Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 17.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №252/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл.
от АПК във връзка с чл.231 от Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Административното дело е
образувано по жалба на З.П.П. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
Заповед №8121К-7983/22.03.2019г. на Министъра на вътрешните работи. С
оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя,
поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена
му длъжност.
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните
разпоредби. Оспорващият счита, че не е налице реално съкращаване на заеманата
от него длъжност, освен това не е направен подбор и не му е предложена друга
подходяща свободна длъжност в близост до града, в който живее, например в гр.
Плевен, а са му предложени длъжности само в отдалечени населени места. Оспорва
се изложеното в докладната записка по отношение на неговата работа, на
основание на която е направен подбор при съкращаване на щата на служителите в
гр. Ловеч. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да се отмени като
незаконосъобразна обжалваната заповед, като излага съображения по съществото на
спора и иска присъждане на направените съдебни разноски. Подробни доводи излага
и в представени писмени бележки.
Ответникът чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като
неоснователна, за което излага доводи в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
З.П.П. е заемал като държавен
служител длъжността „Разузнавач IV степен” (с месторабота в гр.
Ловеч) в СБОП – Плевен, Ловеч към ГДБОП – видно от Акт за встъпване в длъжност
на л.72.
В рамките на законово предвидените му правомощия, Министърът на вътрешните работи със своя заповед
от 05.11.2018г. е съкратил от щата на сектор БОП – Плевен, Ловеч към ГДБОП 3
щатни бройки за държавни служители с висше образование – разузнавач VI-IV
степен (месторабота гр. Ловеч) инспектор, бакалавър. Със заповедта в същия
сектор БОП – Плевен, Ловеч към ГДБОП са разкрити 3 щатни бройки за държавни
служители с висше образование – разузнавач VI-IV степен, без да е посочена
местоработата в сектора (Плевен или Ловеч). Общо със заповедта са закрити 18
щата в различни сектори към ГДБОП и са разкрити същия брой щатове, част от
които в същите сектори, в които се закриват.
Тъй като към момента на издаване
на цитираната заповед и шестте щатни бройки за държавни служители с висше
образование разузнавач VI-IV степен (месторабота гр. Ловеч) са били заети и в
заповедта не са били определени поименно служителите, чиито длъжности се
съкращават, началникът на сектор БОП Плевен е извършил анализ и оценка на
дейността на шестимата служители. Резултатите са били обективирани в Докладна
записка от 19.02.2019г. до Директора на ГДБОП-МВР (л.12), като е предложено на Директора
на ГДБОП, на трима от шестимата служители (сред които и жалбоподателя) поради
съкращаване на длъжността да бъде предложена друга длъжност в рамките на същия
вид в структурата на ГДБОП-МВР на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР.
На 28.02.2019г. З.П. е бил
запознат с министерската заповед за изменение на щата на ГДБОП-МВР и с
докладната записка на началника на сектор БОП Плевен, видно от протокол на л.10
по делото. На същата дата 28.02.2019г. Директорът на ГДБОП-МВР е предложил на П.
други вакантни длъжности в рамките на същия вид в териториалните структури на
ГДБОП, както следва: в СБОП София град, СБОП София област, СБОП Бургас, СБОП
Русе, Разград, СБОП Добрич, Силистра (с месторабота Силистра), СБОП Хасково,
Кърджали (с месторабота Кърджали), СБОП Шумен, Търговище (с месторабота
Търговище) – общо 8 длъжности без тази в СБОП – Варна, за която е отбелязано,
че вече е избрана от друг служител. Горното е било обективирано в протокол по
чл.7, ал.4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. (л.11). В протокола
жалбоподателят е вписал „Не мога да взема решение“ и се е подписал, което АО е
приел за отказ да заеме някоя от предложените му длъжности. В съответствие с
горното, Директорът на ГДБОП-МВР е отправил до Министъра на вътрешните работи
предложение (л.8) да бъде прекратено служебното правоотношение на инспектор З.П.П.
на основание чл.226, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 от ЗМВР.
Министърът на вътрешните работи,
позовавайки се на своята заповед за изменение на щата на ГДБОП и отказа на
служителя да заеме някоя от предложените му длъжности, е отправил до П.
предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение (л.17).
Предизвестието е било получено от адресата му на 22.03.2019г., като в същото
изрично е отбелязано, че влиза в сила от деня, следващ получаването му, т.е.
влиза в сила на 23.03.2019г. На същата дата на получаване на предизвестието –
22.03.2019г., Министърът на вътрешните работи е издал оспорената в настоящото
производство заповед, с която на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5 и чл.228,
ал.1 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от
датата на връчване на заповедта, поради съкращаване на длъжността и отказ на
служителя да заеме друга предложена му длъжност. Заповедта е била връчена на П.
на 22.04.2019г., което той собственоръчно е отбелязал върху нея. На същата дата
жалбоподателят е сдал длъжността с акт на л.19.
От жалбоподателя е оспорено
съдържанието на докладна записка рег.№ 12312р-132/19.02.2019г., изготвена от
началника на СБОП Плевен в частта, касаеща работата на П. за изготвяне на
оценка за изпълнение на задълженията му за втората половина на 2018г. В тази
връзка са представени по делото сигнал от П. до Директора на ГДБОП от
28.03.2019г. (л.80) и писмено възражение на служителя по повод поставената му
индивидуална оценка за второто полугодие на 2018г. (л.82). По възражението се е
произнесъл като контролиращ ръководител Зам. директора на ГДБОП, като е
потвърдил поставената оценка (л.456-гръб). По отношение на сигнала на П. е
представен доклад от назначена от Директора на ГДБОП комисия (л.111). Видно от
доклада, комисията е установила, че сигналът е неоснователен и не са установени
противоправни деяния, извършени от началника на СБОП – Плевен, Ловеч. При
извършената проверка комисията е констатирала, че като цяло посочените от П.
дела и преписки са приключвани в срок, но са водени формално и пасивно, а
работата му не е довела до разкриването на организирана престъпна дейност,
респективно до образуването на наказателни производства, по които е компетентна
ГДБОП. По искане на ответника са разпитани и двама служители, които са
участвали при извършването на проверката от комисията, и от показанията им се
потвърждават изнесеното и изводите на доклада. Поради изложеното съдът намира
за неуспешно направеното от П. оспорване съдържанието на докладна записка рег.№
12312р-132/19.02.2019г. в частта, касаеща констатациите за работата му, като
тези констатации напълно съответстват на доклада на специално назначената
комисия и на показанията на свидетелите.
От ответника са представени и
кадровото досие на П., кадрова справка на служителя и формуляр на длъжностна
характеристика (л.593) за заеманата от него длъжност „Разузнавач IV степен” в СБОП.
По разпореждане на съда е
представена справка за вакантните длъжности в ГДБОП – МВР, които е могло да се
предложат за заемане от З.П. към 28.02.2019г. (л.108). От справката е видно, че
към последната дата вакантни за заемане от жалбоподателя са били общо 31
длъжности, като сред тях не фигурират разкритите/прехвърлени с министерската
заповед 3 длъжности в СБОП – Плевен, Ловеч.
По делото е разпитан и прекият
началник на оспорващия в СБОП Плевен, Ловеч, който е изготвил оценяването на
жалбоподателя и предложението да му бъде предложена друга длъжност. От
показанията му се установява, че през 2018г. след анализ и оценка на средата за
сигурност и криминогенната обстановка се оказало, че натовареността на сектора
в Плевен е много по-голяма от тази в Ловеч и се наложило да се направи искане
до министъра на вътрешните работи за промяна на щата, а именно понеже няма как
да се отвори нов щат, се наложило 3 щатни бройки от Ловеч да се прехвърлят с
месторабота Плевен. Тъй като промяната в щата съвпаднала с изготвянето на
оценките за втората половина на 2018г., свидетелят определил оценка 3 „незадоволителна”
за П. предвид неговата работа в оперативен план.
Свидетелят твърди, че при така
създалата се ситуация в разговор между него и оспорващия лично му предложил,
след като се прехвърли щата, да подпише заявление и да бъде прехвърлен да
работи в град Плевен, но последният заявил, че това не го удовлетворява, Плевен
му е далече и не може да пътува, и не пожелал да подпише заявление. Това довело
и до процедурата от Сектор „Човешки ресурси“ при ГДБОП, които трябвало да му
предложат, след като той не е заявил желание да работи в Плевен, да заеме друга
свободна длъжност в териториалните сектори на ГДБОП. На въпроси на двете страни
подробно обяснява мотивите си за поставяне оценката на П., свързана с работата
му в сектора.
В заключение разпитаният свидетел
изрично заявява: „То не е съкращаване, а
прехвърляне на щата, няма съкращаване. Щатните бройки, които са били към датата
преди прехвърлянето, продължават да са същите, значи няма съкращаване. Три
щатни бройки от Ловеч преминават в Плевен, защото необходимостта и анализа на
криминогенната среда и обстановка налага тази промяна”.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.149, ал.1 от АПК
вр. с чл.231 от ЗМВР (оспорената заповед е връчена на П. на
22.04.2019г., а жалбата е подадена на 07.05.2019г., видно от представения
системен бон на л.34 и пощенски плик на л.37 с дата на пощенското клеймо
07.05.2019г. – първият работен ден след 06.05.2019г., когато изтича 14-дневният
срок за обжалване),
пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат
на акта и на разпоредените с него правни последици. Заповедта е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.227 от ЗМВР, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА.
Процесната заповед е издадена от
компетентния за това орган съгласно чл.227 от ЗМВР – Министъра на вътрешните
работи, в рамките на неговите правомощия. Заповедта е издадена в писмена форма
и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.2 от Наредба №8121з-311/17.07.2014г.
за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в
МВР. В заповедта са конкретизирани фактическите основания за прекратяване на
правоотношението – съкращаването на длъжността, предложението за заемане на
други свободни длъжности, отказа на служителя и отправеното му предизвестие.
Посочени са правните основания за издаването й и разпоредените последици –
прекратяване на служебното правоотношение на П. и изплащане на полагащите му се
обезщетения, заповедта е подписана от нейния издател. Следователно заповедта е
издадена при спазване на формата и изискванията за валидност.
По спазването на
административнопроизводствените правила от страна на АО при издаване на
заповедта:
Съгласно чл.226, ал.5 от ЗМВР
прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал.1, т.5 (при
съкращаване на длъжността) се допуска само ако служителят откаже да заеме друга
предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него, а на
основание чл.226, ал.6 от ЗМВР редът за прекратяване на служебното
правоотношение по ал.1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Действащата към датата на издаване на оспорената заповед наредба по чл.226, ал.
6 от ЗМВР е Наредба № 8121з-311/17.07.2014г. за реда за прекратяване на
служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
В случая формално са спазени
изискванията на специалния закон и на Наредба № 8121з-311/17.07.2014г. – на
служителя са предложени други свободни длъжности, които той не е изразил
съгласие да заеме (чл.9 от Наредбата), заповедта му е връчена срещу подпис, в
нея е отбелязана датата и часа на връчване и че служителят не се намира в
законоустановен отпуск (чл.3, ал.1 от Наредбата).
В хода на съдебната проверка обаче
бе установено допуснато от АО нарушение на административнопроизводствените
правила, което настоящият състав намира за съществено.
Според чл.9 от Наредба №
8121з-311 прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител на
основание чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР – при съкращаване на длъжността, се
извършва, когато служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или
ако няма друга вакантна длъжност, подходяща за него. Тази разпоредба възпроизвежда
съдържанието на чл.226, ал.5 от ЗМВР. При тълкуване на използваните и в двата
нормативни акта изрази се налага извод, че предложената длъжност, която е
отказана от служителя, също следва да бъде подходяща за него.
