О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
16 март 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2101 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.Н.Б., ЕГН **********, чрез адвокат А.Г.С., съдебен адрес: ***, срещу Е.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че в периода 2015 -
2016 г. предал в заем на ответника, на няколко пъти, парични суми на обща
стойност 14 000,00 лв. (четиринадесет хиляди лева). Заемателят от своя
страна се задължил да върне дадените в заем суми в срок до 1-2 месеца след
получаването им, но не изпълнил това свое задължение.
На 30.05.2017 г. страните подписали
договор, оформен като споразумение, по силата на което ответникът се задължил
да върне получените в заем суми, както следва:
- до 30.06.2017 г.-сумата от 2 500.00
лв. (две хиляди и петстотин лева), платими наведнъж;
- от месец август до месец
декември 2017г., до всяко пето число на месеца, по 700.00 лв. (седемстотин
лева) месечно;
- от месец януари до месец
октомври 2018г., до всяко пето число на месеца, по 800.00 лв. (осемстотин
лева) месечно.
Твърди, че заемателят му не е изпълнил нищо от поетото задължение, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:
І. на основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1, пр.2 ЗЗД:
1. сумата от 2 500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017 г;
2. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2017г.;
3. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2017г.;
4. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017г.;
5. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г.;
6. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2017г.;
7. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2018г.;
8. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г.;
9. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г.;
10. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г.;
ІІ. на основание чл.79, ал.1, чл.84, ал.1,
изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.124, ал.2 ГПК:
11. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.05.2018г.;
12. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2018г.;
13. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018г.;
14. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018г.;
15. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2018г.;
16. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2018г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. А.К.-К., с който се изразява становище за частична недопустимост и пълна неоснователност на предявените искове.
Ответникът твърди, че ищеца не е представил договор за заем, сключен в писмена форма. Не е съставена разписка, нито е документирано предаването на парите. В представения документ - Споразумение от 30.05.2017 г., според който Е.К. Аиадолийски се задължава да върне получените заеми, никъде не е посочено основанието за дадените, според твърдението на ищеца суми. Дори и да се докаже, че сумата е получена от А., този факт не е достатъчен, за да се предположи, че задължението произтича от заемен договор. Предаването на парите още преди подписване на споразумението, е само твърдение на шцеца. Обещанието за връщане на получените суми, ако не съдържа в себе си признание, че са получени от задълженото лице, не може да се цени като доказателство за вземането. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се предположи, че страните сключват договор за заем. Същото е положението, когато едно лице издава частен документ, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се предполага от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. В случая не е ясно дали сумите са били дадени в заем, предвид на съществуването на друг вид отношения между страните, свързани с търговска дейност във фирма на бащата на ищеца, където за претендирания период от време 2015-2016 г., Е.А. е бил управител на „Финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД.
2. Правна
квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно
основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, и по чл. 124, ал.2 от ГПК.
3. Права
и обстоятелства, които се признават: не са налице
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване:
не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличие на облигационни отношения между страните, произтичащи от договор за паричен заем, изпълнение на задълженията си по договора за реално предаване на парични суми на заемателя и размера на претенциите си.
Ответникът
от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези
свои възражения от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съдът указва на
страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора по нея документи, доколкото същите са
допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 03.04.2018 г. от 09:30 ч., за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба и отговора документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на
споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите
държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва
да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: