Р Е Ш Е Н И Е
№ / 03.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV наказателен състав
На петнадесети октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Мариана Колева
прокурор ………...........................
като разгледа докладваното от съдията Грънчев
НАХ дело № 2808 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.М.П., ЕГН-**********
жив: гр.Бургас, к-с “М.Рудник“, бл., вх., ет., ап, чрез адвокат С.И.И. против
наказателно постановление НП№19-3388-000002/24.06.2019 г. на началник група в сектор
ПП при ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.
4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100/сто / лева и лишаване от право да управлява МПС да
срок от три месеца.
Във въззивната жалба се излагат
основания за изменение на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно
наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя А.М.П. е
съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 06.06.2019
г. около 14:45 часа в гр.Бургас на
кръстовище, образувано от бул."Стефан Стамболов" и ул.“Струга" с
посока на движение кръгово кръстовище до хотел "Мираж“, управлявал
собствения си автомобил марка "Пежо" модел "206" с рег.№ като
при подаден сигнал със стоп палка по образец "МВР" от униформен
служител при 05 РУ- Бургас , водачът не спрял на указаното му място /най-вдясно
на пътното платно/ и продължил движението си. Извършил маневра завой надясно
към подхода за ж.к "Зорница" и продължил движението си към УМБАЛ-
Бургас. Установен е допълнително от служители на полицията.
Служителят
на Пътна полиция – свид. И.П. съставил срещу жалбоподателя акт за административно
нарушение на основание чл.103 от ЗДвП . Съдържанието на акта била разяснено на нарушителя и
препис от него му е връчен срещу подпис. Жалбоподателят възразил срещу
констатациите в акта. Посочил, че полицейският служител късно му е подал знак
да спре и той не разбрал дали се касае за него или за друг автомобил. Спрял
след кръстовището и изчакал, но полицаят е дошъл.
На основание съставения акт
началник сектор ПП към ОДМВР - Бургас с издал, атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършени нарушения на
чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП
В хода на съдебното производство
пред съда бе разпитан актосъставителя И.П., В В Г и Т Л Д.
От показанията на актосъставителя
и обстоятелствата в акта съдът възприе фактическата обстановка, описана в АУАН
и наказателното постановление.
Описаната фактическа обстановка
се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила,
показанията на актосъставителя И.П. и приложените писмени документи - докладни
записки от Г Р - старши инспектор към
група ООР, сведения от Д В и Ф И младши полицейски инспектори в на Пето РУ –МВР
-Бургас, сведенията на В Г и Т Д, както и приобщения към делото компактдиск с
видео записи от охранителни камери на община Бургас. При тези доказателства
съдът приема констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
От показанията на актосъставителя, сведенията на полицейските служителки и от
видеозаписите на охранителните камери е видно, че на нарушителя е даден ясен
сигнал да спре на указаното място. Същият не изпълнил полицейското разпореждане
и е продължил движението си. На видеозаписа не се констатира на жалбоподателят
да е преустановил движението си и да чака полицейския служител. Показанията на двете
свидетелки - В В Г и Т Л Д, които подкрепят възраженията твърдения на жалбоподателя
не се не кореспондират с фактите, установени със записите на видеокамерите,
поради което съдът ги приема за недостоверни.
Въз
основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на
чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42
от ЗАНН.
Съдът при служебната проверка не
констатира съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Издавайки наказателното постановление
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбите на чл. 52 – чл.
58 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити
изброени в чл.57 от ЗАНН.
Съдът не възприема изложената в
жалбата защитна версия на жалбоподателя. В хода на административното
производство е съставен акт за установяване на административно нарушение. Актът
е редовно съставен и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна
доказателствена сила. Представените по делото доказателства чрез показанията на
свидетелите В В Г и
Т Л Д не са достатъчни,
за да се обори доказателствената сила на акта. Съдът не възприема за
достоверната версия на жалбоподателя, че не е спрял на подадения сигнал, защото
не разбрал подадения сигнал от полицейския служител. От докладните записки на
полицаите и от записите от видеокамерите е видно, че сигналът е бил възприет от
водача на автомобила.
При
тези факти съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушенията по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като
водач на МПС е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране
на движението, като при подаден сигнал да спре не го изпълнил и продължил
движението си.
П. е извършил нарушението
виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е целял тяхното настъпване.
За допуснатото от жалбоподателя
нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП законът предвижда кумулативни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок до един до шест месеца и глоба от 50
до 200 лева. Административнонаказващият орган е определил на П. наказание от 3
месеца лишаване от право да управлява МПС и 100 лева глоба Санкциите са определени
в средния размер. Административнонаказващият орган е наложил санкции, без да
изложи мотиви за това. Съдът счита, че целите на наказанието могат да се
постигнат и налагането и на по-ниски по размер наказания. По делото няма данни
жалбоподателят да е системен нарушител на правилата за движение. Следователно
целите могат да се постигнат и с минималното по размер наказание месеца
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Съдът, счита, че наложените
наказания са съответни на извършеното нарушение, на личността на водача и ще
изпълнят целите на закона, предвидени в чл.12 на ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят състава на
нарушението. Тези обстоятелства са изискуеми съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН
и представляват “описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено”. В акта ясно е формулирано обвинението срещу П. и то неизпълнение на
разпореждане на органите за контрол на пътното движение. За същото нарушение
жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление. В тази връзка
съдът счита, че административнонаказателния процес не може да бъде по-формален
от наказателното производство по НПК.
Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК и последвалите законодателни промени
в НПК са насочени към ограничаване на формализма в процеса. При
разглеждането на делата от наказателно-административен характер се прилагат
разпоредби на НК и НПК. Следователно промяната в съдебната практика и
наказателнопроцесуалното законодателство следва да намерят приложение в и
административнонаказателния процес
Съдът
не споделя аргументите в жалбата, че наказателното постановление е издадено при
процесуална незаконосъобразност, тъй като то не съдържа, съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, точното място на извършване и подробно описание на МПС, с
което е извършено нарушението и това е довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до
административно наказателната му отговорност.
Правото
на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се
отнасят до административно наказателната му отговорност не е ограничена от
наказателното постановление, тъй като то няма обвинителна функция.
Наказателното постановление е акт на орган, който има функциите на първа
инстанция в административнонаказателния процес. Административнонаказващият
орган не обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Обвинителната функция в
процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за
установяване на административни
нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и
той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай актът
за установяване на административно нарушение
е съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е
бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административно
наказателната му отговорност. Следователно не е допуснато съществено
процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП№19-3388-000002/24.06.2019 г. на началник група в
сектор ПП към ОДМВР - Бургас, с което на А.М.П., ЕГН-********** жив: гр.Бургас,
к-с “М.Рудник“, бл., вх., ет., ап. на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 3/три/ месец, КАТО НАМАЛЯ
размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС от 3/три/ месеца
на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление в останалата му част.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
ВО:К.А