Р
Е Ш Е
Н И Е № 42
гр. Перник, 16.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря И. Цветкова, в
присъствието на прокурора Анита Джамалова, като
разгледа докладваното от съдия Баталски ВНОХД №145 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет
и първа от НПК.
С присъда № 145/12.03.2019 г., постановена по
НОХД № 01413/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд подсъдимата В.Е.Е. род.
на ***г***, българка, българско гражданство, *** образование, омъжена, ***, ***,
постоянен и настоящ адрес ***, неосъждана, с л.к. № *** изд. на *** от МВР–***,
с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 19.01.2018г. около 09.00ч.
в гр.Перник /на ул."Св. Св. Кирил и Методий" срещу Бл.18/ на
пешеходна пътека/ очертана с пътна маркировка тип М 8.1/ при управляване на МПС-л.а„Фолксваген Пасат"
peг. №
***, нарушила правилата за движение:
чл.119 ал.1 от ЗДвП/ „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна
пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре."/,
като не пропуснала преминаващия по пешеходна пътека пешеходец Г.Л.П. и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на Г.Л.П. – 87 г., изразяваща
се в “счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка”, което е
причинило на пострадалия “Трайно затруднение на движенията на Ляв долен
крайник” за период от време по-голям от 1-един месец” - поради което на
основание чл.343, ал.3, пр. последно, б. "а", пр.2, във вр. с ал.1, б."б", пр.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК, я е осъдил, като й наложил наказание
“Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал относно факти и обстоятелства по обвинението, касаещи
разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
“Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила. С посочената
присъда, на основание чл. 343г, във вр. с
чл.343, ал.3, пр.последно б."а"пр.2 вр.
ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7
от НК съдът е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок 12
/дванадесет/ месеца. С присъдата си, районният съд е осъдил подсъдимата да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител Г.Л.П. сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща
претърпени от него в резултат
на престъплението, извършено на 19.01.2018г.. и описано по горе, неимуществени
вреди /болка и страдание/, ведно
със законовата лихва върху посочената главница, считано от момента на увреждането
/19.01.2018г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за направени от
него разноски по делото /за Адвокатско
възнаграждение/ и е отхвърлил
предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан в частта
му над уважената до пълния
претендиран размер от 50 000 лева, а по сметка
на Районен съд - Перник да заплати сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска. С присъдата, съдът е осъдил подсъдимятя да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Г.Л.П., с ЕГН:**********
сумата от
2 656,84 /две хиляди шестотин
петдесет и шест лева и осемдесет
и четири стотинки/ лева, представляваща
направени от него в резултат
на престъплението, извършено
на 19.01.2018 г. и описано по-горе
имуществени вреди /финансови
разходи/, ведно със законовата лихва върху посочената главница, считано от
момента на увреждането /19.01.2018г./ до окончателното изплащане,
както и по сметка на Районен
съд – Перник да заплати сумата от 106,27 /сто и шест лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на
иска. С присъдата, съдът е осъдил подсъдимата, на основание чл.189,
ал.3 от НПК да заплати сумата от 673,04 /шестотин
седемдесет и три лева и три стотинки/ лева
по сметка на ОДП-МВР-Перник, представляващи направени разноски по
досъдебното производство за
експертизи, а по сметка на Районен съд – Перник сумата от 115/сто и
петнадесет/ лева, представляващи разноски в съдебното производство за вещи
лица.
Срещу
посочената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимата В.Е.Е., с която обжалва присъдата като
несправедлива спрямо нея, както и необоснована и недоказана. Сочи, че вината й
категорично не е доказана и единствено възможната присъда е оправдателната. Твърди,
че са налице множество процесуални нарушения, които са били допуснати както на
досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Сочи, че не й е била дадена
възможност да бъде открит свидетел, който твърди, че е униформен полицай, който
е бил очевидец на инцидента между нея и пострадалото лице, който несъмнено щял
да установи, че падането не е вследствие на удар от нейния автомобил. Твърди,
че експертизата, която е автотехническа по никакъв
начин не доказва безспорно и несъмнено, че по автомобила й има следи от удар.
Искането към съда е да отмени обжалваната присъда и да се постанови нова, с
която подсъдимата да бъде оправдана по така повдигнатото обвинение.
Срещу
присъдата е постъпила въззивна жалба и от адвокат Г.М.,
повереник на Г.Л.П., с която е направено искане, по
изложените в жалбата съображения, обжалваната присъда да бъде изменена, като се
увеличи наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода на две години,
като се отложи същото за срок от 5 години, както и и да се увеличи наложеното
на подсъдимата наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година на 2 години, както и да се уважи гражданския иск в пълния предявен
размер от 50 000 лева. Сочи се, че при определянето на размера на наказанията,
съдът се е произнесъл изключително снизходително към подсъдимата, въпреки
арогантното й процесуално поведение и твърденията, че частният обвинител и
граждански ищец симулира и едва ли не сам е инсценирал пътния инцидент. Твърди,
че от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите, изслушаната
съдебно-медицинска експертиза и приложените медицински документи е установено,
че справедливото обезщетение за пострадалия в случая възлиза на сумата от 50000
лева.
В
съдебно заседание, защитникът на подсъдимата Е. заявява, че присъдата на РС-Перник
е незаконосъобразна, като по изложените в уточнението към въззивната
жалба съображения прави искане подсъдимата да бъде призната за невиновна и до
бъде оправдана изцяло по повдигнатото обвинение.
Подсъдимата
Е. заявява, че не се чувства виновна и желае да бъде оправдана. В последната си
дума заявява, че се чувства обидена.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Перник изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и
следва да се потвърди, като се увеличи гражданският иск.
Повереникът на частния обвинител
и гражданки ищец изразява становище, че присъдата следва да се измени, като се
увеличи наказанието и се уважи предявеният граждански иск в пълен размер.
Пернишкият окръжен
съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите
на страните и съобразно с изискванията на чл.
314 от НПК, приема за установено следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 319 от НПК, поради което се явяват допустими и
следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество, същите са
неоснователни по следните съображения:
От
фактическа страна съставът на Районен съд гр. Перник е приел за установено
следното:
Подсъдимата
В.Е.Е. е правоспособен водач, категория “В” и не е
наказвана за нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 19.01.2018г., малко преди 09.00 ч.
подсъдимата В.Е.Е. излязла от дома си /**********/,
за да отиде на работа, като преди това почистила предното си панорамно стъкло.
Качила се в ползван от нея лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ *** и
го привела в движение. В автомобила нямало друг пътник, като тя била
единствения пасажер. Времето било сухо зимно време, студено и слънчево, поради
което подсъдимата В.Е.Е. свалила сенника на
автомобила, за да не й пречи слънчевата светлина, която по това време светела
ниско и директно в лицето й, отнесено към посоката в която се движела подсъдимата
/към кръстовище “Шахтьор”/.
Лекият автомобил, управляван от
подсъдимата В.Е.Е. потеглил за работа от ул."***
към ул."Св.Св.Кирил и Методий" посока
кръстовище “Шахтьор”, идвайки от посока ОДП-МВР-Перник-гр.Брезник- направление
което същата ползвала ежедневно, отивайки
на работа по това трасе.
На светофарно кръстовище на ул."***"
с ул."***" /при МБАЛ”Рахила Ангелова”/ при
подаване на зелен сигнал на светофар подсъдимата В.Е.Е.
потеглила, като се движила със скорост около 15км/ч. в посока пешеходна пътека тип
М8.1 /тип “Зебра”-перпендикулярно на болница МБАЛ”Рахила
Ангелова”-Перник/-очертана със стандартна видима маркировка /видно от приложен
фотоалбум е налице и вертикална такава- ПЗ Д 17-л.18/, намираща се на
ул."Св.Св.Кирил и Методий", която пешеходна
пътека свързвала ул."Св.Св.Кирил и Методий"
с двора на МБАЛ "Рахила Ангелова"-Перник/.
Пътната настилка била суха с асфалтово
покритие, без дупки и страничен вираж, равен път без наклон и препятствия.
Пътят в района на пешеходната пътека е с обща ширина- 14,50м. като в посоката
на движение на подсъдимита пътят бил с една лента с
ширина 5,2 метра, а в обратната посока - 9,30 метра.
Тъй като времевия интервал бил малко
преди 09,00ч./08,50ч.-АУАН № ***.-л.95/ по пешеходната пътека имало трафик на
пешеходци, отиващи на работа, респ. отиващи към болницата.
На 19.01.2018 г., малко преди 09.00 часа
пострадалият свидетел Г.Л.П., на ** години, излязъл от дома си, като носел в
ръката си торбичка и в дясната си ръка бастун за сигурност и отивал в МБАЛ "Рахила Ангелова"-Перник. Същият стигнал до пешеходната
пътека на ул."Св.Св.Кирил и Методий" срещу
блок 18 в кв. "Христо Смирненски" и тръгнал да пресича гореописаната
пешеходна пътека с посока
перпендикулярно КЪМ двора на МБАЛ "Рахила
Ангелова"- Перник. Свидетелят Г.Л.П. след като се огледал и не видял идващи
МПС, стъпил и изминал 3,50 метра от началото на пешеходната пътека в посока към
болницата/приблизително средата на лентата за движение гледано към кръстовище
“Шахтьор”/, когато лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ *** движещ
се от посока ОДП-МВР-Перник-гр.Брезник управляван от подсъдимата В.Е.Е. потеглил на зелена светлина на светофара и движейки се
на разстояние 3-4 метра в ляво от крайната дясна част на платното за движение
/гледано в посока кръстовище “Шахтьор”/ със скорост около 15 км./ч, не спрял своевременно на
описаната по-горе пешеходна пътека Тип М8.1 /тип “Зебра”-перпендикулярно на
болница МБАЛ”Рахила Ангелова”-Перник/, очертана със
стандартна-видима маркировка/видно от приложен оглед на местопроизшествие и фотоалбум
е налице и вертикална такава - ПЗ Д17-л.18/. Подсъдимата В.Е.Е. не пропуснала безопасно да премине движещия се
перпендикулярно на движението и по пешеходната пътека свидетел Г.П., като го
блъснала с предната крайна лява част на автомобила в левия долен крайник. Свидетелят
Г.П. усетил силен удар в левия си крак, завъртял се и паднал /напред като
“жаба”-според думите му/ на лявата си страна на пешеходната пътека, а
торбичката му която същия носел и изпуснал от контакта с автомобила, ударила в
краката свидетелката М.А.К., която в този момент била тръгнала за работа
/същата работи в *** при МБАЛ”Рахила
Ангелова”-Перник/ и се движила по пешеходната пътека, пред свидетеля Г.П..
Свидетелката М.А.К., движейки се по пешеходната пътека, внезапно ведно с удара от
торбичката в краката й, чула глух удар, който провокирал обръщане назад и като
се обърнала видяла, че пешеходецът /свидетелят Г.П./ е паднал на пешеходната
пътека, а торбичката е на пътното платно/. Същата “веднага разбрала,че тази
кола е блъснала дядото…”-л.41 от ДП/. След настъпването на удара спрели други
автомобили, движещи се в района, чиито водачи слезли и започнали да правят опит
да вдигнат падналия пострадал, заедно със свидетелката М.А.К.. Подсъдимата В.Е.Е. също слязла от колата и се приближила до пострадалия, като
след разменени реплики освободила задната седалка на автомобила си и след като
помогнала да се качи същия в него, откарала пострадалия в ЦСМП-МБАЛ ”Рахила Ангелова”-Перник, откъдето бил подаден сигнал до
Първо РУ-Перник за настъпилото ПТП с участие на пешеходец.
На мястото на ПТП, били изпратени дежурен екип на ПП-ОД-МВР-Перник – свидетелите
Д.П. Г. и П.В.С.- автоконтрольори в Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР-Перник, които след като не намерили никого на
кръстовището /произшествието не било запазено/, отишли в ЦСМП-МБАЛ ”Рахила Ангелова”-Перник, където, след като установили
водача на автомобила блъснал пешеходеца- а именно подсъдимата В.Е.Е., тествали същата и пострадалия свидетел Г.П. за употреба на алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер
7510”, като уредите отчели отрицателни резултати за употреба на алкохол от
подсъдимата В.Е.Е. от и свидетеля Г.П..
Същевременно бил извършен преглед на
пострадалия Г.П., съответно му било направено ренгеново
изследване, при което се установило телесно увреждане на долен ляв крайник,
имащо характкер на средна телесна повреда /счупена
тазобедрена става/.
Съгласно изготвено заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Г.П. в резултата от
пътно-транспортното произшествие е получил травматично увреждане ”Счупване на лявата бедрена кост, в областта
на бедрената шийка, което е причинило трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за период от време по-голям от един месец, а именно - за период
от време около десет-дванадесет месеца” имащо характер на средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От заключението на назначената по ДП СХЕ
№79/23.01.2018г. за определяне на концентрация на алкохол в кръвта става видно,
че кръвта на подсъдимата В.Е.Е. не съдържа етилов
алкохол.
От заключението на назначената по ДП СХЕ
№78/23.01.2018г. за определяне на концентрация на алкохол в кръвта става видно,
че кръвта на пострадалия свидетел Г.Л.П. не съдържа етилов алкохол.
Била извикана дежурна група, която
извършила оглед на местопроизшествие /л.15 от ДП/.
Бил извършен и оглед на местопроизшествие-л.22
/лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ ***/, при който били установени
поредица от “отслояване” на естественото праховото покритие на автомобила в частта му преден ляв
калник и заден ляв калник, както и установена пукнатина в преден ляв
пътепоказател /десен гледано срещу автомобила/ включително и запотяване-конденз,
вътре в него.
От изготвената по делото автотехническа експертиза се установило, че автомобилът
управляван от подсъдимата В.Е.Е. се е движил със скорост
15 км/ч., която скорост, видно от експертното заключение, не е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради възможността да бъде преодоляна чрез спиране
от водача, което не е направено от същия.
Вещото лице е посочило като механизъм, че
ударът в левия долен крайник на пострадалия настъпва с крайната лява част на
автомобила в момент в който пострадалият е в левия край на коридора на движение
на МПС и е изминал 3,50 метра от дължината на пешеходната пътека /от тротоара/
в резултат на което, както и при ниската скорост на МПС, тялото на пострадалия
се завърта и пада на едната си страна върху пешеходната пътека в близост до
мястото на първоначалния контакт. Съгласно същата експертиза причината за
настъпване на ПТП е, че водачът на МПС е разполагал с възможността чрез
екстремно задействане на спирачната система да спре преди мястото на удара и по
този начин да го предотврати. Непредприемането на това действие е основна
причина за настъпване на ПТП. Мястото на удара е определено надлъжно - на около
3-4 метра в зоната на пешеходната пътека и на 3-4 метра вляво от крайната дясна
част на платното за движение.
Присъстващи по време
на ПТП са били: пострадалият Г.Л.П., подсъдимата В.Е.Е.
и свидетелката М.А.К., като в последствие са разпитани и пристигналите
изпратени от дежурния при ОД-МВР-Перник служители на „Пътна полиция“ - свидетелите Д.П. Г. и П.В.С. -автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР-Перник - единствените установени служители на МВР, посетили процесното ПТП /Видно от двукратното запитване по искане на
подсъдимата до ОД-МВР-Перник- писмо рег. №
3306/01.ІІ.2019г.-л.88 и Писмо рег. № 33014/07.ХІІ.2018г.-л.76./ в
района на ПТПу липсват налични камери за видеонаблюдение, действащи по време на ПТП /Видно от писмо
рег. № 3306/01.ІІ.2019г.-л.88 и последващо писмо рег.
№ 5914/19.02.2019г.-л.96/. В мотивите си районният съд подробно, задълбочено и
аналитично е обсъдил всички събрани в хода на наказателния процес
доказателства, като е изложил доводи защо кредитира някои от тях, а други
отхвърля. Изводите на първият съд относно доказателствата, които следва да се
кредитират и установената от тях фактическа обстановка се възприемат напълно от
настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.
От изготвените по делото заключения по извършените
химически експертизи за алкохол в кръвта на двамата участници в ПТП е видно, че
не е установено наличие на етилов алкохол нито в кръвта на подсъдимата Т.Е.,
нито в кръвта на пострадалия Г.П..
В хода на съдебното следствие пред районния
съд е изслушано експертното заключение по назначената автотехническа
експертиза на досъдебното производство, в което вещото лице инж. В. е посочил условията при които е настъпило ПТП, механизмът на самото ПТП, както и
действията на участниците в инцидента, като са описани действията на всеки от
участниците, местоположението им, мястото на настъпване на съприкосновението
между тях, механизма на удара, поради което първият съд правилно е кредитирал
заключението на експерта. Заключението на вещото лице е възприето от първоинстанционния съд, като компетентно, обективно и
вярно. Като такова се цени и от настоящата инстанция. То е съобразено с обективираните при огледа на
местопроизшествието път, маркировка на пътя, пътни и крайпътни съоръжения,
огледа на автомобила и разположението му на пътното платно след
произшествието. Изготвена е скица, отразяваща механизма на ПТП. Съгласно съдебно-автотехническата експертиза причината за настъпване
на ПТП е, че въпреки, че водачът на МПС е разполагал с възможността чрез
екстремно задействане на спирачната система да спре преди мястото на удара и по
този начин да го предотврати, той не е предприел това действие и именно непредприемането
му е основна причина за настъпване на ПТП. По този начин е отговорено
на възраженията на защитата относно липсата на т.нар. „носене“ на тялото на
пешеходеца от автомобила, както и липсата на съществени следи и деформации по
лекия автомобил. Поради изложеното, настоящият състав на въззивния
съд възприема изцяло съображенията, изложени в мотивите на първата инстанция по
отношение на това защо не споделя доводите на защитата за недоказаност на
повдигнатите обвинения и защо приема по несъмнен начин, че именно подсъдимата
В.Е. е извършила процесното деяние по описания
начина.
Правилни са разсъжденията на районния
съд, че подсъдимата е възприела наличието на въпросната пешеходна пътека, доколкото
същата е преминавала ежедневно по това трасе, тъй като въпросният участък се
намира между жилището на същата и работното й място, но не се е съобразила с
изискванията на закона да пропусне пешеходеца, като по непредпазливост е
причинила процеснаото телесно увреждане на
пострадалия.
Съдът възприема изводите, направени от първия съд, че от субективна
страна деянието е извършено по непредпазливост – небрежност, тъй като
подсъдимата, макар и да не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, е била длъжна /същата е правоспособен водач/ и е могла да ги
предвиди, както и че от обективна страна деянието е извършено чрез действие –
управление на МПС, като подсъдимата не е спазила изискуемото от закона
задължение да пропусне пешеходец по пешеходна пътека като спре управляваното от
нея МПС и по този начин по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на Г.Л.П., изразяваща се в “счупване на лявата бедрена кост в областта
на бедрената шийка”, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от време по-голям от един месец.
Първият съд е приел, че причини за
извършване на деянието са несъобразяването с правилата за движение и неглижиране на общоприетите правила за поведение на пътя от
страна на подсъдимата, който извод се споделя напълно и от натоящия
състав на въззивния съд.
Правилни са изложените съображения от първоинтанционния съд по отношение на твърденията на
защитата, че е налице “конспиративно” заменяне на свидетели по делото с други
лица, поддържано от подсъдимата в последното съдебно заседание пред първия съд,
както и пред въззивната инстанция.
Законосъобразни са
изводите на първия съд, че свидетелката М.А.К. е случайна такава, намирала се е
на произшествието поради това, че същата ежедневно минава оттам на път за
работа и не са налице каквито и да е установени взаимоотношения между нея и
която и да е от страните. Освен това, свидетелката М. К. изрично е посочена и
от свидетеля П.В.С. /служител на ПП-МВР-Перник/
в разпита му в съдебно заседание,
поради което не е налице замяна на свидетелката с друга такава, както твърди подсъдимата.
Съдът възприема
изцяло и доводите на районния съд относно по отношение на другото възражение на
подсъдимата - че е възможна предварителна “подготовка” от страна на пострадалия
за инсцениране на ПТП, доколкото възрастта на пострадалия в случая изключва
каквато и да била предварителна подготовка за инсцениране на ПТП, а и от
доказателствата по делото не се установяват такива обстоятелства.
Поради приетото от съда в
съответствие със заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че скороста на автомобила не е причина за
настъпване на ПТП, а такава е неспирането на автомобила на пешеходна пътека и непредоставянето
на възможност на пешеходеца на премине, правилно съдът е приел, че в случая е
налице нарушение на специална разпоредба, поради което следва да намери
приложение правилото, че специалната разпоредба дерогира
общата и е оправдал подсъдимата по предявеното й обвинение да е извършила
нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП /„да бъде внимателна и предпазлива към
уязвим участник в движението-пешеходец" /пешеходеца Г.Л.П./, както и по обвинението
да е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП /„Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението."/ и е признал подсъдимата за
виновна в това, че е нарушила разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП /„При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци
като намали скоростта или спре."/. Както се посочи, в тази насока нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП би било налице, само ако се установи движение с несъобразена с конкретните
условия скорост, каквито изводи в случая от доказателствата по делото не могат
да бъдат направени. Както се отбеляза, като основна причина за възникване на
пътното произшествие е изведена и се възприема от съда именно несвоевременната
реакция на водача, който не е бил обективно затруднен нито от условията на
видимост, свързани с момента на възникване на произшествието /движение в светлата
част на денонощието/, нито от самата конструкция на кръстовището, през което е
преминавал почти ежедневно, да възприеме пресичащия пешеходец, а не движение в
нарушение на правилата относно скоростта. Поради това и според съдебния състав
неправилно в рамките на обвинението е била включена нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При наличието обаче на установено категорично нарушаване на специално
правило по чл.119, ал.1 от ЗДвП, дори и да е установено едновременното му
нарушаване с такова на общите правила за безопасност на движението, съдебната
практика последователно възприема становището, че следва на конкретния
извършител да се вмени нарушаване само на съответното специално правило. Така
се прие от съдебния състав и в конкретния случай, защото наличието на пешеходна
пътека създава конкретна пътна обстановка, респективно налага прилагането на
специалното правило на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Затова и правилно е да се приеме
за правно релевантно нарушението на специалното правило, щом като са налице
елементи на конкретна пътна обстановка, към която да се приведе установеното
поведение, вместо нарушението да се отнася към общата правна норма. В тази
насока са решения № 106 от 1984 г. на ВКС, III н.о. и реш. №182/1996 г. на
ВК на ВС. Ето защо и първоинстанционният съд правилно
е оправдал с присъдата си подсъдимата В.Е. за това да е нарушила и разпоредбите
и на чл.5 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът е приел за установена след внимателен и задълбочен
анализ на събрания по делото доказателствен материал
и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Правилно е преценено
авторството на подсъдимата В.Е.Е. във вмененото й във
вина престъпно деяние.
В производството пред
въззивната инстанция по искане на защитата е извършен
преразпит на свидетеля Г.П., както и е разпитана
свидетелката И.П. и е изслушано отново вещото лице – съдебен лекар, изготвило
основната и допълнителната съдебно-медицинска експертиза д-р К.Ч..
От
повторния разпит на свидетеля Г.П. не са установени нови обстоятелства -
свидетелят е преповторил отново обстоятелствата, които е заявил и пред първия
съд, които преди това е разказал и на досъдебното производство. Показанията му
са логични, непротиворечиви, както е приел и районният съд и няма причина да не
бъдат кредитирани и от въззивната инстанция. Тези
показания се подкрепят в пълна степен и от показанията на свидетелката М.К.,
която няма данни да е заинтересувана от изхода на делото. Доколкото М.К. е
станала непосредствен свидетел на обстоятелствата, случили се веднага след
настъпването на ПТП, нейните показания са от ключово значение за инцидента.
Както правилно е подчертал първоинстанционният съд,
свидетелката М.К. случайно се е озовала в района на ПТП, тъй като в този момент
е отивала на работа по същия път, по който минава всеки ден, поради което няма
основания да се приеме, че същата е участвала в някакъв сценарий, каквито подозрения
е изразила подсъдимата.
От
показанията на свидетелката И.П.В., дъщеря на подсъдимата, се установява, че е
същата е била повикана от подсъдимата В.Е. или от баща й – съпруг на
подсъдимата, след инцидента, като трябвало да отнесе документите на автомобила.
Свидетелката В. заявява, че подсъдимата В.Е. й е споделила, че не е бутнала
човека, а че той сам си е паднал и че тя няма никаква вина. Според свидетелката
И.В. тя внимателно огледала автомобила, при което установила, че по нея няма
никакви следи от удар или от допир, а всичко било мръсно. Съдът намира, че
показанията на свидетелката И.В. не допринасят за разкриване на обективната
истина, тъй като същата не е била очевидец на инцидента, а нейните възприятия
се отнасят до един по-късен момент, а именно, когато автомобилът е бил предмет
на оглед пред МБАЛ “Р.Ангелова“ гр. Перник. Показанията в частта относно
състоянието на управлявания от подсъдимата автомобил противоречат на огледния протокол и направените по делото фотоснимки, от
които се установява наличието на отбърсване на прахта в областта на предния ляв калник на автомобила и
наличието на конденз и следи от бяло-синкаво
оцветяване върху него. Ето защо, съдът намира, че не следва да кредитира
показанията на свидетелката в това отношение, доколкото, на първо място, като
дъщеря на подсъдимата, същата е принципно заинтересувана от изхода на делото, и
на второ място, поради състоянието й на бременност към момента на огледа, а и
поради липсата на опит в извършването на огледи, свидетелката не е могла да
забележи подробностите, които са констатирани в огледния
протокол и на фотоснимките и които в случая не би могло да бъдат опровергани с
нейните показания.
От
изслушването на вещото лице К.Ч. в съдебно заседание на 11.09.2019 г. се установява, че травмата,
получена от пострадалия при инцидента на 19.01.2018 г. е характерна травма,
която може да се получи като при настъпване на ПТП, така и при други
обстоятелства, за разлика от специфичните травми, които се получават единствено
при ПТП. От изявленията на вещото лице К.Ч. се установява, че в случая е
счупена шийката на тазобедрената кост на пострадалия, която участва в
образуването на тазобедрената става. Според вещото лице, получаването на
травмата от пострадалия е станало при падането на пострадалия върху твърда
повърхност, а не при директен удар. Вещото лице е категорично, че след
получаването на такава травма, пострадалият е могъл да се придвижва сам и да
извършва активни самостоятелни движения.
Не могат да бъдат
възприети изложените от защитата съображения, че щом като вещото лице – съдебен
лекар е заявило, че получените от пострадалия увреждания може да бъдат получени
и при други обстоятелства, то, това означавало, че те са получени при други обстоятелства,
а не при тези, които са описани в обвинителния акт и в присъдата на първоинстанционния съд. Районният съд е изградил тезата си
въз основа на анализа на всички събрани по делото доказателства. Анализирайки
ги и съпоставяйки ги помежду им, първият съд е достигнал до правилни изводи,
обсъждайки и тезата на защитата и всички изложени от нея доводи. Несъстоятелна
е и тезата на защитата относно теоретичната възможност пострадалият пешеходец
Г.П. да се е спънал и да е паднал от възможното наличие на дупки по платното за
движение и на пешеходната пътека. Макар и това да е принципно възможно като
ситуация, в конкретния случай са събрани категорични доказателства относно
осъществяването на съприконсовение между автомобила
на подсъдимата и тялото на пострадалия, тъй като обрастното
би означавало да се игнорират показанията на свидетеля М.К., както и
показанията на пострадалия Г.П., а също и останалите събрани по делото
доказателства, надлежно обсъдени от районния съд.
По отношение на липсата
на значителни деформации по автомобила, парвоинстанционният
съд е изложил задълбочени мотиви, които настоящата инстанция възприема изцяло и
не смята за нужно да преповтаря. Само следва да се отбележи, че при наличието
на този сравнително слаб удар от страна на автомобила на подсъдимата върху
тялото на пострадалия не е задължително да останат някакви значими следи, а отбърсването в областта на левия калник на автомобила е
факт, който е установено с огледния протокол и с
направените непосредствено след пътнотранстротното
произшествие фотоснимки. Не би могло да се приеме, че воденето на досъдебното
производство е било тенденциозно, тъй като е направен опит за събиране на
доказателства, поискани от подсъдимата /видеозаписи от камери и от записваща
система на полицейския автомобил/, но поради изминалия период на съхранение на
тези записи, не е било възможно те да се съберат като доказателства по делото.
По отношение на възражението на защитата за неприложената към
констативния протокол за ПТП план – схема на ПТП, следва да се отбележи, че наистина
съществува задължение за органите на „Пътна полиция“ – МВР за изготвяне на
подробна план-схема на ПТП, съгрласно разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП между
МВР, КФН и ГФ и в конкретния случай действително такъв план-схема не е
представен по делото, като вероятно това се дължи на неизпълнение на
задълженията на органите на „Пътна полиция“. Но, от друга страна, съставянето
на такъв план-схема не е предвидено като задължително условие за развитието на
наказателното производство в НПК, за да се приеме, че без него производството
би било опорочено. Напротив, наказателното производство по НПК следва да се
основава единствено на доказателства, събрани и проверени по реда на НПК,
поради което не би могло да се приеме, че неприобщаването на план-схемата на
ПТП представлява нарушение на процесуалните правила при развитието на
наказателното производство.
Относно възражението
за липсата на адвокат при първоначалното привличане като обвиняема на В.Е., следва
да се посочи, че В.Е. е имала възможност да си ангажира защитник, но сама е
преценила, че към онзи момент ще се явява сама, видно от изявлението й,
отразено в протокола за предявяване на постановлението за привчилаче на
обвиняем от 10.07.2018 г., като в случая не сме изправени пред нито една от
хипотезите на задължителна защита, предвидени в закона, за да се приеме, че
това представлява съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното
производство по отношение на обвиняемата.
Въз основа на правилно
установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния
правен извод, че с поведението си подсъдимата В.Е.
е осъществила от обективна и от
субективна страна повдигнатото й с обвинителния акт престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", във вр. с чл. 343, ал.
1, б. "б", пр.2, във вр. с чл. 342, ал.
1, предложение трето
от НК, във
вр. с чл. 119, ал.
1 от Закона
за движение по пътищата, тъй
като на посочените
дата и място е нарушила правилата за движение,
визирани в чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, като не пропуснала
преминаващия
по пешеходната пътека пешеходец Г.Л.П. и по непредпазливост му
причинила средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в
областта на бедрената шийка, което е причинило на пострадалия трайно затруднание на движенията на левия долен крайник за период
от време по-голям от един месец.
От обективна страна са установени всички
съставомерни признаци на престъплението- подсъдимата В. Е. безспорно
е била водач
на пътно превозно средство по смисъла на §
6, т. 25, предложение първо
от ДР на ЗДвП, тъй като
е управлявала лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№***. Поради нарушаването на правилата за движение
по пътищата, в частност на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, вменяващ
й задължението при приближаване към пешеходна пътека,
наличието на каквато в настоящия случай е категорично установено, да пропусне стъпилите на нея или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре, подсъдимата В.Е. е допуснала
настъпването на пътнотранспортно произшествие и е
причинила средна телесна повреда на пострадалия Г.П..
Механизмът
на деянието беше подробно описан
по-горе, поради което тук не
следва отново да бъде излаган.
Налице е и
пряката причинно-следствена
връзка между нарушеното правило за движение по
пътищата и настъпилите последици.
