Р Е
Ш Е Н
И Е
№
481
гр.
Перник, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 423/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
против Заповед № РД-165/16.05.2019 г., издадена от кмета на ****, с която на
основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателката, в качеството и на възложител да премахне строеж: „Едноетажна
нежилищна постройка“, състояща се от преустройство на сграда „фурна“, с площ от
160 кв. м. в „ресторант“, с кухня, тоалетна и салон за хранене, с обща
застроена площ от 312.80 кв. м., с дължина към улицата 20.83 м., ширина 15 м. и
височина на постройката – 3.60 м. към улицата и 4.70 м. към дъното на имота,
находящ се в УПИ ІІ-155, кв. 9 по плана на с. К., общ. К..
Производството
пред първоинстанционния съд е повторно, след решение на Върховния
административен съд № 8666/01.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3764/2020 г.
по описа на ВАС, с което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 222,
ал. 2, т. 1 от АПК е отменено решение № 15/13.02.2019 г. постановено по
административно дело № 508/2019 г. по описа на Административен съд – Перник и
са дадени указания за изясняване на правно-релевантните факти.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, неспазване изискването за
мотивираност и неправилно приложение на закона. Сочи се, че жалбоподателката не
е уведомена за образуване на административното производство, не и е дадена
възможност да участва в него и да се запознае със събраните доказателства.
Искането към съда е да отмени заповедта на кмета на ****.
В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си
представител адв. Б. поддържа жалбата по съображения, изложени в съдебно
заседание и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. Ш. оспорва жалбата. Излага аргументите си в представени
писмени бележки. Искането към съда е да отхвърли оспорването. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е започнало със съставянето на констативен акт № 2/27.02.2019 г.
от служители по контрол на строителството при отдел „СКТСУ“ на ****. След
извършена проверка по документи и на място, е установено, че процесният строеж е
разположен в УПИ ІІ-155 по плана на с. К., общ. К., съсобствен на
жалбоподателката и **** ЕООД. Възложител и изпълнител на строежа е Д.П.Б.. Той
представлява преустройство на съществуваща сграда - фурна в ресторант, с кухня,
тоалетна и салон за хранене с обща застроена площ от 312.80 кв. м., с дължина
към улицата 20.83 м., ширина 15 м. и височина на постройката – 3.60 м. към
улицата и 4.70 м. към дъното на имота. Сградата е облицована с дървена ламперия
и е захранена с ток и вода. Изградени са вентилационна и абсорбираща система,
камина и хладилна камера. Поставени са скари за готвене. Посочено е, че
строежът е изграден без инвестиционен проект и строителни книжа, в нарушение на
разпоредбата на чл. 148, ал. 1, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „Г“ от ЗУТ. В констативния акт е разяснена възможността за
подаване на възражение срещу обективираните в него обстоятелства. Не са
представени доказателства, от които да се установява връчването му на
жалбоподателката. Видно от подадено от нея възражение вх. № В -2/26.03.2019 г.,
тя е била запозната със съдържанието му и своевременно се е възползвала от
правото си да изрази становище. Последното е обсъдено в мотивите на оспорения
административен акт и е прието за неоснователно.
При така установеното, със Заповед № РД-165/16.05.2019 г. кметът
на **** на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
наредил на жалбоподателката, в качеството и на възложител да премахне строеж:
„Едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от преустройство на сграда
„фурна“, с площ от 160 кв. м. в и „ресторант“, с кухня, тоалетна и салон за
хранене, с обща застроена площ от 312.80 кв. м., с дължина към улицата 20.83
м., ширина 15 м. и височина на постройката – 3.60 м. към улицата и 4.70 м. към
дъното на имота, находящ се в УПИ ІІ-155, кв. 9 по плана на с. К., общ. К..
Връчването и е извършено по реда на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, което е
удостоверено с констативни протоколи № 69/01.08.2019 г. и № 68/01.08.2019 г., в
които е отразено залепване на оградата на имота и на табло за обявления в
сградата на ****, извършени на 01.08.2019 г. Приложено е и известие за
доставяне, от което е видно, че заповедта не е могла да бъде връчена на адреса
на жалбоподателката. Последната е подала жалба с вх. № 2520/05.08.2019 г., въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени и
гласни доказателства, и са изслушани две съдебно-технически експертизи.
От нотариален
акт № ****2017 г. се установява, че чрез договор за покупко-продажба Д.П.Б. е
придобила в собственост 636/1200 ид. ч. от УПИ ІІ-155, кв. 9 по плана на с. К.,
общ. К., ведно с построената в него едноетажна полумасивна сграда – фурна, със
застроена площ от 160 кв. м. и масивна едноетажна постройка от 45 кв. м.
От разпитаните
свидетели – И.П.К.и В.А.Т., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като се
основават на дългогодишни и непосредствени наблюдения на процесната сграда и са
ясни, точни и съответстващи на останалите доказателства по делото, се
установява, че през 2019 г. съществуващата фурна е преустроена в ресторант,
като са зазидани прозорци и са направени отвори за други такива, обособени са
нови помещения и са разместени наличните, ремонтирана и променена е покривната
конструкция, изградена е пристройка от стъклопакети, с функции на топла връзка.
Свидетелските
показания се подкрепят от заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Й.Е.. Съдът го кредитира изцяло, тъй
като е пълно и обосновано, дадено е с необходимите професионални знания и опит.
Съдът не се позовава на заключението на вещото лице Р.М., тъй като то не
изяснява правно-релевнатните факти за техническите характеристики на сградата
преди и след извършените строителни дейности, за вида и обема на строително
монтажните работи, представляват ли те строеж по смисъла на ЗУТ, водят ли до промяна предназначението
на обекта и издадени ли са за тях строителни книжа. Поставените към него
въпроси са за факти, които не са пряко свързани с настоящия
административно-правен спор и не дават яснота за спорните обстоятелства.
Последните се установяват от приетата повторна съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Е..
Експертът е
посочил, че фурната е изградена около 1960 г. – 1962 г. и се състои от зала за
месене на хляб с пещ за изпичане, помещение за втасване на хляба и склад за
брашно, като конструкцията и е проектирана съгласно нормите, действащи към този
период. През 1987 г. в северозападната и част е изградена пристройка – магазин
за хляб със самостоятелен вход към пивницата, с площ от 45 кв. м. и са
изпълнени санитарни помещения съгласно съществуващите изисквания през този
период. За пристройката с размери 9 м. на 5 м. и площ – 45 кв. м. е издадено
удостоверение за търпимост № 1013/14.05.2004 г. Към настоящия момент сградата „Фурна“ е
преустроена в ресторант, с кухня, тоалетна и салон за хранене. Конструкцията и
е масивна, с основи от каменни зидове, стени – носещи зидове, изпълнени от
плътни тухли с дебелина 25 см., стоманобетонова плоча върху зидовете,
четрискатен покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди. Размерите и са 16
м. на 12 м. и е със застроена площ 192 кв. м. и с височина 4.70 м.
Конструкцията на „Пристройката“ е масивна с бетонови основи, стоманобетонови
колони и греди, стоманобетонова плоча, тухлени зидове, със застроена площ от 45
кв. м. и размери 9 м. на 5 м. и височина 3.60 м. Двете сгради са свързани
функционално. Запазени са вида и габаритите на четирискатния дървен покрив,
като дървената конструкция е подменена изцяло. Сградата е облицована от към
улицата с декоративна дъсчена обвшивка,
в която са вписани декоративно два прозореца. В залата, предназначена за хранене
са изпълнени архитектурни работи като декоративни дървени греди, каменни и
тухлени облицовки, декоративна мазилка, настилки от гранитогрес, изграждане на
санитарни възли за гости с преддверие. Обособени са зала – салон за хранене с
камина, по-малка VIP-зала, бар към
залата, две тоалетни за посетителите, една тоалетна за персонала, кухня,
складово помещение и хладилно помещение, котелно помещение. Новоизпълнена е
топла връзка, свързваща сградата „пивница“ и „ресторант“, която е с дървена
конструкция, закрепена към бетонова плоча на терена, оградена със стъклопакети
откъм двора и плътна ограда откъм улицата, дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди. Размерите и са ширина 5 м., дължина 5 м. и височина 2.75 м.
и е със застроена площ от 25 кв. м. Изводът на вещото лице е, че извършените
СМР за промяна предназначението на сградата представляват строеж по смисъла на
ЗУТ от V-та категория, а изградената топла връзка е строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ЗУТ от VІ категория. Експертът е констатирал, че не са издавани
строителни книжа за извършените преустройства.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати
от него, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
поради което процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от кмета на ****, в съответствие с предоставената му в чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ материална и териториална компетентност, във връзка с
недопускането и отстраняването на незаконно строителство на територията на
общината. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или
на части от тях. От заключението на вещото лице се установява, че процесните строително-монтажни
работи представляват строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. Г, във вр. с б. А от ЗУТ от V-та категория. Следователно компетентен да издаде заповедта за
премахването им е кмета на ****, който е и издателят на оспорения
административен акт.
Последният
отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, уредени в чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Обективиран е в писмена форма,
посочен е издателят и адресатите, изложени са фактическите основания, послужили
за постановяването му, съдържа разпоредителна част с индивидуализиране на
задължението на страните, разпределени са разноските за изпълнението, отразен е
редът за обжалването му, подписан е и е датиран. Затова съдът намира, че отговаря
на изискванията за компетентност и форма и не са налице основания по чл. 146,
т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната му.
В проведеното
административно производство по издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на общите процесуални правила и е спазена процедурата,
регламентирана в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Административното производство е
започнало със съставянето на констативен акт от компетентни за това лица –
служители за контрол на строителството в администрацията на община Перник,
съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2, изр. 1-во, във вр. с чл. 223, ал. 2
от ЗУТ. В съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 2, изр. 1-во и изр. 2-ро
от ЗУТ те са съставили констативен акт № 2/27.02.2019 г. По делото няма
доказателства той да е връчен на жалбоподателката, но видно от подаденото
възражение с вх. № В-2/26.03.2019 г., тя е била запозната със съдържанието му и
своевременно е изразила становището си по него. Оплакванията и са подробно
обсъдени в оспорената заповед. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице
основания за отмяната и по чл. 146, т. 3 от АПК.
Като правно основание за издаването на оспорения акт са посочени разпоредбите на 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Те уреждат правомощието на кмета на община да издаде заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, които са изградени без инвестиционен проект и/или без строителни книжа. От приетата съдебно техническа експертиза по категоричен начин се установява, че процесният строеж - „Едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от преустройство на сграда „фурна“, с площ от 160 кв. м. в „ресторант“, с кухня, тоалетна и салон за хранене е строеж от V категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. Г, във вр. с б. А от ЗУТ, във връзка с чл. 11, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.07.203 за номенклатурата на видовете строежи и за него не е одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж, които се изискват по силата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Затова съдът приема, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че строежът е търпим и за него са приложими нормите на § 16, във вр. с § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че строежът е изпълнен след 31 март 2001 г. и следователно разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е неприложима. Той подлежи на премахване на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, след като преди изграждането му не е бил одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Предвид всичко изложено, настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че по отношение на оспорената заповед не е налице нито едно от основанията по чл. 146 от АПК за отмяната и. Същата е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените разноски, съгласно представен списък – 800 лв. –
адвокатско възнаграждение и 300 лв. – заплатен депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от Д.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед №
РД-165/16.05.2019 г., издадена от кмета на ****, с която на основание чл. 225а,
ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено, в качеството и на
възложител да премахне строеж: „Едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от
преустройство на сграда „фурна“, с площ от 160 кв. м. в „ресторант“, с кухня,
тоалетна и салон за хранене, с обща застроена площ от 312.80 кв. м., с дължина
към улицата 20.83 м., ширина 15 м. и височина на постройката – 3.60 м. към
улицата и 4.70 м. към дъното на имота, находящ се в УПИ ІІ-155, кв. 9 по плана
на с. К., общ. К., като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на **** сумата от общо 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща
направени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/