№ 446 / 14.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 16 октомври.....……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година...….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....…..…....АН дело 1 450 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 463143-F507046/ 11.09.2019г. на Директора на ТД на НАП-В. Т. на М.П.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала М.П.Ц. xxx, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, но като алтернативно становище да се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателката е съставен АУАН за това, че в качеството на данъчно задължено лице по Закона за данъците върху доходите върху физическите лица /ЗДДФЛ/, не е подала годишна данъчна декларация за придобит доход през 2018г. в законоустановения срок - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а именно: до 30.04.2019г. Наказаната е декларирала облагаем доход по чл.35 от ЗДДФЛ от източници в България в приложение 6 на ГДД - получена награда в размер на 500.00лв. Годишна данъчна основа - 500.00лв, дължим данък за довнасяне - 50.00лв.
Нарушението е установено на 04.09.2019г. в офис на НАП Монтана при подаване на данъчната декларация за 2018г. след законоустановения срок. Същата е приета в регистъра на НАП с вх. №124391900665144/ 04.09.2019 г.
За констатираното актосъставителя К.И.А. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта В.Л.Г. съставили на място акт за установяване на административно нарушение от същата дата, като квалифицирали деянието като нарушение на чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателката не направила възражения по констатациите. В срока по чл.44 от ЗАНН не представила и писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Безспорно е установена фактическата обстановка и по нея не се спори. Същата не бе оспорена и от жалбоподателката в хода на въззивното производство. Същата признава, че е подала декларацията по-късно, тъй като била загубила документите, а повторното им събиране продължило във времето.
Спорното по делото е дали правилно е определено наказанието.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателката акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ. Ето защо съдът намира, че М.П.Ц. е извършила посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателката. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаната е извършила виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказвана административно досега /доколкото няма доказателства по делото за обратното/. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на на 50.00лв, като намалява същото на глоба в размер на 10.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 463143-F507046/ 11.09.2019г. на Директора на ТД на НАП-В. Т., с което на М.П.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 10.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: