Р Е
Ш Е Н
И Е
№32
гр. Габрово, 26.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Надежда
Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВАНД № 29 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по протест на Районна
прокуратура Габрово против Решение № 115 от 25.02.2019 година, постановено по АНД
№ 1395/2018 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ обвиняемия С.С.И., *******, за НЕВИНЕН в
това, като управител и представляващ „Сатурн-С.” ЕООД – Дряново, ЕИК:
*********, в 30 – дневен срок от спиране на плащанията към ТД на НАП – Велико
Търново, установено с Наказателно постановление № 201686/12.07.2016 г., с
Наказателно постановление № 201696/12.07.2016 г. и с Наказателно постановление
№ 201720/12.07.2016 г., и трите в сила от 11.11.2016 г., да не е поискал от
Окръжен съд – Габрово да открие производство по несъстоятелност на дружеството,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът
е постановил направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фази на
делото да останат за сметка на държавата.
Протестът е подаден от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната му допустимост.
В протеста се
твърди, че решението е незаконосъобразно. Изводът на съда, че от събраните по
делото доказателства не се установявало обв. И. да е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК бил
неправилен. Не били съобразени всички обстоятелства по делото.
Поради изложеното и на основание чл.
318, ал. 1 и ал. 2 от НПК, прокурорът претендира въззивният
съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да
се наложи административно наказание на основание чл. 78а от НК на С.И., а
именно - глоба в размер на 1000 лв.
В допълнение към протеста на прокурора се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел от
правна страна следните изводи: Преценявайки посочените факти съдът приел, че не
е спорно и считано от 16.10.2015 г.
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил С.И.. Съгласно
внесеното предложение от РП Габрово, държавното обвинение обвързвало момента на
спиране на плащанията на дружеството с получаването от страна на обвиняемия на
три наказателни постановления № 201686/12.07.2016 г., № 201696/12.07.2016 г. и
№ 201720/12.07.2016 г., касаещи нарушения на чл. 125, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗДДС и влезли в законна сила на 11.11.2016 г. Според съдебния състав,
посоченото фактическо положение, очертано в чл. 608, ал. З от ТЗ било настъпило
далеч преди това, когато управител на дружеството е било друго лице, а именно
свид. С.С.. Спирането на плащанията от страна на процесното юридическо лице в
случая касаело преустановяване на заплащането на дължимите към държавата
данъци, а последното такова съобразно писмо от 05.04.2017 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Габрово било на 29.09.2015 г. Видно
от писмо от 04.02.2019 г. отново на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико
Търново, офис Габрово към 16.10.2015 г. - датата на прехвърляне на
собствеността на дружеството, то имало ликвидни задължения по ЗДДС, а именно
главница 230,63 лева и лихва 0,13 лева в цялостен противовес с показанията на С
. С., които съдът категорично не кредитирал. В последният документ имало и нещо
доста по-съществено а именно, че на 04.09.2015 г. на представителя на „Сатурн- С."
ЕООД е връчена заповед за възлагане на ревизия. Същата била финализирана с
издаване на ревизионен акт от 13.04.2016 г., с който били установени изискуеми
задължения на дружеството към държавата в размер на 247938,32 лева, невнесен за
периода 01.01.2010 г. - 31.07.2015 г. ДДС, както и 135275,50 лева незаплатен
корпоративен данък по ЗКПО за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г., както
и лихви върху тях, или общо 559932,48 лева, което било обстоятелство,
потвърдено и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. Вещото
лице посочило, че тези задължения са възникнали по времето, в което управител
на дружеството е бил свид. С., макар и тяхното съществуване и размер да били установени
в един по-късен етап. От тази категорично установена фактология следвали
няколко съществени правни изводи, като водещ бил този, че още към месец
септември 2015 г. „Сатурн-С." ЕООД е спряло плащанията, респ. изпаднало в
неплатежоспособност и това съС .ие било трайно и необратимо. Към този период,
единствено свидетелят С. имал субективна представа, че предстои ревизия на
дружеството, която несъмнено щяла да установи невярно декларираните от самия
него обстоятелства в продължение на години, довели до незаплащане в пълен
размер на дължимия данък ДДС и корпоративен такъв. Не било случайно, че
изключително скоро след това, на 16.10.2015 г., свид. С. прехвърлил собствеността
на дружеството на обвиняемия, който никога не бил извършвал каквато и да е
дейност с него, нито пък бил наясно с огромните му задължения и обективната
невъзможност те да бъдат заплатени. По подробно изложените
по-горе съображения съдът признал обвиняемия за невиновен в това да е извършил
деянието, за което е бил предаден на съд. Прокурорът счита този извод за
неправилен поради следното: На страница 9 от досъдебното производство в
Уведомление на ТД на НАП била посочена декларация № 07001212014/02.10.2015 г.
Същата се отнасяла за периода 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. и дата на
доброволно плащане 14.10.2015 г. Всички останали декларации след нея били с дата на
доброволно плащане след промяната в собствеността и управлението на „Сатурн - С."
ЕООД, а именно 16.10.2015 г. На
лист. 22 от досъдебното производство /писмо на ТД на НАП/ било посочено, че
задълженията по справка - декларация по ЗДДС с № 07001212014 от 02.10.2015 г.
са станали безспорно изискуеми на
15.10.2015
г. Последното
плащане било извършено на 29.09.2015 г., видно от същото писмо на ТД на НП. От тогава започвал да тече
и 30-дневния срок за свид. С . С. да обяви дружеството в несъстоятелност, но от
16.10.2015 г. той вече не бил управител на дружеството и след тази дата за него нямало течащ такъв срок. Едва
след изтичане на 30-дневния срок, на свид. С. можело да се търси наказателна
отговорност, но тъй като той изтекъл в момент, когато С. вече не е бил
управител, нямало как от същия да бъде потърсена наказателна отговорност. На лист 115 от досъдебното производство, в поканата за доброволно
изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК, която била получена от свид. С.
били посочени декларации с отразени задължения, но сред тях не била тази с №
07001212014/02.10.2015 г. Следвало да се отбележи, че в същата покана изрично било
посочено, че общият размер към 29.06.2015 г. на всички непогасени публични
задължения, събирани от органите на НАП, е 13,32 лева. На
стр. 22 от съдебното производство било приложено последното писмо от ТД на НАП,
офис Габрово от 28.01.2019 г., в което се сочело, че ЗЛ „Сатурн- С."
ЕООД е имало задължения към 16.10.2015 г., произтичащи от СД ДДС за месец
09/2015 г. в размер на 230,63 лева - главница и лихва 0,13 лева за един ден от
15.10.2015 г. до 16.10.2015 г. Към 16.10.2015 г. имало издадена Заповед за
възлагане на ревизия, която била връчена на длъжника свид. С. на 04.09.2015 г.
На 02.10.2015 г. дружеството подало декларация обр. 6 за ДДФЛ - 130,96 лева,
ДОО - 386,38 лева, Н30К - 173,87 лева и ДЗПО-71,63 лева, но срокът
за доброволно плащане бил 26.10.2015 г. Имайки предвид, че на свид. С. е връчена заповед за възлагане на ревизия, а
не ДРА, не можело да се приеме, че същият е знаел за възникнали данъчни
задължения на дружеството. Такова знание имал обв. С.И., на когото срещу подпис
били връчени трите посочени по-горе влезли в сила наказателни постановления.
Същият изрично твърдял в обясненията си, дадени в хода на съдебното заседание
от 12.12.2018 г., че искал да се занимава със земеделие и заради това е купил
тази фирма, което се явявало категорична индиция, че е бил наясно и е знаел, че
купува „Сатурн-С." ЕООД и става негов управител. Дружеството имало съвсем
минимални задължения към датата на прехвърляне 16.10.2015 г. натрупани за един
ден /от 15 до 16.10.2015 г./. Можело да се приеме, че дружеството не е имало
никакви задължения, когато управител станал обв. И.. В мотивите на районния съд
било изтъкнато, че според вещото лице тези задължения са възникнали по времето,
в което управител на дружеството е бил свид. С., макар и тяхното съществуване и
размер да били установени в един по-късен етап. Прокурорът счита, че е важно не
кога са възникнали, нито кога са били установени, а кога управителят е научил
за тях срещу връчен лично и влязъл в сила акт. Според съда, още към месец
септември 2015 г. „Сатурн-С." ЕООД е спряло плащанията, респ. изпаднало в
неплатежоспособност и това съС .ие било трайно и необратимо. Към този период
единствено свидетелят С. имал субективна представа, че предстои ревизия на
дружеството, която несъмнено щяла да установи невярно декларираните от самия
него обстоятелства в продължение на години, довели до незаплащане в пълен
размер на дължимия данък ДДС и корпоративен такъв. Дали свид. С. е знаел какво
ще установи ревизията, по никакъв начин не се отразявало на доказване на
престъплението от субективна страна. Важен бил самия ДРА и кога същият е връчен
лично на лицето, както и дали е бил обжалван с оглед влизането му в сила. Без
значение било какви задължения е имало дружеството през съответните периоди от
време, след като извършвало плащания по тях, което било безспорен факт с оглед
последното писмо от ТД на НАП от 28.01.2019 г. Към момента на прехвърляне на
фирмата не е имало такива задължения или поне те са били минимални - 230,63
лева. От момента на спиране на плащанията, установени със съответните
наказателни постановления, задължението за обявяване на дружеството в
несъстоятелност било на обв. И.. С оглед гореизложеното прокурорът счита, че
обв. И. неправилно е бил оправдан за предявеното му обвинение по чл. 227б, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК. Намира постановеното решение с оправдателен
диспозитив по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по отношение на С.С.И. за
необосновано и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и окръжният съд да постанови ново, с
което обв. И. да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на
съд, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лева.
От протеста е видно, че се поддържа
твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с неправилна
оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не се описват
процесуални нарушения. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание обвиняемият
С.И. не се явява, редовно призован. Явяването му пред съда на е задължително.
Неговият договорен защитник адв. Р.Р. оспорва протеста и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста на районния прокурор. Счита,
че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено по съображенията и с последиците, изложени в протеста.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият С.С.И. е роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, неосъждан /реабилитиран/, не работи, с ЕГН **********.
Юридическото лице „Сатурн-С.” ЕООД
е вписано в Търговския регистър на 30.01.2009 г., като от този момент едноличен
собственик на капитала и негов управител е свидетеля С.С.. Дружеството също
така било регистрирано по ЗДДС и в ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово.
Във връзка с налични негови задължения за данъци и осигурителни вноски през
2015 г. до „Сатурн-С.” ЕООД били изпратени няколко покани за доброволно
изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК, две от които – с изх. № 2861-54/29.06.2015
г. и с изх. № 3933-64/31.08.2015 г., били лично получени от С.С. съответно на
01.07.2015 г. и на 02.09.2015 г. Същевременно, на 04.09.2015 г. на представител
на дружеството е връчена заповед за възлагане на ревизия, а на 29.09.2015 г.
било извършено и последното плащане от „Сатурн-С.” ЕООД на публични задължения
към държавата. Последната справка – декларация от страна на юридическото лице
била приета в ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, с вх. №
07001212014014/02.10.2015 г., като задълженията по нея възлизали на главница от
230,63 лева и лихва от 0,13 лева. На 16.10.2015 г. всички дружествени дялове на
„Сатурн-С.” ЕООД били прехвърлени от свидетеля С. С. на обвиняемия С.И., който
станал и управител на дружеството.
Назначената от ТД на НАП – Велико
Търново, офис Габрово, ревизия била финализирана с издаване на Ревизионен акт №
Р-040007155007091-091-001/13.04.2016 г., с който са установени изискуеми
задължения на „Сатурн-С.” ЕООД към държавата в размер на 247 938,32 лева –
невнесен за периода 01.01.2010 г. – 31.07.2015 г. данък добавена стойност,
както и 135 275,50 лева – незаплатен
корпоративен данък по ЗКПО за времето от 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.,
както и лихви върху тях, или общо 559 932,48 лева. Във връзка с така
установените задължения, на С.И. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение
по чл. 221 от ДОПК от 29.06.2016 г., което е върнато поради неустановяването му
на наличния адрес.
Впоследствие, от Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, офис Габрово, против „Сатурн-С.” ЕООД са издадени
Наказателно постановление № 201686/12.07.2016 г., Наказателно постановление №
201696/12.07.2016 г. и Наказателно постановление № 201720/12.07.2016 г., и
трите за нарушения по чл. 125, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗДДС за следните
периоди – 01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г.;
01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. и 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г.; 01.02.2016 г. –
29.02.2016 г., 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. и 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г.
Посредством първите две наказателни постановления на дружеството били наложени
две отделни имуществени санкции, всяка от които в размер на по 1000 лева, а с
третото – 1500 лева, или общо 3500 лева. И трите наказателни постановления били
връчени лично на обвиняемия И. срещу подпис на 03.11.2016 г., не били обжалвани
и влезли в законна сила на 11.11.2016 г., като наложените с тях наказания
/имуществени санкции/ не са заплатени.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на протестирания първоинстанционен съдебен акт. Същата се
установява от гласните и писмените доказателства по делото и от
материалите, приложени по ДП № 264 3М-46/2017
г. по описа на ОД на МВР Габрово.
Доводите в протеста на прокурора са неоснователни.
На първо място следва да се съгласим със становището на районния съд, че
участието на обвиняемия в извършване на деянието не е доказано от обективна
страна. Действително, от писмо изх. №
493/30.03.2017 г. на Окръжен съд –
Габрово става ясно, че там не е постъпвала молба от страна на „Сатурн-С.” ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност. Между страните няма спор и, че считано от
16.10.2015 г. едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е бил
обв. С.И.. Както е приела и първата инстанция, държавното обвинение обвързва
момента на спиране на плащанията на дружеството с получаването от страна на
обвиняемия на три Наказателни постановления - № 201686/12.07.2016 г., №
201696/12.07.2016 г. и № 201720/12.07.2016 г., касаещи нарушения по чл. 125,
ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗДДС и влезли в законна сила на 11.11.2016 г. С
въпросните наказателни постановления се налага санкция за извършено
административно нарушение, но те не поставят началото на срока, в който
търговецът е изпаднал в неплатежоспособност или е спрял плащанията по смисъла
на чл. 227б от НК. Спирането на плащанията от страна на процесното юридическо
лице в случая касае преустановяване заплащането на дължимите към държавата данъци. От представеният
по делото Ревизионен акт № Р-040007155007091-091-001/13.04.2016 г. става ясно,
че са установени изискуеми задължения на „Сатурн-С.” ЕООД към държавата в
размер на 247938,32 лева – невнесен за периода 01.01.2010 г. – 31.07.2015 г.
данък добавена стойност, както и 135 275,50 лева – незаплатен корпоративен
данък по ЗКПО за времето от 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г., както и лихви върху
тях, или общо 559 932,48 лева. Тези задължения са възникнали по времето, в
което управител на дружеството е бил свидетелят С . С. независимо, че са
установени едва през 2016 г. при извършване на ревизията. Районният съд счита,
че „Сатурн-С.” ЕООД е спряло плащанията, респ. изпаднало е в
неплатежоспособност към м. септември 2015 г. Окръжният съд обаче счита, че това
обстоятелство е настъпило в един значително по-ранен момент. Данъците за
изтеклата календарна година са дължими на определената от закона дата през
следващата година. В ревизионния акт /л. 24 от ДП/ е записано, че след
извършване на съответните изчисления и корекции, дължимият данък по ЗКПО за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2019 г. е в размер на 14867,50 лева. Внесен е
данък в размер на 196,70 лв. За остатъка от 14670,80 лв. плащане няма. По тази
причина, към момента на ревизията е начислена и лихва в размер на 9068,76 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 93 от ЗКПО, данъчно задължените лица внасят
корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата
година, след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. В
конкретния случай данъчното задължение е следвало да бъде погасено на
31.03.2010 г. Такова плащане от страна на „Сатурн-С.” ЕООД с управител С . С. няма.
По същия начин няма плащане и на задълженията за периодите от 2010 г. до 2014
г., описани подробно в ревизионния акт, като общата неплатена сума е в размер
на 135 275,50 лева. Служителите на ТД на НАП Велико Търново са установили
и незаплатени задължения за данъци по ЗДДС с начало - данъчен период 01.2010 г.
и край - данъчен период 07.2015 г., които са в общ размер от 247938,32 лева.
Всички тези задължения са възникнали и са станали изискуеми в периода, в който С
. С. е бил управител на „Сатурн-С.” ЕООД. Данъчните
задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в
конкретния материален данъчен закон падеж, а ревизионният акт е резултат от
извършена данъчна ревизия, като една от формите за осъществяване на
данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите, наред с данъчната
проверка. За съставомерността на деянието по чл. 227б, ал. 1 от НК е достатъчно
от обективна страна следното: да е установено, че обвиняемият има качеството
търговец и да е налице и ликвидно и изискуемо парично вземане, по което да е
спряло плащането. Това становище е изразено и от ВТАС в Присъда № 30 от
08.02.2010 г. по ВНОХД № 4/2010 г. Следва извода, че ревизионният акт не е
създал задължението, а само го е констатирал. Данъчните задължения са
възникнали вследствие на настъпилите обстоятелства, описани в ЗКПО и ЗДДС.
Първото задължение, което е било установени и ликвидно е това по ЗКПО за
периода за 01.01.2009 г. до 31.12.2019 г. в размер на 14670,80 лв. Следвало е
да бъде заплатено до 31.03.2010 г., като след тази дата може да се счита, че
търговецът е спрял плащанията по смисъла на чл. 227б от НК. Следващите
установени и ликвидни данъчни задължения, които не са били платени единствено
увеличават размер на задължението при вече осъществения фактически състав. Към
31.03.2010 г. е действала редакцията на чл. 227б, ал. 2 от НК /ДВ бр. 75/2006
г./, като срокът за уведомяване на съда дори е бил 15 дневен. Този срок става
30 дневен с редакцията на текста в ДВ бр. 26/2010 г., в сила от 28.05.2010 г.
По каква причина за периода от 2009 г. до 2015 г. на дружеството не е правена
данъчна ревизия и натрупалите се задължения са установени в един значително
по-късен момент, не е предмет на настоящото обсъждане.
От
тук нататък следва да се съгласим със становището на ГРС, че сме изправени пред
един класически случай на недобросъвестност на управител на търговско
дружество, който при настъпила свръхзадлъжнялост го прехвърля на трето лице
/неграмотен или с ниско образование/ т. е на обвиняемия И.. Действително,
последният никога не е и извършвал каквато и да е дейност с него, нито пък е
бил наясно с огромните му задължения и обективната невъзможност те да бъдат
заплатени. С.И. е с основно образование, не работи, няма никакви търговски или
счетоводни познания, като пред районния съд е заявил, че тази фирма му е била
„предложена” за закупуване от трето лице – адвокат. Обв. И. не е разполагал с
никаква счетоводна документация на дружеството. Правилно в атакувания съдебен
акт се отрича деянието да е доказано и от субективна страна. Обв. И. не е имал представа,
че формално представляваното от него към този момент дружество „Сатурн-С.” ЕООД
има определени задължения към държавата, свързани с подаване на декларации.
Правилно ГРС е установил, че С.И. няма представа какво значат понятия като
„спиране на плащанията” и „неплатежоспособност” или пък какви са последиците от
тях. Да бъде признат да виновен правно и фактически ниско грамотен гражданин,
съгласил се да "купи" фирма с огромни задължения, години след като тя
реално е изпаднала в неплатежоспособност, и без да знае за тези задължения,
означава да се легализират недобросъвестните действия на предходния управител,
който е действителният извършител на деянието по чл. 227б, ал. 2 от НК.
Престъпление е това
общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо. Тежестта да се докаже обвинението лежи върху прокурора и
разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/. Освен обективните признаци на
престъплението, подлежи на доказване и субективният елемент, т.е. психическото
отношение на дееца към деянието и обществено опасните последици, в случая
изразяващо се като умисъл. След като в производството по АНД № 1395/2018 г. на
ГРС не е доказано обвиняемият да е извършил престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна, правилно районният съд е признал същия за
невинен и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
С оглед постановеното изцяло
оправдателно решение, правилно на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е
постановил направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.
Други доводи за неправилност на
атакувания първоинстанционен съдебен акт в протеста не се сочат.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение,
което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване. Изведеният в него
извод почива на събраните по делото доказателства.
При служебната проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на първоинстанционното решение, както
и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 115 от 25.02.2019 година, постановено по АНД № 1395/2018 г. по описа
на Районен съд Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: