№ 201
гр. Перник, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201371 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-001137 от
27.04.2021г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция”
(„ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на АЛ. ИВ. М., ЕГН ********** на
основание чл. 183, ал.6, вр. чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), в качеството на водач на лек автомобил „Фолксваген Голф”
с рег. № ******** е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от един месец за извършено на 15.03.2021г. в 21:40 часа в гр.
Перник, в района на кръстовището на ул. Юрий Гагарин с ул. Ленински
проспект нарушаване на чл. 6, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят АЛ. ИВ. М., по изложени в жалбата съображения,
моли НП да бъде отменено поради съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. В съдебно заседание се явява лично, като чрез
процесуалния си представител адв. И.Д. от КАК поддържа изложените
доводи в жалбата, релевирайки допълнително такива за незаконосъобразност
1
на обжалвания акт с оглед недоказаност на деянието. Претендира направени
по делото разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник,
сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител за участие в хода
на съдебното производство. В придружителното писмо е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 15.03.2021г. свидетелите АЛ. Г. Г. и В. СТ. СТ. – и двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник,
извършвали контрол по спазване на правилата за дижение по пътищата. В
21:40 часа, пътувайки със служебния автомобил по ул. Ленински проспект в
гр.Перник, се престроили, за да завият на дясно, в района на урегулираното с
работеща светофарна уредба Т-образно кръстовище с ул. Юрий Гагарин. В
момента, в който за тяхната посока на движение светнал зелен разрешаващ
сигнал на светофара, те възприели, че лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № ********, който се движел по ул. Юрий Гагарин, с посока от кв.
Църква към кв. Мошино преминал през кръстовищито на червен
забранителен сигнал. Автопатрулът последвал моторното превозно средство,
което спрели след около 150 метра. Установили, че същото се управлява от
АЛ. ИВ. М.. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение
на чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, за което св. А.Г. му съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 356976.
Същият бил предявен на А.М., който възразил срещу отразените констатации,
отказвайки да го подпише и да получи препис от него.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
група в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН
2
издал атакуваното НП, с което наложил за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП
процесните наказания, визирайки, че деянието е извършено в условията на
повторност.
Правораздавателният акт бил връчен на жалбоподателя на 08.07.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: АУАН
серия GA, № 356976 от 15.03.2021г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, доказваща компетентността на съответните
длъжностни лица да съставят и издават АУАН и НП. Разпитани в хода на
съдебното следствие полицейските служители АЛ. Г. Г. и В. СТ. СТ.
потвърждават изложените в АУАН и в НП констатации. Допуснатия по
искане на защитата на жалбоподателя св. А.М.М. излага твърдения, че
„Фолксваген Голфа” е навлязал в кръстовището на зелен сигнал, тъй като за
него, като пешеходец, пресичащ по пешеходната пътека на ул. Юрий Гагарин
е светел червен светофар.
От правна страна:
Не се оспорва компетентността на органа, издал НП и на лицето
съставила АУАН, предвид заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи. Със същата са делегирани права на АНО по смисъла
на чл. 47, ал.2 от ЗАНН съгласно т.2.11., като същевременно
актосъставителят А.Г. заемал длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП”
при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2. да издава
АУАН по ЗДвП.
Настоящият състав не констатира нарушение на императивните
разпоредби в чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нарушението е
описано пълно и ясно, с излагане в пълнота на обстоятелствата, които са
релевантни към фактическия състав на предявенето обвинение за нарушение
на чл. 6, т.1 от ЗДвП, поради което и правото на защита на жалбоподателя не
е било ограничено.
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6, т.1,
пр.2-ро от ЗДвП, като не е спорно, че конкретизация на това задължение е
3
дадена в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от Правилника за
приложение на ЗДвП, които регламентират мястото на поставяне на
светофарни уредби и значението на светлинните сигнали. В настоящия случай
фактическото описание на нарушението и в АУАН, и в процесното НП
отговаря на ангажираната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 6,
т.1, вр. чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която установява едновременно и състава
на административното нарушение и приложимата санкция за него, като
правото на защита на М. не е нарушено, предвид посочването на всичките
относими към конкретния състав признаци.
В хода на съдебното производство се установи, че очевидци на
нарушението са били свидетелите АЛ. Г. Г. и В. СТ. СТ., които чрез своите
показания изясняват, че са пътували със служебен автомобил по ул. Ленински
проспект, като са се били престроили в района на Т-образното кръстовище с
ул. Юрий Гагарин да завият на дясно. Същите категорично заявяват, че в
момента в който за тяхната посока е светнал разрешителен зелен сигнал на
светофарната уредба, са възприели автомобилът на жалбоподателя да се
движи по ул. Юрий Гагарин, преминавайки през района на кръстовището на
червен забранителен сигнал.
Съдът намира, че предвид установените от полицейските служители
посока на движение на „Фолксваген Голфа” и местоположението на
служебния им автомобил, Г. и С. не са имали възможност за точна преценка
за момента в който жалбоподателят е навлязъл с управляваното от него
моторно превозно средство в района на кръстовището, като съображенията са
следните:
Г. и С. еднопосочно и без каквито и да са противоречия помежду си
посочват, че са наблюдавали разположената срещу тях светофарна уредба, за
да предприемат завиване по ул. Юрий Гагарин. Макар и да свидетелстват, че
на Т-образното кръстовище червеният забранителен сигнал за движещите се
по ул. Юрий Гагарин, с посока от кв. Църква към кв. Мошино, да светва
едновременно със зеления сигнал за тяхната лента, тези им показания не
позволяват да се визуализира в пълнота фактическата обстановка при която
автомобилът на жалбоподателя е навлязъл в района на кръстовището, тъй
като възприятията им не са били непосредствени по отношение на
светофарната уредба и движещите се моторни превозни средства в посоката
4
на жалбоподателя, поради което и не установяват по безспорен и категоричен
начин при какъв светлинен сигнал същият е пресякъл линията, на която е
поставен светофара, навлизайки в района на кръстовището. Още повече, че не
е спорно, че това се е случило в тъмната част на денонощието. При така
отчетените обстоятелства съдът прие, че показанията на свидетелите,
констатирали нарушението не са в необходимия обем от конкретност по
отношение на обстоятелствата, при които жалбоподателят е навлязъл в
района на кръстовището, каквото обвинение е предявено. Същите няма как да
бъдат достатъчен и надежден източник за доказване на така твърденото
нарушение, не само защото не са имали преки възприятия за смяната на
светлинните сигнали за движещите се направо пътни превозни средства по
ул. Юрий Гагарин, но и предвид обстоятелството, че не са наблюдавали
поведението на М. към момента на навлизане в процесното кръстовище, т.е.
при какъв светлинен сигнал е станало това, който факт е релевантен за
решаване на въпроса за отговорността на водача. Липсата на доказване къде
се е намирал управлявания от жалбоподателя автомобил, когато за водачите,
завиващи на дясно от ул. Ленински проспект, е подаден зелен сигнал, води до
една хипотетична възможност за извършено нарушение, за която АНО не
ангажира убедителни доказателства, които по категоричен и несъмнен начин
да формират извод за извършването му.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеното на жалбоподателя
обвинение за нарушение на чл 6, т.1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен и
безспорен начина, което обуславя отмяна на обжалваното НП.
Въпреки изложеното съдът счита, че с оглед оспорването на
санкционирането на М. на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП следва
да посочи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП с
разпоредбата на чл. 183, ал.6 от ЗДвП, като му е наложено кумулативно
наказание глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец, тъй като е прието, че
нарушението е извършено повторно. Съгласно легалното определение, дадено
в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
5
В настоящия случай между страните има формиран спор относно
обстоятелството, че М. е наказван и друг път с влязло в сила НП за подобно
нарушение, каквото изрично възражение е направено и в депозираната пред
АНО жалба. При това положение последният е бил длъжен да ангажира
доказателства, че с предходно НП лицето е било наказано за извършено
нарушение по чл. 6,т.1, пр.2-ро от ЗДвП, същото е било надлежно връчено и е
влязло в сила към момента на извършване на нарушението, което е предмет
на проверка по настоящето производство. При липса на представени по
делото доказателства в тази насока, съдът приема, че повторността не е
доказана.
Съдът не споделя другия въведен довод за незаконосъобразност на НП
по съображения, че посочването на обстоятелството, че нарушението е
извършено в условията на повторност едва с издаденото НП, но не и в
съставения преди това АУАН, сочи на съществено процесуално нарушение.
Съображенията са следните:
В АУАН и в НП е посочена като нарушена една и съща разпоредба–чл.
6, т.1 от ЗДвП, като и в двата документа от описанието на нарушението ясно
и безпротиворечиво се установява, че водачът не е съобразил поведението си
със светлинните сигнали на светофарната уредба, което попада в една от
изброените в разпоредбата хипотези. Отбелязването в оспореното НП на
обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност е
квалифициращ признак, който е от значение единствено при определяне на
вида и размера на санкцията, тъй като е елемент от приложената санкционна
норма на чл.183, ал.6, вр. чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, но не и към установяване
на фактическия състав на нарушението, при наличието на който се ангажира
отговорността на нарушителя, защото субекта, обекта, субективната и
обективната страна на деянието са едни и същи. В този смисъл и
законодателят е дал в чл. 53, ал.2 от ЗАНН правомощия на наказващия орган
да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено
по безспорен начин нарушаването на материалноправната норма,
самоличността на нарушителя и неговата вина. При това положение
непосочването в АУАН, че нарушенито е извършено при повторност не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице
идентичност на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП,
6
относими към състава на чл. 6, т.1 от ЗДвП. В този смисъл следва да се
отбележи, че законодателят е предвидил с чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН едва при
издаване на НП към елементите по чл. 42, т.2-5 от ЗАНН да се допълват
видът и размерът на наказанието, във връзка с определянето на което при
описание на нарушението в обжалваното НП е посочено, че същото е
повторно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.17 договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2021г. се установява, че жалбоподателят А.М. е възложил
на адвокат И.Д. от КАК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство и защита по анд №
1371/2021г. по описа на Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лв (триста и петдесет лева) и е заплатено в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на АНО за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящето
производство, тъй като същото не отговаря на фактическата и правна
сложност по делото и обема на извършената работа от адв. Джоргова, чието
процесуално представителство пред съда се е изразило в участие в едно
публично заседание по делото, поради което и съдът го редуцира в
минималния размер от 300 лв(триста лева), предвиден в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник следва да заплати на жалбоподателя. Искането за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 350 лева не следва
да бъде уважавано.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 21-
1158-001137 от 27.04.2021г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД МВР-Перник, с което на АЛ. ИВ. М., ЕГН ********** на
основание чл. 183, ал.6, вр. чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по
пътищата, в качеството на водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.
№ ******** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв
(двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от един месец за извършено на 15.03.2021г. в 21:40 часа в гр. Перник, в
района на кръстовището на ул. Юрий Гагарин с ул. Ленински проспект
нарушаване на чл. 6, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на АЛ. ИВ. М., ЕГН
********** сумата в размер на 300 лв (триста лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8