В хода на съдебното производство
е установено от писмо рег.№ 1266р-27959/19.12.2019г., че към 28.02.2019г. в ГДБОП
– МВР е имало 31 вакантни щатни длъжности, които е могло да се предложат за
заемане от З.П.. Страните не спорят, че част от тези длъжности не са предлагани
на оспорващия, въпреки че са били свободни и същият е отговарял на условията за
заемането им. Отделно от горното от министерската заповед за промяна на
щатовете и от показанията на прекия началник на П. безспорно е видно, че в
самия сектор, в който е работил жалбоподателят – СБОП Плевен, Ловеч са
съкратени 3 щатни бройки с месторабота Ловеч, но са разкрити също 3 щатни
бройки в сектора, с месторабота Плевен (въпреки че това не е изрично отбелязано
в заповедта).
По делото не е доказано, че тези
3 щатни бройки, разкрити в същия сектор, са предлагани на П. и той е отказал
заемането им. Твърдения за това излага само разпитаният свидетел Л. (пряк
ръководител на оспорващия), и то че е предложил местата в личен разговор между
него и П.. Съдът намира за недоказани тези твърдения, тъй като предлагането на
друга длъжност в хипотезата по чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР се извършва съгласно
наредбата по чл.164, ал.6 от ЗМВР, т.е. Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за
преназначаване на държавните служители в МВР. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба №
8121з-310/17.07.2014г., предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът
на служителя да я заеме се удостоверяват писмено
със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама
служители. В случая такъв протокол е съставен, но в него не са предложени
щатните бройки, разкрити в същия сектор Плевен, Ловеч, в който е работил
оспорващият. Обстоятелството, че дори и устно тези щатове са предложени на П. и
той е отказал заемането им, не е отбелязано и в докладната записка до Директора
на ГДБОП, изготвена от Л..
Следователно административният
орган е издал процесната заповед, като не е спазил процедурата по чл.226, ал.5
от ЗМВР, чл.9 и чл.11 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014г. По делото липсват
данни, че справка за вакантните длъжности в структурата на ГДБОП е извършвана към
28.02.2019г. или в друг момент преди издаването на оспорената заповед. В
резултат на това от една страна на П. не са били предложени всички свободни към
момента длъжности, които той е могъл да заеме, видно от справката на л.108,
изготвена от самия административен орган в изпълнение на разпореждане на съда,
а от друга – предложените му длъжности не покриват изискванията на закона, тъй
като не се явяват подходящи за оспорващия. Те са в отдалечени населени места от
града, в който трайно е установено семейството на П., поради което формалното
им предлагане също не може да изпълни изцяло възприетият законов подход „подходяща
за него”. Още повече при установеното наличие на подходящи за квалификацията и
опита на жалбоподателя длъжности в СБОП Плевен, разкрити със същата министерска
заповед, които обаче не са му предложени. По този начин административният орган е упражнил
превратно властта си, в противоречие с императивния принцип на чл.6, ал.1 от АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Спазването на тези принципи е част от
задължителната проверка за законосъобразност на административните актове,
независимо дали те са издадени в условията на обвързана компетентност или по
целесъобразност.
В подкрепа на горните изводи на
съда е и константната практика на ВАС по аналогични казуси – така Решение №
3244/16.03.2017г. по адм.д. № 11720/2015г., V о., Решение № 7694/19.06.2017г.
по адм.д. № 5309/2017г., 5-членен с-в, Решение № 14355/28.12.2016г. по адм.д. №
7376/2015г., V о., Решение № 10335/07.08.2017г. по адм.д. № 2612/2017г.,
5-членен с-в и др.
Установените по делото допуснати
от АО съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели
и до неправилно прилагане на материалния закон, както и до неспазване на целта
му.
Разпоредбата на чл.226, ал.1, т.5
от ЗМВР урежда възможността, органът по назначаване на държавния служител да
прекрати едностранно служебното му правоотношение при съкращаване на
длъжността. В ЗМВР не съществува дефиниция относно „съкращаване на длъжност”,
но по аргумент от чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове е допустимо да
се използва утвърдения смисъл на това понятие, относим към държавните служители
по Закона за държавния служител. В съответствие с горното, за да се приеме, че
е налице реално съкращаване на длъжността, е необходимо длъжността, заемана от
служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и
изисквания да престане да съществува или ако е запазена, то е намален броят на
служителите, на които е възложено нейното изпълнение.
Съдът намира, че в случая не са
налице и двете посочени по-горе предпоставки на нормативните разпоредби.
Длъжността, заемана от служителя
– „Разузнавач IV степен” в СБОП Плевен, Ловеч към
ГДБОП, не е престанала да съществува. Както е потвърдил и разпитаният свидетел Л.
(началник на СБОП Плевен, Ловеч), щатните бройки за тази длъжност в сектора са
запазени на 6 броя, като е налице само прехвърляне на три щатни бройки в
рамките на същия сектор – от месторабота в гр. Ловеч в месторабота в гр.
Плевен, въпреки че последното обстоятелство не е посочено в министерската
заповед за промяна на щатове. Следователно процесната длъжност като нормативно
определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не е
преставала да съществува в рамките на организационната единица СБОП Плевен,
Ловеч, видно и от представената длъжностна характеристика.
При така установеното запазване
на длъжността, не е намален и броят на служителите в организационната единица
СБОП Плевен, Ловеч, които я изпълняват. Налице е само прехвърляне на три щатни
бройки с месторабота от гр. Ловеч в гр. Плевен, но все в рамките на Сектор БОП
Плевен, Ловеч. Дори и хипотетично да се приеме (без това да се споделя от
настоящия състав), че с прехвърлянето на трите щатни бройки от гр. Ловеч в гр.
Плевен в рамките на същия сектор е налице съкращаване на три щата и разкриване
на три нови, то няма никакви писмени доказателства тези три щата, прехвърлени
като месторабота в гр. Плевен, да са предлагани за заемане на жалбоподателя,
респективно той да е отказал да заеме някоя от тях.
При липсата и на двете материалноправни
предпоставки за съкращаване на длъжността на П., то прекратяването на
служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР се явява
незаконосъобразно, при неправилно прилагане на материалния закон, което е
основание за отмяна на оспорената заповед и на това основание.
В допълнение съдът е длъжен да
отбележи, че в производството по издаване на обжалваната заповед са нарушени не
само специалните правила по чл.226, ал.5 от ЗМВР, но и регламентираните в чл.7
и чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за истинност и служебно начало, и
установените във връзка с тях задължения за административния орган, с което е
нарушена и целта на закона.
Настоящият състав намира за
неоснователни оплакванията в жалбата, че преди издаване на оспорената заповед
органът е следвало да извърши подбор, но това не се отразява на изводите за
незаконосъобразност на заповедта. Съгласно чл.4а, ал.1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г.
за преназначаване на държавните служители в МВР, ръководителят може да обяви
конкурентен подбор, следователно това е възможност в рамките на оперативната
самостоятелност на органа, но не и негово задължение.
По изложените мотиви съдът счита,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона
форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не е съобразена с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което са налице основания
за отмяната й като незаконосъобразна.
При този изход на спора е
основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски съгласно приложен
списък. Оспорващият е претендирал и доказал разноски по делото за внесена
държавна такса в размер на 10 лв. (вносна бележка на л.27), такса за издаване
на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. (бон на л.609) и заплатено изцяло и
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно ДПЗС №
**********/25.04.2019г. (л.5 по делото).
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като
незаконосъобразна Заповед №8121К-7983/22.03.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, с която е прекратено служебното правоотношение на З.П.П., поради
съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му
длъжност.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи с ЕИК ********* и адрес гр. София, ул. „6-ти септември“ №29, да заплати
на З.П.П. с ЕГН ********** и адрес ***, реално направените, доказани и
своевременно поискани разноски по настоящото дело в общ размер от 615,00 (шестотин
и петнадесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.