Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на деветнадесети април две хиляди
двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №3268 по описа на
2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3268/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Ц.Л.Ц.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20275287 от `14.12.2020 г по гр.дело
№8995/2020 г на СРС , 77 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ и чл.224 КТ срещу „Е.с.о. “
ЕАД *** ; за отмяна на уволнението на
Ц. със заповед №591 от
22.01.2020 г ; за възстановяване на длъжността „Служител по сигурността
на информацията“ , да се осъди „ЕСО“ ЕАД
гр.София да му заплати сумата от
20 941 лева обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след
уволнението /23.01.2020
г – 23.07.2020 г/ и сумата от 1287 лева обезщетение за 7 дни неползван
годишен отпуск. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй
като е нарушена предварителната закрила по чл.333 КТ като лице със 74 % ТНР и
трудоустрояване . Въззивникът страда от ИБС , хипертония спондилоза и
дископатия . Не са изплатени и обезщетения по КТД .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . ТПО е правомерно прекратено и са
заплатени дължимите обезщетения по КТ и КТД .ТПО е възникнало след като ищецът
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , като при уволнение
по чл.328 ал.1 т.10б КТ е неприложима предварителната закрила по чл.333 КТ.
Ищецът има право на 37 дни платен годишен отпуск.
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 12.01.2021 г и е обжалвано в срок на 26.01.2021 г по пощата.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на
СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и на
доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно страните по
делото са и страни по ТПО съгласно трудов договор от 18.03.2011 г , като ищецът
е заемал длъжността „Служител по сигурността на информацията“. ТПО е прекратено
на основание чл.328 ал.1 т.10б КТ , като в нея е наредено и плащане на
обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и по чл.224 КТ за три дни в размер на 551,08 лева
/платени според справка на ответника/.
Ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст считано от 08.06.2010 г и с декларация пред
работодателя от 12.04.2011 г е декларирал , че получава пенсия .
Според изслушаната пред СРС ССЕ на
ищеца е заплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск от 3 дни за 2020 г
, пропорционално на изслуженото време през 2020 г .
От правна страна СРС е приел , че исковете по чл.344
ал.1 т.1,2,3 КТ са неоснователни , защото ТПО е прекратено на основание чл.328
ал.1 т.10б КТ , а при него не е налице предварителна закрила по чл.333 КТ за
лица с ТНР и трудоустроени лица . Неоснователен е и искът по чл.224 КТ , защото
ССЕ установява , че обезщетението за
неизползван годишен отпуск от 3 дни за 2020 г е платено .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд .
Видно от чл.333 ал.1 КТ предварителната закрила на работниците и служителите,
които са трудоустроени или боледуват от болест болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването касае уволнения по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ , а не всички случаи на уволнения
. Това ясно е
написано в мотивите на първоинстанционния съд и буди недоумение фактът , че
жалбоподателят упорито повтаря от какви болести боледува и как е трябвало да
бъде трудоустроен и да продължи да работи докато има желание . След като става
въпрос за уволнение на основание чл.328
ал.1 т.10б КТ – т.е.извън посочените в чл.333 ал.1 КТ – то
предварителна закрила не е налице .
Само за пълнота трябва да се посочи ,
че ищецът има доход от упражнено право на пенсия и логиката на чл.333 ал.1 КТ
във вр. чл.328 ал.1 т.10б КТ е такива лица да не ползват закрила от уволнение ,
за да могат да намерят работа други трудоспособни
лица /напр.млади специалисти и/или лица с увреждания/. В противен случай
ищецът ще продължи да получава двоен доход , а други трудоспособни лица –
никакъв доход . Разпоредбите в КТ са справедливи и са израз на политика на
пазара на труда , която е допустима според практиката на ЕСПЧ и СЕС .
По отношение
на спорното обезщетение по чл.224 КТ законосъобразно СРС е кредитирал ССЕ ,
според която обезщетението е правилно начислено на база 38 дни платен отпуск за
2020 г , както и е надлежно заплатено от ответника .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение пред СГС .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20275287 от `14.12.2020 г по гр.дело
№8995/2020 г на СРС , 77 състав.
ОСЪЖДА Ц.Л.Ц. ЕГН **********
от гр.София да заплати на „Е.с.о. “ ЕАД *** сумата от 100 лева разноски
пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ в едномесечен
срок от връчване на страните . В частта по иска по чл.224 КТ решението не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.