№ 4691
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110167953 по описа за 2021 година
като разгледа ч.гр.д.№67953/2021г. и се запозна със съдържанието на
определение №12147/29.11.2022г., постановено по ч.гр.д. №11036/2022г. по
описа на СГС и определение № 361/10.01.2023г., намира следното:
Настоящият състав е върнал делото на СГС с определение № 33680 от
10.12.2022г. за извършване на преценка наличието на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото определение № 12149 от 29.11.2022г. по
ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, като подробно в определението е
описал, че постановеното по частната жалба определение от СГС е напълно
неясно относно формираната от съда воля и отделно от това в диспозитива на
съдебния акт е отразен резултат, който не съответства в ни най-малка степен
на изложените мотиви.
С определение № 361/10.01.2023г. СГС е върнал делото на СРС без да се
произнесе по същество по отстраняването на очевидната грешка, тъй като
противоречието в мотивите не е основание за провеждане процедура по
чл.247 ГПК.
Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът е длъжен да изложи
мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, да извърши
преценка на доказателствата и въз основа на тях да изложи фактически и
правни изводи, резултатът от които да обективира в диспозитива на
решението.
В настоящия случай волята на съда, обективирана в мотивите на
определение № 12149 от 29.11.2022г. e толкова неясна, че стои въпросът дали
1
същото не е нищожно поради липса на формирана от съда воля. В него от
една страна е налице противоречие в самите мотиви, но ако все пак се
приеме, че има формирана някаква воля, то тя е за дължимост на адвокатско
възнаграждение на длъжника в размер на 300 лв. – стр. 4, последно
изречение от определението - „съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, осъществяваната защита от страна на
адвоката, счита, че възнаграждение в размер на 300 лева напълно
съответства на правната и фактическа сложност на делото и на
осъществената защита“, но същата не е обективирана в диспозитива на
акта, като вместо да бъде потвърдено изцяло определението на СРС от
06.09.2022г., с което именно посочената сума е присъдена, въззивният съд го
отменя изцяло и вместо това постановява, че го изменя в частта за разноските,
като отново осъжда заявителя ФИРМА да заплати на длъжника П. В. М., този
път сумата от 50 лв., което не съответства по никакъв начин на формираната
воля у съда.
От друга страна не би могло да се приеме и че действителната воля на
въззивния съд е била да бъде намалено дължимото възнаграждение на
длъжника до 50 лв. от присъдените 300 лв. – така, както е отразено в
диспозитива на определението, тъй като в мотивите липсва дори една дума
в такава насока.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че определение
№361/10.01.2023г. въззивният съд е процедирал незаконосъобразно, като не
се е произнесъл по отстраняване на очевидната фактическа грешка, която се
изразява в противоречие между мотивите и диспозитива на определение №
12149 от 29.11.2022г. по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, което е
подробно и ясно описано в определение № 33680 от 10.12.2022г. на СРС.
Неясно защо, въззивната инстанция е приела, че делото е върнато за
отстраняване на противоречие в самите мотиви на решението, което
противоречи на нормата на чл. 236, ал. 1 ГПК, вр. чл. 247 ГПК. Фактът, че
самите мотиви са неясни и вътрешнопротиворечиви не санира твърде
очевидния порок на съдебния акт – а именно, в мотивите е прието, че
дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лв., а в диспозитива се отменя
определението на районния съд и се присъждат 50 лв.
С оглед изложеното и доколкото диспозитивът на постановеното по по
2
ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС определение не отразява по никакъв
начин формираната в мотивите воля на съда, делото следва да се върне
отново на въззивния състав за извършване на преценка наличието на
очевидна фактическа грешка.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС, ведно с ч.гр.д.
№ 67953/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, на Софийски градски съд, IV-
В състав, за извършване на преценка наличието на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото определение № 12149 от 29.11.2022г. по
ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, изразяваща се в противоречие
между мотивите и диспозитива на съдебния акт,съобразното мотивната
част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3