Обоснован
е и изводът на първостепенния съд относно формата на вината,
при която е извършено деянието, а именно несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал.
3, предл. първо от
НК. Подсъдимата В.Е. не
е предвиждала съставомерния резултат
от деянието си, но при
описаната ситуация е била длъжна и
е могла
да предвиди неговото настъпване. С оглед на ниската скорост на движение на автомобила, подсъдимата е имала обективната възможност да възприеме движещия се по
пешеходната пътека пешеходец и да спре.
За престъплението по чл. 343, ал.
3, б. "а", предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. чл. 342, ал. 1, предложение
трето от НК законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до шест
години. Правилна и основана на данните
за деянието и дееца е преценката на районния съд,
че на подсъдимата
следва да се определи наказание
"лишаване от свобода" в минималния предвиден от закона
размер от една година, което
да бъде отложено а основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влиане на присъдата в сила. Лишаването й от право да
управлява
Отчетени
надлежно като смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото й съдено минало и трудовата й ангажираност, както и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Наистина, при обсъжддането на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, първият съд не е отчел оказаната
помощ от подсъдимата на пострадалия след произшествието, но отчитайки и грубото
отношение, изразено в съдебно заседание от нея към пострадалия Г.П., съдът
намира, че наложеното наказание е съобразено с целите на чл.36 от НК и ще
постигне целите на личната и генералната превенция.
Що се отнася до
гражданско-осъдителната част
на присъдата, присъденото на
пострадалата обезщетение за неимуществени вреди от 15000
лева е определено по справедливост,
при условията на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на
обезщетението е определен като са съобразени
видът и тежестта на увреждането, преживените по време на инцидента
и след това болки и страдания, тяхната сила и интензивност с оглед уврежданията, неудобствата, свързани с откъсването на пострадалия
от обичайната му социална среда, емоционалната потиснатост, адаптацията
към непривичния начин на
придвижване, изпитвани от него
дълго след събитието, като е съобразен и със съдебната практика
на съдилищата.
Размерът на уважения
граждански иск за неимуществени вреди се явява доказан въз основа на събраните
по делото доказателства - заключението на приетите съдебно-медицински
експертизи, епикриза на пострадалия, както и от
съдържанието на представените медицински документи относно пострадалия,
приложени по делото, включително и показанията на свидетелите Ж.Д.А. и Г.Л.П.. Правилни
са изводите на първия съд, че при конкретните обстоятелства житейски оправдано
е да се приеме, че за в бъдеще пострадалият Г.П. е поставен в определена
социална изолация, предвид ограниченията произтичащи от невъзможността за
нормално придвижване /каквото е било до случая/, невъзможност да се занимава
със дейностите, с каквито се е занимавал преди инцидента, което му причинява
допълнителни емоционални страдания на този етап
на житейския му път, като са останали постоянни неблагоприятни последици
до края на живота му имащи пряко отношение със здравословното му състояние,
също и с възможността да изхранва себе си и семейството си, произвеждайки
земеделска продукция.
Съвместното
разглеждане на гражданските искове на пострадалия
за обезщетение за причинените му
от деянието на подсъдимата имуществени и неимуществени вреди не
е затруднило делото. Напротив, чрез приемането им той е реализирал
правото си да участва в съдебното
производство и да получи своевременна и справедлива защита на правата
си. Размерът на уважения
граждански иск за неимуществени вреди е правилно определен и не следва да се увеличава,
нито да се намалява. Правилна е присъдата и в частта, с който е уважен изцяло
предявеният граждански иск за имуществени вреди.
Предвид признаването
на подсъдимата
за виновна
в извършването на повдигнатото й с обвинителния акт престъпление, правилно, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК В.Е.
е осъдена
да заплати направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, както
и разноските на частния обвинител по делото.
Съдът намери, че следва, на основание чл.189, ал.3 от НПК да осъди
подсъдимата да заплати в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет,
чрез Окръжен съд – Перник сумата от 50,00 лева, представляваща направени
разноски при изслушването на вещото лице – съдебен лекар във въззивното производство.
По изложените съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд след като
провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати
от първата инстанция нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да налагат
налагат нейното изменение или отмяна,
намери, че на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6
от НПК присъдата
следва да се потвърди.
Водим
от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
Потвърждава присъда №
145 от 12.03.2019 г., постановена по НОХД № 01413/2018 г. по описа на Районен
съд гр. Перник.
Осъжда подсъдимата В.Е.Е. да заплати в полза на държавата, по сметка на Висшия
съдебен съвет, чрез Окръжен съд – Перник сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.