Р Е Ш Е Н И Е
№ 1082
град Пловдив, 24.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 719 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано е по касационна жалба, подадена от
процесуален представител на ТД на НАП Пловдив против Решение № 92 от 21.01.2020г.
по АНД 5651/2019г. на ПРС, с което е отменено Наказателно постановление №
439254-F465973/29.05.2019 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
Пловдив, с което на „Евита Бутик“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.
180, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС.
С жалбата се иска се неговата отмяна и постановяване
на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касацията – „Евита
бутик“ ЕООД, редовно призован, не взима становище по депозираната касационна
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Настоящият касационен състав счита, че касационната
жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В случая районният съд е изложил подробни съображения,
мотивирали го да постанови обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя.
Деянието, чрез което се осъществява състава на
нарушението по чл. 180, ал.1 от ЗДДС
/неначисляване на ДДС в законово установените срокове/, е под формата на едно
или повече бездействия т.е неизпълнение на нормативно установени задължения за
определени действия.
В случая съставомерното
бездействие се изразява в невключване на посочения в данъчния документ за
извършена облагаема доставка размер на данъка при определяне на резултата за
данъчен период м. февруари 2018 г. в справката - декларацията по чл. 125 от ЗДДС. Това е така, понеже лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в срок.
В случая отговорността на ответника по касация е
ангажирана за нарушение на чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС, т.е. неспазване на
правилата за издаване на данъчен документ по ЗДДС.
Бездействието на търговеца е квалифицирано като
нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Безспорно е в случая,
че става въпрос за административно нарушение, изразяващо се в бездействие
относно задължителното предписано поведение относно начисляването на дължимият
данък в съответният данъчен период, като е следвало да включи размера на данъка
при определянето на резултата за съответния период в справка-декларация по чл.
125 за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите
за съответния данъчен период.
С други думи законовото задължение за начисляване по
смисъла на ЗДДС и за нуждите на данъчното облагане, представлява сложен
фактически състав, предвиждащ наличието на три кумулативни предпоставки - да се
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, да е включен
размера на данъка при определянето на резултата за съответния данъчен период в
справката-декларация по чл. 125 и да е посочен документа в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. Доколкото за всяка една от извършените
и документирани от "Евита бутик" ЕООД
облагаеми доставки е възникнало отделно задължение за начисляване на ДДС,
неизпълнението на всяко едно от тези задължения представлява самостоятелно
нарушение по чл. 180, ал.1 от ЗДДС.
Правилни са изводите на въззивния съд, че наказващият
орган безмотивно е издал наказателното постановление
на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, а не по нормата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл.
180а, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от
лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на
пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50
лева.
За да е налице административно нарушение,
осъществяващо състава по цитираната норма, е необходимо от фактическа страна в
административнонаказателното производство да бъдат установени безспорно
следните обстоятелства: 1. да е налице задължение за регистрираното лице за
начисляване на данък, когато този данък е изискуем от лицето като платец по
глава осма от закона; 2. това задължение да не е изпълнено в определения от
закона срок и 3. за начисления данък лицето да има право на пълен данъчен
кредит. Наличието, именно, на последното условие е това, което съществено
отличава административното нарушение по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС от
административното нарушение по чл. 180,
ал. 1 от ЗДДС, при което такъв елемент от фактическия състав на нарушението
липсва. На практика това означава, че размерите на санкциите, определени в чл.
180а от ЗДДС, ще се прилагат при неспазването на общите нормативни разпоредби
само за онези доставки с изискуем от лицето данък по реда на глава осма от
закона, за които то има право на пълен данъчен кредит. При доставките, за които
лицето ще има право на частичен данъчен кредит, тъй като ще ползва получените стоки
и/или услуги за извършване и на необлагаеми доставки, ще се налагат санкциите,
предвидени в съответните разпоредби на чл. 180 от закона.
В процесния случай, от начина на описание на
извършените от дружеството-ответник по касация деяния както в АУАН, така и в НП
е видно, че в хода на административнонаказателното производство безспорно са
установени първите два елемента от фактическия състав на нарушението по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. Безспорно наказаното
лице е регистрирано по ЗДДС, осъществило е сделки, за които следва да бъде
начислен ДДС, който е изискуем от платеца и този данък не е начислен в
предвидения от закона срок. Липсват обаче каквито и да е установявания относно
третия елемент от фактическия състав на административното нарушение, нещо повече
- в наказателното постановление въобще не са изложени обстоятелства за това, че
за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Описаните в АУАН
и НП доставки не са индивидуализирани по никакъв начин, а е посочено само и
единствено, че се касае за доставка на услуги, поради и което въз основа на
това описание не може да бъде извършена преценка дали тези доставки касаят
доставка на услуги, използвани за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, с право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 69 от ЗДДС.
При това положение за деянието, за което е наказано
дружеството, не може да се провери дали е съставомерно
по приложената от административнонаказващият орган
преписка, а това влече незаконосъобразност и на НП.
В настоящият случай касационната инстанция намира, че
Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 92 от 21.01.2020г. по АНД
5651 от 2019г. по описа на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: