Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 2264 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 4735/20.08.2018 г., постановено по гр. д. № 27708/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав, е отхвърлен предявеният от К.П.Ч. срещу ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на действие СГС, иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ за сумата от 2 000 лв., предявена частично от претенция в пълен размер от 10 000 лв., представляваща вреди от процесуално незаконосъобразни действия по изп. д. № 2014844043205, изразяващи се в налагане на обезпечителна възбрана върху недвижим имот – подземен гараж № 3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, в сутерена, кота – 3, 03 м.,в жилищна сграда 2 на ул. „******. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 460 лв. – съдебни разноски. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и „И.И.“ АД. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата К.П.Ч., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. По делото са ангажирани доказателства, че част от дълга – сумата от 1 500 лв., при общ размер на задължението от 1 800 лв., е платена преди образуване на изпълнителното дело. Останалите 300 лв. са платени незабавно след поискването им. Отправил е искане към ЧСИ за вдигане на наложената възбрана поради прекомерност на обезпечението, както и е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът не се е произнесъл по тези искания. Необосновано ЧСИ е приел, че представената по делото разписка за заплащане на сумата от 1 500 лв. доказва плащане на физическо лице, а не на взискателя „И.И.“ АД. Твърди, че в пощенския запис се съдържат данни, че плащането е извършено в полза на юридическото лице – взискател, чрез неговия управител. В чл.433, ал.1, т.1 ГПК пощенският запис е регламентиран сред основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Тази сума е не само е изпратена, но е и получена от взискателя. След заплащане на остатъка от дълга – сумата от 300 лв., месеци наред ответникът не е вдигнал наложената обезпечителна мярка. СРС не е обсъдил доводите за нарушаване на чл.11 и сл., чл.19, ал.2, чл.53 от Етичния кодекс на ЧСИ. Също така не са обсъдени и останалите заявени в исковата молба обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното определение, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.Б.Я.,
с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. счита, че изводите на решаващия съд са формирани въз основа на
анализ на събраните по делото доказателства. По делото недоказано е останало твърдението
на ищцата за заплатена от нея неустойка. Не са ангажирани доказателства за заверяване
на сметката на кредитора. Счита, че е обоснован извода на СРС, че наложената
възбрана на процесния гараж не е явно несъразмерна с
размера на задължението в изпълнителното производство, доколкото другите
притежавани от длъжника имоти са на значително по – висока стойност. Също така
длъжникът може да плати задължението си и след това възбраната да бъде вдигната
или на основание чл.443 ГПК да предложи изпълнението да бъде насочено срещу
друга вещ – възможност от която не се е възползвал. Плащането на сума на
физическо лице, различно от взискателя, не може да
послужи като основание за прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателката не е упражнила правото си да обжалва
действията на ЧСИ по реда на чл.435, ал.4 ГПК. Излага съображения, че не е налице
пряка причинно –следствена връзка между процесните
вреди и твърдяното незаконосъобразно принудително изпълнение. Представеният
предварителен договор от 11.02.2015 г. няма достоверна дата по смисъла на
чл.181 ГПК и счита, че е съставен за целите на съдебния процес. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
третото лице – помагач „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с който оспорва въззивната
жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Ответникът е предприел необходимите мерки за запазване имуществото на длъжника.
Тъй като длъжникът няма вземания от
трудово правоотношение, нито МПС, не може да се приеме, че наложената възбрана
е несъразмерна с дълга. Счита, че представеният по делото предварителен договор
е своевременно оспорен от ответника и третото лице, поради което въз основа на
него не може да се приеме, че ищцата е претърпяла имуществени вреди. Моли съда
да потвърди обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба и от
третото лице – помагач „И.И.“ АД, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По
делото не е установено плащане в полза на взискателя
преди завеждане на изпълнителното производство. Представеният предварителен
договор не е с достоверна дата, както и не са ангажирани доказателства за
изплащане на неустойка по него. Ищцата е знаела за съществуването на процесния дълг и въпреки това не го е изпълнила. Сключеният
предварителен договор с прекомерна неустойка счита, че е сторено умишлено, за
да се увреди взискателя. След вдигане на възбраната процесният гараж не е продаден. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ. Ищцата твърди, че е собственик на подземен гараж №
3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, в
сутерена, кота – 3, 02 м., в жилищна сграда № 2, ул.
„******, със застроена площ от 17.14 кв. м., с посочени съседи, заедно с 11,
1581 % ид. ч. от общите части на подземния гараж и
съответните ид. ч. от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 484 кв. м.,
съставляващо УПИ ХІІ-3, в кв.280 по плана на гр. София, м. „******“, ул. „******,
с посочени съседи. На 05.01.2015 г. сключила договор с М.Б.М.предварителен
договор за покупко – продажба на посочения гараж,
като се е задължила да го продаде в срок до 11.02.2015 г. без вещни тежести. На
26.01.2015 г. по отношение на същия имот е вписана възбрана от ответника, за
което уведомила купувача, като се задължила да предприеме незабавни действия за
заличаване на възбраната. Твърди, че платила сумата от 1 500 лв. още на 06.11.2014 г. и спрямо нея не следвало
да се предприемат принудителни изпълнителния действия с такъв интензитет на
санкция и обезпечение, тъй като това противоречи на принципите за адекватност и
съразмерност на изпълнението, предвид чл.11 и сл. от Етичния кодекс на ЧСИ. С
анекс от 11.02.2015 г. увеличили срока за сключване на окончателен договор до
14.04.2015 г. и намалили размера на уговорената неустойка. На 20.02.2015
г. платила сумата от 300 лв., за което
уведомила ответника, но възбраната не била заличена. По тази причина е платила
на купувача неустойка в размер на 10 000 лв. Към момента на завеждане на
делото възбраната още не била заличена. Счита, че заплатената от нея неустойка
в размер на 10 000 лв. представлява имуществена вреда, причинена в
резултат на неправомерните действия на ответника при изпълнение на своята
дейност. На 06.01.2015 г. е получила покана за доброволно изпълнение във връзка
със задължение в размер на 1 800 лв. На 12.01.2015 г. е представил на
ответника доказателства за заплащане на сумата от 1 500 лв. преди
завеждане на делото. На 20.02.2015 г. е представила доказателства за
окончателно плащане на главницата. На 29.01.2015 г. уведомил ответника за
плащането на главницата и отправила искане за вдигане на наложената възбрана,
тъй като представлява неправомерно действие, в резултат на което ще претърпи
имуществени вреди. На същата дата е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на взискателя. На
11.03.2015 г. отново е заявила, че е платила задължението си преди завеждане на
делото и поддържа искането си за заличаване на възбраната, както и да преизчисли дължимите такси. С поведението си ответникът е нарушил чл.11 и сл., чл.19, ал.2 и чл.45 от
Етичния кодекс на ЧСИ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 2 000 в. – част от претърпените от нея имуществени вреди
общо в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и сторените
по делото разонски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е страна в изпълнителното производство. Такива са взискателят и длъжникът, посочени в представения изпълнителен титул, от който съдебният изпълнител е обвързан. Взискателят е този, който образува изпълнителното производство при съдебния изпълнител, а последният е длъжен да извършва надлежно и добросъвестно всички изпълнителни действия. Ищцата не е доказала плащането на неустойка в размер на 10 000 лв. Също така счита, че искът е и неоснователен, тъй като не е налице виновно противоправно поведение от негова страна, причинена вреда на ищцата, както и причинна връзка между тях. Счита, че сумата от 1 517, 30 лв. е получена от физическо лице, което е различно от взискателя, поради което въз основа на този документ не може да се прекрати изпълнителното производство. Дори тази сума да е платена на взискателя, тя не изчерпва целия дълг. Твърди, че не е предприемал никакви принудителни действия спрямо имуществото на длъжника. Възбраната на недвижимия имот, както и запорът върху МПС са единствено обезпечителни мерки, които се предприемат спрямо длъжника. Същите не представляват принудителни изпълнителни действия, а се предприемат единствено с оглед интересите на кредитора. На 23.02.2015 г. и на 10.06.2015 г. ищцата е предприела действия за плащане на задължението си към взискателя – сумата от 300 лв. и още 270 лв. Излага съображения, че извършените в хода на изпълнителното производство действия са законосъобразни. Представените по делото предварителен договор за покупко – продажба и 3 бр. уведомителни писма нямат достоверна дата, като счита, че същите са създадени за целите на процеса. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Третото лице – помагач на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД, оспорва исковата молба. Излага съображения, че ответникът е действал в кръга на своите правомощия, изпълнявайки добросъвестно възложената му от взискателя дейност, като не е извършил неправомерни действия, с които да увреди ищцата. Оспорва настъпването на вреди в патримониума на ищцата, както и наличието на причинна връзка между вреди и действия на ответника.Третото лице помагач „И.И.“ АД, оспорва предявения иск. Ищцата не е изпълнила доброволно задълженията си, за които е издаден изпълнителния лист. Също така от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 96.01.2015 г., до момента на вписване на възбраната – 26.01.2015 г., ищцата също не е погасила дълга си. Оспорва извършено плащане в размер на 1 500 лв. в полза на дружеството. Представеният предварителен договор от 05.01.2015 г., анекс от 11.02.2015 г. и останалите писмени доказателства, са оспорени като неавтентични. На 05.01.2015 г. между К.П.Ч. и М.Б.М.е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ищцата – продавач, се е задължила в срок до 11.02.2015 г. да продаде на насрещната страна процесния гараж за сумата от 20 000 евро. В деня на подписване на договора купувачът е платил на продавача сумата от 5 000 евро – задатък, като договорът служи разписка за извършеното плащане. В чл.3, т.4 от договора продавачът е декларирал, че имотът се продава на купувача чист от каквито и да било тежести, като за целите на договора тежест има следното значение: всякакви ипотеки или други обезпечителни права, вещно право на ползване, вещно право на строеж, каквато и да е друга тежест с вещноправен характер, възбрана, съдебен спор, реституционниа претенция, право на държавата или общината да отчуждят имота или част от него; няма сключен по отношение на имота договор за наем или аренда, както и няма каквото и да е друго право на трето лице, което би ограничило пълното и необезпокоявано упражняване на право на собственост върху имота от страна на купувача. В чл.6 от договора страните са предвидили, че ако мв деня на сключване на окончателния договор за покупко – продажба декларациите по чл.3 се окажат неверни и непълни по причина, за която продавачът отговаря, продавачът дължи на купувача връщане на платения задатък и заплащане на неустойка в размер на двойния размер на задатъка, платен от купувача при подписването на договора. На 11.02.2015 г. е сключен анекс към предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.01.2015 г., с който страните са се съгласили, че удължават срока за нотариалното оформяне на договора за покупко – продажба до 14.04.2015 г. Също така са постигнали съгласие, че намаляват размера на уговорената неустойка на 10 000 лв. В чл.7, т.2 от договора е предвидено, че купувачът има право да развали договора, когато продавачът не представи удостоверение за тежести в уговорения срок за сключване на окончателния договор или ако продавачът представи удостоверение за тежести за имота, от което е видно, че върху него са налице каквито и да било тежести. Ищцата е изпратила уведомителни писма без дата и данни за връчването им, с което уведомява купувача по предварителния договор, че на 06.01.2015 г. е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я.по изп. д. № 3205/2014 г. за сума, която не дължи, въпреки положените от нея усилия наложената възбрана не е заличена. Заявена е готовност да върне платения задатък. К.П.Ч. е изпратила писмо до ищцата, с която отправя волеизявление за разваляне на предварителния договор от 05.01.2015 г., на основание чл.7, т.2 от същия, считано от 15.04.2015 г. и същият се счита прекратен. Изпълнителното производство по изп. д. № 20148440403205 по описа на ЧСИ С.Я.е образувано по искане на „И.И.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2014 г., издаден срещу К.П.Ч. за сумата от 1 500 в. – разноски по водене на делото пред първата инстанция, както и сумата от 300 лв. – разноски пред въззивната инстанция. Предложените от взискателя изпълнителни действия са запор на сметки на длъжника и МПС, както и възбрана върху недвижими имоти. Молбата е депозирана чрез адв. С.С., с приложено към нея пълномощно. Договорът за правна защита и съдействие е представен в нечетлив препис и въз основа на него не могат да се извлекат данни относно постигнати уговорки, включително за уговорения размер на адвокатското възнаграждение и неговото заплащане.С постановление от 25.11.2014 г. е образувано изпълнителното производство, като са предприети действия за установяване имуществено състояние на длъжника. След направена справка в НОИ е установено, че не са налице вписани актуални трудови договори на длъжника.Въз основа на постановление от 12.12.2014 г. с молба изх. № 66012/23.12.2014 г. ЧСИ С.Я.е отправил искане до Службата по вписванията при Агенция по вписванията гр. София за вписване на възбрана върху подземен гараж № 3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, в сутерена, кота – 3, 02 м. в новостроящата се жилищна сграда 2 на ул. „******, със застроена площ от 17, 14 кв. м., с посочени съседи, ид. ч. и УПИ, в което се строи жилищната сграда, кат същата е вписана на 26.01.2015 г. На 05.01.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез адв. И.М.. Задължението възлиза на 1 800 лв. – разноски по делото и разноски по изпълнитеното дело в това число – 1 000 лв. възнаграждение за адвокат, 162 лв. – обикновена такса и 292, 80 лв. – пропорционална такса към 03.04.2012 г. На 12.01.2015 г. ищцата е депозирала заявление, с което представя доказателства, от които счита, че се установява плащане на дълга преди завеждане на делото. Към молбата е приложена разписка за сумата от 1 500 лв. за нареден на 06.11.2014 г. от ищцата в полза на Й.Б.Т.пощенски запис. Удостоверено е, че на адреса на фирмата управителят е получил сумата. Представено е и извлечение относно проследяване на пратката, съгласно което сумата е платена на 17.11.2014 г. С молба от 29.01.2015 г. длъжникът е уведомил ЧСИ С.Я., че по отношение остатъка от 300 лв., дължима по представения по делото изпълнителен лист, прави възражение за прихващане, тъй като желае да й бъдат присъдени сторените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар. Също така е направила възражение за прекомерност на обезпечителните мерки, тъй като счита за недопустимо и житейски нелогично за дълг от 300 лв. да се налага възбрана върху недвижим имот. С постановление от 03.02.2015 г. исканията са оставени без уважение.С молба от същата дата е отправила искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, предвид извършеното плащане преди завеждане на изпълнителното производство, както и искане на вдигане на наложената възбрана. Твърди, че за имотите, предмет на възбраната, има сключен предварителен договор за покупко – продажбата им, с който е уговорена неустойка в размер на полученото от нея капаро в размер на 10 000 евро. Липсва произнасяне на ЧСИ С.Я.по това искане на длъжника. С молба от 02.02.2015 г. взискателят е заявил, че нито по банков път, нито по друг начин са извършени плащания на суми от длъжника, поради което моли ЧСИ С.Я.да продължи процесуалните действия за събирането на посочените суми, ведно с разноските. С платежно нареждане от 23.02.2015 г. И. П.М. – пълномощник на длъжника в изпълнителното производство, е превела по банков път на ЧСИ С.Я.сумата от 300 лв. по изп. д. № 20148440403205.С молба от 11.03.2015 г. длъжникът е отправил искане за вдигане на наложената възбрана на процесния гараж, както и за произнасяне по направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, поради прекомерност. С молбата е представила искане за извършване паричен превод за сумата от 1 500 лв. в полза на „И.И.“ АД чрез Й.Б.Т.. В поканата за паричен превод от 1 500 лв. също е посочено, че получателят е „И.И.“ АД чрез Й.Б.Т.. Съставена е и разписка за сумата от 1 500 лв., получена от Й.Б.Т.на 05.11.2014 г. с постановление от 12.03.2015 г. ЧСИ С.Я.е оставил без уважение исканията на длъжника. Съгласно удостоверение от 19.02.2015 г., издадено от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“, в централната база на АИС-КАТ към 19.02.2015 г. на името на К.П.Ч. няма данни за регистрирани ППС. По делото е представена декларация без дата за потвърждаване, която изхожда от ищцата. С неяо заявява, че потвърждава действията на адв. И.П.М., която от нейно име и за нейна сметка, в качеството й на продавач, е подписала предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.01.2015 г. и анекс от 11.02.2015 г. за продажба на процесния гараж. Заявява, че е предоставила права на адв. И.М. да получи сумата от 5 000 евро, представляваща платен задатък от продавача, както и е предала сумата от 10 000 евро, която да заплати на М.Б.М.като неустойка по предварителния договор. Декларация без дата за потвърждаване е изготвена и от М.Б.М., с която потвърждава действията на адв. Р.М.който от нено име и за нейна сметка в качеството й на купувач, е подписал предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.01.2015 г. и анекс от 11.02.2015 г. покупка на процесния гараж. Заявява, че му е предоставил сумата от 5 000 евро за заплащане на задатък. СРС е допуснал разпит на ищцата по реда на чл.176, ал.1 ГПК, която да отговори на следните въпроси: предварителен договор, анекс него и изявлението за разваляне на коя дата са сключени, кои лиза са подписали приложените към исковата молба документи, в какво качество са действали, познават ли се страните по договорите и от къде се познават, кой ги е свързал и подписана ли е от нея лично декларация за потвърждаване, приложена по делото. Ищцата е уведомена за допуснатия разпит по реда на чл.176, ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител. Последният е заявил, че ищцата е запозната със санкционните последици по чл.176 ГПК, като отказва да даде обяснения. От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка С.Л.С.се установява, че офисът, в който работи, е на ул. „Опълченска“ № 112 А, където е офисът и на „ИПП Испроект“. Не е познавала ищцата лично до момента, в който е отишла да й занесе документ за плащане. В документа била посочена банкова сметка ***. Д.. Свидетелката отишла на седмия етаж, от адреса отворил служител. Свидетелката влязла и казала, че носи сметка на адв. Д., по която да се преведе присъдената сума. Ищцата й казала да остави сметката на бюрото й. Сумата възлизала на 1 800 лв. Описаното е станало в края на м.09.2014 г.- началото на м.10.2014 г. Представената сметка била на адв. Д., а не лична. Пред СРС е разпитана и свидетелката М.Б.М.. От показанията й се установява, че не познава ищцата. Контактът с нея е осъществен чрез адв. Р.М., който е зет на свидетелката и движел въпросите във връзка със сключването на предварителния договор. Търсела да закупи гараж и възложила на адв. М.да открие такъв. Той й обяснил, че трябва да даде сумата от 5 000 евро – депозит. Доколкото знае адв. М.е сключил предварителен договор с ищцата. Не била запозната със съдържанието на предварителния договор, казала на адв. М.той да го подпише от нейно име. Упълномощаването било устно. Свидетелката не се е срещала лично с ищцата. Адв. М.подготвил декларацията – потвърждение, която тя подписала. Свидетелката не е запозната дали адв. М.е подготвил такава декларация и за ищцата. Свидетелката не си спомня дали анекс или някаква декларация е подписала. След като адвокатът й казал, че имало проблем с имота, получила 5 000 евро на ръка от адв. Р.М., както и 10 000 лв. по банков път. Адв. М.е син на пълномощника на ищцата. След предявяване на представената декларация за потвърждение, свидетелката е заявила, че подписът под декларацията изхожда от нея. Подписала е декларацията края на 2016 г. – началото на 2017 г. Р.М.й обяснил, че трябва да я подпише, за да я приложи, защото възникнал някакъв проблем.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният установи, обжалваното съдебно решение е валидно.
Макар ответникът да не поддържа в
настоящото производство довода си за недопустимост на предявения, доколкото въззивинят съд се произнася служебно по допустимостта на
решението в обжалваната част е нужно да се отбележи, че по реда на ЗЧСИ изпълнители
пасивно легитимирани да отговарят са длъжностните лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и
по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр. д. № 474/2009 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО). Ето защо предявеният иск е процесуално допустим, предявен
срещу надлежно процесуално легитимирана страна. С оглед на това, като е
разгледал предявеният иск по същество, решаващият съд е постановил допустимо
съдебно решение, поради което следва да се разгледат поддържаните от страните
доводи за неправилност на решението
С формираната трайна съдебна
практика с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение № 340 от
8.01.13 г. по гр. дело № 1295/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 139 от
31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 184 от
21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 43 от
28.05.2019 г. по гр. д. № 2474/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.) е прието, че
частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия
на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и
причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания
на процесуалния закон. Противоправността, която е
елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния
изпълнител.
В конкретния случай ищцата се позовава на
незаконосъобразно бездействие от страна на ЧСИ С.Я., който е следвало да вдигне
наложената възбрана върху процесния гараж, в резултат
на което е претърпяла горепосочените имуществени вреди. Позовава се и на
прекомерност на обезпечителните мерки и наличие на основание за намаляване
адвокатското възнаграждение на взискателя и таксите
на ЧСИ. Тези доводи на ищцата, поддържани и във въззивното
производство, поставят пределите на решаващата дейност на съда.
Ищцата, в качеството си на страна
в изпълнителното производство, е сезирала ответника с искане за прекратяване на
изпълнителното производство, за намаляване на адвокатското възнаграждение
поради прекомерност. Тези искания на ищцата са оставени без уважение от
ответника, като не са изложени мотиви за това. липсва произнасяне от ответника.
Във връзка с доводите на
ответника, че ищцата не се е възползвала от правото да обжалва посочените от
нея в исковата молба изпълнителни действия, е нужно да се отбележи, че съгласно
формираната по този въпрос съдебна практика производствата по иск за
обезщетение и по жалба срещу действие на съдебния изпълнител имат различен
предмет и висящността на едното с нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода по едното не
обуславя с нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни предмета не
съвпадат (решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., на ВКС, ГК,
ІV ГО и др.). Ето защо по деликтния иск с правно
основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ противоправността, която е
елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се състои в
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния
изпълнител, която подлежи на самостоятелна преценка от съда, сезиран с този
иск. Тази преценка не е обусловена от това дали страната е упражнила или не
правото си на жалба, както и съдът не е обвързан от произнасянето по жалба
срещу конкретно изпълнително действие. Това е така защото по конститутивния иск процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител е преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, поради което това преюдициалното правоотношение, не се обхваща от обективните
предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение
по конститутивния иск. Ето защо при предявен деликтен иск с правно основание чл.74, ал.1 ГПК съдът е
длъжен да извърши самостоятелна преценка относно процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. С
оглед на това неупражняването на правото на жалба от страна на длъжника не може
да санира противоправното действие или бездействие на
съдебния изпълнител.
Основателни са доводите на
ищцата, че е погасила част от задължението си преди завеждане на изпълнителното
производство, като за тази цел е представил квитанция от пощенската станция. На
стр. 80 от изпълнителното дело (стр.138 от делото на СРС), е представен препис
от искане за паричен превод, в което
ясно са посочени лицето, което изпраща превода – К.П.Ч., както и получателя – „И.И.“ АД, чрез Й.Б.Т.. Посочването на представител на
юридическото лице, чрез който да се извърши плащането на сумата от 1 500 лв.,
не обосновава извод, че това физическо лице е получателят на сумата. След като
юридическото лице е изрично посочено като получател на сумата, не би могло да
се приеме, че плащането се извършва в полза на неговия представител. Следва да
се съобрази също така и обстоятелството, че не са заявени твърдения от взискателя, че сумата е платена в изпълнение на друго
задължение на ищцата към взискателя, поради което се
налага извода, че извършеното плащане касае сумите, за които е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство. Ето защо поддържаните от ответника доводи за плащане в полза на
физическо лице са неоснователни. След като длъжникът е погасил част от процесния дълг и е представил на ЧСИ С.Я.квитанция от
пощенска станция, удостоверяваща извършеното плащане, се налага извода, че са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство за сумата от 1 500 лв. Ето защо
постановлението на ответника, с което е оставил без уважение искането на
длъжника за прекратяване на посочената част от изпълнителното производство, е
процесуално незаконосъобразно.
Наличието на основание за
прекратяване на част от изпълнителното производство не съставлява обаче
основание за вдигане на наложената обезпечителна възрана
върху процесиня гараж. Това е така, защото обект на
принудителното изпълнение е остатъкът от дълга, за който е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство – 300 лв., адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя и дължимите такси в полза на ЧСИ.
Длъжникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя,
чийто размер от 1 000 лв. надвишава повече от 3 пъти размера на остатъка
от дълга, който не е погасен от длъжника. Същевременно минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, определено съобразно чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 230 лв. Ето защо възражението на длъжника е
основателно.
Длъжникът е оспорил също така и
размера на определените такси от ответника. Предвид стойността на сумата, която
подлежи на принудително събиране и дължимото в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ възлиза на 53 лв., а не 292,
80 лв., както е определил ответника. Ето защо и това възражение на ищцата е
основателно.
Макар за част от вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, да са
погасени от длъжника преди завеждане на делото, а отговорността за разноските
да е разпределена неправилно от ответника, за останалата част от дълга, ведно
със сторените от взискателя разноски в горепосочения
размер и дължимите такси по ТТР ЗЧСИ ответникът е бил длъжен да предприеме
съответните действия за принудително събиране на дължимите суми, поради което
до пълното погасяване на дълга не е налице основание за вдигне на
обезпечителната възбрана.
Ищцата се позовава на несъразмерност на наложената обезпечителна мярка. Налагането на възбрана съставлява
обезпечително действие, което препятства възможността длъжникът да се
разпорежда с възбраненото имущество, а не
изпълнително действие за принудително събиране на вземанията на взискателя. В разглеждания случай обезпечителния характер
на възбраната е изрично посочен в постановлението за налагането й, а и страните
не спорят в тази насока. Длъжникът по парично задължение отговаря с цялото си секвестируемо имущество и взискателят
може да избере към кой имуществен обект да насочи изпълнението, включително
може да поиска едновременно няколко изпълнителни способа, както и да преминава
от един способ към друг.
В хода на изпълнителното
производство се установи, че длъжникът няма сключен трудов договор, няма МПС,
притежава два апартамента и един гараж. При тези данни и съобразявайки
стойността на вземанията на взискателя и дължимите
разноски в изпълнителното производство, правилно ЧСИ С.Я.е наложил възбрана на процесния гараж, с цел да се запази това имущество в патримониума на длъжника и да се обезпечи принудителното
събиране на вземането. Основателно е възражението на ответника, че ищцата не е
поискала замяна на обекта и начина на изпълнението. В нормата на чл.433 ГПК е
регламентирано, че длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено
върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите
от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният
изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в
състояние да удовлетвори взискателя, той насочва
изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане. Ето защо и доколкото
не се установи, че длъжникът е притежавал друга вещ или вземане на стойност,
близка до сумата, която се събира принудително, както и длъжникът не се е възползвал
от субективното си право да поиска замяна на обекта на изпълнение, се налага
извода, че ищецът не е нарушил принципа на адекватност и съразмерност на
изпълнението. С оглед на това, като не е отменил наложената обезпечителна
възбрана, бездействието на ответника не е процесуално незаконосъобразно.
Претендираните от ищцата вреди са свързани именно с неправомерното
невдигане на обезпечителната възбрана от страна на ЧСИ. След като не е налице
сочената процесуална незаконосъобразност на бездействието на ответника, дори да
са настъпили в тежест на ищцата вреди, то те същите не се намират в причинна
връзка с невдигането на обезпечителната възбрана.
По изложените съображения и доколкото елементите от сложния правопораждащ фактически състав следва да участват в
условията на кумулативност, достатъчна е липсата на
един от тях, за да бъде предявеният иск неоснователен. Ето защо не следва да се
обсъжда дали ищцата реално е претърпяла имуществени вреди и доколко
ангажираните по делото писмени доказателства са съставени за целите на процеса
или не.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва
да се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 420 лв.
– заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във възизвното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4735/20.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 27708/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 118
състав.
ОСЪЖДА К.П.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. И.М., да заплати на С.Б.Я., ЧСИ рег. № 844 на КЧСИ,
със съдебен адрес ***, надпартерен, ап.10 – адв. А.Т., сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.