№ 13
гр. К. , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500087 по описа за 2021 година
С решение № 53 от 23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 406/ 2020 г.,
Районен съд – М. е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на
ДЖ. А.. М. от с. С., община К., област К., от осъществено спрямо нея
домашно насилие от М.. АЛ. М. от с. С., община К., област К., като е: 1.)
задължил М.. АЛ. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо ДЖ. А.. М., 2.) отстранил е М.. АЛ. М. от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К., за срок от 12
месеца, 3.) забранил на М.. АЛ. М. да се доближава на по-малко от 100 м.
разстояние до ДЖ. А.. М. и местата й за социален контакт и отдих, за срок от
12 месеца. С решението съдът е осъдил М.. АЛ. М. да заплати глоба в размер
сна 200 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М..
АЛ. М., който чрез представител по пълномощие го обжалва в срок като
неправилно – незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните
по делото доказателства. Излага съображения, че били във фактическа
раздяла с ДЖ. А.. М. и не живеели заедно, а освен това оплакванията на
последната били винаги когато въззивникът е в нетрезво състояние и
1
предизвикани от нейна страна скандали. Освен това, в представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ДЖ. А.. М. твърдяла противоречиви факти
с тези, дадени пред първоинстанционния съд. Считао, че от анализа на
ангажираните по едлото доказателства не се установява извършено спрямо
ДЖ. А.. М. домашно насилие. Поради изложеното, моли съда да отмени
обжалваното решение.
В дадения срок ответницата ДЖ. А.. М., чрез представителя си по
пълномощие, е направила възражения по смисъла на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН. В
съдебно заседание, представителят по пълномощие на ДЖ. А.. М. моли съда
да потвърди решението на районния съд, като излага съображения за неговата
правилност. Претендира разноски.
Въззивният съд, във връзка с подадената жалба и поддържаните в нея
доводи, прие за установено следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
молба на ДЖ. А.. М. по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН) за издаване на заповед за защита срещу съпруга й М.. АЛ. М. за
извършено от последния домашно насилие по отношение на нея на 05.10.2020
г. в дома й в с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К..
По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от ДЖ. А.. М.
за извършено от съпруга й М.. АЛ. М. домашно насилие по отношение на нея
на 05.10.2020 г. в дома й в с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К.,
изразяващо се в душене, влачене по земята, посягани с нож, нанасяне на
жесток побой с метален прът и побой с юмруци и ритници по цялото тяло и
главата, демонстриране на жестоко и агресивно поведение – действия,
заплашващи живота и здравето й.
Представено е удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
13.10.2020 г. от община К. и удостоверение за постоянен адрес №
44/14.10.2020 г., издадено от кметство с. С., община К., от които се
установява, че ДЖ. А.. М. и М.. АЛ. М. са съпрузи – сключили са граждански
2
брак на 29.04.1984 г., както и че от 21.02.2000 г. постоянния адрес на ДЖ. А..
М. е в с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К..
По делото са приети като доказателства и писмо № 981/07.10.2020 г. на
Районна прокуратура – М. и постановление на Районна прокуратура – М. от
07.10.2020 г. за образуване на досъдебно производство, от които се
установява, че в Районна прокуратура – М. е образувано досъдебно
производство за това, че на 05.10.2020 г. в с. С., община К., е била отправена
закана с убийство против ДЖ. А.. М. и това закаване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НК.
По делото е разпитан като свидетел Ю.Т.А. – кмет на с. С., който
установява, че на 05.10.2020 г. му се обадила една комчшийка на молителката
Д. за да се обади на полицията, защото мъжът на Д. я бие и то много яко.
Свидетелят се обадил веднага на полицията (кварталния), казал имената и до
40 минути полицаите дошли, като му казали, че са прибрали въззивника М. за
24 часа. Свидетелят видял молителката Д., когато ги извикали в К. и там
последната му разказала, че мъжът й много я е биел. Чувал е, че М.
злоупотребява с алкохола, като синът на страните се е оплаквал пред
свидетеля от баща си и че не знае какво да прави, тъй като баща му като се
напиел взимал пушката. Сочи, че молителката иска да се прибере в къщи, но я
е страх, защото нямала доверие на мъжа си М., като в момента живеела при
брат си в с. Дюлица.
Разпитана е по делото и А.А.Ю. – сестра на въззивника, която сочи, че
нищо не знае за случая на 05.10.2020 г., като тогава работила в Гърция.
Свидетелката сочи, че съпрузите се карали от време на време, както и че М.
от време на време употребява алкохол.
Първоинстанционният съд е обсъдил горепосочените доказателства и е
приел, че на 05.10.2020 г. М.. АЛ. М. е извършил акт на домашно насилие по
отношение на ДЖ. А.. М.. Този извод е законосъобразен и в съответствие с
представените по делото доказателства. В тази насока е не само декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, само на основание на която съдът издава заповед за
защита при липса на други доказателства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДМ), но и
останалите събрани по делото и обсъдени по – горе доказателства –
3
показанията на свидетеля Ю.Т.А., писмо № 981/07.10.2020 г. на Районна
прокуратура – М. и постановление на Районна прокуратура – М. от 07.10.2020
г. за образуване на досъдебно производство. Следва да се посочи, че по
делото липсват каквито и да са доказателства, които да опровергават
изложеното от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
такива не се сочат и пред настоящата инстанция. Що се касе до показанията
на А.А.Ю. – сестра на въззивника, че нищо не знае за случая на 05.10.2020 г.,
то същите не опровергават по никакъв начин гореизложеното, още повече, че
самата свидетелката сочи, че тогава е била в Република Гърция. Впрочем,
самият въззивник в обясненията си, дадени пред първоинстанционния съд в
съдебно заседание на 10.11.2020 г., не отрича, че същия ден – 05.10.2020 г., е
възникнал спор между него и съпругата му, след което дошли полицаите и го
завели в К., където престоял 24 часа.
От гореобсъдените доказателства се установява и че от 21.02.2000 г.
постоянния адрес на ДЖ. А.. М. е в с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К.,
там, където е осъществено домашното насилие.
С други думи, в случая са били налице предпоставките на закона за
налагане на предвидените в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН мерки за защита в полза на
молителката ДЖ. А.. М. срещу М.. АЛ. М., а именно – осъществено от
последния домашно насилие спрямо молителката ДЖ. А.. М. на 05.10.2020 г.
в дома й в с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К.. С оглед естеството на
извършеното домашно насилие, подходящи са както наложените мерки за
защита от домашно насилие, така и срокът за който същите са наложени.
Ето защо, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния
съд – правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на
делото, следва да се осъди въззивникът да заплати на ДЖ. А.. М. направените
за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 700 лева.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е пропуснал
да присъди дължимата държавна такса за разглеждане на делото, поради
което следва да се осъди М.. АЛ. М. да заплати по сметка на Окръжен съд – К.
държавна такса в размер на 25 лева за първоинстанционното производство,
както и 12.50 лева – държавна такса за въззивното производство.
4
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 23.02.2021 г., постановено по гр. д.
№ 406/2020 г. по описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА М.. АЛ. М. от с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К., с ЕГН
**********, да заплати на ДЖ. А.. М. от с. С., мах. „З.“ 12, община К., област
К., с ЕГН **********, направените за въззивната инстанция разноски в
размер на 700 лева.
ОСЪЖДА М.. АЛ. М. от с. С., мах. „З.“ 12, община К., област К., с ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд -К. държавна такса в размер на 25 лева за първоинстанционното
производство и 12.50 лева – държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5