Р Е Ш Е Н И Е
№ 114 / 20.2.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на двадесет и втори януари, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове:
1. Васко Нанев
2. Георги Видев
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно
административно-наказателно дело № 1177, по описа на съда за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
С Решение № 545/11.09.2019 г., постановено по АНД № 1044,
по описа за 2019 г., Районен съд – Пазарджик е потвърдил Наказателно
постановление № 400948-F418624 от 24.01.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на „Лазур
Паркет 97“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.
„Б.“ № .., за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Недоволно от така постановеното решение, търговското
дружество е подало касационна жалба. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби. Иска се от административния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с
което да отмени първоначално обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба – Отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив – редовно призован, не се явява, но
заявява в писмена молба чрез процесуалния си представител становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. От събраните по делото доказателства е видно, че е извършена проверка
в магазина на жалбоподателя в гр. Пазарджик. От проверката се установява, че е
изплатена авансова сума от клиент на магазина, но не е издаден фискален бон от
фискалното устройство, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан.
В случая е налице нарушение на Наредба № Н-18/2006 г. на Министерство на
финансите за неиздаване на фискален касов бон, не е издадена и касова бележка
от прономерован и прошнурован кочан, така че е налице това нарушение. Прокурорът предлага съдът да остави
в сила решението на районния съд.
Съдът, след като се запозна с доказателствата, събрани
в производството пред районния съд и със становищата на страните, намира
следното:
За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел
от фактическа страна следното:
На 05.07.2018 г. била извършена проверка от служители
на НАП във връзка със спазване на
данъчното и осигурително законодателство на обект – магазин за паркет, входни и
интериорни врати, находящ се в гр. П., община П., бул. „Б.“ № .., стопанисван
от „Лазур Паркет“ ЕООД. При проверката било констатирано, че за получена
авансово сума на 26.06.2018 г. от „Лазур Паркет“ ЕООД на стойност 975 лева от М.
М. с адрес гр. П. не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от
прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На клиента е била издадена квитанция № ********** от 26.06.2018
г. със салдо 975 лева, платена сума 975 лева. В търговския обект на „Лазур
Паркет“ ЕООД, находящ се в гр. П., община П., бул.,,Б.“ № .. било въведено в
експлоатация фискално устройство „Дейзи Микро“ с ИН DY259342 и ФП 36550456.
Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018
г., за дата 26.06.2018 г. на гореописаното ФУ е отразена сумата от 992 лева.
Фискален бон за сумата от 975 лева на дата 26.06.2018 г. за платен аванс не бил
издаден. Нарушението било извършено в търговския обект, стопанисван от „Лазур
Паркет“ ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, бул. „България“ №
73 на 26.06.2018 г. То било констатирано на 05.07.2018 г. при извършената
оперативна проверка на търговския обект и документирано с Протокол за извършена
проверка, ведно с приложени доказателства. На дружеството жалбоподател бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН след изпращане на покана по надлежния ред. Актът за установяване
на административно нарушение е връчен на управителя на дружеството на
12.10.2018 г., който записал като възражение, че не е съгласен с констатациите
в него, без да излага допълнителни доводи. Няма постъпило писмено възражение в
законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното
пред районния съд наказателно постановление.
След като е обсъдил всички събрани гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е приел, че фактът на нарушението е доказан.
Изложил е съображения за неоснователност на основното възражения на
жалбоподателя, че тъй като плащането е авансово за него не следва да се издава
касов бон, а такъв следва да се издаде след заплащане на окончателната сума по
сделката.
Настоящият касационен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд. Действително както смисълът, така и буквата на закона
(чл. 118, ал. 1 и чл. 25, ал. 7 от ЗДДС) и на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1,
т. 1) е, че за всяко плащане по продажба следва да се издава фискален касов
бон. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила
от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от
2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Чл. 25. (7) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., доп., бр.
106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна ал. 6, бр. 95 от 2009 г., в
сила от 1.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3
и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът
става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с
изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези
случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от
29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102
от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от
30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от
30.04.2013 г.) Независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
1. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010
г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., бр. 102 от 2012 г., в
сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Видно от разпоредбите е, че в тях не се съдържат
ограничения за частични или авансови плащания, поради което и в тези случаи
следва да се издават касови бележки. Напротив, всички продажби следва да бъдат
регистрирани и отчитани с фискална касова бележка. От това следва, че такава
следва да се издава при всяко плащане, свързано с продажба независимо дали във
връзка със същата продажба се извършват и други плащания. Изискването за
изрично издаване на касова бележка „за всяко плащане“ е изрично прогласено в
последната от цитираните по-горе разпоредби, а дължимостта на данъка към
момента на авансовото плащане (и от там – необходимостта от документиране на
същото с издаване на касова бележка) – във втората от цитираните норми на ЗДДС.
Ирелевантни са възраженията, свързани с
обезпечителната или обезщетителната функция на получената авансова сума, както
и с липсата на прехвърляне на собственост към момента на авансовото плащане. От
гледна точка на данъчното облагане и предвид цитираните по-горе императивни
законови разпоредби извършеното плащане е следвало да се документира с фискален
бон. Доколкото съществува вероятност за отказ от сделката законът е предвидил
възможността за сторниране на отразеното с касова бележка плащане.
Неоснователно е и възражението, че извършеното деяние
представлява едно общо нарушение с множество други такива деяния, извършени от
касатора в кратки интервали от време и установени при една проверка. Както в
ЗАНН, така и в ЗДДС липсва понятието продължавано нарушение, а напротив –
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда санкциониране на лицата за
всяко неиздаване на фискален бон.
Следователно е налице извършеното от касатора
административно нарушение, за което му е наложено минималното предвидено в
закона наказание. Затова като е потвърдил наказателното постановление районният
съд е спазил относимия материален закон и е постановил правилно и
законосъобразно решение.
С оглед изхода на делото на следва да бъде присъдено
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на НАП исканото от процесуалния
представител на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 545/11.09.2019 г., постановено по АНД № 1044, по описа за 2019 г. на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА „Лазур Паркет 97“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ № .. да заплати на НАП- София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/