№ 112
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201852 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. АТ. СТР. от град П., ЕГН: **********
против Електронен фиш серия Г, № 0030243 на ОД МВР-Пазарджик, с
който на основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и
за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска. Не се отрича че на посочения в ЕФ час – 17,44 часа на 28.03.2021 г. за
процесния автомобил не е имало действаща задължителна застраховка ГО,
като такава била сключена едва в 19,08 часа. Твърди се, че срещу
жалбоподателя само 24 минути по-рано бил издаден АУАН за същото
нарушение, като въз основа на АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-1006-000853 от Началник група към ОДМВР
Пазарджик, наложената с което глоба била платена от жалбоподателя. В
подкрепа на тези твърдения са приложени, съответно приети писмени
доказателства. При тези твърдения се възразява, че ЕФ е издаден в
1
нарушение на принципа „не два пъти за едно и също нещо”. Твърди се
маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не се
представлява.
За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се
потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя е наложена глоба за това, че на
28.03.2021 г., в 17,44 часа, в град Пазарджик, по бул. „Георги Бенковски“ №
153, с посока на движение към кръстовище с улица „Ст.Ангелов“, било
засечено движение на л.а. „*** ” с ДК № ***, негова собственост, който бил
заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система
ARH CAM S1, като било установено нарушение на Кодекса за
застраховането - за автомобила не била сключена задължителна застраховка
ГО.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
писмените доказателства, приложени по делото, от които се установява още,
че 24 минути преди това, в 17,20 часа жалбоподателят е бил спрян на АМ
Тракия, км.89+500 м. и му е бил съставен АУАН за това че управлява
собственото си МПС без сключена задължителна застраховка ГО. При така
установеното е ясно, че след като е бил наясно че за автомобила няма
валидна задължителна застраховка ГО, жалбоподателя е продължил да го
управлява и е бил засечен 24 минути по-късно от мобилна радарна система
ARH CAM S1, и санкциониран с обжалвания в настоящото производство
ЕФ.
При така установеното жалбата е процесуално допустима, но по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на процесния ЕФ не са допуснати съществени
2
нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на
обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че
влезлия в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името
на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити, определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите
изисквания.
ЕФ съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно посочени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване
на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на
нарушението, марката и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението,
нарушените законови разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
ЕФ е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за
издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6,
т.63 от ДР на ЗДвП електронния фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
3
системи. Ето защо в установените от закона реквизити на електронния фиш,
с оглед легалната му дефиниция, не съществува изискване да се сочи датата
му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от
естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собственика/ползвателя на автомобила.
При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за
установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението
в административно-информационна система на ОДМВР гр.Пазарджик,
последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на
автомобила, и най-накрая издаването на обжалвания електронен фиш.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол АТСС ARH CAM S1, като е ноторно и служебно известно на
съда, че използваният по делото тип АТСС представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва
същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има
характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се
„мобилно“ по своя характер. При това положение е несъмнено, че
нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
За използването на мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1,
заснела управлението на процесното МПС е представен надлежен и
достоверен протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи - л.16 в делото,
който е бил своевременно регистриран.
Фактическите констатации за липса на сключен към момента на
проверката валиден договор за задължителна застраховка ГО не се оспорват
от жалбоподателя. Същия е бил сключил договор едва в 19,08 часа на
същата дата.
4
ЕФ е законосъбразен и от материалноправна страна, тъй като има
пълно съответствие между описателната и санкционна част, като
описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на
нарушението. При описанието на нарушението се сочи, че е установено
движение на МПС, чиято посока е отразена, тоест несъмнено е, дори при
липсата на изрично записано „управление“, че се касае именно за такова на
автомобил, собственост на физическо лице, без сключен договор за ЗЗ ГО. В
този смисъл ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.647, ал.3 от
КЗ. С тази разпоредба е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с АТСС. Текстът на последната визира случаите, когато с АТСС
е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", тоест изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е
"управление" на МПС, а несключената застраховка е елемент от
фактическия състав на нарушението. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, като санкцията му е била наложена на основание чл.638, ал.4 във
връзка с чл.638, ал.1, т.1 КЗ. Няма спор, че на основание чл.638, ал.1 от КЗ
се ангажира административно наказателна отговорност на собственика на
МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи застраховка
"Гражданска отговорност", установено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на
основание чл.638, ал.3 от КЗ се ангажира отговорността на лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В този ред на мисли
отговорността на собственика по ал.1 на чл.638 е абсолютна (без значение
дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на
лице, което е водач (МПС се управлява). Но тъй като в последния случай
нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ орган, редът
за ангажиране на административнонаказателната му отговорност е посочен в
чл.647, ал.1 и 2 от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП, което е и било сторено
24 минути по-рано.
За нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, редът е различен -отговорността
се ангажира с издаване на ЕФ, когато е установено с АТСС управление на
МПС, за което не е сключен задължителен договор за ГО. В този случай,
5
тъй като съобразно чл.647, ал.4 от КЗ, ЕФ се издава в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, отговорността винаги ще носи от
собственика на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал
/било собственик или ползвател/, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ. Поради това,
че отговорността на собственика е абсолютна, то неговото нарушение е
именно бездействието да сключи задължителната застраховка, което
задължение е въведено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка е предвидена
законодателна възможност за всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор за ГО, но
не и задължение за това, което задължение е единствено за собственика.
Както вече се посочи, ЕФ е издаден при установено управление на
процесното МПС, за което няма спор и е установена липсата на посочения
застрахователен договор.
При тези данни е осъществен състава на административно нарушение
по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, който вменява в
задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В този случай разпоредбата на чл.683,
ал.4 от КЗ изрично предвижда, че на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция в размерите,
установени в ал.1. Следователно административно наказателната
отговорност на физическото лице - собственик на МПС, при управление на
което е извършено нарушението, в случая жалбоподателя произтича от
законовата разпоредба на чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, с
изрично посочен в обжалвания ЕФ субект на нарушението с посочване на
името на ФЛ и ЕГН.
Размера на наложената имуществена санкция е съобразен с
предвидения такъв в чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от КЗ императивен
размер за съответното нарушение.
По горните съображения съдът счита, че електронен фиш, е правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Неоснователно е твърдението, че жалбоподателя бил санкциониран за
същото деяние с НП № 21-1006-000853/09.04.2021 г., при което ЕФ бил
6
издаден в нарушение на принципа „не два пъти за едно и също нещо”. Видно
е от приложеното на л.8 в делото НП, същото е съставено за друго място и
различно време.
Това че жалбоподателят е бил санкциониран с НП за същото по вид
нарушение, извършено 24 минути по-рано от процесното, не може да бъде
мотив за маловажност на случая, а точно обратното: след като е бил наясно
че за автомобила няма валидна задължителна застраховка ГО,
жалбоподателя е продължил да го управлява и е бил засечен 24 минути по-
късно от мобилна радарна система ARH CAM S1, и санкциониран с
обжалвания в настоящото производство ЕФ. В рамките на управлението
между 17,20 часа и 17,44 часа хипотетично е било възможно да настъпи
ПТП, като липсата на ГО щеше да доведе до неоправдано разходване на
средства от Гаранционния фонд. Правомерното поведение в този случай е
било жалбоподателя да остави автомобила и да не го управлява до
сключването на договор за задължителна застраховка ГО, или да го
придвижи с помощта на Пътна помощ на безопасно място и като не го е
сторил той сам се е поставил в положение да бъде санкциониран още веднъж
с процесния ЕФ.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда
определя на 80 лева, вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС -
Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0030243 на ОД МВР-
Пазарджик, с който на Д. АТ. СТР. от град П., ЕГН: **********, на
основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Д. АТ. СТР. с ЕГН: ********** адрес: град П., улица „***“
№ 64, ет.2 да заплати на ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
7
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8