Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70, 30.07.2014г.;
гр.Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд,
наказателно отделение
На тридесети юли две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател
Адриана Панайотова
Членове: Калина Димитрова
Деница Петрова
Секретар Т.Д.
Прокурор Радослав Бухчев
като
разгледа докладваното от съдия Д.Петрова ч.н.д. № 222 по
описа за 2014 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебните власти на Германия и засягащо българския
гражданин К.К., роден на ***г. с последен известен адрес ***.
В
съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище уважаване на
искането.
От извършената
служебно справка за данните за лицето се
установява, че се касае за българския гражданин К.Й.К., роден на ***г. , ЕГН **********
с постоянен адрес гр.Д., ул.”**” №**.
Засегнатото лице,
редовно призовано , в съдебно заседание заявява, че е уведомен за решението и знае за
наложената санкция, но е бил в невъзможност да я плати и не е плащал. Изразява съгласие и
желание да заплати санкцията.
Д.кият окръжен съд за
да се произнесе взе предвид следното:
С Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение решение - присъда, постановена на 30.12.2013г., влязла в сила на 08.02.2014г.
от Районен съд Шветцинген по дело № 1 Cs
504 Js 6768/13, с което на
българския гражданин К.К., роден на ***г. с последен известен адрес ***, е наложена финансова санкция –глоба за престъпление,
извършено на територията на издаващата държава С посоченото решение-присъда е
наложена глоба на българския гражданин в размер на 200 евро за извършено на 19.12.2013г.
правонарушение, квалифицирано по §21 ал.1 №1 от ЗДП – за това, че на тази дата
в 15:30ч. шофирал по магистрала Майнхайм-Хайлброн,
община Райлинтен с МПС Мерцедес Бенц служ. рег. Тх 5639 ХМ /Бг/ без
необходимата за това правоспособност за
управление на МПС. Съгласно удостоверение финансовата санкция е за сумата от 200
евро /глоба/ и 70 евро /разноски по делото/ -разходи по производството, довели
до постановяване на решението
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен
съд – гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, по смисъла на нормата
на чл.3 ал.І
т.1 от ЗПИИРКОРНФС , което съгласно същата разпоредба
е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или
всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен
орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително
паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.
Деянието, осъществено
от засегнатото лице К.К., роден на ***г. попада сред изброените в чл.30 ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС – а именно –чл.30 ал.2 т.1 – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не
се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено
по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4
и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Срещу К.Й.К. за
същото деяние в Р
България или в друга държава, различна от издаващата няма
постановено и приведено в
изпълнение решение за
налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на районният съд Шветцинген
в Германия не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с
решението е повече от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно
българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу К.К. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано,
като К. е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния
закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в
удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други
доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета
от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции – признаването на решение , предадено в
съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни
формалности, освен ако компетентния орган реши да предяви някоя от причините за
отказ от признаване и изпълнение.
Както
вече се посочи не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на
финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са
идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
С
оглед горното налице са всички предпоставки за признава решението за налагане
на финансова санкция – глоба в размер на 200 евро за извършено престъпление и
разходите по процеса в размер на 70 евро или общо в размер на 270 евро.
С оглед на обстоятелството, че К.Й.К.,
роден на ***г. , ЕГН ********** е с постоянен адрес *** т.е. местоживеенето му
е на територията на Р България, съдът намира че е налице една от алтернативно
предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл. 30,
ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или
частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция,
поради което не следва да се обсъжда
чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16
ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС тъй като финансовата санкция е в евро,
съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция , или– 270 евро по курс на БНБ към
датата на постановяване на решението / курса е фиксиран/ за налагане на
финансова санкция са равностойни на 528, 07 лв.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение за налагане на
финансова санкция – присъда, постановена на 30.12.2013г., влязла в сила на
08.02.2014г. от Районен съд Шветцинген по
дело № 1 Cs 504 Js 6768/13, с
което на българския гражданин К.Й.К., роден на ***г. , ЕГН ********** с
постоянен адрес *** е наложена финансова
санкция в общ размер на 270 евро /200
евро -глоба за извършено престъпление, както и 70 евро – разходи по съдебните и
административни процедури, довели до постановяване на решението/, равностойни
на 528, 07 лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на
постановяване на решението– 30.12.2013г.
Препис от решението да се връчи на
засегнатото лице.
Препис от настоящото решение,
ведно с
решение за налагане на финансова санкция - присъда, постановена на
30.12.2013г., влязла в сила на 08.02.2014г. от Районен съд Шветцинген по дело №
1 Cs 504 Js 6768/13 да се изпратят на органите на
Националната агенция по
приходите за изпълнение.
След получаване на
решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. ІІ от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се
съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр.В. в седмодневен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:
1.
2.