Р Е Ш Е Н И Е
25.07.2019г
гр.Павликени
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд, първи състав
в публично заседание на двадесет и и
пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Евелина Карагенова
при участието на секретаря
Боряна Николова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 166 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по чл.49 вр.чл
52 от ЗЗД, врчл.86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от
В.З.Б. като баща и законен представител на малолетното дете В.,
роден на ***г чрез адв.Х.Д. от *** против ОУ“***“ гр.***, представявано от директора Р.С. по облигационен иск с цена 18000лв.-обезщетение за неимуществени
вреди за периода 16.03.2018г-31.01.2019г, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата
молба се посочва, че детето В. през
учебната 2017/18г е бил ученик в четвърти „б“ клас в ОУ“***“ гр.***. На
16.03.2018г около 14.30часа детето участвало в модул по физическо възпитание на
игрището по футбол в двора на училището, в който участвали ученици от трети и
четвърти клас под ръководството на учителя по физкултура Д. К. По време
на футболната игра друг малолетен ученик
от четвърти „а“ клас / впоследствие уточнява, че името му е И./ издърпал за
яката В., който изгубил равновесие и паднал на земята, след което същото дете стъпило с крак върху ръката му и
му причинило счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Ръката
на В. отекла, той изпитвал силни болки и страдания, ограничение на движението
на ръката.Детето било отведено в лекарския кабинет, било превързано от
медицинската сестра в училището, която се обадила на бащата на детето. Бащата
на детето го завел при личния му лекар, който го насочил към Клиника по
ортопедия и травматология къв УМБАЛ“***“ гр.***, където
детето били прието по спешност.След направена рентгенова снимка се установило
счупване на дясна лъчева кост/фрактура радии дисталис декстра/ и лекарите взели
решение за оперативно лечение. На 17.03.2018г на детето е извършена операция при обща анестезия-направена му е
репозииция на счупената кост и е поставена метална пластина, а детето е
изписано на 19.03.2018г, след 3 дни сваляне на превръзката, на 12-я ден сваляне
на конците, последвано от гипсова имобилизация от 30 дни. На 26.04.2018г е
свалена гипсовата имобилизация като В. все още изпитвал силни болки и значително
ограничение на движението на китката на дясната ръка.На 11.06.2018г е проведена
нова рентгенография на ръката и е установено непълно зарастване, което наложило
продължаване на лечението. На 20.09.2018г детето постъпва в клиниката за
изваждане на металната пластина/ остеосинтезното средство/ като е констатиран
палпаторен и спонтанен болков синдром на предмишницата, възстановяване на движенията на ръката в пълен обем с
болезненост в крайните фази и на 21.09.2018г е направена втора операция под
пълна упойка и е извадена металната пластина. На 22.09.2018г детето е изписано
с подобрение с препъ.оръки смяна на превръзките на 3 дни и сваляне конците на
12-я ден. На 25.09.2018г ЛКК от МЦ „***“ гр.*** е
констатирала увредено общо състояние на детето и е издадено предписание да бъде
освободено от физическо натоварване в часовете по физкултура през първия срок
на учебната 2017/18година. Твърди се, че детето от самото травматично счупване
на ръката изпитвало болки и страдания, имало ограничен обем на движения на
ръката, , за 15 дни до поставяне на гипсовата имобилизация е трябвало да се
пази от всичко, не се срещало с други деца, не излизало от къщи, където се
пазило от двамата си по-малки братя, родителите му трябвало да му помагат при
обличане/събличане, ходене до тоалетна, хранене и др, спряло да играе футбол,
въпреки, че бил картотекиран футболист в детския отбор на общинския футболен клуб, като преживял това много драматично / ръката му в
този период била само бинтована с превръзка през врата . Поради забавено
зарастване на костта с металната пластина
се наложило по-продължителен период на лечение и възстановяване след двете операции.От
16.03.2018г до края на първия срок на
учебната 2017/18г – 31.01.2019г било лишено да участва в часовете по физкултура, претърпял неудобства
и ограничения.Претендират се 18 000лв. неимуществени вреди. Инцидентът на
16.03.2018г е станал по време на провеждания модул по физкултура в ответното
училище и се твърди, че ответникът следва да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД
като възложител на работата по провеждането на безопасно обучение на детето-
безвиновна отговорност. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца твърди,че преди инцидента детето И. от 4а клас е
бил ритнал в главата или лицето друго
дете-А. Г., футболната игра е била спряна
временно,а учителят К. извел от играта пострадалото дете,
оставл в играта виновното дете, което впоследствие причинило инцидента. Твърди
