИЕ
доколкото не са противоречиви с останалия доказателствен материал.
Така вещите лица, доколкото са разполагали с данни,
дават следното заключение относно икономическото състояние на дружеството -
длъжник: Същото е работещо предприятие и към настоящия момент, но с ниска
рентабилност и ефективност на дейността му. Наличните краткотрайни активи не са
достатъчни да покрият текущите задължения на дружеството. Последното е
абсолютно зависимо от своите кредитори. Периодите на събиране на вземанията и
погасяване на задълженията са високи. Такова е било финансовото състояние на
дружеството и през 2008г. и през 2009г.. В този смисъл в.л. М. (стр.317-320 от
делото), в първото си заключение – т.4 от констативно съобразителната част е
направил сравнение между коефициентите за съответните години и дал заключение,
че и през този период наличните краткотрайни активи не са покривали
задълженията му, както и, че дружеството е абсолютно зависимо от своите
кредитори.
Изложеното мотивира извода на съдът, че затрудненията
на длъжника не са временни, както и че той не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Последното
налага и извода, че БМС е и свръхзадължено по смисъла на чл.742 ал.1 от ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
При изследване началната дата на
неплатежоспособността, съдът не е обвързан от сочената от молителя дата. Същата
не се счита за част от основанието и петитума на разглеждания иск. задължение
на съда съгласно чл.621а ал.1 т.2от ТЗ е да определи същата при съобразяване
падежа на вземанията на всички известни кредитори. Но тази дата не може да бъде
свързана с изпълнението или неизпълнението на отделни задължения или задължения
към отделни кредитори, респективно неизпълнение на отделни търговски задължения
или публичноправни такива. Същата следва да се определи единствено след
преценка от коя дата обективно дружеството вече не е в състояние да изпълнява
своите парични задължения.
Предвид тези съображения, съдът след анализ на
финансовото състояние на дружеството, приема че началната дата на неплатежоспособността
е 14.03.2010г.. Вярно е, че са налице задължения с по – ранен падеж, но предвид
привличането на финансови средства отвън и притежаваното имущество, дружеството
е било в състояние да погаси възникнали към по – ранния момент задължения. Едва
към 14.03.2010г. с оглед размера на натрупаните изискуеми парични задължения и икономическото
състояние на дружеството, последното вече не е било в състояние да погасява
вземанията на кредиторите си и е спряло плащанията към тях. Възразява се от
ответника, че за периода от м.март 2010г. до 31.01.2011г. за сметка на БМС са
били изплатени суми в размер на 391 703,59 лева към доставчици, персонал и
др. кредитори. Дори и да приеме, че тези плащания са доказани, това
обстоятелство не променя горните изводи, защото ако длъжникът е платил или е в
състояние на плати частично или изцяло претенциите на отделни кредитори, това
само по себе си не значи, че той е платежоспособен (р№655/23.02.2006г. на ВКС
по т.д.№103/2005г.; р№178/20.07.2009г. на ВтАС по в.гр.д.№426/2009г.). Нещо
повече, установено е, че през посочения период публичноправните задължения към
държавата са се увеличили, което означава, че извършените от БМС плащания са
избирателни към конкретни кредитори от една страна, а от друга страна, че
финансовото състояние на дружеството продължава да се влошава респективно
платежоспособността му да намалява.
По искането
по чл.635 ал.2 от ТЗ за лишаване на
длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото:
Приложението на чл.635 ал.2 от ТЗ изисква констатации,
че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите. По делото се
съдържат безспорни данни за бездействие
на длъжника по повод на предоставяне на счетоводната документация на
дружеството, което наложи допускането на комплексната СИЕ. Наред с това се
установи, че същия се разпорежда с имущество на дружеството, както и сключва
сделки за прихващане със вземания от трети лица, водещи до намаляване на краткотрайните актива на длъжника БМС. Така
от 30.04.2010г. до 31.12.2010г. размерът на вземанията от 4 234 000
лева е намалял на 2 092 423,34 лева. Тези действия на ответника,
както и не оказаното съдействие от същия имат съществен характер и съставляват
акт, който застрашава интересите на кредиторите. Ето защо съдът приема, че са
налице елементите от фактически състав на чл.635 ал.2 от ТЗ и ще следва
длъжника да се лиши от правото да управлява и се разпорежда с имуществото на
дружеството, като това право се предостави на синдика.
Установи се, че дружеството – длъжник е в състояние да
покрие първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Представена
е декларация по чл.656 ал.2 от ТЗ на синдика А. К., която съдържа и съгласие на
същия за назначаването му като временен синдик.
Съобразно
изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ, чл.742 ал.1, чл.630
и чл.635 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособност и свръхзадълженост на търговско дружество „БУЛГАР МИНЕРАЛИ
– СТРЕЛЧА” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Стрелча, ул.”Рудник Фелдшпати” №1,
представлявано от изпълнителния директор Г.С.С..
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА - 14.03. 2010г..
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на търговското дружество „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Стрелча, ул.”Рудник Фелдшпати” №1, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С..
ПОСТАНОВЯВА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на търговското дружество „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча, ул.”Рудник Фелдшпати”
№1, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С..
ЛИШАВА на
основание чл.635 ал.2 от ТЗ търговско дружество „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Стрелча, ул.”Рудник Фелдшпати” №1, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С. от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото и предоставя това право на временния синдик.
НАЗНАЧАВА за
ВРЕМЕНЕН СИНДИК А. Й. К. ЕГН **********
*** моб.тел.. , включен в списъка по чл.655 ал.2т.7 от ТЗ на Министъра на
правосъдието, като му определя възнаграждение в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА
ДАТА на първо събрание на кредиторите - 29.04.2011г. от 10 часа в сградата на Съдебна палата
– гр.Пазарджик.
Препис от решението служебно да се изпрати на
длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания гр. Пазарджик за
вписване в Търговския регистър.
Препис от решението служебно да се изпрати на съдията
по вписванията при Районен съд гр. Пазарджик за вписване на постановената обща
възбрана върху недвижимите имоти на дружеството.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има
действие по отношение на всички.
Решението подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен
срок от вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд гр. Пловдив.
СЪДИЯ: