РЕШЕНИЕ
№ 920/ 10.12.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ангелина Латунова ……………………………..и в присъствието на
прокурор……………………………………….като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело №
485 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба от К.К.Г., действаща като Едноличен търговец с
фирма „К. – К.Г.“***, подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен
адрес:***, против Решение №1012-26-79-1 от 20.04.2018г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) -
гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане
№РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на
ДОО“ към ТП на НОИ – гр.Хасково, издадено за събиране на суми по ревизионен акт
за начет вх.№РА-5-26-00385197/07.03.2018г. В хода на съдебното производство е установено,
че на 09.08.2018г. ЕТ „К – К.Г.“ ЕИК е заличена в Търговския регистър.
Следователно липсва правосубектност на ЕТ и съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР
след тази дата няма право да осъществява търговска дейност. Правата и
задълженията, възникнали за ЕТ във връзка с осъществяваната от него търговска
дейност до заличаването му обаче преминават върху физическото лице след датата
на заличаването в качеството му на негов правоприемник. С оглед на изложеното,
следва да се приеме, че физическото лице К.Г. е правосубектна по правоприемство
в качеството на жалбоподател, поради което съдът я е конституирал като
жалбоподател в процеса.
Жалбоподателят счита, че решението било неправилно и незаконосъобразно.
В същото било игнорирано възражение, че обжалваното разпореждане е издадено въз
основа на незаконосъобразен и недопустим ревизионен акт. В чл.110 ал.1 т.1 от КСО било посочено, че ревизионни актове за начет се съставят на ЮЛ за
неправилно извършени осигурителни разходи. Жалбоподателят не бил ЮЛ и по
никакъв начин не извършил незаконосъобразен разход, ощетяващ бюджета на ДОО.
Неправилно била ангажирана отговорността в правоотношение, в което осигурителят
не бил страна, а именно в правоотношението между осигурено лице и осигурителния
институт, относно изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО за периода от
21.06.2016г. до 19.06.2017г. В нормативната уредба било заложено задължение на административния
орган да провери всички налични данни относно осигурителния статус на
осигуреното лице. Решението щяло да бъде вярно при положение, че единственият
документ, от който се прави извод за осигурителния статус на физическо лице, е удостоверение
Обр.11 и удостоверенията, издадени от осигурителя. Неправилно било
административният орган да черпи положителни за себе си права от
недобросъвестното си поведение и да ангажира в
разрез с нормативната уредба отговорността на осигурителя. Недопустимо
било с решението да се кредитира властническо разпореждане за неправилно
извършено плащане на обезщетение за
временна неработоспособност от ТП на НОИ да се възстановява от осигурителя. По
смисъла на чл.110, ал.1 от КСО, Удостоверение обр.11 по същността си не било
документ, удостоверяващ осигурителен стаж. При изчисляване и отпускане на
обезщетение за временна неработоспособност, на основание чл.5, ал.4 от КСО, длъжностното
лице следвало да съобрази вида на осигуряването, подавани и регистрирани
декларации и да прецени дали е налице право за получаване на обезщетение за
временна неработоспособност. Обжалваното решение не обосновавало коя точно
информация относно осигурителния статус на самоосигуряващото се лице не е била
известна при отпускане и изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО, поради което
същото се явявало немотивирано.
По изложените съображения се моли да бъде отменено обжалваното решение.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, чрез процесуален
представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №ЗР-5-26-00383761/02.03.2018г., издадена от Ръководителя на
ТП на НОИ – Хасково, е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на
държавното обществено осигуряване на „К– К.Г.“***, ЕИК , за ревизионния период
от 01.11.2013г. до 28.02.2018г. Частичната ревизия е разпоредена във връзка с
подадено от К.К.Г. заявление за заверка
на осигурителна книжка за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. и заявление
за издаване на удостоверение за стаж за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г.
като самоосигуряващо се лице – собственик на ЕТ „К. – К.Г.“ с ЕИК .
На 07.03.2018г. е издаден Ревизионен акт (РА) за начет № РА-5-26-00385197
за неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете от
фонд „Общо заболяване и майчинство” в размер 4549.02 лв., от които 4064.55 лв.
– главница и 484.47 лв. – лихва, начислена до 07.03.2018г.
Изготвен е Анализ към РА, в който подробно са описани констатациите от
извършената частична ревизия. Отбелязано е, че са констатирани неоснователно
изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО от
фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващото се лице К.К.Г. за
периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) по подадено удостоверение,
приложение №11 с придружително писмо №Р14-26-000-**********/07.07.2016г. Посочено
е, че е установено, че вследствие на декларирани некоректни данни относно
правото на парично обезщетение от осигурителя в удостоверение, приложение №11 с
придружително писмо с вх. №Р14-26-000-**********/07.07.2016г. за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО в раздел “I Удостоверявам следните
обстоятелства: т.1 Към дата, от която искам да ми бъде изплащано обезщетението,
съм осигурена за общо заболяване и майчинство – да, като самоосигуряващо се
лице“, е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.5 от КСО във връзка с чл.54к
от КСО, поради което на самоосигуряващото се лице К.К.Г. са изплатени
неоснователно парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО
за периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) – 4064.55 лв. Отразено е, че
при извършена проверка в Регистъра на осигурителите за подадена информация
съгласно Наредба Н-8/2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006г. е
подадена коректно за самоосигуряващото се лице К.К.Г., с изключение за м.
09.2015г. (посочени некоректен брой дни във временна неработоспособност, липсва
посочен последен ден в осигуряване); за периода от м. 10.2015г. до м. 06.2016г.
(данните следва да се заличат, защото са подадени неоснователно); за периода от
м. 07.2016г. до м. 06.2017г. (дните са посочени некоректно като дни за
отглеждане на малко дете, следва да бъдат в отработени дни). Посочено е също,
че от направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че за
самоосигуряващото се лице К.К.Г. дължимите осигурителни вноски са внесени в
приход на бюджета на ДОО за периода от 01.11.2013г. до 11.01.2015г. (вкл.),
като лице, осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, за
периода от 12.01.2015г. до 09.09.2015г. (вкл.) е във временна
неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и период след
раждане. От направена справка „Окончателен размер на осигурителния доход“ за
самоосигуряващото се лице К.К.Г. се установило, че при определяне на
окончателния размер на осигурителния доход за 2013г., 2014г., 2015г. не се
дължат осигурителни вноски в приход, съгласно чл.6, ал.9 от КСО. Установило се,
че за 2016г. няма данни за обработена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Във връзка с
подадено заявление за удостоверяване/заверяване на осигурителен стаж и доход на
самоосигуряващото се лице К.К.Г. за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г.
(вкл.) и от 01.07.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.), като собственик на ЕТ „К. – К.Г.“
с ЕИК се заверил осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка
№**********/06.02.2018г. за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. (вкл.) – 1
година 10 месеца и 7 работни дни и общ осигурителен стаж и доход на стр.2 и
стр.3 за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. (вкл.) – 1 година 10 месеца и
7 работни дни. Установило се, че за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г.
(вкл.) няма данни за внесени в приход на бюджета на ДОО дължими осигурителни
вноски, като лице, осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд
„Пенсии“. Констатирало се, видно от информационните регистри на НОИ, че в
осигурителя ЕТ „К.– К.Г.“ с ЕИК има едно наето лице по трудови правоотношения
през горепосочения период. Цитирана е разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж и е прието, че на основание гореизложеното за
периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) към настоящия момент няма
основание и не следва да се удостовери осигурителен стаж и доход. Посочено е
също, че по време на частичната ревизия са дадени задължителни предписания на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО за самоосигуряващото се лице К.К.Г. за
подаване на декларация образец №1 в ТД на НАП – Пловдив офис Хасково с:
коригиращи данни за м.09.2015г. и за периода от м.07.2016г. до м.06.2017г. и
заличаващи данни за периода от м.10.2015г. до м.06.2016г. Срок за изпълнение на
задължителните предписания – 14 работни дни. Отговорно длъжностно лице по тези
предписания – К.К.Г. – управител.
