Р Е Ш Е
Н И Е
№ 79
14.03.2022 г.,
град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Мария
Михалева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 340 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Й.Й.Д. ***,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 20 от 18.06.2021 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу
Разпорежда № **********/14.05.2021 г. на ръководителя ПО при ТП НОИ-Добрич.
Жалбоподателят
оспорва решението на директора на ТП на НОИ –Добрич като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Не е
съгласен с изводите на административния орган, че не отговаря на условията на
чл.69б, ал.2 от КСО, а също и на условията на чл.68, ал.1-2 от КСО за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че неправилно в пенсионното
производство не е бил зачетен за осигурителен стаж от втора категория трудът,
положен през периода 01.01.1984 г.- 31.12.1987 г., за който период твърди, че е
работил като механизатор и комбайнер в ТКЗС с.Белгун, а инцидентно и при
необходимост от заместване, в ремонтната работилница. Твърди, че за периода
1984-1986 г. не е работил като „началник ремонтна работилница“, така както е
отразено в трудовата му книжка, а е бил комбайнер. Прави оплакване, че в
трудовата книжка имало записване, че от 01.07.1987г. до 31.12.1987 г. е бил
преназначен на длъжността „комбайнер“, но това не било зачетено от
административния орган, тъй като в мотивите на решението този период бил вписан
като труд от трета категория. Позовава се на чл.66и и на чл.67 от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране(отм.) и изразява становище, че всички
длъжности, които е изпълнявал в ТКЗС/АПК с.Белгун, следва да попаднат в обхвата
на длъжностите, които се зачитат за втора категория труд. Моли решението и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни, а
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител,
старши юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата като неоснователна и изразява
становище, че решението на директора е правилно и законосъобразно. Придобитият
от жалбоподателя осигурителен стаж от втора категория труд бил под 15 години,
поради което не му се следвала пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.2 от КСО. Спорният осигурителен стаж бил правилно установен с представените
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице. Заеманата от
жалбоподателя длъжност през процесния период била ръководна и не попадала в
обхвата на чл.52б от ПКТП (отм.). Моли жабата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод заявление
за отпускане на пенсия с вх. № Ц2113-24-370 от 03.06.2020 г. от Й.Й.Д. ***, роден на *** г., е издадено Разпореждане № **********
от 24.08.2020г., с което ръководителят на "Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Добрич е отказал да отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на чл.69б, ал.2 на КСО и по реда на чл.68, ал.1-2 на КСО. Разпореждането е обжалвано пред
Директора на Териториално поделение на НОИ – Добрич, който е постановил Решение
№ 25/13.10.2020 г., с което е отхвърлил жалбата след потвърждаване на изводите
на пенсионния орган за доказан осигурителен стаж. Това решение е съобщено на
16.10.2020г. и не е било обжалвано.
С ново
заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24-216 от 11.03.2021 г. отново е
поискано отпускане на пенсия за ОСВ.
Към заявлението
са приложени нови документи за осигурителен стаж за периода 01.06.2020 до
31.01.2021 г. и за периода от 01.02.2021 г.- 11.03.2021 г. в Кооперация
„Асен І“ с.Белгун, но като труд от трета
категория.
Ръководителят
на "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл с
Разпореждане № ********** от 14.05.2021 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст (ОСВ) по реда на чл.69б, ал.2 на КСО и по реда на чл.68, ал.1-2 на КСО.
Длъжностното
лице е посочило, че възрастта на жалбоподателя към датата на подаване на
заявлението за пенсиониране е 59 години и 3 месеца и 8 дни и е зачело
осигурителен стаж от втора категория труд – 12 г., 3 м. и 12 дни ( толкова,
колкото е зачетено с предходното разпореждане от 2020 г.) и осигурителен стаж
от трета категория труд – 29 г., 2 м. и 21 дни, или общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория- 44 г. 6 месеца и 29 дни. Видно е, че в
разпореждането е включен придобитият през 2021 г. осигурителен стаж на
жалбоподателя.
Със сходни
като предходното разпореждане мотиви е прието, че заявителят няма право на
лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 на КСО, тъй като е навършил изискуемата
възраст от 58 г. и 6 м., но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория
труд.
Прието е,
че заявителят няма право на пенсия и по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като
не е навършил възрастта за мъжете от 64 г. и 4 м.
В срока по
чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането е обжалвано пред Директора на
Териториално поделение на НОИ - Добрич с жалба от 14.06.2021 г., по повод която
ответникът е постановил оспореното в настоящото съдебно производство Решение №
20 от 18.06.2021 г., с което е отхвърлили жалбата срещу отказа за отпускане на
пенсия за ОСВ.
По делото
не са представени доказателства за датата на съобщаване на решението, поради
което съдът приема, че подадената на 08.07.2021 г. жалба срещу него е постъпила
в законоустановения срок.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, а
разгледана по същество, за неоснователна.
Обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се произнасят
по искания за отпускане на пенсии и по
жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с нормите на
чл.98, ал.1, т.1 и чл.117, ал.1, т.2,
б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО
разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите
се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им.
Решението и
потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на
административните актове. Същите съдържат мотиви, фактически и правни
основания, от които може да се разбере какви са причините за постановения
отказ.
Съдът не
установи в административното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Решението и
потвърденото с него разпореждане са постановени при правилно прилагане на
материалния закон.
Относно правото на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО
Съгласно
чл.69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Спорният
въпрос по делото е налице ли са основания да бъде зачетен при условията на втора
категория трудът, положен от жалбоподателя за периода 01.01.1984 г. – 31.12.1987 г. и на каква длъжност е бил
назначен жалбоподателя през този период, тъй като признатият от пенсионния
орган труд от втора категория от 12 г. 3 м. и 12 дни не касае процесния период.
Предвид спорния
период приложимият нормативен акт е Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 7.04.1998 г.),
съгласно § 2 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне
на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 39 от 1998
г.)
В Раздел ІІ
от Правилника са изброени длъжностите, при които положеният труд се зачита за
такъв от втора категория и в чл.52б е посочено, че от втора категория е трудът
на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори
и бригадните механици.
Изводите на
административния орган за заеманите от жалбоподателя длъжности през процесния
период се потвърждават от представените по делото писмени доказателства -
записванията в трудовата книжка и заповедите на председателя на АПК „Калиакра“,
и заключението на вещото лице, извършило съответните справки в наличните
първични документи.
Съдът
приема неоспореното от страните заключение като обективно и обосновано. Вещото
лице, след извършване на справки с данните и във ведомостите за заплати,
съхранявани в Архивохранилище гр.Силистра, потвърждава обстоятелствата,
удостоверени от ТП на НОИ-Силистра с представените в преписката УП- 13 за
заеманите от жалбоподателя длъжности.
Според
заключението през периода от м.януари 1984 г. – м.юни 1985 г. заеманата от
жалбоподателя длъжност е ОТП. От м.юли 1985 г. до м. октомври 1985 г.
жалбоподателят фигурира във ведомостта на ремонтната работилница без да е
посочена длъжността му. От м. ноември 1985 г. до м. май 1986 г.длъжността на
жалбоподателя е ОТП, от м. юни 1986 г. до м. декември 1986 г. жалбоподателят е
във ведомостта на ремонтната работилница и от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.
жалбоподателят е началник на ремонтна работилница.
Вещото лице
установява, че във ведомостите няма данни жалбоподателят да е получавал
допълнителни средства за вредни условия на труд през спорния период.
Изводите на
ответника за заеманите от жалбоподателя длъжности се потвърждават и от заповед
№ 972 от 28.12.1982 г. на председателя на АПК „Калиакра“, според която Й.Й.Д. е
бил назначен на длъжността „Контрольор по качеството/ОТК/ в ремонтна база
Белгун, а според ведомостите се е водил в администрацията на предприятието. Със
заповед № 559/13.11.1986 г. Д. е бил назначен от длъжността „ОТК“ на длъжност
„началник ремонтна работилница“.
Обстоятелството,
че през процесния период жалбоподателят не е бил на длъжностите комбайнер или
механизатор се потвърждават и от записванията в трудовата му книжка, от която е видно, че от
15.02.1982 г. до 01.01.1988г. се е водил на длъжността „началник на ремонтна
работилница.“
Съдът
приема за установено, че записаното във ведомост за заплати № 55 съкращение
„ОТП“ е идентично с понятието и длъжността „Контрольор по качеството/ОТК“,
доколкото не може да се приеме за означение на друга различна длъжност и
доколкото е възможно неправилно разчитане на последната ръкописна буква във
ведомостта като „П“ вместо „К“.
Този извод
произтича и от съдържанието на представените по делото Заповед № 559/13.11.1986
г., от която е видно, че жалбоподателят е бил преназначен от длъжността „ОТК“
на длъжността “началник ремонтна работилница“ и
предходната заповед от 28.12.1982 г., с която е назначен на длъжността
„Контрольор по качеството/ОТК“. Няма никакви други писмени данни за част от
процесния период жалбоподателят да е изпълнявал длъжностите механик или
комбайнер.
С оглед
така установените факти съдът приема, че административния орган не е допуснал
нарушение на материалния закон приемайки, че жалбоподателят доказва 12 г.3 м. и
12 дни трудов стаж от втора категория труд, поради това, че за периода от приключване
на наборната военна служба 06.01.1982 г. до 31.12.1987 г. заеманата от
жалбоподателя длъжност не може да се съотнесе към длъжности, непосредствено в
селскостопанското производство като механизатор или бригаден механик по чл.52б
от ПКТП (отм.).
Административният
орган правилно е зачел трета категория труд на жалбоподателя за спорния период,
поради това, че липсват доказателства в друга насока, но и поради
обстоятелството, че липсва нормативно основание за причисляване на труда към
втора категория, а разпоредбите на ПКТП (отм.) не могат да се тълкуват
разширително.
Нормата на
чл. 66и от ПКТП (отм.) се отнася за работници в говедовъдството, овцевъдството,
свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. В това изключение не
попада длъжността "Контрольор по качеството/ОТК“ или „Началник ремонтна
работилница“, тъй като тези длъжности са свързани с упражняване на контрол,
съответно на ръководство и се изразяват в организиране, управление и изпълнение
на производствени и други задачи. Те не предполагат пряка работа и участие в
селскостопанското производство. В разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) за
други отрасли има посочване на различни категории персонал и работници
диференцирани по различни критерии - например според място на трудовия процес
или отрасъл. Поради това не следва да се прави извод, че работници в
животновъдството/говедовъдството е общо посочване на заетите с такава дейност и
поради това следва да се причисляват и длъжностите с ръководни функции.
Следователно
дори и трудът през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен
на вредност, то след като действащото законодателство към този период не я е
отчитало като основание за преференциални условия при пенсиониране, то липсва
нормативно основание за причисляване на труда към втора категория.
Съгласно
чл.104, ал.10 от КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не
могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на
труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му.
В случая
има представени писмени доказателства, които установяват, че през процесния
период жалбоподателят не е бил на длъжностите механизатор или комбайнер, поради
което твърденията за противното не могат да се доказват със свидетелски
показания.
Относно правото на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО
Съгласно
цитираните разпоредби, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години
и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември
2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна
година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете
се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст. (2) От 31 декември 2016
г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.
Жалбоподателят
не е придобил право на пенсия по посочения по горе ред, независимо, че доказва
осигурителен стаж над необходимия. Към датата на подаване на заявлението
жалбоподателят има навършени 59 години 3 месеца и 8 дни, а към 2021 г.
необходимата възраст е 64 г. и 4 месеца. Затова оспорения административен акт е
законосъобразен и в тази част.
В
заключение съдът приема, че жалбата е неоснователна и не са налице основанията
на закона за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за
отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на
разноски, които следва да му се присъдят в минималния размер от 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.Й.Д. срещу Решение № 20 от 18.06.2021 г., издадено от директора на
ТП на НОИ-Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпорежда № **********/14.05.2021
г. на ръководителя ПО при ТП НОИ-Добрич.
ОСЪЖДА Й.Й.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: