РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500597 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Община Варна
чрез процесуалния й представител ю.к.П.П., против решение
№1305/20.07.2021г., постановено по гр.д.№212/21г. по описа на ВОС, гр.о., в
частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В. ИЛ.
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически болки и душевни страдания в
следствие попадането й на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта,
находяща се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, непосредствено пред вх.2 на
бл.21, което е причинило травматични увреждания на двата й крака, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 26.01.2021г. до окончателното изплащане; 2/ Община Варна е
осъдена да заплати на К. В. ИЛ. сумата от 688, 88лв., представляваща лихва за
забава върху обезщетението от 20 000лв., начислена за периода от
25.09.2020г. до 26.01.2021г.; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В.
ИЛ. сумата от 208, 47лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, включващи разходи за медицински прегледи,
изследвания, консултации и лекарства, сторени във връзка с инцидента от
25.09.2020г., ведно със законна лихва върху сумата на обезщетението,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
1
26.01.2020г./допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива като
действителната дата е 26.01.2021г./ до окончателното изплащане; 4/ Община
Варна е осъдена да заплати на К. В. ИЛ. сумата от 586, 06лв., представляваща,
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата над
получаваното обезщетение за временна неработоспособност и минималната
работна заплата за всеки месец в периода от 01.10.2020г. до 26.01.2021г.
включително, ведно със законна лихва върху сумата на обезщетението,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
26.01.2020г./допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива като
действителната дата е 26.01.2021г./ до окончателното изплащане, на осн.
чл.49, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД; 5/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В.
ИЛ. сумата от 194, 53 лв. - сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му
части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на
евентуалност се претендира да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.Претендират се разноски.
Въззиваемата К. В. ИЛ., редовно уведомена, не е депозирала отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. чрез процесуалния си
представител поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ВОС в обжалваните му от Община Варна части да бъде
потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от К. В. ИЛ. чрез процесуалните й
представители адв.Д.Б. и адв.Р.Н., против решение №1305/20.07.2021г.,
постановено по гр.д.№212/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:
1/ е отхвърлен предявеният от К. В. ИЛ. против Община Варна иск в частта
му за сумата, представляваща разликата над присъденото обезщетение от
20 000лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически
болки и душевни страдания в следствие попадането й на 25.09.2020г. в
необезопасена отводнителна шахта, находяща се в гр.Варна,
ж.к.“Вл.Варненчик“, непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е причинило
травматични увреждания на двата й крака; 2/ е отхвърлен предявеният от К.
В. ИЛ. против Община Варна иск в частта му за сумата, представляваща
разликата над 688, 88лв. до пълния претендиран размер от 2 224, 11лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетението в размер,
представляващ разликата над 20 000лв. до 70 000лв., начислена за периода от
25.09.2020г. до 26.01.2021г.; 3/ К. В. ИЛ. е осъдена да заплати на Община
Варна сумата, представляваща разликата над 0, 43лв. до 247, 15лв. - съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
2
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове, съответно за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и законна лихва за периода от 25.09.2020г. до датата на подаване на
исковата молба-26.01.2021г., бъдат уважени в пълен размер.Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна Община Варна, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В о.с.з. чрез процесуалния
си представител поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ВОС в обжалваните му от К.И. части да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващите такива към нея от 12.02.2021г. и
09.03.2021г. и в уточненията на исковата молба, извършени в първото о.с.з.,
проведено пред първоинстанционния съд на 21.05.2021г., ищцата К. В. ИЛ.
излага, че на 25.09.2020г., около 20, 00ч., излизайки от вх.2 на бл.21,
кв.“Вл.Варненчик“, гр.Варна и слизайки от бордюра пред входа, левият й
крак попаднал в цепнатина на отводнителната шахта, намираща се пред
входа, която не била стабилизирана и обезопасена - капакът не бил фиксиран
добре върху шахтата и на мястото на отвора е имало големи процепи.Левият
й крак се заклещил в шахтата, а капакът й се преобърнал и препречил десния
й крак.Политнала с тялото си напред към паркинга и паднала.Изпитала силни
болки, не можела да стане, синът й и съсед я вдигнали и завели в дома й.След
инцидента съседи от входа обезопасили шахтата, за да предотвратят други
инциденти.
През нощта състоянието й не се подобрило, сутринта не можела да стъпи
на краката си, били със силни отоци.Близките й извикали Спешна помощ и с
линейка я отвели в Спешен кабинет на „МБАЛ Св.Анна“АД, гр.Варна, където
й направили рентгенографии на долните крайници и на гръбнака.Имало
съмнение за фрактура на ляв малеол, поради което била гипсирана в
болничното заведение.Установили се и контузии на глезените.На 28.09.2020г.
при преглед при друг специалист й била поставена диагноза навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезените и съмнение за фрактура на
фибуларен малеол в ляво.На 07.10.2020г. посетила друг специалист и след
нови рентгенографии се установило, че освен оток на меките тъкани в дясно и
разширена ставна цепка, навяхване и разтягане ставните връзки на глезените
е налице и счупване на външен/латерален/ малеол ти-фисура на базата на пет
метатарзална кост в дясно без дислокация, за което били предписани мека
имобилизация за срок от 30 дни в дясно и за срок от 14 дни в ляво.Въпреки
провежданите терапии, състоянието й не се подобрявало, движенията й били
статични и болезнени.На 23.12.2020г., отново след рентгенографско
изследване, се установило, че е налице счупване с разместване на ляв
фибуларен малеол/счупване на малкия пищял в долна трета/ във фаза на
консолидация.През целия гореописан период изпитвала постоянни силни
3
болки, пиела обезболяващи, лежала неподвижно, не можела да стъпи на двата
си крака, до съответните специалисти била водена от близките си в инвалидна
количка.За нея се грижела денонощно майка й, защото ищцата била
препятствана да осъществява сама дори елементарните си нужди.От
увреждането и понастоящем продължава да изпитва болки в областта на
левия и десния крак, има отоци.След известен период от време започнала да
се предвижва първоначално с проходилка, а впоследствие с патерици, които
патерици ползва и понастоящем, за да може да се предвижва в жилището си,
да обслужва физиологичните си нужди и да посещава физиотерапия.Освен
физическите болки, изживяла и психически такива.До преди травмата водела
динамичен живот, свързан с висока двигателна активност.Понастоящем е
зависима от други хора, чувства се непотребна, прикована на място, без
надежда за бъдещето, нарушен бил сънят й.Има усещане за самота и
изолираност, няма желание да се среща с друг хора, с приятеля си се
отчуждили, т.к. тя се чувства непълноценна, за да поддържа връзка.
Предвид изложеното претендира за така претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в горепосочените физически и психични болки и
страдания, ответникът Община Варна, като собственик на осн.§7, ал.1, т.7 от
ПЗР на ЗМСМА на процесната отводнителна шахта, като вид канализационно
съоръжение, имащ нормативно задължение чрез съответните си служители да
го поддържа в необходимото за безопасното му използване техническо
състояние/обезопасено и стабилизирано/ и да отстранява авариите по него,
което задължение в случая не е било изпълнено от служителите на ответника,
да бъде осъден да й заплати: 1/ сумата от 70 000лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 2 224, 11лв., представляваща законна
лихва върху главницата от 70 000лв. за периода от 25.09.2020г. до датата на
подаване на исковата малба-26.01.2021г.; 3/ сумата от 298, 47лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди/заплатени
132лв. за 4 бр. рентгенографии, 50лв. платен медицински преглед, 2, 90лв.
потребителска такса, 23, 57лв.-разходи за лекарства, 90лв. за съдебно-
медицинска консултация/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-26.01.2021г. до
окончателното изплащане; 4/ сумата от 1 200лв., представляваща обезщетение
за претърпяната имуществена вреда, от вида на пропуснати ползи,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение, получавано от
ищцата по трудов договор, сключен със „Сийда“ ЕООД, гр.Варна към
момента на инцидента, и получаваното от същата обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода 01.10.2020г.-26.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че процесната
4
отводнителната шахта, представляващо съоръжение на техническата
инфраструктура, собственост на Община Варна, е обезопасена с капак/входна
решетка/.Пътната настилка, която я обгражда, не е нарушена. Единствените
съществуващи цепнатини са върху входната решетка на шахтата, без които тя
не би могла да изпълнява предназначението си. Съоръжението е поставено в
съответствие с всички нормативни изисквания, вкл. чл.27 и сл. от Наредба
№РД-02-20-8 от 17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи, и е поддържано в необходимото техническо
състояние, отговарящо на нормативните изисквания. Липсва причинно-
следствена връзка между поведението на служителите на ответника и
твърдените, че са настъпили вреди за ищцата. В условие на евентуалност
твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
е изключително завишен, несъответстващ на характера и степента на
увреждането, последиците, възрастта на увредения. Сочи, че с поведението
си-забавени консултации и постоянна смяна на лечение и терапии ищцата е
допринесла за забавения оздравителен период и психическите си възприятия,
свързани с инцидента. Твърди и, че ищцата е съпричинила резултата, защото
поведението й не е било съобразно с пътната обстановката - тя не е следвало
да се намира на пътното платно, където се намира шахтата, защото е бил
осигурен достатъчно широк тротоар, по който да се извършва пешеходното
движение, а и са липсвали обстоятелства, които да препятстват правилното
поведение на пешеходеца.
По искане на ищцата и по реда на чл.214 от ГПК е допуснато от
първоинстанционния съд с протоколно определение от 25.06.2021г.
изменение в размера на предявения иск за заплащане обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващо в разликата между трудовото
възнаграждение, получавано от ищцата, и получаваното от същата
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 01.10.2020г.-
26.01.2021г. от 1 200лв. на 586, 06лв.
С влязлата в сила част на първоинстанционното решение искът за
присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от 298,
47лв. е отхвърлен за разликата над 208, 47лв. до 298, 47лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От представената по делото медицинска документация /фиш за спешна
медицинска помощ, лист за преглед на пациент в спешно отделение,
амбулаторни листи, медицински направления, резултати от рентгенографии,
медицински протоколи на ЛКК/, изслушаното по делото заключение на СМЕ
от 13.05.2021г. на в.л. Р.М. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 21.05.2021г. се
установява, че на 25.09.2020г. ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на фибуларния малеол на лява глезенна става,
5
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
повече от 30 дни; неразместено отчупване на върха на пета метатарзална кост
на десния крак и навяхване на двете глезенни стави, обусловили заедно и
поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Травматичните увреждания на крайниците е логично да са се получили по
описания в исковата молба механизъм.
Счупеният фибуларен маелол се лекува с гипсова имобилизация за срок от
45 дни, а след свалянето й с физиотерапия и рехабилитация. Обичайният срок
за лечение е около 3 месеца, но при ищцата, т.к. са били засегнати и двата
глезена и е имало и навяхване на ставите, процесът на възстановяване е бил
малко по-дълъг /около 4-5 месеца, след които би трябвало да се придвижва
самостоятелно, без помощни средства/. Неразместеното счупване на основата
на петата метатарзална кост се лекува с мека имобилизация за срок от 25
дни.Навяхването на глезенните стави се лекува обичайно за срок от 15-20
дни. Поради увреждането и на двете глезенни стави първите 15-20 дни е било
много трудно самостоятелното предвижване. На 12-тия ден е свалена
гипсовата имобилизация на левия крак, по-спокойно е можела да се
предвижда след 30-тия ден, когато вече е можела да стъпва на десния си крак.
При преглед от в.л. на 12.05.2021г. е установено, че ищцата е в добро общо
състояние, ходи без помощни средства и без накуцване.Има лек оток на
лявата глезенна става около фибуларния маеол, който ще отзвучи, няма
обезобразяване нито на левия, нито на десния крак. Движенията в двете
глезенни стави са в пълен обем, мускулатурата е тонизирана. До една година
от счупването следва да се избягват големи физически натоварвания/да не се
бяга, да не се ходи дълго време, да не се носят тежки предмети/. При
правилно проведена рехабилитация е възможно пълно възстановяване.
Въпреки някой пропуски в лечебно-диагностичния процес/първоначално не е
забелязано неразместеното счупване на дясната метатарзална кост/, те не са се
отразили на резултата от проведеното лечение, доколкото това счупване се
лекува за 30 дни, вкл. без да има нужда от еластична превръзка и без
физиотерапия.
Съгласно показанията на св.С.Д., същият е син на ищцата.В деня на
инцидента излезли заедно с майка си от входа, той тръгнал преди нея, за да
отключи колата на паркинга, когато се обърнал назад тя вече била паднала
между колите пред входа.Когато отишъл при нея, видял, че капакът на
отводнителната шахта пред входа бил леко разместен настрани, повдигнат,
виждала се дупката на шахтата, а майка му стояла на колене и на ръце, кракът
й опирал в шахтата. Капакът/рамката/ на шахтата не бил поставен стабилно,
защото имало луфтове отстрани от около 5-6 см., рамката била под нивото на
асфалта/капаците били сравнително нови, поставени преди седмица-две,
преди това имало чугунени/.След инцидента техен съсед ги обезопасил
/застопорил/, защото отпред играели малки деца. След инцидента краката на
майка му били много надути, не може да стъпва, занесли я на ръце до вкъщи.
През първите три месеца на майка му било много трудно, не можела да се
6
предвижва, изпитвала силни болки, пиела обезболяващи, основно за нея се
грижила баба му, т.к. свидетелят бил на работа.После започнала да използва
проходилка и патерици, започнала рехабилитация, след петия месец
започнала да ходи самостоятелно, без да използва патерици, но продължавала
да има болки в краката при малко по-голямо натоварване. Затворила се в себе
си, не била пълноценна, била депресирана и унила, не иска да се вижда с хора
Съгласно показанията на св.С.Н., същата е майка на ищцата.За инцидента с
дъщеря й разбрала от внука си на 26.09.2020г.На същата дата при отиване
към дома на дъщеря й видяла, че шахтата пред входа е с разместен капак,
който стоял на страни, извън мястото си.Срещнала съсед, на когото разказала,
че дъщеря й е паднала заради този капак.Той се й казал, че капакът е опасен и
отишъл до мазето си, за да търси нещо, с което да го обезопаси/запълнил
луфтовете с пръст или цимент, сложил и дървени летви/.Когато видяла
дъщеря си, краката й били много отекли, извикали Бърза помощ и те я
взели.В болницата гипсирали левия й крак.Почти месец К. била на
легло.Използвали подлога, защото не можела да става, там свидетелката я
миела и почиствала.Единият й крак бил гипсиран, другият превързан.Взели от
близки инвалиден стол.Изпитвала силни болки, пиела много
обезболяващи.При последващ преглед махнали гипса, за да направят нова
снимка, защото кракът бил много подут и посинял.Повече не сложили гипс,
само превръзки.След около месец й взели проходилка.Започнала да стъпва на
краката си след около 2-3 месеца, започнала и физиотерапия, предвижвала се
с патерици. След Нова година започнала да ходи самостоятелно до
тоалетната. Понастоящем К. се обслужва самостоятелно и си гледа
домакинството, понякога я заболява, ако върви повече, и тогава пие
обезболяващи. След инцидента и изтичане на болничните, които продължили
5-6 месеца, не се е връщала на работа, т.к. я съкратили. След случилото се
Камелия се променила много, станала плаха, затворена, страхувала се да
излиза сама.
Приема се в съдебната практика - напр. решение №149/22.12.2020г. по
гр.д. №736/20г., ВКС, IV гр.о./с допуснато касационно обжалване на осн.
чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, че по предявен иск за присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, когато ищецът
подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и
падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара,
състоянието на тротоарното платно може да бъде установено с всички
доказателствени средства, съставляващи източници на сведения за фактите,
които подлежат на доказване: документите - официални и частни,
свидетелските показания, обясненията на страните в рамките на висящ
процес, огледа, съдебната експертиза, веществените доказателства. Приема се
и, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и
въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Свидетелските
показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от съда по
7
вътрешно убеждение, като не могат да се игнорират само защото изхождат от
близък роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се
ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката.По
аналогия съдът приема, че в настоящия случай състоянието на процесната
отводнителна шахта може да бъде установявано с всички доказателствени
средства, съставляващи източници на сведения за фактите, които подлежат на
доказване. Събрани са показанията на двама свидетели, като и на двамата
показанията следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, като наред с
горното те не са и непосредствени свидетели на инцидента/точния момент на
падането на ищцата/.Показанията им обаче са вътрешно непротиворечиви,
както и са непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал.Първият свидетел е видял ищцата непосредствено след падането,
единият й крак е бил заклещен в шахтата, а другият е бил настрани, застанала
на ръце и колена, капакът на шахтата е бил леко изместен на страни/виждала
се дупката на шахтата/-така, защото не бил фиксиран, а е имало луфтове
отстрани от около 5-6 см. Поради тези луфтове капакът се е движил/клатил/ и
при стъпване отстрани е можел да се измести, така щото кракът да се заклещи
в него. Според заключението на в.л. ортопед получените от ищцата
травматични увреждания са от механизъм, отговарящ на посочения в
исковата молба, установен от показанията на разпитаните свидетели. Ценени
в съвкупност цитираните свидетелски показания и заключението на в.л., при
липсата на опровергаването им от други доказателства, установяват, че на
25.09.2020г. левият крак на ищцата при стъпване върху отводнителна шахта,
която не била стабилизирана и обезопасена - капакът не бил фиксиран добре
върху шахтата и на мястото на отвора е имало големи процепи, е попаднал в
процеп отстрани и се е заклещил, капакът е препречил десния й крак, в
резултат от което тя е изгубила равновесие и е паднала, като при падането си
е получила счупване на фибуларния малеол на лява глезенна става,
неразместено отчупване на върха на пета метатарзална кост на десния крак и
навяхване на двете глезенни стави.
Съгласно разпоредбата на §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА общинска собственост
са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само
територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества/твърдения за подобно включване
няма/.Канализационните шахти от типа дъждоприемна, каквато е процесната,
е част от мрежата и съоръженията на В и К системата на територията на
общината.Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗВ публична
общинска собственост са: водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината, в това число и уличните канализационни мрежи и
дъждоприемни шахти в урбанизираните територии и отвеждащите
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
8
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които
обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези
по чл.13, ал.1, т.7 от ЗВ/т.е. публична държавна собственост/.Нормата на
чл.141, ал.1 от ЗВ задължава собственика на водностопанските системи и
хидротехнически съоръжения да ги поддържа в техническа изправност, а
съгласно чл.191, вр. чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ кметът на общината контролира
изграждането, поддържането и правилната експлоатация на
канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането
и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т.4 от ЗВ.
Неизпълнението на така вменените от закона задължения на общината
/правнорегламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея
работници и служители/ е основание за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, когато в
резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане. Нормите на чл.28 от Наредба №РД-02-20-8 от
17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни
системи изисква дъждоприемните шахти да се проектират с входна решетка и
с утаителна част, а входната решетка да се проектира така, че да отговаря на
класа на натоварване на улицата и да гарантира безопасност и осигуреност
срещу вандализъм. В настоящия случай липсват данни ответникът да е
предприел всички необходими законови мерки и действия, така щото при
стъпване върху входната решетка на шахтата да се гарантира безопасност, т.е.
да се осигури ползването на вещ общинска собственост, предназначена за
масово обществено ползване, по безопасен за населението начин, вкл. срещу
пропадане и инцидентно отваряне. Капакът/входната решетка/ е бил така
поставен, че отстрани-към пътното платно, обграждащо шахтата, е имало
разстояние, което обстоятелство, поради неравностите, е позволявало капакът
да се клати и измества, което от своя страна е довело до пропадане крака на
ищцата и съответно до настъпилите от падането травматични увреждания.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че установеното бездействие от
страна на служителите, на които ответникът е възложил работата по
поддръжката и обезопасяването на съответното съоръжение, е в пряка
причинна връзка с настъпилата вреда - причинените увреждания на ищцата.
Налице са елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, породили
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника за
обезщетяване на причинените неимуществени и имуществени вреди.Не е
необходимо установяването на вината на конкретни длъжностни лица от
административната структура, натоварени от общината да поддържат в
изправност и безопасност канализационните съоръжения или да следят за
тези дейности.
Не се установиха в производството твърденията на ответника, чиято е
доказателствената тежест за тези обстоятелства/и това му е указано от
първоинстанционния съд в изготвения проект за доклад и в окончателния
доклад по делото/, че ищцата с поведението си, а именно несъобразяване на
9
пешеходната си дейност, вкл. с изискванията на ЗДвП, мястото и времето,
през което се налага преминаване през даден участък и неговата особеност,
така щото да не бъде рискова, е допринесла за увреждането. Действително
пред входа, в който живее ищцата, има тротоарна зона, но ищцата е следвало
да я напусне, за да се придвижи до колата на сина си, паркирана на паркинг в
околоблоковото пространство, т.е. е трябвало да премине през частта, в която
се намират поредица шахти, разположени пред входа след тротоарната
зона.Нормите на ЗДвП не постановяват забрана за пешеходците да
преминават през /върху/ капаците/решетките/ на дъждоприемните шахти
върху пътното платно.Липсват доказателства, които да установяват, че
падането се дължи не на посочените характеристики на процесната шахта, а
на кондицията на ищцата, която не се е движила с необходимото внимание,
т.е. с грижа, обичайната при нормална пешеходна дейност, както и такива,
установяващи, че същата е била в известност за тези характеристики.
По изложените съображения съдът приема, че понесените от ищцата вреди
поради счупване на фибуларния малеол на лява глезенна става, неразместено
отчупване на върха на пета метатарзална кост на десния крак и навяхване на
двете глезенни стави са следствие от виновното /презумпцията не е
опровергана, като формата на вината е непредпазливост/ противоправно
бездействие - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение от страна на лицата, на които въззивникът е
възложил работата по поддържане канализационните съоръжения,
собственост на община Варна.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС
№4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е
абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
От цитираните свидетелски показания, ценени при условията на чл.172 от
ГПК, но и като вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи на останалия
събран по делото доказателствен материал, се установява, че непосредствено
след счупванията ищцата изпитвала много силни физически болки в двата си
крака, била обездвижена на легло, гипсирана, не можела да се обслужва сама,
вкл. за елементарните си битови нужди.Тормозила се психически, защото
била изцяло зависима, често плачела.Възстановителният период, съгласно
цитираната СМЕ и обясненията на в.л., а така и според показанията на
свидетелите, касателно счупването на левия глезен, което е основната травма,
е бил около 4-5 месеца, след който тя е започнала да се придвижва
самостоятелно, без помощни средства. Неразместеното счупване на основата
10
на петата метатарзална кост е с възстановителен период от около месец, а
навяхването на глезенните стави от 15-20 дни. Съгласно заключението на
СПЕ от 18.06.2021г. на в.л.Т.Аврамова и обясненията на в.л. в о.с.з. на
25.06.2021г. претърпените от ищцата психични страдания по повод
изживяната злополука могат да се класифицират като реакция на остър стрес
и разстройство в адаптацията, изразяващи се в нарушение на настроението,
контактите, принудително затваряне, нарушен съд и фобия от ходене сама,
който постепенно в рамките на няколко месеца, и особено след като е
започнала да се обслужва самостоятелно, са отзвучали.Към момента на
изследването от в.л. емоционалното състояние на ищцата е спокойно, липсват
данни за стресово разстройство или други признаци на сериозни
психологически проблеми.
Съобразявайки продължителността/период от около 5 месеца/ и
интензитета на търпените физически болки и страдания/висок/, наложени от
вида на травматичните увреждания, които обаче не са изисквали операционни
интервенции, протеклия възстановителен период, в началната, но не малка
част на който, ищцата е била обездвижена, на легло, изцяло зависима от
чужда помощ за ежедневните си нужди /тоалет, къпане, обличане/, след което
в продължение на месеци, предвижваща се първо с проходилка, после с
патерици и търпяща обичайните за това състояние значителни неудобства със
сериозни ограничения в бита, наложилото се няколкомесечно провеждане на
рехабилитационни процедури, негативното отражение, което е дало
увреждането и търпените физически болки върху психичното й
състояние/стрес, емоционален дискомфорт, чувство на непълноценност/,
възрастта на ищцата към датата на инцидента - 46г., начинът по който е
настъпило увреждането, съдът приема, че обезщетението, което да възмезди
същите, следва да се определи в размер от 16 000лв.Размерът е наложен от
обстоятелството, че травматичните увреждания не са довели до трайна увреда
на крайниците, съответно до осакатяване и загрозяване.Движенията в ставите
на двете стъпала и в глезенните стави са възстановени в пълен обем още към
м.05.2021г., счупените кости са срастнали, придвижването е спокойно, без
накуцване, мускулатурата е тонизирана, отокът ще отшуми изцяло, няма
установени трайни силно негативни последици за психичното й състояние.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера
от 16 000лв., в който следва да бъде уважен, съответно е неоснователен за
разликата над 16 000лв. до 70 000лв.Върху главницата от 16 000лв. се дължи
законна лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане-чл.84,
ал.3 от ЗЗД, като в случая се претендира конкретен размер от датата на
увреждане до датата на исковата молба, както и законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.Дължимата законна лихва върху
главницата от 16 000лв. за периода от 25.09.2020г. до 25.01.2021г., вкл.,
възлиза на 551, 11лв.
Претендира се и присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
11
вреди, които пред настоящата инстанция/след частичното отхвърляне на
претенцията с влязло в сила решение/ включват: разходи за медицински
прегледи, изследвания и лекарства, сторени във връзка с инцидента, и
разликата над получаваното обезщетение за временна неработоспособност и
работната заплата на ищцата за периода от 01.10.2020г. до 26.01.2021г.От
представените рецепти, фактури и фискални бонове се установява, че са били
закупени лекарства и извършени прегледи, вкл. рентгенографии на обща
стойност 208, 47лв., които са във връзка с получените от ищцата травматични
увреждания.От заключението на ССЕ от 07.06.2021г. на в.л. Д.К. се
установява, че разликата между получаваното от ищцата за последния пълен
отработен месец/м.08.2020г./ трудово възнаграждение и получаваното от
същата обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 01.10.2020г.-
26.01.2021г. възлиза на 586, 06лв.Предявените искове са основателни за така
установените си размери и следва да бъдат уважени.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е
присъдена сумата, представляваща разликата над 16 000лв. до 20 000лв. и в
частта му, с която е присъдена сумата, представляваща разликата над 551,
11лв. до 688, 88лв. и вместо него постановено друго, с което претенциите се
отхвърлят в тези им части. В останалите му обжалвани части решението на
ВОС следва да бъде потвърдено. Съобразно приетата за основателна,
съответно неоснователна част от исковите претенции пред настоящата
инстанция, следва да се редуцират разноските на страните пред първа
инстанция. Присъдени са на ищцата от ВОС общо 194, 53лв./от претендирани
662лв./.Съобразно приетата за основателна част от исковите претенции от
настоящата инстанция тези разноски следва да се редуцират до 157, 06лв.При
така установената от настоящата инстанция неоснователна част от исковите
претенции от претендираните от ответника пред първа инстанция 350лв. се
следват 266, 96лв., от които са присъдени 247, 15лв. или още се следват 19,
81лв.
Пред настоящата инстанция ищцата претендира присъждане на разноски
при условията на чл.38, ал.2 от ЗА съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 25.08.2021г., сключен с адв.Д.Б. Общо
възнаграждението, според цената на исковите претенции, разглеждани от
настоящата инстанция /общо 73 018, 58лв./, определено по реда на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, възлиза на 2 720, 56 лв. Съразмерно на
основателната част от исковите претенции на процесуалния представител се
следва сумата от 646, 27лв.За уважените от първоинстанционния съд искови
претенции настоящата инстанция не може да присъжда възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Била е подадена молба с пр.осн. чл.248 от ГПК
за изменение на решението на ВОС в частта за разноските чрез присъждане
на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА за тази инстанция,
която е оставена без уважение от ВОС с определение №4107/19.11.2021г.,
което определение не е обжалвано и съответно е влязло в сила.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски с въззивната си жалба,
12
вкл. юрисконсултско възнаграждение. Представил е доказателства за
направени разноски за държавна такса в размер на 475лв., от които следва да
му се присъдят 80лв.На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от НЗПП, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 100лв., от които се следват 76, 24лв. или общо 156, 24 лв., а общо за двете
инстанции 176, 05лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1305/20.07.2021г., постановено по гр.д.№212/21г. по
описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да
заплати на К. В. ИЛ. сумата, представляваща разликата над 16 000лв. до
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени физически болки и душевни страдания в следствие
попадането й на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта, находяща
се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е
причинило травматични увреждания на двата й крака, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 26.01.2021г. до окончателното изплащане; 2/ Община Варна е осъдена
да заплати на К. В. ИЛ. сумата, представляваща разликата над 551, 11лв. до
688, 88лв., представляваща лихва за забава върху главницата, представляваща
разликата над 16 000лв. до 20 000лв., начислена за периода от 25.09.2020г. до
26.01.2021г.; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В. ИЛ. сумата,
представляваща разликата над 157, 06лв. до 194, 53 лв. - сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. ИЛ., ЕГН **********, адрес гр.Варна,
кв.“Вл.Варненчик“, бл.21, вх.2, ет.6, ап.18, против Община Варна искове с
пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в частите им, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата: 1/ сумата, представляваща разликата над 16 000лв. до
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени физически болки и душевни страдания в следствие
попадането й на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта, находяща
се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е
причинило травматични увреждания на двата й крака, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 26.01.2021г. до окончателното изплащане; 2/ сумата, представляваща
разликата над 551, 11лв. до 688, 88 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, представляваща разликата над 16 000лв. до 20 000лв., начислена
за периода от 25.09.2020г. до 26.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1305/20.07.2021г., постановено по гр.д.
№212/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е
осъдена да заплати на К. В. ИЛ. сумата от 16 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически
болки и душевни страдания в следствие попадането й на 25.09.2020г. в
необезопасена отводнителна шахта, находяща се в гр.Варна,
13
ж.к.“Вл.Варненчик“, непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е причинило
травматични увреждания на двата й крака, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
26.01.2021г. до окончателното изплащане; 2/ Община Варна е осъдена да
заплати на К. В. ИЛ. сумата от 551, 11 лв., представляваща лихва за забава
върху обезщетението от 16 000лв., начислена за периода от 25.09.2020г. до
26.01.2021г.; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В. ИЛ. сумата от
208, 47лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
включващи разходи за медицински прегледи, изследвания, консултации и
лекарства, сторени във връзка с инцидента от 25.09.2020г., ведно със законна
лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 26.01.2020г./допусната е очевидна фактическа грешка
в диспозитива като действителната дата е 26.01.2021г./ до окончателното
изплащане; 4/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В. ИЛ. сумата от 586,
06лв., представляваща, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата над получаваното обезщетение за временна неработоспособност и
минималната работна заплата за всеки месец в периода от 01.10.2020г. до
26.01.2021г. включително, ведно със законна лихва върху сумата на
обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
26.01.2020г./допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива като
действителната дата е 26.01.2021г./ до окончателното изплащане, на осн.
чл.49, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД; 5/ Община Варна е осъдена да заплати на К. В.
ИЛ. сумата от 157, 06лв. - сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 6/ е отхвърлен предявеният от К. В. ИЛ. против
Община Варна иск в частта му за сумата, представляваща разликата над
присъденото обезщетение от 20 000лв. до пълния претендиран размер от 70
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени физически болки и душевни страдания в следствие попадането
й на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта, находяща се в
гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е
причинило травматични увреждания на двата й крака; 7/ е отхвърлен
предявеният от К. В. ИЛ. против Община Варна иск в частта му за сумата,
представляваща разликата над 688, 88лв. до пълния претендиран размер от 2
224, 11лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението в размер,
представляващ разликата над 20 000лв. до 70 000лв., начислена за периода от
25.09.2020г. до 26.01.2021г.; 8/ К. В. ИЛ. е осъдена да заплати на Община
Варна сумата, представляваща разликата над 0, 43лв. до 247, 15лв. - съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат Д. Л. Б. от САК, адрес
гр.Варна, бул.“Княз Борис I“№17, сумата от 646, 27лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на К. В. ИЛ. пред
въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА К. В. ИЛ., ЕГН **********, адрес гр.Варна, кв.“Вл.Варненчик“,
бл.21, вх.2, ет.6, ап.18, да заплати на Община Варна сумата от 176, 05лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението, в частта му по иска за присъждане на обезщетение за
14
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен
съд. В частта му по исковете за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди решението не подлежи на обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15