Решение по дело №10053/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2979
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20231100110053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2979
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100110053 по описа за 2023 година
Ищцата И. К. Г. излага в исковата молба, че на 10.04.2023г. в гр. София, е
претърпяла инцидент на необезопасен участък от тротоара, намиращ се на
изхода на метростанция „Западен парк“, на пресечната точна на бул. „Царица
Йоанна“ и бул. "д-р. Петър Дертлиев“, срещу бензиностанция „ОМВ“. Към
18.30ч. ищцата се прибирала от работа. При излизането си от подлеза на
метростанцията тя попаднала на участък с увредена настилка - надигнат,
неравен и неподдържан асфалт, в резултат на което политнала и паднала, като
при падането получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата
ръка, счупване на пателата на левия крак и счупване на горния край на
лакътната кост на дясната ръка. Спешна медицинска помощ ищцата получила
в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където претърпяла три операции. На
22.04.2023г. ищцата била изписана от болницата, а лечението й продължило в
домашни условия.
Във връзка с процесния инцидент ищцата е претърпяла подробно
описани в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Счита, че
полагането на грижа за състоянието на процесния тротоар е на Столична
община. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника Столична
община да й заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от
1
датата на увреждането – 10.04.2023г., като искът е предявен като частичен от
общ размер на претенцията от 90 000 лв., както и сумата от 5 192 лева -
обезщетение за претърпените имуществени – разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 28.04.2023г. – датата на най-
късно направения разход.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на
19.04.2024г., на осн. чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на
предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди до пълния размер
от 90 000 лв.
Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва същата. Сочи, че не са ангажирани никакви доказателства
за твърденията на ищцата в исковата молба и за механизма на увреждането.
Поддържа, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
като не е положила необходимото внимание при движението си като
пешеходец – същата се е прибирала от работа по обичайния си път на
придвижване, при което е била наясно със състоянието на тротоарната
настилка. Навежда възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално да се присъди
обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетеля М.Б.П.. При разпита същия заявява, че на
процесната дата е станал случаен свидетел на случилото се с г-жа Г.. Намирал
се на автобусната спирка на мола, до кръстовището след тунела на „Люлин“.
Госпожата излизала от метрото, отправяйки се към автобусната спирка,
когато внезапно между спирката на метрото и спирката на автобуса, зад
бензиностанция ОМВ, се спънала и паднала. Свидетелят се затичал към нея,
за да й помогне, заедно с още трима-четирима души. На мястото, където
жената се спънала имало неравност с надигнат асфалт. Видимо й нямало
нищо притеснително. Помолила свидетеля да се обади на сина й, защото тя не
можела поради болки в ръката.
Свидетелят уточнява, че не може да определи дали мястото на спъването
2
е тротоар или не, защото настилката му е същата, както на платното за
движение на автомобили – асфалт, но заявява с категоричност, че същото се
намира извън платното за движение и свързва изхода на подлеза от спирката
на метрото с автобусната спирка. Асфалтовата настилка е надигната и
неравна, свидетелят допуска, че вероятно е от корени на дървета. Заявява, че
и към момента на разпита настилката продължава да е в същия вид.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на
описаните събития и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила следните
травматични увреждания:
- Счупване на лявата лъчева кост в долния й край, закрито.
Патоморфологично се касае за вътреставна фрактура с предимно воларно
разместване на мета — епифизарния фрагмент, раздробяване и нестабилност
на радиокарпалната става. От медико — биологична гледна точка е налице
трайно нарушаване на функцията на левия горен крайник за период по - голям
от 30 дни;
- Счупване на лявото колянно капаче, открито първа степен.
Патоанатомично счупването е вътреставно, със засягане на ставната
повърхност на капачката и е открито от първа степен /има рана с
комуникация между фрактурната повърхност и повърхността на кожата/.
Медико- биологичната характеристика е трайно нарушена функция на левия
долен крайник за период по - голям от 30 дни;
- Счупване на дясната лъчева кост в горния й край. Патоморфологично
счупването е вътреставно с раздробяване и девитализирани фрактурни
фрагменти и нестабилност на дясната лакътна става. Медико-биологичната
характеристика определя трайно нарушена функция на десния горен крайник
за период по - голям от 30 дни.
С решение на ТЕЛК с № 00006 от 001/12.01.2024г. на ищцата е
определена трайно намалена работоспособност от 14 % пожизнено за
ограничените движения в трите засегнати стави.
3
По спешност е проведено болнично лечение в УМБАЛСМИ „Н.И.
Пирогов“, извършени са три операции на установените фрактури, както
следва:
- На 11.04.2023г. модифициран достъп по Henry, под рентгенов контрол
е извършена открита репозиция на фрактурата на лявата лъчева кост и
фиксация със заключваща плака и винтове. Направена е и остеопластика на
място. Поставена гипсова шина;
- На 13.04.2023г. е извършено открито наместване на счупването на
лявата капачка и фиксация с 2 броя канюлирани винтове и серклаж.
Поставена е имобилизация за 40 дни;
- На 19.04.2023г. с латерален достъп по Каплан е достъпена
раздробената глава на лъчевата кост, установени са девитализирани
фрагменти с различни размери. Извършена е екстирпация /отстраняване/ на
главата, след остеотомия през шийката на лъчевата кост. Външния
колатерален лигаментарен комплекс е обшит с 1 брой Анкър- винт с „ фи“ 3,5
мм. Извършено е тестване на ставата за стабилност и обем движения.
Приложен е послоен шев, стерилна превръзка и имобилизация за 25 дни.
Изписана е медикаментозна терапия с водно- солеви разтвори, аналгетици,
антибиотик, фраксипарин 0,4 мл.
Трите фрактури са вътреставни, разместени със структурно засягане на
хиалинния хрущял на ставните повърхности. Поставените индикации за
оперативно лечение са правилни, манипулациите са извършени технически
прецизно и не са описани усложнения в постоперативния и възстановителния
периоди. След зарастване на счупванията са проведени курсове на физио- и
рехабилитационно лечение.
Счупването на лявото колянно капаче се е получило при падане напред
със сгънато коляно и удар върху твърда повърхност с нараняване на кожното
покритие. Фрактурата на лявата лъчева кост е настъпила в резултат на падане
при сгъната китка с въздействието на огъващи и режещи сили. Счупването на
главата на лъчевата кост настъпва при падане с опора върху дланта на ръката
и отклонение на предмишницата навън. Травмиращата сила се провежда по
оста на радиуса и води до раздробяване на костта. Анализирайки материалите
по делото, механизма на травмата, патоморфологията на фрактурите,
проведеното лечение и резултатите от него, експертизата приема, че
4
счупванията са получени в резултат на падане напред с опора на двете длани
и удар на предната част на лявото коляно в твърда основа.
След момента на падането болките са били много силни, ищцата не е
можела да стъпва на левия долен крайник. В постоперативния период също е
имала силни болки. Едновременното засягане на трите крайника е довело до
затруднено обслужване, невъзможност за ходене и ползване на помощни
средства. Това е продължило около 40-45 дни, след което е започнала
рехабилитация и функционално възстановяване. Подобряването на
мускулната сила и обема на движенията в ставите е било свързано с болки и
страдания. В бъдещ период при желание на ищцата може да се отстранят
остеосинтезните средства от лявата лъчева кост и лявата капачка.
При извършения на ищцата преглед от вещото лице е установено, че
при активните движения тя има следните ограничения: Флексионна
контрактура от 5 градуса на лявото коляно и дефицит в сгъването от 20
градуса. Не може да клекне напълно. Дефицит във флексията от 10 градуса на
дясната лакътна става и във воларната флексия от 10 градуса на лявата китка.
Вещото лице сочи, че вътреставният характер на фрактурите в бъдещ период
може да доведе до развитие на дегенеративен артрит и артроза с клиничната
картина на болки, оток, изливи в ставите и ограничаване на движенията.
Особено рискова е патело - феморалната част на лявото коляно.
Представените по делото фактури с № ********** от 13.04.2023г. за 3
554 лв. и №********** от 19.04.2023г. за 1 260 лв от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, ведно с приеложени към тях фискални бонове, както и
кредитно известие за сумата от 378 лв. с приложен фискален бон
удостоверяват извършени от ищцата разходи за заплащане на импланти,
които са били необходими за извършване на оперативните интервенции и
фиксациите на фрактурите в добра анатомична позиция.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания
свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 10.04.2023г. ищцата се е движела
по тротоара, намиращ се на изхода на метростанция „Западен парк“, на
пресечната точна на бул. „Царица Йоанна“ и бул. "д-р Петър Дертлиев“,
5
срещу бензиностанция „ОМВ“. Същият е с асфалтова настилка, която е
компрометирана – неравна и надигната. Ищцата се е спънала в неравност на
компрометираната настилка, при което е паднала и е получила подробно
описаните в заключението на СМЕ травматични увреждания.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото е проведен разпит на свидетелката Б.Г.Д.. Същата заявява, че познава
ищцата от 2015г., когато били колежки. На 10.04. към 19:30 ч. получила
обаждане от нея. Казала й, че е в „Пирогов“ и свидетелката заедно със
съпруга си се отправили към болницата. Зварили я в лошо състояние, не
можела да се движи. Лявата й китка била безформена, коляното й било много
подуто, лакътя също, не можела да се съблече. Приели я в болницата чак към
един часа през нощта, като свидетелката останала с ищцата през цялото това
време. На следващия ден й направили операция. Свидетелката й занесла
храна и памперси. Изглеждала много зле и била много притеснена, защото
очаквала още операции. Останала в болницата около десетина дни. След
изписването свидетелката и съпруга й я закарали у дома. Всеки ден
свидетелката я посещавала, за да я измие, преоблече и да й напазарува. За
период от около два месеца ищцата не можела да става от леглото. Намерили
й проходилка, но тя не можела да я ползва заради едновременното счупване и
поставените шини на двете ръце и на крака. След около месец свалили гипса
на лявата ръка, след това на лакътя на дясната, а шината на крака носила
около 3 месеца. Към края на април, началото на май започнали да я извеждат
по стълбите, а през юни – вече и навън, на въздух. Походката й била леко
изкривена и досега е такава. Провеждала рехабилитация на два пъти в Трета
градска болница, свидетелката и съпругът й помагали с превоза, т.к. синът на
ищцата е инвалид с протеза на крака и на него му е трудно. Сега провежда
рехабилитация в санаториума в гр. Банкя, но на моменти кракът й
продължава да се подува. Преди събитието работела, а сега е безработна, само
на пенсия. Променила се емоционално, не била същия човек като преди
инцидента, изпитвала някакъв страх да се движи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени,
последователни и незаинтересовани от изхода на спора, като същите се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
По делото са приети писмени доказателства за извършените от ищцата
6
разходи за остеосинтезен материал, подробно обсъдени от вещото лице в
изслушаното заключение на СМЕ, поради което съдът не ги обсъжда
отделно.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
Тротоарът, на който е станал инцидента /доколкото от свидетелските
показания се установява, че ищцата се е движела върху покритата с асфалт
част от пътя, намираща се извън платното за движение на автомобили,
свързваща изхода на подлез с автобусна спирка, съдът приема, че става дума
именно за тротоар по см. на пар.6, т.6 от ДР на ЗДвП/, е общинска
собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна
7
уредба (чл. 30, ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината.
Следователно ответникът има задължение да осигурява поддръжката на
тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за
безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на процесния тротоар в състояние, годно за
безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните,
съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на
ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че причината за уврежданията на ищцата е спъване в неравност,
образувана върху асфалтовата настилка на тротоара от неустановени
причини, като наведените от страна на ответника възражения за
невнимателно придвижване и липса на обичайна житейска предпазливост
съдът намира за напълно неоснователни. При компрометиране на тротоарната
настилка, създаващи опасност за пешеходците /от корени на дървета или
други причини/, и липса на твърдения, съответно и доказателства, тази
опасност да е била обозначена от стопанисващия тротоара - с цел гражданите
да проявяват повишено внимание в периода до отстраняването на повредите
по настилката и привеждането на тротоара във вид, съответен на
предназначението му - очакването, че последните по презумпция трябва да
проявяват специално внимание при движението си, е необосновано. Няма
данни ищцата да се е придвижвала по необичаен за ежедневието начин. Няма
причина и да се очаква повишено внимание от нейна страна при липса на
обозначения за опасности на тротоара. Не съществува нормативно установено
задължение за пешеходците при движението си по тротоара да не отклоняват
поглед от неговата настилка и да следят непрекъснато за евентуални
неравности, дупки и други повреди на настилката му, нито пък според съда
такова поведение се включва в понятието обичайна житейска предпазливост.
Възражението на ответника за съпричиняване е изцяло неоснователно и
недоказано. По делото не се установява ищцата да не е положила дължимата
грижа за собственото си здраве, с което обективно да е допринесла за
настъпването на увреждането. Недоказано е и твърдението на ответника, че
ищцата е използвала обичаен маршрут за придвижване на връщане от работа,
поради което е била наясно с недостатъците на настилката. За пълнота съдът
следва да отбележи, че и при доказване на този факт, при липса на
8
обозначаване на съществуващите неравности, за ищцата не същетвува
нормативно задължение да следи за наличето на такива.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с броя и
вида на претърпените телесни увреждания, съгласно заключението на СМЕ –
три различни фрактури, наложили три оперативни интервенции; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – особено
интензивни, непосредствено след инцидента, в дните след извършването на
операциите и по време на рехабилитацията; продължителността на лечебния и
възстановителен период – 40- 45 дни с поставена гипсова имобилизация, след
което проведената рехабилитация; неудобството от продължителния постелен
режим след инцидента, през което време ищцата е имала нужда от чужда
помощ за елементарни ежедневни дейности, свързани с бита и личната
хигиена; възрастта на пострадалата – 65 години; настъпилото непълно
възстановяване от травматичните увреждания и като съобрази социално-
икономическите условия към момента на инцидента и към настоящия
момент, възлиза на 60 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД за неимуществени вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да
компенсира причинените от увреждането болки и страдания.
Установи се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото
увреждане ищцата е направила и разходи за лечение в общ размер 5 192 лева,
поради което искът за присъждане на обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в посочения размер е изцяло основателен.
По разноските:
Процесуалният представител на ищцата е претендирал присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Съгласно посочената
разпоредба, когато в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът, оказал безплатна правна помощ по делото, има право
на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. По делото ищцата
9
е била представлявана от адвокат, но не са ангажирани никакви доказателства
за това, че правната защита е предоставена безплатно за лицето. Ето защо,
настоящият съдебен състав не следва да определя и присъжда адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение (на осн. чл.78,
ал.8 съдът определя размер от 300 лв.), което съобразно отхвърлената част от
иска следва да се присъди в размер на 94,54 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 3 007,68 лв. – разноски по делото за държавна
такса и вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес гр. София, ул.
*******, представлявана от кмета В.Т., да заплати на И. К. Г., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „******* следните суми:
- сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 10.04.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 60 000 лв. до пълния предявен размер от 90
000 лв.;
- сумата от 5 192 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото събитие - разходи за лечение, ведно със законната лихва от
28.04.2023г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******* да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ ******* сумата от 94,54 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес гр. София, ул.
*******, представлявана от кмета В.Т., да заплати по сметка на СГС сумата
от сумата от 3 007,68 лв. – разноски по делото.
10

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11