Р Е Ш Е Н И Е
№5783/16.12.2019г.
гр.Варна 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при участието на секретаря Мария Минкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9018/2019г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „В***“ ООД твърди, че на 15.03.2017г. е
сключил застраховка „К****“ на
фирмения автомобил Фолксваген Пасат, ДК №**** с ответника, със срок на действие от 26.03.2017г. до
25.03.2018г. Твърди, че автомобилът е застрахован за 21 100лв., като
застрахователната премия, която е трябвало да заплати съгласно застрахователна полица
№**** от 15.03.2017г. възлиза на 1 678,72лв., като е била
заплатена еднократно при сключване на договора. Твърди се, че на 16.11.2017г.
около 19,10ч. при управление на автомобила по Републикански път 1-4,
София–Варна посока към гр.Варна, след бензиностанция Лукойл на километър 14
изведнъж пред него на около 10 метра е изскочил товарен автомобил без светлини,
като управляващият го е натиснал спирачката но е преценил, че няма да може да
спре безопасно и при опит да го заобиколи отляво е
последвал удар в задната лява част на камиона, като от удара автомобилът се е
завъртял и излязъл извън платното за движение в ляво по посока на движението си,
а водачът на товарния автомобил е избягал от
мястото на произшествието. Контролните органи са уведомени за
настъпилото ПТП, като е съставен протокол за ПТП № **** и е бил уведомен ответника за настъпилото
застрахователно събитие, като след оглед на автомобила, изготвен снимков
материал, служителите при ответника са съставили опис-заключение по щета №**** без да се отбележи увреждане и управлението на
въздушните възглавници, тъй като същите са се задействали при ПТП. Дружеството
ищец сочи, че на 20.12.2017г. е получило уведомление с изх.№**** от ответника с което са го уведомили, че за да се
изплати застрахователно обезщетение следва да представи удостоверение за
банкова сметка ***ята на автомобила поради „тотална щета“. Твърди, че на 22.03.2018г. е получило сума в размер на
12 775,40лв. застрахователно обезщетение, която сума не е покривала
претърпените вреди и поради това е завело иск по който с Решение №**** по гр.д.№ ****по описа на ВРС, ответното дружество е осъдено да му
заплати сумата от 5 321лв.
представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди от настъпилото на 16.11.2017г. ПТП, ведно с
законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба 18.06.2018г. до окончателното изплащане. Твърди, че
съгласно чл.497 от КЗ застрахователя дължи законна лихва върху размера на
застрахователното обезщетение ако не го е определил и изплатил в срок след
изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички доказателства,
като на 11.01.2018г. ищецът е представил последните изискани от ответника
документи, а именно прекратена регистрация на автомобила и банкова сметка ***то
обезщетение е изтекъл на 01.02.2018г. поради което за сумата в размер на
18 096,40лв., ответника дължи лихва за забава в размер на 246,33лв. за периода от 02.02.2018г.
до заплащане на задължението. Предявява иск,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата в размер на 100лв. представляваща частичен иск от общо 246,33лв.
представляваща законна лихва за сумата от 18 096,40лв. с която ответното
дружество е изпаднало в забава от 02.02.2018г. до 22.03.2018г. и претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответника ЗАД „А***“ е подал писмен отговор,
в който възразява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва
предявения иск и заявява че претендираната сума от
ищеца е в процес на обработка за плащане. Възразява, че иска е заведен при
условията на груба злоупотреба с процесуални права изразяващи се в завеждане на
искове които биха били платени по доброволен ред. Твърди, че не са станали
причина за завеждане на иска и молят да се прекрати производството по делото.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е направил изявление, което по
своята същност представлява признание на иска и същото е подкрепя от
представеното от него в хода на производство доказателство за извършено пълно
плащане на задължението за лихва-246.33лв.-преводно нареждане от 22.07.2019г.
Предвид изложеното решаващия състав намира,
че следва да се произнесе по спора при условията на признание на иска от страна
на ответника и на настъпило в хода на делото изпълнение от негова страна.
При това положени е и при съобразяване разпоредбата на
чл.237, ал.2 от ГПК допълнителни мотиви не се дължат, но е необходимо да се
посочи, че искът въпреки признанието си отхвърля поради настъпилото в хода на
спора изпълнение.
Предвид изложеното по-горе и направеното искане от
страна на ищеца ответника следва да бъде осъден да заплати сторените от него
разноски възлизащи на сумата от 410лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В****“ ООД, ЕИК****със
седалище и адрес на управление *** срещу ЗАД „А****“ ЕИК*** със седалище
и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 100лв. представляваща
частичен иск от иск целият в размер на 246.33лв. представляващ лихва за забава
за времето от 2.02.2018г. до 22.03.2018г. за забавено плащане на
застрахователно обезщетение от 5 321лв. присъдено с решение №**** по гр.д.№****
поради настъпило изпълнение на задължението от страна на ответника в хода на
процеса, на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „А****“ ЕИК**** ***
да заплати на „В**** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 410лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен дневен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: