№ 33530
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110128960 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Г. А., в качеството й на наследник
на съпруга й К. С. А., с която срещу ответника „П. са предявени искове за оспорване
на правото на принудително изпълнение за следните вземания: главница в размер на
10 357,24 лева; неолихвяеми вземания (лихви и обезщетения) за периода от 09.08.2011
до 18.10.2011 в размер на 693,03 лева, за които висящо е било изп.д. № 738/2021 г. по
описа на ЧСИ У. Д..
С исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден
по ч.гр.д. № 44867/2011 по описа на СРС, ищцата, в качеството й на едноличен
търговец и нейният съпруг К. А. са осъдени солидарно да заплатят на „П. сумите,
както следва: главница в общ размер на 19 322,46 лева; наказателна лихва за периода
от 09.08.2011 г. до 18.10.2011 г. в размер на 1363,78 лева и просрочена лихва за
периода от 09.05.2011г. до 18.10.2011 г. в размер на 791,69 лева. Въз основа на
изпълнителния лист по молба на кредитора е било образувано изпълнително дело №
738/2021 г. по описа на ЧСИ У. Д.. По същото ответникът претендирал от ищеца част
от сумите, предмет на настоящото производство. Позовава се на изтеклия период от
време от издаването на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение, с
оглед което счита, че правото на принудително изпълнение за вземанията срещу нея е
погасено по давност. С молба, уточняваща предявената претенция, ищцата е заявила,
че не е подавала възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Пояснява,
че не е единствен наследник на съпруга си, но тъй като вземането се претендирало от
нея в условията на солидарност, то счита, че има правен интерес да предявява
претенциите си за посочените в исковата молба суми.
Към уточнителната молба е представено удостоверение за наследници, съгласно
което К. С. А. е починал на 01.09.2020 г. и негови наследници по закон са съпругата му
В. Г. А. и двете му дъщери П. К.ова Б. и Л. К.ова Б..
Представени са още изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
44867/2011 г. по описа на СРС, 50 с-в, с който ищцата, действаща в качеството си на
ЕТ „В.л – В. А.“ и К. С. А. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „П.
остатъчни вземания по договор за прокредит динамо № 014-564386/23.07.2009 г.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 417 ГПК от 31.10.2011 г.
Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че ищцата, действаща в
качеството си на ЕТ „В.л – В. А.“ е ответник по гр.д. № 38708/2021 г. по описа на СРС,
50 с-в. По това дело на 07.02.2023 г. е постановено съдебно решение, с което е
признато за установено по отношение на ЕТ „В.л-В. А.“, че за „Прокредит Банк
(България)“ ЕАД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т., на
основание чл. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ, съществува правото на парично вземане
за сумата 10 357,24 лева, представляваща главница по Договор за прокредит динамо
№014- 564386/23.07.2009 г., с Анекс №1/24.03.2010 г. и анекси от 20.10.2010 г. и
22.03.2011г., ведно със законна лихва от 20.10.2011 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 693,03 лева - възнаградителна лихва за периода от 09.05.2011 г. до 18.10.2011 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, ведно с разпореждане от 08.06.2021 г. по чл. 247 от ГПК
по ч.гр.дело №44867/2011 г. по описа на СРС.
Изискана е информация за хода на това производство, като е установено, че по
жалба на В. А. е било образувано въззивно производство по в.гр.д. № 10405/2023 г. по
описа на СГС, ГО, III-Б състав, като към 02.07.2024 г. по въззивното дело не е било
постановено съдебно решение.
При съобразяване на изложените от ищеца факти, приложените документи и
преписи от съдебни актове, настоящият състав намира, че предявеният иск е
недопустим, с оглед което исковата молба подлежи на връщане, като съображенията за
това а следните:
Установено е по несъмнен начин, че срещу ищцата В. А., действащата в
качеството й на търговец ЕТ „В.л-В. А.“ и съпругът й са били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
44867/2011 г. по описа на СРС, 50 състав.
На следващо място, ясно е, че по заповедното производство от длъжника ЕТ „В.л
– В. А.“ е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. срещу нея
от страна на банката е бил предявен иск за установяване съществуването на
вземанията в размери, идентични на тези в настоящото производство. Не е налице
съмнение, че за събирането на същите вземания по молба на кредитора (ответник по
делото) въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист е
било образувано изп.д. № 738/2021 г. по описа на ЧСИ Д..
Ето защо и съдът приема, че ищцата има качеството на ответник, срещу който
продължава да е висящо производство, образувано по искове, предявени по реда на чл.
415, вр. чл. 422 ГПК за същите суми, предмет и на настоящото производство.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по отношение на способите за
защита на длъжника при образувано срещу него заповедно производство: възражение
срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за
разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по
чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Касае се за специални процесуални норми,
установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните
по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради
характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК,
тъй като предвиденият специален ред е по[1]благоприятен за длъжника и осигурява
пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква
само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
2
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство. (В този смисъл – Определение №
688 от 14.12.2009 год. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 год. на ІІІ ГО, ГК; Определение
№ 244 от 12.05.2010 год. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 год. на ІІІ ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 год. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 год. на ІІ ТО, ТК
и Определение № 335 от 27.06.2012 год. на ВКС по ч. гр. д. №311/2012 год., I ГО, ГК,
Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т.о.).
В случая дори позовавайки се на качеството си на наследник на своя съпруг,
солидарен длъжник по договора за кредит, настоящият съдебен състав не може да
приеме, че за ищцата е налице правен интерес от търсената с предявения иск защита,
доколкото исково производство за същите вземания, по което ищцата има качеството
на ответник, продължава да е висящо и в хода на същото последната е имала
възможността да релевира всякакви възражения срещу основателността на насочените
срещу нея претенции. В. А., действащата в качеството си на ЕТ „В.л – В. А.“, е била
страна в заповедното производство по ч.гр.д. №44867/2011 г. по описа на СРС, като е
поискано солидарното й осъждане, наред с другия солидарен длъжник К. С. А.. Със
смъртта на последния през 2020 г. правното положение на В. А., било то и в качеството
й на ЕТ, не се е променило – последната продължава да дължи в цялост вземанията, за
които претенциите на кредитора ще бъдат намерени за основателни в това
производство, респ. ще бъдат отречени с влязло в сила решение. Доколкото А. се явява
солидарен длъжник по договора за кредит, то и въпросът за нейната отговорност в
качеството й на наследник на починалия й съпруг, който до смъртта си е отговарял
солидарно с нея за същите задължения, не рефлектира върху правното й положение на
длъжник по договора за кредит. Размерът на задълженията на солидарните длъжници в
отношенията им с кредитора не зависи от вътрешните им отношения, тъй като самата
солидарност е обезпечение за кредитора и всички нейни правила следва да се тълкуват
в негов интерес. Смъртта на един от солидарните длъжници прекратява солидарността
и разделя задължението между наследниците пропорционално на техните части в
наследствената маса, но не погасява задължението на другия солидарен длъжник
за цялата престация. Последното е вярно, доколкото отговорността на солидарния
длъжник произтича от положението му на страна по договора за кредит, а не от
качеството му на наследник на другия солидарен длъжник, с оглед което и на
длъжника А. не могат да се признаят повече или различни права в качеството й на
наследник на солидарен длъжник, след като самата тя има качеството на длъжник по
правоотношението за цялата престация.
В допълнение на горното, следва да се акцентира също и че с оглед разпоредбата
на чл. 56 ТЗ, разяснена и в практиката на ВКС /ТР № 2/2001 г. на ОСГК, ТР №
2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК, решение № 77/2012 г. по т. д. №
573/2011 г. на II т. о., решение 209/2011 г. по гр. д. № 1462/2010 г. на III г. о. и др. /
регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец не води до възникване
на нов правен субект, нито до разделност на имуществото, притежавано от това
физическо лице в това му качество и в качеството на едноличен търговец.
Предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и не е
необходимо да се разграничава качеството, чрез което физическото лице действа в
търговския оборот. Отнесено към процесния казус това означава, че В. А. не е
различен субект от ЕТ „В.л – В. А.“. В отношенията с банката солидарен длъжник,
отговарящ за цялата престация, е В. А., действаща с разширена правосубектност като
търговец, като солидарно отговорен с нея е бил съпругът й. След смъртта на последния
той е наследен от съпругата си В. А. и двете им дъщери. Настъпило е сливане на
качествата на длъжник и солидарен длъжник относно 1/3 идеална част от
задължението, което означава, че ищцата отговаря за целия дълг. В този смисъл е
3
например Решение № 50131 от 6.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1248/2022 г., I т. о.,
ТК, с оглед което и съдът приема, че ищцата в качеството си на наследник на своя
съпруг, задължил се приживе да отговаря солидарно наред с нея за задълженията по
договора, не може да черпи самостоятелни права от наследственото правоотношение,
още повече е видно, че задълженията в изпълнителното производство от нея се
претендират в качеството й на солидарен длъжник. Каквито и възражения срещу
правото на принудително изпълнение да наведе ищцата в настоящото производство в
качеството й на наследник на починалия си съпруг, същите не биха рефлектирали
върху положението й на длъжник по кредитното правоотношение, доколкото редът и
способите за нейната защита е следвало да бъдат реализирани в производството по чл.
415 ГПК, което продължава да е висящо. Влизането в сила на заповедта за изпълнение
е абсолютна положителна предпоставка за допустимостта на иска по чл.439,ал.1 ГПК
и се свързва с наличието на правен интерес на ищеца от воденето на иска, поради
което и за нея съдът следи служебно.
По изложените по-горе мотиви исковата молба на основание чл. 130 ГПК
подлежи на връщане, с оглед което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 163698/20.05.2024 г., уточнена с молба, вх. №
187951/07.06.2024 г., подадена от В. Г. А., в качеството й на наследник на съпруга й К.
С. А., с която срещу „П. са предявени искове за оспорване на правото на принудително
изпълнение за следните вземания: главница в размер на 10 357,24 лева; неолихвяеми
вземания (лихви и обезщетения) за периода от 09.08.2011 до 18.10.2011 в размер на
693,03 лева, за събирането на които е било образувано изп.д. № 738/2021 г. по описа на
ЧСИ Уляна Д..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца чрез процесуалния му представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4