Р Е Ш Е
Н И Е
№ 440
град Велико Търново, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 628/2017 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на И.Р.Х. с адрес ***, срещу Заповед № РД
22-1270/24.07.2017 г., издадена от кмета на Община Велико Търново. С оспорената
заповед, на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено спирането на незаконен строеж „Двуетажна пристройка в западна
посока към съществуваща сграда“, находящ се в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново
/идентификатор 10447.504.407 по КК и КР/, административен адрес гр. ****, ул. „****“ № **, извършен от И.Р.Х. и Ш.С.Х., и е
забранен достъпа до същия незаконен строеж. В жалбата се твърди, че оспореният
акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения
за липсата на нов строеж. Твърди се наличието на извършване на преустройство и ремонтни
дейности в съществуваща сграда по реда на чл.151, ал.1 от ЗУТ. Намира за
нарушена и разпоредбата на чл. 224а, ал.3 от ЗУТ от страна на административния
орган, който като не е дал указания за отстраняване на причините за спиране на
строителството със заповедта, е допуснал съществено процесуално нарушение. Моли
се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета
на Община Велико Търново, чрез х.В., изразява становище за неоснователност на
същата, като моли за отхвърлянето. Намира, че заповедта представлява законосъобразен административен акт, издаден
в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон във връзка с констатиране
на незаконно строителство и спирането му. Счита за безспорно, че е налице
незаконен строеж – неговият извършител, както и времето на извършване. Намира
оспорването на практика за бланкетно, без в действителност да се сочат конкретни
пороци на оспорения административен акт. Подробни съображения, доразвива в
писмена защита с вх. № 5379/15.10.2018г. Претендира разноски, за които
представя списък.
Заинтересованата
страна - Ш.С.Х. ***, не взема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Заповед № РД 22-1270/24.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново, с
която е разпоредено спиране на изпълнението на строеж
„Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда“ и е забранен
достъпът до него като извършен без необходимите
строителни книжа и учредено право на строеж от Община Велико Търново в
качеството й на съсобственик на имота. Строежът
е разположен в имот УПИ XI-2713
от кв.32 по плана на град Велико Търново с идентификатор 10447.504.407 по КК и
КР на град Велико Търново, административен адрес гр. ***, ул. „***“ № **.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 148, том 1, рег. № 2553, дело № 97/2010 г. И.Р.Х.
е придобил ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор
10447.504.407, ведно със самостоятелен обект във сграда с идентификатор
10447.504.407.1.2, находящ се в гр. **, ул. “**“ № **, етаж *.
Съсобственик
на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х., която съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 135, том 1, рег. № 2337, дело № 85/2010г. е придобила ½ идеална част от недвижим
имот с идентификатор 10447.504.407, ведно със самостоятелен обект във сграда с
идентификатор 10447.504.407.1.1, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
“България“ № 12, етаж 1.
Съгласно
Акт за частна общинска собственост № 4762/25.11.2010г. на основание чл.56,ал.1
и чл.59 от Закона за общинската собственост Община Велико Търново е собственик
на 80/576 идеални части от гореописания недвижим имот.
С
Уведомление вх. № 944-654-1/30.05.2017г. собствениците на имота И.Р.Х. и Ш.С.Х. *** за предстоящото извършване
на текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията по чл.151, ал.1 от ЗУТ в имота, както и извършването на вътрешни
преустройства при които не се засяга конструкцията й, ремонт на покрив и
изграждане на ограда по чл. 151,ал.1,т. 11 от ЗУТ.
Във
връзка с жалби от живущите в съседния имот, на 22.06.2017г. е извършена
проверка от служители на Община Велико Търново, при която е констатирано
изграждане на строеж – двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща
сграда, намираща се в УПИ ХІ-2713 от кв. 32 по плана на гр. ** **, с
административен адрес ул. „**“ № **. Същият представлява двуетажна монолитна пристройка,
долепена от запад към съществуваща двуетажна сграда. Изградени са ограждащите
стени от тухлена зидария и излята стоманенобетонова плоча над приземния етаж
като строежът не е напълно завършен към момента на проверката. За този строеж
от възложителите не са представени строителни книжа. Прието е, че строежът е V
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ.
Установеното
от контролните органи е обективирано в Констативен акт № ВТ-2198-447/22.06.2017г.
за незаконен строеж, което от своя страна обусловило и съставянето на Констативен
акт № ВТ-2202-451/22.06.2017г. на основание чл.224а,ал.2 във вр. с ал.5 от ЗУТ.
Последният е връчен на жалбоподателя. В законоустановения срок е подадено възражение
с рег.индекс и дата № 94-ИИ-654-3/17.07.2017г. от Х., разгледано от нарочна
комисия, определена със Заповед № РД-22-1235/19.07.2017г. на кмета на Община
Велико Търново. Анализирайки събраните в хода на административното производство
доказателства и приложимите законови разпоредби, комисията приела направеното възражение
за неоснователно. Резултатите от работата на комисията са обективирани в
Протокол № ВТ-2217/20.07.2017г., одобрен
от Кмета на Община Велико Търново.