Ревизионният акт е подписан от К.Г. като представляващ осигурителя.
Под вх.№1054-26-1/12.03.2018г. в
ТП на НОИ – гр.Хасково е депозирано Възражение от ЕТ „К. – К.Г.“ срещу
ревизионния акт, прието за неоснователно с Мотивирано заключение изх. №1054-26-1-1/26.03.2018г.
на главен инспектор по осигуряването и старши инспектор по осигуряването.
С Разпореждане №РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. Ръководителят на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Хасково е разпоредил на основание чл.110,
ал.3 от КСО, осигурителят „К. – К.Г.“ ЕТ, ЕИК да внесе по сметка на ТП на НОИ –
Хасково сумата по ревизионния акт за начет. Разпореждането, както и
мотивираното заключение, са връчени на ревизираното лице на 27.03.2018г.
Разпореждането е било оспорено пред Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с Жалба
рег.№1012-26-79/29.03.2018г., който с Решение №1012-26-79-1 от 20.04.2018г. е
отхвърлил същата. Решение №1012-26-79-1
от 20.04.2018г. е съобщено на адресата си (чрез пълномощник) на 23.04.2018г.
По делото е назначена съдебно –икономическа
експертиза, вещото лице по която да извърши проверка на всички описани в
анализа към РА справки, декларации, удостоверения, приложения, за установяване
данните за К.К.Г., отразени в Декларация обр.1 Наредба Н-8/2005г., получавало
ли е лицето К.Г. възнаграждение за процесния период, възникнала ли е хипотезата
на чл.53 от КСО по описаното заявление-декларация и взета ли е предвид при
издаване на РА.
В заключението си вещото лице констатира, че
декларираните данни в Декларация обр.1 за К.К.Г. с осигурител ЕТ „К. – К.Г.“ са допуснати
неточности в декларираните данни, като за м.09.2015г. в т.16.2 следва да бъдат
21 дни, т.к. лицето ползва остатъка до 410дни и не е в отпуск за гледане на
малко дете, на същото основание несъответствие има и в данните за периода от
м.10.2015г. до 06.2016г., които вместо в т.16.2 са записани в т.16.3.
Експертизата установява, че за периода от 01.07.2016г.
до 19.06.2017г. няма данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни
вноски като лице, осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд
„Пенсии“. Вещото лице е установило също, че К.Г. е получила обезщетение по
чл.50 от КСО за периода от 10.09.2015г. до 20.06.2016г.
Вещото лице прилага към заключението документите за
декларираните данни, които е ползвала
при изготвянето му. В съдебно заседание вещото лице докладва за
допусната техническа грешка на стр.7 от заключението, като вместо периода от
20.09.2015г. до 20.09.2016г. да се чете от 20.09.2015г. до 20.06.2016г. Дава и
допълнителни разяснения.
Вещото лице констатира, че в представеното от лицето Приложение 11 за
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, е
отразена дата от която то да се изплаща- 21.06.2016г., като се удостоверява към
тази дата, че е осигурено лице- самоосигуряващо се. В т.15 от същото приложение е записано „ През
периода на отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО не продължава да упражнява
трудова дейност като самоосигуряващо се лице „ Изследвайки изпълнението на това
декларирано обстоятелство, експертизата прави анализ на справката предоставена
от НАП Пловдив, офис Хасково с изх.№ВХК-5253/03.10.2018г. и констатира
реализирани приходи за периода от 10.09.2015г. до 31.12.2017г. по справката за
регистрирани данни от фискалното устройство на ЕТ „К.- К.Г.“. За 2016г. липсват
данни за реализирани приходи. Констатациите на експертизата са, че за процесния
спорен период 21.06.2016г.-19.06.2017г.не са внесени осигурителни вноски и не
са получавани възнаграждения от самоосигуряващото се лице по данни от НАП. За
същия период са изплатени парични обезщетения по чл.53 от КСО в размер на
4064,55лв.
Според експерта с подаване на Удостоверение Приложение 11, за К.Г. е
възникнала хипотезата на чл.53 от КСО, с деклариране на обстоятелство от кой
момент иска да получава обезщетение за общо заболяване и майчинство.
Видно от заявление на самоосигуряващото се лице/ Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице от 07.07.2016г./ на л.65 от делото,
същото декларира, че ще упражнява трудова дейност от 01.07.2016г. и наема в
ЕТ„К.- К.Г.“ по трудово правоотношение лицето Н. Г. от 07.07.2016г. до
20.06.2017г. на длъжност продавач-консултант, видно от Регистър на трудовите
договори вписани от осигурител/ стр.135 от делото/. Представеното по делото
пълномощно, предоставено от Г. на лицето Сърбинска е за представителство пред
органите на НАП, НОИ и др. във връзка с полагане на електронен подпис и действия
свързани с данъчни и административни производства.
Към приложенията изследвани от експертизата/Приложение №14 л.65 от
делото/, прието като доказателства по делото по искане на жалбоподателката, а
именно: Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена от К.Г.,
е отбелязано „Възобновявам дейността“ от 01.07.2016г.Видно от Приложение №16
л.68 от делото/, прието като доказателства по делото по искане на
жалбоподателката, представляващо Декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице, подадена от К.Г., е отбелязано „Прекъсвам дейността“ от 20.06.2017г.
Жалбата срещу Решение №1012-26-79-1
от 20.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково е подадена чрез
административния орган на 03.05.2018г., видно от поставения върху същата входящ
номер.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния срок
за обжалване, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от търсената
защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е
решението на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на К.К.Г.
срещу Разпореждане №РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. на
Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – гр.Хасково,
издадено за събиране на суми по ревизионен акт за начет
вх.№РА-5-26-00385197/07.03.2018г.
Съдът
счита, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Решението съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 110, ал.
1, т. 1 от КСО и на издаването на Ревизионен акт за начет.
Съгласно последната цитирана норма, контролните органи
на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на
осигурителите ревизионни актове за начет: за причинените от тях щети на
държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи,
включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен
доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
В процесното Решение и в Анализа към Ревизионния акт
са изложени констатации за неоснователно изплатено на К.К.Г. парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за
периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017 г./вкл./, т. е. за неправилно извършен
осигурителен разход. В тази връзка е посочено, че за същия период лицето няма
право на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1
от КСО, тъй като към 21.06.2016г.- дата, от която се иска изплащане
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, съгласно
подаденото удостоверение приложение №11 с придружително писмо от 07.07.2016г.,
същата няма качество на самоосигуряващо се лице и няма право на обезщетение по
този ред.
Установено е, че К.К.Г. като ЕТ „К.- К.Г.“ е декларирала, че упражнява дейност от 01.11.2013г., като
заявила вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд
„Пенсии“ от същата дата. От дата 10.09.2015г. е заявила прекъсване на
дейността. Възобновява дейността от 01.07.2016г. като отново заявява вид на
осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ от същата дата
и прекъснала дейността си от дата 20.06.2017г.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 114 от КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, а съгласно ал.2 на същия текст добросъвестно
получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените
лица.
В случая спора между страните е относно
имала ли е право жалбоподателката на обезщетение за бременност и раждане,
съответно за отглеждане на малко дете, тъй като същата като ЕТ не е
преустановила търговска дейност през процесния период.
Осигуреното лице има право на обезщетение
за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца, като
осигурено за този риск, съгласно чл. 52а от КСО
(редакция 2009 г., приложима в случая). Не се спори между страните, че
жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на чл. 52а от КСО
с осигурителен стаж повече от 12 месеца за този риск и има право на обезщетение
за отглеждане на малко дете. Не се спори, също че е самоосигуряващо се лице, а
според чл. 53, ал.5 от КСО самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване
и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в
сроковете по предходните 4 алинеи на чл. 53. Така изложеното се отнася и до
правото на жалбоподателката на обезщетение за бременност и раждане, на
основание чл. 50 от КСО.
Държавното обществено осигуряване
предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпването на поне едно от
събитията, изброени в чл. 2 от КСО.
Това, което е общо при тези събития е, че всяко едно от тях има за фактическа
последица лишаването на човека в пълен или намален обем от физическата
възможност да се труди, а основните източници на доходи за хората са тяхната
собственост и техният труд. За отглеждане на малкото дете, докато то навърши
2-годишна възраст, майките - наемни работнички или служителки по трудови или
служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск, през времетраенето на
който получават месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО.
Майката, регистрирана като ЕТ, не е наемен работник или служител, поради което
фигурата на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете за нея е
неприложима. Затова в ал.5 на чл. 53 от КСО е признато нейното право на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете, т. е. при едноличните търговци, отглеждането на малкото дете
предполага прекъсване на търговската дейност, която е или несъвместима, или е
трудно съвместима с ежедневните грижи за детето. Отглеждането на малкото дете е
осигурителният случай, който лишава физически работоспособната майка от
възможността да полага пазарно ориентиран труд. При настъпването на това
събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице и обратно
майката, упражняваща дейността си като едноличен търговец, има право на
обезщетение по чл. 53 от КСО,
когато е прекъснала търговската си дейност за да отгледа малкото си дете,
докато то навърши 2-годишна възраст. В КСО осигурителният случай е посочен като
"отглеждане на малко дете", но този осигурителен случай всъщност е
прекъсване на търговската дейност на самоосигуряващото се лице поради
отглеждане на малко дете. Затова прекъсването на трудовата, респ. на
търговската дейност, е основна предпоставка за правото на физическото лице
упражняващо дейността си като ЕТ, на обезщетение за отглеждане на малко дете.
Същественият въпрос, който следва да
получи отговор, е как физическото лице упражняващо дейността си като ЕТ, следва
да установи това прекъсване на търговската си дейност. В КСО не се съдържа
отговор на този въпрос, а според чл. 1, ал.2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина
прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по
образец. В настоящия случай К.Г. е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо
се лице № 7488/01.11.2013,/ л.50 от делото/, от която се установява, че тя е
започнала дейността си на 01.11.2013 г., прекъсва я на 10.09.2015 г., видно от
декларация за регистрация вх.№ 26000153117322/ 10.09.2015г./ л.59/ и я
възобновява на 01.07.2016 г., видно от декларация за регистрация вх.№
26000163095782/ 07.07.2016г./ л.65/, тоест по отношение на процесния период 21.06.2016г.-19.06.2017
г., тя не е декларирала прекъсване на дейността, като самоосигуряващо се лице.
Въпреки това следва да се има в предвид и изменената норма на чл.1, ал.2 от
Наредбата, съгласно която : „При
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност
самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за
прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.“
Следователно с изменението по нормативен път е
отречена установената практика, това обстоятелство да се установява с
декларация, като тази законодателна промяна следва да бъде съобразено от
настоящия съдебен състав, с оглед нормата на 142, ал.2 от АПК.
Очевидно е, че пълномощно, предоставено от Г. на лицето С. е за представителство пред
органите на НАП, НОИ и др. във връзка с полагане на електронен подпис и
действия свързани с данъчни и административни производства и следва да се
приеме, че то не е да се
извършва търговска дейност от името на ЕТ. Събраните в хода на производството
доказателства установяват, че ЕТ е продължил да упражнява търговска дейност от 01.07.2016г., за което свидетелства Регистър на трудовите договори
вписани от осигурител/ стр.135 от делото/,наето е лицето Н.Г. от 07.07.2016г.
до 20.06.2017г. на длъжност продавач-консултант по трудово правоотношение.
За да ползва отпуската си отглеждане на
малко дете и да получава обезщетение по чл. 53 от КСО,
съответно да получава обезщетение по чл. 50 от КСО
при бременност и раждане Г. е следвало да не работи във фирмата, а под каква
форма ще се осъществява управлението в периода на нейното отсъствие е въпрос на
преценка на собственика. В случая липсват доказателства тя да е избрала кой и
под каква форма да извършва управлението на търговеца, като управлението не би
могло да се извършва посредством представеното уведомление за упълномощаване до
ТД на НАП, поради което правилно от административния орган е прието, че тя не е
прекъснала упражняването на трудова дейност, като едноличен търговец и няма
право на обезщетения за бременност и раждане, съответно за отглеждане на малко
дете.
Следва съдът да акцентира на някои
специфики при осигуряването на физическите лица, упражняващи дейността като ЕТ.
Извличайки правните си изводи от разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 от КСО,
съдът намира,че в случая е налице припокриване на качеството осигурител и
самоосигуряващо се лице в хипотезата на едноличния търговец, който не е сключил
допълнителен договор за прокура или пълномощно за упражняване на дейността от
друг. В случая не са налице данни за това.
Едноличният търговец е установена от ТЗ
форма за осъществяване на търговска дейност, поради което е търговец по см. на
чл.1 от ТЗ. С регистрирането му като едноличен търговец правоспособността на
физическото лице се разширява - то вече има право да бъде страна и по търговски
правоотношения, без с това да възниква нов правен субект. В търговския оборот
физическото лице участва в избраната от него правноорганизационна форма за
търговска дейност, но и в този случай то е правният субект, който отговаря за
своята дейност като едноличен търговец.
„Едноличният търговец е и самоосигуряващо
се лице или с други думи казано - лице, което осигурява себе си, т. е. в
самоосигуряващото се лице са съчетани две качества: на осигурител и на
осигурен.Поради това отговорността за вреди, причинени от дейността на
едноличния търговец или от издадени от него в своя полза (като осигурител на
себе си) документи с невярно съдържание, е на физическото лице - едноличен
търговец. Със заличаването на едноличния търговец отпада търговското качество
(правото да бъде страна и по търговски правоотношения) на физическото лице, а
не се заличава правен субект, защото този правен субект е винаги един и същ и
това е физическото лице.“ В този смисъл е Решение №8929 от 21.06.2011г. по
адм.д.№ 1795/2011г. на ВАС.
В
процесния случай отговорността на жалбоподателката е основана на чл. 110, ал. 1, т.
1 КСО, т. е. основана е на непозволено увреждане.
По силата на общото правило на чл. 45, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите при непозволеното увреждане
вината се предполага до доказване на противното. За отговорността при
непозволеното увреждане е достатъчно да бъде установено нарушение на
задължително правило за поведение като причина за твърдяните вреди. И в тежест на задълженото лице е да установи
липсата на вина.
В случая контролните органи са установили
нарушението - неправилно попълнени документи, с които е заявена правно значима
информация. Съдът също констатира
противоречива информация подадена от жалбоподателя в Удостоверение рег. №
14-26-000-00-**********/07.07.2016г., т.15 /стр. 63 от делото/ и цитираните
по-горе Декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, съответно от
07.07.2016г. и 20.06.2017г. / л.65 и л.68/, от които неясен е статуса на
упражнявана търговска дейност от физическото лице, упражняващо дейността си
като ЕТ. В тежест на жалбоподателката е било да докаже, че няма вина за
невярната информация в подадените от нея декларации.
Връщането
на неоснователно изплатените й обезщетения се дължи на две основания - както на
чл. 110, ал. 1, т.
1 КСО, така и на основание чл. 114, ал. 1 КСО.
Следва да се има предвид, че незнанието на закона не обуславя добросъвестност
на лицето, получило обезщетения, на които няма право.
С оглед на изложеното се налага извода, за
наличието на недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение
по чл. 50 за бременност и раждане и чл. 53 от КСО
за отглеждане на малко дете. Тези обезщетения се изплащат при преустановяване
на дейността на самоосигуряващото се лице и след като не се установява, че К.Г.
в качеството си на ЕТ е преустановила трудовата си дейност, правилно
административния орган е приел, че полученото обезщетение, през процесния
период подлежи на връщане, ведно със законната лихва.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Г., /действаща
като Едноличен търговец с фирма „К. – К.Г.“ ЕИК , към момента на подаване на
жалбата/ от гр. Х., подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен
адрес:***, против Решение №1012-26-79-1 от 20.04.2018г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр.Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане
№РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на
ДОО“ към ТП на НОИ – гр.Хасково, издадено за събиране на суми по ревизионен акт
за начет вх.№РА-5-26-00385197/07.03.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: