Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Мазгалов гр.д. №1140 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца З. „А.Б.“ ЕАД срещу решение от 23.11.2020 г. по гр.д. №76989/2017 г. на
Софийския районен съд, 68 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу ЗАД „ОЗК - З.” АД в качеството му на застраховател по риска
„Гражданка отговорност“ на собственика на автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******иск
с правно основание чл.213 изр.1 изр.2 КЗ отм. за заплащане на сумата от 5198,02
лв., представляваща част от сбора от платеното от ищеца застрахователно
обезщетение по риск „Каско“ по щета №0300/16/777/501655 за имуществените вреди
на автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № *******причинени при реализираното
на 24.03.2016 г. на ПП1-3 км.17+700 ПТП, и т.нар. ликвидационни разноски, като
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно. Сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел,
че по делото не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК - З.” АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но неправилно по следните съображения:
СРС, 68 състав, е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.213 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди,
както и размера на същите. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил.
С
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено З.,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Със застрахователна полица
№15-0300/030/5000426 от 15.04.2015 г. ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка „Пълно каско” за автомобил „Фолксваген Мултиван” с рег. № *******собственост
на „Е.“ ЕООД, като срокът на застраховката е от 07.05.2015 г. до 06.05.2016 г.
Ответникът не само, че не
оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а. „Ауди А4” с рег. № ЕН ******, но това обстоятелство
се установява и от представените справка от ГФ и застрахователна полица
№23115001212268.
Установява се от Протокол за ПТП №1582283, съставен от
длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, че на 24.03.2016 г. на
ПП1-3 км.17+700 се е осъществило пътно транспортно произшествие с участници – Н.Е.Д.,
управляващ автомобил „Ауди А4” с рег. № ******и В.Ж.И., управляващ автомобил „Фолксваген
Мултиван” с рег. № ********. ПТП е настъпило
при изпреварване от страна на водача на л.а. „Ауди А4“, който е навлязъл в
лентата за насрещно движение. На автомобила „Фолксваген Мултиван” са нанесени
щети – в предната и лявата странична части.
От представената по делото АНП, се установява, че във
връзка с процесното ПТП спрямо виновното лице Н.Е.Д. е издадено НП №16-0319-000097/15.04.2016
г., с което му е наложено административно наказание за това, че на 24.03.2016
г. на ПП1-3 км.17+700 при управление на л.а. „Ауди А4” с рег. № ********предприема
маневра „изпреварване на друго МПС“ и навлизайки в лентата за насрещно движение
създава опасност за движещия се в нея л.а. „Фолксваген Мултиван” с рег. № *******който за да избегне удар излиза в
дясно по посока на движението и се поднася, след което се удря в крайпътни
дървета.
От показанията на свид. В.И.се установява, че л.а.
„Ауди А4“ е навлязъл в лентата за насрещно движение и водачът на л.а. „Фолксваген
Миниван“, за да избегне удара, е излязъл извън платното, но тъй като настилката
е била хлъзгава автомобилът се е завъртял и се е ударил в крайпътни дървета.
Свидетелят сочи още, че се е движел със скорост от около 90 км/ч.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство
заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, от техническа гледна точка
всички щети по л.а. „Фолксваген Мултиван“ са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, като пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 5183,03 лв.
При ищцовото дружество по повод процесното ПТП е
образувана щета №0300/16/777/501655, видно от представения по делото опис на щета.
От представеното по делото преводно нареждане за кредитен
превод от 03.05.2016 г., както и от приетото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че ищецът е заплатил по банков път по сметка
на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по процесната
щета в размер на сумата от 5183,02 лв.
С изходящо от ищеца писмено доказателство – регресна
покана, изх. №310-03-6098/18.09.2017 г. се установява, че последният е поканил
ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца изплатеното обезщетение.
Поканата е получена от ответника на 24.09.2017 г., видно от представеното по
делото известие за доставяне.
От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Ауди
А4“ Н.Е.Д. е осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45
ал.2 ЗЗД/ е нарушила чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП, т.е.
налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са
настъпили вреди за „Е.“ ЕООД – увреден е собственият на дружеството автомобил,
който е застрахован от ищцовото дружество.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че обезщетените от ищеца вреди са в причинна връзка с реализираното
ПТП.
Застрахователят е репарирал вредите на застрахования
изцяло, като е изпълнил договорното си задължение, и в негова полза е
възникнало вземане срещу застрахователя
на лицето, причинило вредата.
Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгл. чл.386 ал.2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера
на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ.и З.по договорена
застрахователна стойност. Съгласно
разпоредбата на чл.390 ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия
ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение.
Страните не спорят, че ответното дружество не е платило
на ищеца изплатеното на увредения обезщетение, поради което съдът приема, че
ответникът е останал задължен за пълния размер или сумата от 5198,02 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието
на съпричиняване от страна на водача автомобила, застрахован от ищцовото
дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко
нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51
ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата,
е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр.
решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
От събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства не се установи наличието на
каквото и да е нарушение на разпоредбите на ЗДвП, нещо повече – липсват и
каквито и да е твърдения от страна ответника за конкретно нарушени разпоредби
на ЗДвП.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск се
явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния
претендиран размер.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да бъде изцяло и вместо него вместо него
да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск
бъде уважен за пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 207,92 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 190,00 лв., представляваща депозити за
вещи лица, сумата от 50,00 лв., представляваща депозит за свидетел, сумата от
10,00 лв., представляваща държавна такса за издаване на съдебни удостоверения,
и сумата от 471,92 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, и
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 103,97 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата от 549,50 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
въззиваемата страна и адв. А.Б., според който ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 707,88 лв. с ДДС. Съгласно
ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед на
фактическата и правна сложност следва да бъде намалено до минималния размер или
сумата от 549,50 лв. с ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение №20258244/23.11.2020
г., постановено по гр.д. №76989/2017 г. по
описа на СРС, 68 състав, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ********седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.213 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 5198,02 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Пълно каско“ за ПТП, осъществено на 24.03.2016 г. ПП1-3 км.17+700, ведно
със законната лихва, считано от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане,
на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 929,84
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата
от 653,47 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.