В
резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № РД-22-1270/24.07.2017 г. на Кмета на Община
Велико Търново, с която е наредено да бъде спряно изпълнението на строеж
„Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда“, разположен в
имот УПИ XI-2713 от кв.32 по плана на град Велико Търново с идентификатор
10447.504.407 по КК и КР на града и е забранен достъпът до него. Същата е
съобщена на жалбоподателя на 27.07.2017г., а жалбата срещу нея е подадена до
съда чрез административния орган на 08.08.2017г.
В
хода на съдебното производство е приобщена към доказателствения материал административната
преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. По искане
на процесуалния представител на жалбоподателя по делото се допусна съдебно-техническа
експертиза, която е заличена от съда с протоколно определение от 10.10.2018г.
поради невнасяне на определения депозит.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ от заинтересовани лица.
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. В него са описани фактическите
обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено
приложимото според него право.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от
материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ,
който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на
място и е връчен както на жалбоподателя, така и на заинтересованата страна по
делото. На лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на
органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която
възможност жалбоподателят се е възползвал.
Неоснователните
са наведените с жалбата възражения за нарушение на чл.224а, ал.3 от ЗУТ поради
липса на указания за отстраняване на причините, довели до спиране на
строителството, и сроковете за тяхното изпълнение в обжалвания индивидуален
административен акт. Административното производството по реда на чл.224а от ЗУТ
се провежда за спиране на строежи и забрана на достъпа до тях в две хипотези – при
констатирани нарушения по смисъла на чл. 224, ал.1 от ЗУТ или при установени незаконни
строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от с.з. Оспорената заповед на кмета на
общината е издадена на основание чл. 224а, ал.5 от ЗУТ, която разпоредба дава
право да бъдат спирани строежи, както и отделни строителни и монтажни работи,
приети за незаконни при условията на чл. 225, ал.2 от същия закон и която за
разлика от заповедта за спиране по 224а, ал.3 от ЗУТ,
издадена при нарушения на чл. 224, ал.1 от същия закон, не предвижда
задължителни указания за отстраняване на причините за спиране на строителството
и срок за тяхното изпълнение. Това е така, защото строежите с нарушения по чл.
224, ал.1 от ЗУТ (какъвто не е настоящият случай) се спират временно, тъй като
по презумпция не страдат от толкова съществени пороци, които не могат да бъдат
поправени. Не е така с незаконните строежи, които по дефиниция не подлежат на
поправяне, а тяхното спиране е само временна мярка до издаване на заповед и
премахването им, поради което и даването на указания за отстраняване на
причините, довели до спиране на строителството е безсмислено.
По
отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:
Основният
спорен въпрос между страните е свързан с това налице са ремонтни дейности във
вече съществуващ и въведен в експлоатация обект.
С
разпореждане от 21.09.2017г. за насрочване на делото съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните като на основание чл.171, ал.4 от АПК е
указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже наличието на факти и
обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, а именно - че спреният с оспорената заповед строеж е такъв по
чл.151 от ЗУТ, включително че същият представлява текущ ремонт на сгради,
постройки, съоръжения и инсталации и/или текущ ремонт и поддържане на
елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се
променят трасето и техническите характеристики и за него по тази причина не се
изисква строително разрешение. На основание чл.171,ал.1 и ал.4 от АПК на
ответника е указано, че в негова тежест е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че строежът
„Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда“, находящ се в
съсобствен недвижим имот в УПИ XI-2713 от кв.32 по плана на град Велико Търново
с идентификатор 10447.504.407 по КК и КР на града, е извършен от жалбоподателя
и заинтересованата страна, без изискващото се разрешение за строеж и одобрен
инвестиционен проект. Процесната двуетажна сграда представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не текущ ремонт по смисъла на т. 43 от
тази норма и тъй като не може да бъде отнесен към изчерпателно посочените в чл.
151, ал. 1 от ЗУТ случаи, в които не е задължително издаването на разрешение за
строеж, същият попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е основание
за спиране на изграждането му и достъпа до него съгласно чл. 224а, ал.5 и ал.6
от ЗУТ.
От
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения административен акт се установява, че
процесният строеж не е реализиран окончателно преди издаването на заповедта. Като
официален свидетелстващ документ Констативен акт № ВТ-2202-451/22.06.2017г. има
обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти
и обстоятелства, в т. ч. вида, характера и предназначението на строителството,
до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, които да оборят направените от административния орган
констатации. Същевременно от жалбоподателя не са представени одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж нито пред органа при извършената
проверка, нито пред настоящата инстанция, поради което съдът намира заявеното
от Х. за защитна теза, неподкрепена от доказателствата по делото. За строежа не са изпълнени и изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ- няма искане от страна на жалбоподателя
като съсобственик на имота за съгласие от останалите съсобственици на имота,
както и няма данни за учредявано право на строеж.
Съдът намира, че оспорената заповед да се спре изпълнението на строежа
и да се забрани достъпа до него съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ
застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички
случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими
на тези на собственика на незаконния строеж.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № РД
22-1270/24.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново за спиране изпълнението
на незаконен строеж и забрана достъпа до него е валиден, формално и процесуално
законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на
материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с целта на закона. Същата
не страда от твърдените от оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредбата.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.Х. ***, против
Заповед № РД 22-1270/24.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново. ОСЪЖДА И.Р.Х. ***, ЕГН **********,*** Търново сумата от 100,00 /сто/ лева, представляващи
разноски по делото. |
|
|
|
|
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: