№ 155
гр. Сливен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500344 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260323 от 21.05.2021 по гр. дело№ 6703/2019 г.
на Районен съд Сливен, с което е обявен за относително недействителен по
отношение на „С.С. ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к.Б., бул. Л.М.**, на СВ. К. Н. ЕГН **********, на Г.К. Н. ЕГН
**********, сключения на 01.11.2017 година между ответниците СВ. К. Н. и
сестра му Г.К. Н. договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне
правото на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на
парично задължение № 87, том V, рег. № 8013, дело № 733 от 01.11.2017
година на нотариус Надя Вълчева peг. № 522 на НК, с който ответникът СВ.
К. Н. е прехвърлил на сестра си Г.К. Н. правото на собственост върху
придобитите от него по наследство недвижими имоти, находящи се в гр.
Сливен, представляващи: 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор
67338.416.139 по кадастралана карта и кадастралните регистри на гр. Сливен,
общ. Сливен, област Сливен одобрени със Заповед РД - 18- 31/19.04.2006
година на изп. директор на АК, последно изменение със заповед: 18-5893-1
1.08.2017 година на Началника на СГКК - Сливен, с адрес на поземления
1
имот: гр. Сливен, местност Дюлева река, с площ: 907 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор няма, номер по предходен
план: 2882009. , съседни поземлени имоти с идентификатори: 67338.416.140,
67338.416.131, 67338.416.141, 67338.416.142. 67338.416.138., заедно с 1/6 една
шеста идеална част от построените в имота сгради, както следва: Сграда с
идентификатор 67338.416.139.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Сливен. общ. Сливен, област Сливен, одобрени със Заповед
РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно изменение
със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК - Сливен, с
адрес гр. Сливен м. „Дюлева река“,с площ: 71 кв.м., брой етажи един,
предназначение - селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор
67338.416.139.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Сливен, общ. Сливен. област Сливен, одобрени със Заповед РД - 18-
31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно изменение със
заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК - Сливен, с адрес
гр. Сливен, местност „Дюлева река“, със застроена площ: 73 кв.м., брой
етажи два, предназначение - вилна сграда еднофамилна: Сграда с
идентификатор 67338.416.139.4, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Сливен, общ. Сливен, област Сливен, одобрени със
Заповед N РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно
изменение със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК -
Сливен, с адрес гр. Сливен, местност „Дюлева река“, със застроена площ: 122
(сто двадесет и две стотни квадратни метра) кв.м., брой етажи: 2 (два),
предназначение - промишлена сграда: 1/3 (една трета) идеална част от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.558.70. 1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община
Сливен, област Сливен, одобрени със Заповед N РД - 18-31/19.04.2006 година
на изп. директор на АК, с адрес на имота: град Сливен, кв. „Дружба“ бл. 7
вх.В ет.1 ап.1 предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1 (едно ). находящ се в сграда N 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67338-558.70.1 (шестдесет и седем триста
тридесет и осем точка петстотин петдесет и осем точка седемдесет точка
едно, посочена в документа площ: 35,70 кв.м. прилежащи части: избено
помещение № 1 (едно) с полезна площ ог 2,41 кв.м, както и съответните
2
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, със съседни самостоятелни обекти и сградата: на същия
етаж - 67338.558.70.2. под обекта - няма, над обекта - 67338.558.70.1.6 и
67338.558 70 1.7 и Договор за прехвърляне на дружествени дялове на
основание чл. 129 ТЗ от 17.07.2017 година, с нотариална заверка на подписите
и съдържанието per. № 4761 и 4762, том 1, № 196 от 17.07.2017 година на
нотариус Н. В., per. № 522 на НК, с район на действие РС - Сливен, с който
първия ответник е прехвърлил в полза на сестра си Г.К. Н. притежаваните от
него 26 дружествени дяла от капитала на “Н..”ООД гр. Сливен по тяхна
номинална стойност, общо за 2 600 лева и са осъдени ответниците да заплатят
разноски.
Против това решение са подадени две въззивни жалби. Първата е
подадена от ответника СВ. К. Н., чрез представител по пълномощие и с нея
решението е обжалвано изцяло като неправилно, незаконосъобразно, не
мотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. По делото е подадена молба на основание т.З от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, с която е отправено искане на спиране па производството по
делото на основание чл. 229 ал. I т.4 ГПК. предвид наличие на преюдицнален
спор между страните по висящо т.д.№ 125/2019 г. па СлОС, образувано по
заведен отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 694. ал.1 ТЗ. от
СВ. К. Н. - в качеството си на управител на „Фантазия 21" ООД срещу ищеца
по настоящото дело „Стара Сокс” ЕООД, което и към настоящият момент не с
приключило. Заведеният иск е с предмет устаноновяване съществуване на
вземане предявено по търг. дело №113/2018 г. по описа на Окръжен съд
Сливен от „Стара Сокс" ЕООД с ЕИК ***, произтичащо от сключен договор
за цесия между „.Уни Кредит Будбанк" АД и „Стара Сокс" ЕООД относно
цедирани вземания по два кредита - Договор за банков револвиращ кредит от
21.02.2014г. и Договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24 от
06.12.2012г. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че делото по
предявения иск следва да бъде спряно.
На следващо място показанията на свидетеля Йорданов /съдружник на
С.Н./съдът следвало да цени при условията на чл. 172. като дадени от
заинтересовано от изхода на делото лице. Това твърдение е с оглед
3
признанието и действията му, че той еднолично без знанието и съгласието на
другият съдружник – въззивника, е признал дълг на общото им дружество в
полза на „СТАРА СОКС” ЕООД. Изложени са аргументи в подкрепа на
тезата, че съдът не е ценил и обсъдил събраните доказателства.
Съдът не с обсъждал назначената по делото съдебно икономическа
експертиза като не се е обосновал дава ли й вяра или не и ако не и дава вяра
по каква причина. С подробно изложение се обосновава, че необсъждането на
събраните доказателства. както и едностранчивото обсъждане на друга част
от тях с довело и до погрешно установяване на фактическата обстановка по
делото. В обобщение се иска да бъде отменено решението изцяло и да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Подадена е въззивна жалба и от Г.К. Н., ответник, в която се твърди, че
решението е недопустимо, предвид произнасянето на съда по нещо различно
от поисканото в исковата молба. Същевременно решението е и неправилно,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
необоснованост и противоречие с материалния закон. На основание
изложените от ищеца факти, съдът неправилно е квалифицирал исковата
претенция, като такава с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и се е
произнесъл по евентуалния иск, без да постанови дължимото произнасяне по
главния. Нешо повече, съдът се е произнесъл по нещо различно от
поисканото в исковата молба, като е постановил решение по иск, основан на
факти, различни от тези, съставляващи основание на иска. Различните
основания на двете хипотези, определят и абсолютно различно разпределение
на доказателствената тежест между страните. Предвид липсата на анализ, от
страна на първоинстанционния съд, на изявленията на страните, техните
искания и събраните по делото доказателства, съдът е установил погрешни
фактически констатации и е извел неправилни правни изводи. Съдът, не е
обсъдил нито един от доводите, наведени от ответниците и не е отговорил на
съществени въпроси, обуславящи правилното разрешаване на спора. „Стара
Сокс“ ЕООД няма качество на кредитор по отношение на ответника
Светослав Н.. Излагат се подробни съображения че в случая е налице
учредено лично обезпечение по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД, а
поръчителството се погасява при непредявявансто на иск от страна на
кредитора в преклузивния шестмесечен срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 от
4
ЗЗД, при продължаването на срока за изпълнение без съгласието на
поръчителя и при невъзможност поръчителят да се суброгира в правата на
кредитора. Кредиторът „Стара сокс“ ЕООД е поискал издаване на заповеди за
изпълнение на парично задължение срешу „Фангазия-21“ ООД, съответно на
08.06.2018г и 25.06.2018г., при падежиране на вземанията по двата договора -
31.10.2017г. и преклузивният шестмесечен срок, определен в разпоредбата на
147 от ЗЗД е изтекъл. "Стара сокс" ЕООД е загубило качеството си на
кредитор по отношение на солидарния длъжник С.Н., предвид
обстоятелството, че правото на ищеца да претендира вземането си от
ответника се е преклудирало, поради непредяване на иск към главния
длъжник „Фантазия-21“ ООД в шестмесечен срок от падежиране на
вземането. Отговорността на С.Н. е отпаднала и предвид сключената
спогодба между ’’Стара Сокс" ЕООД и „Фантазин-21“ ООД, без участието на
ответника Н., тъй като с нея съществено е променено вземането, включително
е променен срока за изпълнение, като по това вземане той няма качество на
„солидарен длъжник“. В хода на производството ищецът не успял да докаже
пито една от предпоставките за неговото уважаване - увреждане на кредитора,
знание у длъжника, знание у съдоговорителя трето лице. По отношение на
обективния елемент по чл. 135, ал.1 ЗЗД - увреждането на кредитора, текстът
не установява презумпция за увреждане на кредитора, поради което ищецът
следвало да установява това обстоятелство с главно и пълно доказване.