се, че учителят К. не е постъпил така, както налагала футболната игра и
педагогическата логика. Смята, че виновното поведение на учителя К. се изразява
в неизпълнението от негова страна на задължението
да изведе виновния от играта като го предупреди да не извършва подобни
нарушения, като проявил небрежност и бездействие. Претендира се и законната
лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане , както и направени по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника. Твърди
се, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва иска по
основание и размер. Посочва, че детето като ученик в четвърти „б“ клас в ОУ“***“ гр.*** през учебната
2017/18 година избрал да посещава като СИП занятията на училищен клуб „***“ секция
„Футбол“-извънкласна дейност, ръководени и провеждани от учителя Д. К., загинал на ***2018г при ПТП,
който бил на трудов договор с ответното училище като учител по физическо
възпитание и спорт от 2014г и *** на футболния отбор на гр.***.На 16.03.2018г
е бил проведен редовен час по тренировка на клуб „***“ секция
„Футбол“на затревената част от игрището
в двора на училището. Твърди се, че по време на футболната игра В. загубил
равновесие и паднал на земята като пострадала ръката му. Учителят ведната отвел детето в лекарския кабинет и му е
оказана медецинска помощ като е установено счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната ръка, което наложило оперативно лечение.Твърди се, че
понастоящем детето е здраво, в пети клас е в СУ“***“ гр.***. Излага становище, че в конкретния случай училището като работодател не следва да носи отговорност, тъй като липсва вина
у учителя Д.К. -той не е причинил вредата на детето с
личното си действие/бездействие, детето се е самонаранило без чужда намеса, не
е налице неупражнен учителски контрол
или бездействие на учителя. Няма твърдения в исковата молба какво е било
дължимото поведение на учителя при конкретната ситуация и кои свои задължения
не е изпълнил, както и липсват данни за причинна връзка между неговото
действие/бездействие и претърпяното от детето увреждане. Твърди се, че децата са били на футболното игрище под прякото ръководство и наблюдение на учителя,
децата са инструктирани за безопасното провеждане на занятията, учителят е реагирал
незабавно и на детето е оказана медицинска помощ.Прави се възражение, че
детето е било буйно, невъздържано и
процесните вреди са в причинна връзка и
от поведението на увредения- налице е съпричиняване от страна на ищеца. Твърди
се, че в училището са взети всички предписани от закона мерки за осигуряване на безопасно условия за
обучение-приет е Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание,
обуение и труд, с който са запознати учители, ученици и родители, в частност на
21.09.2017г майката на В.. Твърди се, че учителят е бил изключително подготвен, внимателен и
отговорен с децата, ползващ се с авторитет сред тях, който е осъществил дължимата грижа. Посочено е,
че между училището и „***“ АД от 11.07.2017г
е сключен договор за групова
застраховка“Злополука за учащи“, по който е застраховано детето и ако детето е
получило застрахователно обезщетение то евентуално би следвало да се приспадне при евентуално уважаване на
иска. Прави възражение за прихващане на получената от застрахователя сума при
условията на евентуалност. Твърди,че инцидентът е случайно събитие, което не
може да бъде вменено във вина на учителя, не е могло да се предвиди, не е било
предхождано от виновно поведение на
длъжностното лице. Твърди,че размерът на претенцията е завишен.Моли
искът да бъде отхвърлен. Оспорва уточнението в исковата молба, направено в
съдебно заседание. Претендира за направени разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
Видно от
представено удостоверение за раждане от
Община ***, детето В. е роден на ***г и
неговите родители са майка:К. К. М. и баща: В.З.Б.. Представена е медицинска документация: медицинско
направление от 16.03.2018г, епикриза от Клиника по ортопедия и травматология от
УМБАЛ“***“ гр.***, от която е видно, че детето е с фрактура радии дисталис декстра и е
било хоспитализирано от 16.03.2018г до 19.03.2018г с оперативна интервенция на
17.03.2018г, амбулаторен лист от 26.04.2018г за консултация при лекар, етапна
епикриза за перода 16.03.2018г-20.06.2018г, с отчетето непълно зарастване и
продължаване на лечението, епикриза от Клиника по ортопедия и травматология от
УМБАЛ“***“ гр.***, от която е видно, че детето е било хоспитализирано от 20.09.2018г до
22.09.2018г за оперативна интервенция на 21.09.2018г, протокол от медицинска
комисия при МЦ“***“ гр.*** за
освобождаване на детето от физическо натоварване в часове по физкултура през
първия срок на учебната 2018г-2019г поради счупване на долния край на лъчевата
кост, рентгенови снимки 2бр.
Представено
е уведомително писмо от 09.10.2018г от директора на СУ“***“ *** до майката на деетто, че детето е освободено
със заповед на директора на училището по
здравословни причини от учебните часове по учебния педмет
„физическо възпитание и спорт“ и от часовете по спортни дейности до 04.02.2019г
като ученикът е длъжен да присъства в часовете по физическо възпитание и спорт.
Представени
са график за провеждане на занятията по СИП и клубовете
за периода 01.03.2018г-31.03.2018г на Клуб „***“ секция
футбол за трети –четвърти класове, от който е видно, че децата от тези класове се занимават в следобедните часове на всеки
четвъртък от седмицата по 40 минути под ръководството на учителя Д. К. Съгласно данни за седмичната и годишна натовареност на преподавателя
Д. Н. К. за 4а клас същият води час физическо възпитание и спорт и за
3а,3б,3в,4а и 4б класове Клуб „***“ секция
футбол СИП.
Представени
са заповед № ***/14.09.2017г на директора на ОУ „***“ гр.***, с която за утвърдени правилници
и графици за учебната 12017г-2018г., етичен
кодекс на работещите с деца от ОУ“***“гр.*** и длъжностна характеристика,
подписани на 12.09.2014г от учителя Д.К., както и правилник за ОБУВОТ на
училището и инструктаж на учениците за безопасно провеждане на занятията по
физическо възпитание и спорт. Представени са протокол от родителска среща на 4б
клас от 21.09.2017г, на която майката на детето В. е запозната с ПВРУ/
правилник за вътрешния ред в училище/ и ПОБУВОТ/правилник за осигуряване безопасни условия на възпитание, обучение и
труд“на ОУ“***“ гр.***, график на родителските срещи, график за провеждане на СИП и извадка от
книга за инструктаж по БЗР за часовете по физическо възпитание и спорт,
подписан от ученика В. за учебната 2017-2018г.
Представена
е застрахователна полица от ОУ“***“ гр.*** от 10.10.2017г от ЗД“***“АД гр.*** за срок от 12 месеца на основание ОУ на застраховка „злополука“ за 16
ученици и 1 учител на стойност
2000лв за едно лице, ведно със списък на
застрахованите лица ,между които е и детето В.. Представено е извлечение от
сметка на К. М., от което е видно, че същата е получила на 21.05.2018г сумата от 200лв.
от ЗД“***“АД като застрахователно обезщетение.
Представена
е вносна бележка за сумата от 971.60лв., преведена за детето В. на УМБАЛ „***“ЕАД гр.***.В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца твърди,че това е
цената на импланта на ръката на детето.
Събрани са и
гласни доказателства.
Св.К.М.-майка на детето В. дава показания, че детето е било ученик в 4б клас на
ОУ“***“ гр.*** като през м. март 2018г е преместен в друго
училище за втория срок по повид инцидента. Твърди,че на 16.03.2018г
медицинската сестра на училището се
обадила у тях и бащата на В. тръгнал за училището. Видял детето и
веднага решил да го заведе в *** на лекар.наложило се да му направят операция с
пълна упойка като дядото на детето останал с него в болницата за да му помага
за храненето и за ходене в тоалетна.После го изписали с гипс на ръката и
трябвало да се пази от другите му двама братя, както и в училище, не можел да
пише, тъй като това била дясната му ръка. След 3 месеца трябвало да му се
прави нова операция за махане на
пластината с пълна упойка. Баща му бил с него. След операцията го боляло, не
можел да пише, бил освободен от физическо възпитание за първия срок, не можел
да играе футбол. За инцидента знае от разказ на детето, че И. от 4а клас по време на модула
СИП ритнал А. , като учителят остранил
пострадалия и оставил в играта И. и тогава последният стъпил с ботуш на ръката на падналия В. .Белегът на
детето е голям. Вторият срок вече детето пише с дясната ръка и играе физическо
възпитание. Посещава ОФК *** и играе защитник. Твърди,че В. и учителя К. били в добри отношения.
Св.К.М.-дядо на детето В. дава показания, че научил за случая на 16.03.2018г от
дъщеря си. След продължилата 2 часа и половина операция в болницата в гр.***, той остнал с детето там за вечерта в събота
и неделя. Детето се будило през нощта, боляла го ръката, притеснявал се, че
няма да може да играе футбол,не можел да ходи сам до тоалетна, отказвал да се
храни, до края на м. март не ходел на училище, а втория срок на четвърти клас
го записали в друго училище.Изпитвал
неудобство, че му е превързана ръката. През месец септември му направили втора операция да му махнат пластината. Бил
уплашен,с вързана ръка, пазел се от другите деца, не играел известно време в
часовете по физическо възпитание и казвал, че втората операция го боляла
повоче. През пролетта на 2019г започнал да играе футбол в ОФК ***, но го било страх от схватките, притеснявал се от белега на ръката си.
Докато били в болницата детето му казало за инцидента, че едно момче от с.*** го хванало
, спънало го и стъпило на дяснат му ръка с чепик, като малко преди това това
същото момче ударило дго дете и учителят К. не го
извадил от играта.
Св.К.Г.-зам. Директор на ОУ“***“ гр.***, а към датата на инцидента-директор на училището дава показания, че
учителят К. започнал работа в училището през есента на 2014г като учител по
физическо възпитание и спорт. Бил млад, *** годишен, амбиционен, отговорен, играел в ОФК ***, искал да направи добър футболен отбор, децата го обичали, той живеел с
проблемите на децата, с още един колега поддържали тревната площ на училището,
изпълзвана от децата за игра. Никога не
е имало оплаквания от работата му.Твърди,че на 16.03.2018г след 15.30часа
видяла учителя в коридора на училището на първия етаж разтревожен. Казал, че
детето В. по време на СИП паднал и го е придружил до медицинската сестра.Бащата
на детето не искал да говори с учителя и бил афектиран. Тя се обадила на бащата
на детето да попита с каскво да помогнат, но той
говорел с висок тон, афектиран, нападателен и казал, че отиват с детето в ***. Казала на учителя да поддържа връзка с родителите. След случая
родителите преместили детето в друго училище.К. предложил
да се съберат средства да се помогне на детето и колектива събрали пари, които
майката на детето отказала да получи и те се намирали в касата на училището.
Св.С.Х.- медицинска сестра при ОУ“***“ гр.*** дава показания, че на 16.03.2018г около 15.20-15.25часа учителят К. довел детето В., плачещ в кабинета й загрижен и й обяснил, че паднал на
дясната си ръка и го боли. Тя направила
компрес на ръката на детето и му казала да я придържа към тялото си с другата
ръка. Позвънила на родителите на детето и казала на ащата, че има съмнение за
счупване на ръката на детето.Бащата дошъл в училището ядосан и прибрал
детето.От К. разбрала, че той ги видял и искал да обясни случая, но бащата на детето
не искал да говорят.Вечерта се чули с възпитателката, която разбрала от
класната на детето, че то е претърпяло операция. По-късно виждала В. с
бинтована ръка заедно с компанията си.Видяла е детето с майка си и от тях е
разбрала че детето се възстановява и предстои втора операция за махане на
пластината.Знае,че имало кутия за събиране на пари за детето във фоайето на
училището от децата в училището,но майката отказала да получи парите.Откакто е
на работа от 17.06.2016г при нея не са идвали деца, пострадали при инцидент по
време на футболна игра. К. й е водил
деца с температура, много бил загрижен за децата.
Св.Ю.С.- учител в ОУ“***“ гр.***, класен ръководител на класа, в който бил В. по време на инцидента,
твърди,че научила за инцидента от майката на В. когато детето и баща му
пътувало за гр.***. Твърди,че В. е подвижно
дете, контактен. След операцията се чули с него и тя се зарадвала, че е
контактен. Не е чувала за други инцидент в училището тогава, твърди,че друго
дете от класа на В. не се е местило в друго училище. Искало да направят дарение
за детето и 2-3дни децата събирали пари.Разговаряла със застраховатения агент
за застраховката.
По делото е
изготвена СМЕ и вещото лице д-р Н.Г.-съдебен лекар, дава заключение, че детето
има диагноза Фрактура Радии декстра, остресинтезис металика- счупване на дясна
лъчева кост, кръвно наместване и фиксиране с метал на счупена кост. Счупването
на дясната лъчева кост е причинено по
механизма на удар и притискане с или
между тъпи твърди предмети.
Твърди,че счупването на типично
място на лъчевата кост / в областта на гривнената става/ става при падане, а в
случая счупването не е на типично място,а по-нагоре. Такъв тип счупване се
получава по механизма на директната травма-удар, притискане, огъване на костта,
лицето е било ударено с някакъв предмет върху лъчевата кост, някакъв предмет
действа отгоре, от което крайникът се огъва, чупи по дължина, т.е е налице
директна травма ,действаща върху лъчевата кост.При регледа на детето, то не се
е оплаквало.Всяко въвеждане в пълна
анестезия е риск за здравето и живота на лицето.Докато не се премахне металната
остеосинтеза има болка, неудобство,изтръпване, създаване на дискомфорт. Ако
лицето работи впоследствие тежка физическа работа, и при определени климатични
условия, ще се проявява болката. На този етап белегът е груб като всяка кожа
има индивидуална поносимост към белези и избледняване.Срокът за лечение и
възстановяване на счупенат кост е около 6 месеца, а на раната след премахване
на метала е около месец.Към момента на прегледа-юни 2019г функциите на дясната
ръка са възстановени и е наличен постоперативен цикатрикс/белег/ с козметичен
ефект.
Изготвена е
СПЕ и вещото лице Т.Е.-психолог дава заключение, че налице емоционална
натовареност и вътрешна напрегнатост на преживяна несигурност, плахост,
страх,тревожност, наличие на психологически травми следствие от преживяните
травматични ситуации след инцидента, актуални към датата на прегледа-м.юни
2019г.Детето има нужда от по-засилена подкрепа. Продължава да играе футбол, но
по различен начин като си пази ръката, което го кара да се чувства
неуверен.белетгът натоварва психиката му, иначе е контактно дете, умее да
общува, да създава връзки с други деца и да ги поддържа.
По делото е
изготвен социален доклад от ДСП ***. Посочено
е, че родителите на детето живеят на семейни начала от *** години и
имат три деца:В. на *** години, ,В. –на *** години и К.-на *** години. На
детето е осигурен дом, храна, облекло, медицинско обслужване, осигуряват се образователните
му потребности.Живеят в жилище, собственост на дядото по бащина линия, което се
състои от дневна, детска стая, спалня, кухня, баня, тоалетна,гараж и мазе и за В.
има отделна стая.Бащата на детето е собстевник на фирма „***“ ЕООД гр.*** и реализира доходи около ***лв. на месец, майката работи в магазин като продавач-консултант и получанва месечно възнатраждение
от ***лв., подпоматга се с месечни семейни помощи за
деца по чл.7 от ЗСПД от по ***лв.
месечно.Родителите са обвързани емоционално с В.. Информацията относно
инцидента по време на срещата, се давала основно от бащата, а В. бил видимо
спокоен.Към момента на изготвяне на социалния доклад-м.юни 2019г детето движи
ръката си, ефективно я използва, но оперативния цикатрикс му създавал
притеснения.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството,
че на малолетното
дете В., ученик в четвърти “б“ клас на ОУ“***“ гр.*** в учебната 2017-2018г при участие
в СИП на училищен клуб „***“ секция
Футбол-извънкласна дейност в двора на училището на 16.03.2018г при футболна
игра под надзора на учителя от училището Д. К. /починал при ПТП на ***2018г/ било причинено травматично увреждане- счупване на дясна лъчева кост на нетипично място. Учителят К. е работел
на трудов договор с училището като е
учител по физическо възпитание и спорт от 2014г и отделно водел СИП
извънкласни занимания по футбол.В това извънкласно занимание участвал и В.. В
хода на футболната игра детето паднало при сблъсък и друго дете от участващите
във футболната игра скочило върху дясната му ръка, като причинило счупването й. Веднага учителят
завел детето при медицинската сестра,
уведомен е бащата на детето, който предприел последващи действия-завел детето в
медицинско заведение в гр.***, където му
е проведено оперативно лечение с фиксиране на счупената кост с метал и
хоспитализация, а през м. септември отново е извършена оперативна намеса за отстраняване на метала от костта.
След инцидента, детето е преместено в друго училище. В момента детето е ученик
в *** клас, движенията на крайника му са възстановени в пълен обем, няма
оплаквания от болки като само белегът от оперативната интервенция му напомня за инцидента. След инцидента
ученици и учители от училището са събрали пари
да помогнат на В., но родителите му са отказали помощта. На майката на
детето е изплатена сумата от 200лв. обезщетение по застраховка на детето,направена
от училището.
Искът е насочен спрямо училището като юридическо лице, което не е деликтоспособно и отговорността в случая за непозволеното увреждане е квалифицирана като такава по смисъла чл. 49 от ЗЗД, чийто фактически състав обаче се припокрива с този на чл. 45 от ЗЗД, с
уточнението, че се изисква допълнително да се установи възлагане на работа от
юридическото лице на конкретно физическо лице и вредата да е причинена при или
по повод изпълнение на тази възложена работа. За да бъде основателен пък иск с
правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав
на деликта води до отхвърляне на претенцията. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има
обезпечително - гаранционна функция и поради това не произтича от вината на възложилият на работата - затова няма място за презумптивна
виновност и нейното опровергаване. Отговорността по този член настъпва след като натовареното лице, при или
по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Съгласно
ППВС № 7/1958 г. и Р 378-2016-IV г.она ВКС е прието, че при предявен
иск по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа на прекият причинител на вредите (делинквента), следва да се изследва дали е налице целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД включително и наличието
на изискваната по чл.51 ал.1 от ЗЗД пряка и непосредствена
причинна връзка между процесното противоправно и виновно поведение на делинквента, и процесните вреди (Р
378-2016-IV г.о.). От това следва,
че отговорността - чл. 49 ЗЗД за възложителя на работата не възниква,
ако липсва който и да е от елементите на
фактическия състав на чл. 49, във
вр. с чл. 45 ЗЗД, защото са кумулативни (Р 1123-2008-V г.о.). Липсата
на който и да е от тях
е достатъчна за отхвърляне на предявения на това основание иск за обезвреда. Тежестта да докажат последните,
и то пълно и главно се носи от ищците - делото съгласно разпредената доказателствена тежест по чл.154 от ГПК.Отговорността
по чл.49 от ЗЗД не се презюмира, а възниква
само когато изпълнителят на
възложената работа причини вреда като резултат от виновното му противоправно
поведение. Безспорно е директорът на училището е лице, на което са възложени
функции по управление на общообразователната институция от министъра на
образованието и е възложил преподавателска работа на учителя Д. К. по трудов договор. Налице е доказано увреждане на детето В., претърпени
от него болки, страдания, неудобства, дисконфорт в процесния период. Увреждането
на детето В. на 16.03.2018г е
станало при изпълнение на възложена
работа.Налице е само елементът вреда. В исковата молба се твърди,че учителят К. не е постъпил
така, както налагала футболната игра и педагогическата логика и че виновното
поведение на учителя К. се изразява в неизпълнението от негова страна на
задължението да изведе виновния от играта като го предупреди да не извършва
подобни нарушения, като проявил небрежност и бездействие.По делото се събраха
доказателства за професионализма на К.- същият е учител от 2014г в училището по физическо възпитание
и спорт, води и СИП, самият той е бил много амбициозен и искал да изгради
успешен футболен отбор на училището. Същият е познавал много добре футболните
правила, описан е като отговорен, внимателен и разбиращ се с децата. Съдът
приема за субективно твърдението на
ищцовата страна за неправилно поведение /бездействие/ на К. по време на
футболната игра че не е изгонил детето, което е скочило на ръката на В..
Футболната игра има правила и решаващ кой да бъде изгонен или отстранен от
играта има единствено в случая учителят. Футболната игра е интензивна и
динамична, рискът от травми при нея е доста висок. Децата, участвали в СИП са
били инструктирани за безопасното провеждане на занятията, родителите им също,
учителят К. също. Децата са били и застраховани
срещу евентуална злополука.По време на инцидента учителят не е имал възможност
да наблюдава конкретно всяко едно дете, не е можел да предвиди, че детето В. ще
падне или ще е блъснато, че някое дете ще скочи върху ръката му. Налице е
случайно събитие, изключващо вината на учителя К. Това събитие не е можело да
бъде предвидено, то не е предхождано от виновно поведение на учителя.Ведната
след инцидента той е завел детето при
медицинската сестра в училището, предприети са мерки за свързване с родителите
на детето,т.е той е проявил дължимата грижа. Липсва елементът вина по отношение на учителя К.Той не е
нарушил никакво задължение, което му е вменено по длъжностна характеристика и
правилници за работа от училището, самото училище е взели необходимите мерки за
предотвратяване на уврежданията като са приети
съответните нормативни документи и са извършени съответните инструктажи
на учители, родители и деца. Липсва въобще противоправно
деяние у К., липсва съответно и елементът правна връзка между противоправното
поведение и увреждането, липсва и
елементът вина у К.Ищцовата страна не доказа при пълно и лавно доказване
твърдяните от нея факти от значение за
спорното право, което е основание за отхвърляне на иска по чл.49 от ЗЗД срещу
ответното училище като неоснователен и недоказан.Неоснователна и недоказана се
явява и претенцията за законна лихва
върху претендираната сума от завеждане на исковата молба в съда.Неоснователна
се явява и претенцията за присъждане на направени по делото разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 2450лв.
С оглед
изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата
претенция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника
се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират
още с отговора и в съдебно
заседание в размер на платено адвокатско възнаграждение от 1100лв..Налице са доказателства, че същите са реално извършени в
този размер. Следва същите да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.З.Б. с ЕГН **********
*** като баща и законен представител на малолетното дете В., роден на ***г чрез
адв.Х.Д. от *** против ОУ“***“ гр.***,ул.***, представявано
от директора Р.С. иск по чл.49 от ЗЗДвр.чл.52 врчл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на В.В.Б. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител В.З.Б. с ЕГН **********
сумата от 18000 лв./осемнадесет хиляди лева/,представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди-болки и
страдания, физически и психически неудобства, претърпени в периода
16.03.2018г-31.01.2019г в резултат на счупване на долния край на лъчева кост на
дясна ръка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда-
19.02.2019г до окончателното изплащане и за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.В.Б. с ЕГН **********
чрез неговия баща и законен представител
В.З.Б. с ЕГН **********, действащ чрез адв.Х. Д. от *** да заплати на ОУ“***“ гр.***,ул.***, представявано
от директора Р.С. направените по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение от 1100лв/хиляда и сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
Й.П.