Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1142
гр. П., 17.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 928 по
описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на Община П.
срещу “БОСКО СТРОЙ” ЕООД – в несъстоятелност, с която се иска да бъде
установено спрямо ответното дружество, че в полза на последното не съществува
право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ
поземлен имот, находящ се в гр. П.,
с
идентификатор № 55871.514.2013, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със заповед №
РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
тъй като същото е погасено по давност поради неупражняването
му в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС.
В исковата молба са изложени твърдения,
че страните по спора са сключили
договор, по силата на който Община П. учредила в полза на ответното дружество
право на строеж върху гореописания имот. От
датата на учредяване на суперфицията до настоящия момент ответникът не е
упражнил правото си, включително не били извършени никакви строителни дейности в
имота. В тази връзка ищецът твърди, че срокът по чл. 67 ЗС е изтекъл, което е
довело до погасяване на учреденото ограничено вещно право на строеж.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът, чрез назначения постоянен синдик на дружеството К.Б.,
оспорва предявения иск.
Предвид обстоятелството, че от служебно
извършената справка в Търговския регистър се установява, че по отношение на
ответното дружество с решение от 08.01.2016г. ( т.е. преди подаване на
настоящата искова молба) е открито производство по несъстоятелност, съдът
намира следното по допустимостта на настоящото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ
след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването
срещу длъжника на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела, освен за защита на правата, посочени в т. 1, т.
2 и т. 3. Забраната е установена за вземания, предмет на имуществени граждански
или търговски дела, които да могат да се предявят в производството по
несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ – за притезателни
права (вземания) и то парични.
Съгласно разясненията дадени с Определение
№ 285/8.06.2016г. постановено по ч. т. д. № 1072/2016г. по описа на ВКС, II ТО
е допустимо образуване на съдебни и арбитражни производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу търговец след откриване на производство по
несъстоятелност, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявят в
производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, за които
претендираното право може да се упражни само съдебно и което синдикът не може
да разреши. Такива са делата, образувани по конститутивни искове; дела, с които
се предявяват потестативни права – иск по чл. 19 ЗЗД, иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
иск по чл. 517, ал. 3 ГПК; дела, образувани по установителни искове по чл. 124,
ал. 4 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност на договор; дела,
образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета
или заета за послужване вещ – по всички тях правата, претендирани от ищеца, не
могат да бъдат защитени, ако се предяви вземането пред синдика в производството
по несъстоятелност на ответника, тъй като права от такъв характер не могат да
бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността.
В разглеждания случай съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск за липсата на съществуване на ограничено вещно право на
строеж върху имот, поради погасяването му по давност. Правното естество на
защитаваното право не представлява парично вземане, поради което няма как да се
приложи разпоредбата чл. 685, ал. 1 и чл. 637, ал. 6 ТЗ. В този смисъл
предявената искова претенция е допустима.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
В доказателствена тежест на ищеца по
предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 67 ЗС е при условията
на пълно и главно доказване да установи, че е учредил процесното вещно право на строеж върху
собствения си поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град П.. В тежест на ответника е да установи, че е упражнил учреденото му
вещното право на строеж върху процесния имот.
Страните не спорят, а и от представения
по делото Договор № ******. се установява, че Община П. е учредила в полза на
ответното дружество право на строеж върху терен – частна общинска собственост,
представляващ УПИ VII, отреден
за „Стопански и обслужващи дейности“, целия с площ 3501 кв.м. със 70 %
застрояване от зоната на застрояване на парцела (2186), представляващи площ от
1530 кв.м., съгласно действащия застроителен и регулационен план на гр. П. –
кв. “***”, като за парцела е съставен Акт за общинска собственост № ******., който е представен по делото,
находящ се в кв. 65 “б” по действащия застроителен и регулационен план на гр. П.,
кв. “Изток”, при граници: север – р. *****; изток – УПИ VIII, кв. *** “б”; юг – улица; запад –
УПИ VI, кв. 65 “б”. По делото не е
спорно, а и от представената скица на поземлен имот № *****., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. П. се установява, че описаният
в Договора за учредяване на право на строеж имот представлява имот с с
идентификатор № 55871.514.2013, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П..
От приетото по делото заключение по
допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че в
процесния имот не са извършвани никакви строителни работи. Вещото лице разкрива,
че при извършена проверка в Община П. няма данни ответното дружество да е
искало презаверяване на издаденото разрешение на основание чл. 153, ал.1 ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС
предвижда, че правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза
на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5
години. Съгласно указанията дадени с Тълкувателно решение № 1/2012г. по тълк.
дело № 1/2011г. на ОСГК на ВКС смисълът на понятието „упражняване на правото на
строеж“, употребено в чл. 67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата
или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, като
давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за
учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи
прехвърляния.
В настоящия случай давностният срок е
започнал да тече от 24.07.2007 г., когато е сключен договора за учредяване на
правото на строеж. От събраните по делото доказателства се установява, че в
имота не са извършвани никакви строителни дейности, от което следва че
приобретателят не е упражнил учреденото му право на строеж в продължение на
повече от пет години, поради което същото е погасено. В този смисъл исковата
претенция е основателна и като такава следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца съдебни разноски в размер общо на 689.67 лева, от която сумата в размер
на 469.67 лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане на спора,
сумата в размер на 120 лева, представляваща внесен депозит по допуснатата
съдебно – техническа експертиза и сумата в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на Община П.,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Община П., БУЛСТАТ
*********, с адрес в гр. П., пл. „Свети Иван Рилски“ срещу “БОСКО СТРОЙ” ЕООД –
в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Боянска река“, № 14 отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 67 ЗС,
че ответното дружество не притежава ограничено вещно право на строеж върху
недвижим имот частна общинска собственост, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. П., с идентификатор № ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град П., одобрени със заповед № ******. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА
“БОСКО
СТРОЙ” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Боянска река“, № 14 да заплати на Община П.,
БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. П., пл. „Свети Иван Рилски“ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 689.67 лева, представляваща сторени съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението: 17.10.2018г
Съдебен деловодител:
.