Увреждане би било налице, ако ищецът успеел да докаже, че наличното
имущество, от което той очаква да удовлетвори вземането си, е съществено
намалено именно чрез атакуваните разпоредителни сделки. Увреждането
трябва във всеки конкретен случай да бъде установено като обективно
намаляване на имуществото на длъжника в резултат от разпореждането - от
една страна - в съотношение с цялото, а от друга - с оглед на обективната
възможност на кредитора да се удовлетвори и от други негови имущества. В
случая това разпореждане нито уврежда, нито създава затруднение за
кредитора за събере своето вземане. Нито едно от събраните по делото
доказателства не успя да докаже твърденията на ищеца и приетото от съда,
че тези сделки са сключени от само и единствено с цел да увредят кредитор.
В обобщение се иска да бъде обезсилено решението или да бъде отменено.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните
жалби. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
5
обстановка и на тази основа е постановил и правилно и законосъобразно
решение. Съдът в първото проведено съдебно заседание с докладвал делото,
който доклад е приет or всички страни без забележки и възражения. В този
доклад съдът е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.135 ал.1 от
ЗЗД. както и е разпределил доказателствената тежест. Посочването на
правното основание в исковата молба не е задължително и обвързващо за
съда. който от своя страна следва да изследва фактите и въз основа на тях да
установи и приложи правото. Останалите аргументи посочени във втората
въззивна жалба преповтарят писмения отговор на исковата молба и по
съществото си представляват защитна теза на жалбоподателя, която не почива
върху установените факти, разпределената доказателствена тежест и
събраните доказателства по делото. Не са налице условията за спиране на
делото, като се излагат подробни аргументи за това. Оспорват се твърденията
в първата въззивна жалба и направените с нея доказателствени искания.
В с.з. за първия въззивник се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
В с.з. втората въззивница не се явява.
За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие,
който оспорва основателността на подадените жалби.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
6
По отношение на довода за спиране на производството, то на първо
място не е надлежно направено пред въззивния съд, а по същество е и
неоснователно, тъй като не са налице условията за спиране на това висящо
производство.
С Тълкувателно решение № 2/26.03.2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на
ВКС, ОСГТК е прието следното общо официално тълкуване: Цесионерът
притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след
като е възникнало вземането на първоначалния кредитор (цедента), но преди
сключването на договора за прехвърляне на вземането. В мотивите се
посочва, че със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а
вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляря си. Увреждащите
сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането“, независимо от
личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор,
рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с
притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и
за последващия. Изводът в подкрепа на притежавана в тази хипотеза
материалноправна легитимация на цесионера за предявяване на иска по чл.
135, ал. 1 ЗЗД не следва от разширително тълкуване на чл. 135, ал. 1 ЗЗД
(недопустимо по отношение на уредени от закона преобразуващи права), а от
кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 2
ЗЗД и доколкото правото за обявяване за относително недействителни
сделките и действията на длъжника, които увреждат кредитора, е
потестативно право, свързано единствено с вземането, не и с останалото
съдържание на правоотношението между длъжник и кредитор /цедент/.
В случая е безспорно, че с Договор за прехвърляне на вземания от
12.04.2018 година, с нотариална заверка на подписите, per. № 9433 и № 9434
от 12.04.2018 година, извършена от нотариус Милена Георгиева, рег№ 622 в
ИК, вписан в служба по вписванията гр. Сливен, с вх. Рег.№ 2233 от
16.04.2018 година, Акт № 106, т. 1, цедентът кредитор “УниКредит Булбанк”
АД е прехвърлил на ищеца "СТАРА СОКС" ЕООД, всички си паричните
вземания от ''ФАНТАЗИЯ - 21” ООД, в качеството на кредитополучател и от
солидарните длъжници Йордан Йорданов и С.Н., произтичащи по
горепосочените договори за кредит - Договор за овърдрафт кредит за
7
оборотни средства № 24 от 06.12.2012 г., изменен с Анекси от № 1 до № 8 и
Договор за банков револвиращ кредит № 7 от 21.02.2014 г., изменен с Анекси
от № 1 до № 10. Размерът на прехвърлените вземания е както следва: - По
договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24 от 06.12.2012 година,
изменен с Анекси от № 1 до № 8 - вземане в общ размер от 65 341.98 лева, от
които просрочена главница 63 401 лева и дължими лихви 1 940.98 лева; - По
договор за банков револвиращ кредит № 7 от 21.02.2014 година. изменен с
Анекси от № 1 до № 8 - вземане в общ размер от 424 463,40 лева, от които
просрочена главница 399 967.23 лева и дължими лихви 24 766,17 лева.
Общият размер на цедираният дълг по горепосочените два договора за кредит
и последващите анкси към тях към 30.03.2018 г. възлиза на 490 075.38
лева, от които просрочена главница 463 368.23 лева и дължими лихви 26
707.15 лева.
С Договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл. 129
ТЗ от 17.07.2017 година с нотариална заверка на подписите и съдържанието
peг. № 4761 и 4762, том I, № 196 от 17.07.2017 година на нотариус Надя
Вълчева, peг. № 522 на НК, с район на действие РС - Сливен, ответникът се
е разпоредил в полза на сестра си Г.Н. с притежаваните от него 26
дружествени дяла от капитала на "Н." ООД. Прехвърлянето на дяловете е по
тяхна номинална стойност, като 26 дружествени дяла са продадени за 2 600
лв.
По силата на нотариален акт за прехвърляне правото на собственост
върху недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение № 87,
том V, рег. № 8013, дело № 733 от 01.11.2017 година на нотариус Надя
Вълчева, peг. № 522 на НК ответникът С.Н. е прехвърлил на сестра си Г.Н.
правото на собственост върху придобитите от него по наследство недвижими
имоти, находящи се в гр.Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен, представляващи:
1/6 идеалана част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.139 по
кадастралана карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, общ.Сливен,
област Сливен одобрени със Заповед РД - 18-31/19.04.2006 година на изп.
директор на АК, последно изменение със заповед: 18- 5893-11.08.2017 година
на Началника на СГКК - Сливен, с адрес на поземления имот: гр.Сливен с
площ: 907 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор няма.
8
номер по предходен план: 2882009, съседни поземлени имоти с
идентификатори: 67338.416.140. 67338.416.131, 67338.416.141, 67338.416.142,
67338.416.138. заедно с 1/6 една шеста идеална част от построените в имота
сгради, както следва:
Сграда с идентификатор 67338.416.139.2 по кадастралана карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, общ. Сливен, област Сливен, одобрени
със Заповед РД - 18-31/19.04.2006 година на изи. директор на АК, последно
изменение със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на CГКК -
Сливен, с адрес гр. Сливен с площ: 71 кв.м., брой етажи един, предназначение
- селскостопанска сграда;
Сграда с идентификатор 67338.416.139.3 по кадастралана карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, общ. Сливен област Сливен, одобрени
със Заповед РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК. последно
изменение със заповед: 18-5893-1 1.08.2017 година на Началника на СГ КК -
Сливен, с адрес гр. Сливен, местност „Дюлева река“, със застроена площ: 73
кв.м., брой етажи два, предназначение - вилна сграда еднофамилна:
Сграда с идентификатор 67338.416.139.4 по кадастралана карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен. общ. Сливен, област Сливен, одобрени
със Заповед N РД - 18-31/19.04.2006 година на изп. директор на АК, последно
изменение със заповед: 18-5893-11.08.2017 година на Началника на СГКК -
Сливен, с адрес гр. Сливен, местност „Дюлева река“ със застроена площ: 122
(сто двадесет и две стотни квадратни метра) кв.м., брой етажи: 2 (два),
предназначение-промишлена сграда: 1/3 (една трета) идеална част от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.558.70.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община
Сливен, област Сливен, одобрени със Заповед N РД - 18-31/19.04.2006 година
на изп. директор на АК, с адрес на имота: град Сливен, кв. „Дружба“ 7- В- 1
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно ). находят се в сграда N 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67338-558.70.1 (шестдесет и седем триста тридесет и осем
точка петстотин петдесет: и осем точка седемдесет точка едно, посочена в
документа площ: 35.70 кв.м. прилежащи части: избено помещение № 1 (едно)
с полезна площ от 2,41 кв.м, както и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правто на строеж вьрху поземления имот, със съседни
9
самостоятелни обекти и сградата: на същия етаж - 67338.558.70.2. под обекта
- няма. над обекта - 67338.558.70.1.6 и 67338.558.70.1.7.
Искът по чл. 135 ЗЗД /action pauliana/ е средство за защита на кредитора
срещу предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази
характеристика определя целта, с оглед на която се предявява искът – да се
постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по
отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението
към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си,
независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо
правоотношението между кредитор и длъжник лице (в този смисъл са
мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС). В ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че правото на кредитора да иска обявяване на
увреждащите го актове на длъжника за недействителни спрямо него е
обусловено от наличието на действително вземане, или за връзката между
правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, и посоченото право
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти. В хипотезата, при която в хода на съдебното производство
след предявяване на иска са настъпили факти, които са от значение за
спорното право, че дългът изцяло е погасен и липса на спор по този въпрос),
чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид същите факти. Правният
интерес е целта, с оглед на която се предявява искът, а в хипотезата на чл. 135
ЗЗД, целта към която се стреми ищецът, е обявяване на увреждащата сделка
за недействителна спрямо него, за да се удовлетвори за вземането си от имота
чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Това налага
изясняване на правния интерес от предявяване на иска като абсолютна
процесуална предпоставка, за наличието на която през целия процес съдът
служебно упражнява контрол. Искът по чл. 135 ЗЗД се предявява, за да се
постигне конкретен правен резултат, а именно да се удовлетвори вземането
на кредитора чрез принудително изпълнение към имуществото, предмет на
увреждащата сделка (чл. 135, ал. 4 ЗЗД). В разглежданата хипотеза правото на
иск е регламентирано и съществува като средство за защита на кредитора, в
10
случай че неговият длъжник предприеме увреждащи действия, с които
накърнява „общото обезпечение на кредитора“ (чл. 133 ЗЗД).
Безспорно по делото е установено, че ищецът е кредитор на ответника.
Извършените разпоредителни сделки, а именно прехвърляне правото на
собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на парично
задължение и прехвърляне на дружествени дялове, с които първия ответник
се е разпоредил в полза на сестра си Г.К.Н., увреждат кредитора, тъй като
съставляват разпореждане с имущество, което е можело да послужи за
удовлетваряване на вземанията на ищеца като кредитор и страните по
сделката са действали с намерение за увреждане на кредитора. Установява се,
че длъжникът е започнал да се разпорежда с наличните си имущества, за
да не бъде възможно срещу същите да бъде насочено принудително
изпълнение за удовлетворявана на вземанията на кредитора, възникнали по
процесиите договори за кредит.
Тъй като сделките са възмездни, се изисква съзнаване на увреждането
от приобретателя на имуществото. В Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК, е прието, че „за да е налице знание за
увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника,
да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може
той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на
третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането
на кредитора. Напр. знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден
за престъпление – без значение е каква е катастрофата или престъплението,
кой е пострадалият и какви са вредите. Обстоятелствата, от които произтича
вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от
обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното
само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на
длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага
разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в
отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между
свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат
доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на
11
знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост
определя естеството на узнатите обстоятелства – свързаните лица по § 1 ДР
ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва
ли кой какъв алеаторен договор е сключил и изпълнявал ли го
добросъвестно. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят
лицата от състава на неговите органи. Възможно е съответните лица от
състава на органите да знаят за увреждането, но упълномощеният
представител на страната да не знае – добросъвестността на пълномощника не
санира сделката. Също както при измамата обаче, ако упълномощеният
представител знае за увреждането и действа от името на упълномощителя, не
е необходимо да се доказва, че и упълномощителят знае“ (относно
презумпцията за знание у третото лице, с което длъжникът договаря). А
съзнанието се установява, анализирайки всички действия на първия и втория
ответник, от които се констатира един траен и последователен стремеж да
бъдат отчуждени всичките имоти и дружествени дялове в търговското
дружество, с цел първия ответник да остане без каквото и да е налично
имущество, служещо за удоволетворяване на вземането. Знанието за
увреждане на кредитора от страна на приобритетеля се установява от фактите,
че на 25.06.2017 година е определена начална дата на неплатежоспособност
на “ФАНТАЗИЯ -21" ООД, като с влязлото в законна сила съдебно решение
по т.д. 113/2018 година по описа на ОС Сливен, съдът е приел, че ”относно
определянето на началната дата на неплатежоспособността съдът намира, че
за такава следва да бъде определена 25.06.2017 година. когато като не е
внесло в бюджета дължимите за м. май 2017 година социални и здравни
осигуровки. Затрудненията на дружеството вече са трайни и непреодолими».
Не без значение е обстоятелството, че кредитор с прието вземане на
“ФАНТАЗИЯ -21” ООД е “Н.” ООД, а втория ответник и сестра на първия
такъв Г.Н. е собственик на това дружество.
По отношение на въведените с втората жалба доводи, следва да се
отбележи, че съгласно даденото разрешение с Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК разпоредбата на чл. 135
ЗЗД борави с понятието "длъжник" като не прави разграничение между
отговорността за лично или за чуждо задължение, респективно дали
качеството "длъжник" е придобито по главно или по акцесорно
правоотношение, каквото е поръчителството. Доколкото в резултат на
12
последното се стига до възникване на солидарно задължение между
поръчителя и главния длъжник по отношение на кредитора, при липса на
специална норма, която да изключва приложението на Павловия иск, няма
основание да се приеме, че понятието "длъжник" в същата норма не включва
всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество. Не
могат и чрез тълкуване да се въвеждат ограничения на отговорността на
поръчителя извън предвидените в закона. Макар предназначението на
институтите на поръчителството и отменителния иск да е сходно /и двата
имат обезпечителен характер/ и възможността действия на поръчителя да
бъдат атакувани с Павлов иск да представлява обезпечаване на или върху
обезпечение, законова забрана за такова не е предвидена. Така следва да се
приеме, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима и по
отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
Настоящият случай обаче не попада в тая хипотеза, тъй като първият
въззивник е съдлъжник.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 1200 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Не може да се приеме
възражението за прекомерност на възнаграждението, тъй като делото се
отличава с фактическа и правна сложност.
Ръководен от гореизложеното съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260323 от 21.05.2021 по гр. дело №
6793/2019 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА СВ. К. Н. ЕГН ********** и Г.К. Н. ЕГН ********** да
заплатят на „С.С. ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к.Б., бул. Л.М.** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14