Р Е Ш Е Н И Е
№ 260199
21.01.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3603 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от Ж.К.П.
срещу А.А.М..
Ищцата твърди, че с ответника са придобили правото на собственост
върху апартамент находящ се в ****** в режим на СИО. След развода имотът
останал в режим на обикновена съсобственост, като въпреки че бил предоставен на
нея, се ползвал единствено от ответника. Иска присъждането на обезщетение за
ползването в размер на 1200 лева за периода от 18.07.2019г. до 18.01.2020г. Не
претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения договор
от 11.03.1991г. се установява, че по време на брака си страните са придобили
правото на собственост върху апартамент № *** в ****.
С решение от 03.08.1995г.
бракът е прекратен по вина на ответника, а ползването на семейното жилище е
предоставено на ищцата и малолетното дете. След прекратяването на брака
дяловете на съпрузите в общото имущество са равни, съгласно чл. 27 СК от
1985(отм.).
От събраните гласни
доказателствени средства се установява, че за процесния период, както и години
преди него, апартаментът се ползва от ответника, който не осигурява достъп на
ищцата и сина си. Показанията са конкретни, не се опровергават от останалите
доказателства и преценени съгласно чл. 172 ГПК следва да бъдат
кредитирани.
Представената нотариална
покана не се установява да е връчена на ответника. Видно от отразяването в самия
документи, същият е подаден със заверка на съдържанието и известие за доставяне
(ИД). Въпреки дадените с доклада указания в тази насока, доказателства за
връчването на поканата не бяха ангажирани.
Независимо от горното
предявената претенция за заплащането на обезщетение е основателна предвид установеното
предоставяне на ползването на ищцата с решението по брачното дело.
В практиката на ВКС
по Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г.,
4-то гр. отделение, е дадено тълкуване, че по правната си същност
производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не
е исково, а спорна съдебна администрация- форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде
променяно при промяна на обстоятелствата.
С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на
ВКС, 1-во гр. отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са
изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и
е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна
квалификация чл. 57, ал. 2 СК във
връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС (съотношението е на
специална към обща разпоредба) и елементите на фактическия състав на търсеното
обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във
всеки конкретен случай обаче трябва да се съобрази естеството на възникналото
правоотношение между бившите съпрузи по
повод ползването на семейното жилище.
В тези случаи: при
недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска
имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение, практиката приема, че облигационните
претенции между бившите съпрузи относно
ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана.
Съображенията за това са,
че във всички случай, в който ползването на семейно жилище, придобито в режим
на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, е предоставено на
единия съпруг, упражняващ
родителските права, ако между съпрузите липсва
уговорка, че ползването ще е безвъзмездно, то между съпрузите възниква наемно
правоотношение. За периода от влизане в сила на решението, с което е
предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за
прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг (преустановяване на
ползването или осъществяване на съвместно ползване), неползващия съпруг-съсобственик има право на
обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна
писмена покана не е необходимо, тъй
като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното
решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. В
този смисъл Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II
г. о., ГК
В настоящия случай,
решението за прекратяването на брака и за предоставянето на ползването на
семейното жилище е постановено при действието на отменения СК от 1985г., в
който не е имало разпоредба в смисъла на чл. 57, ал. 2 СК от 2009г. Въпреки
това въз основа на съдебния акт между бившите съпрузи възникват облигационни
правоотношения, предвид забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип
на облигационното право. Съществуването на такова
правоотношение между бившите съпрузи се извежда по тълкувателен път от съдебната
практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). (разяснения на т. 1 на Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК)
Същият принцип следва да
бъде приложен и в настоящата хипотеза, но по отношение на съпруга, на когото е
предоставено ползването на имота. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2
ЗС представлява едностранно
волеизявление на лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия
съсобственик, с което се иска /претендира/ заплащане на обезщетение за ползата,
от която е лишен и/или предоставянето на ползването. Законодателят е
предвидил необходимостта от покана заради правото на всеки от съсобствениците
да ползва имота. Едва следва отправянето на поканата, ползването на целия имот
от един от съсобствениците се санкционира от закона. Веднъж отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение
във времето до настъпване на правопогасяващ факт.
В
настоящия случай, отношенията между съсобственици във връзка с ползването на
вещта са уредени в решението по брачното дело, с което ползването на семейното
жилище е било предоставено на ищцата и малолетния син на страните. Така
предоставеното ползване е без срок, няма доказателства да е било променяно и
действа към настоящия момент. Въпреки това, ползването на жилището се
осъществява от съпруга, на когото не е било предоставено. В този случай, съдът
намира, че отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като
ползването на цялото семейно жилище е предоставено на ищцата, ответникът е уведомен за това като страна по
брачното дело и е длъжен да се съобразява с постановеното до настъпване на
условие за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп. Тъй
като не е изпълнил вмененото му задължение и не се съобразил с решението на
съда, той дължи обезщетение за ползването на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от
имота.
Дължимото обезщетение следва да
се определи в съответствие с средното наемно възнаграждение, което според приетата
СТЕ, която съдът кредитира, е в размер на 1047 лева.
За разликата до претендираните
1200 лева искът е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени и направените разноски в размер на 130.88 лева за ДТ
и СТЕ по съразмерност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат И. следва да бъде
присъдена сумата от 270.48 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.А.М.,
ЕГН **********, да заплати на Ж.К.П.,
ЕГН **********, сумата от 1047.00 лева-
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена ищцата поради
невъзможността да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в **** за периода от
18.07.2019г. до 18.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата НАД 1047.00
лева ДО 1200.00 лева.
ОСЪЖДА
А.А.М.,
ЕГН **********, да заплати на Ж.К.П.,
ЕГН **********, сумата от 130.88 лева-
разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********,
да заплати на адв. Е.Г.И.,***, със
служебен адрес – ****, сумата
от 270.48 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Ж.К.П. по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.