Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.......07.2015 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.,
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 177
по описа за 2015
г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 3208/30.01.2015 г.,
уточнена след указания по отстраняване на нередовности с молба вх. № 3722/04.02.2015
г., с която е предявен частичен иск от „Ченсфилд-55” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С.П.С. – управител, срещу Ц.К.Ц., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща част от претърпени
от ищеца вреди в общ размер 98301.70 лева, представляващи сбор от допълнително
определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 85483,63 лева (главница) в резултат
на непризнато право на данъчен кредит и начислена лихва за забава върху
главницата в размер на 12818,07 лева за съответните данъчни периоди подробно
описани в исковата и уточняващата молби, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че през 2008 г. „Ченсфилд-55" ЕООД е сключило с
ответника Ц.Ц. устен договор за счетоводно обслужване, по силата на който
ответникът е приел да води счетоводството на дружеството като извършва
счетоводните записвания по книгите, изготвя справки-декларации (СД) по ЗДДС,
дневници за покупки и дневници за продажби – ежемесечно, да изготвя годишния
финансов отчет (ГФО) на дружеството, ведно с приложенията към него, както и да
подава тези документи в предвидените от закона срокове. За извършването на
услугата на ответника е било заплащано в брой. За плащанията не е издаван
документ. Договорът бил прекратен през м. април 2014 г. В края на февруари 2014
г. на дружеството ищец била извършена на данъчна ревизия за периода 01.08.2012 –
31.12.2012 г. и 01.10.2013 – 31.12.2013 г. Видно от ревизионния доклад, инспекторите
по приходите констатирали, че в дневниците за покупки на ищеца са включени фактури
за (консултантски) услуги, общо 45 на брой, издадени от „Хоумър" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, съвпадащи с постоянния адрес на Ц.Ц.,***,
по които е упражнено от ищеца право на данъчен кредит, без такива доставки да
са били възлагани, поръчвани и приемани. Към датата на издаването на процесните
фактури съдружници в „Хоумър" ООД били ответникът и съпругата му И.И.Ц., а
негов управител бил ответникът. Твърди се още, че като доказателство за
извършените доставки на услуги по посочените фактури, ответникът представил на инспекторите
по приходите договори с различен предмет в т.ч. маркетингови проучвания на
автобусните пътнически превози в Сърбия, Македония, България, Украйна, Турция,
Гърция, проучване, анализ на състоянието на наличния автопарк във фирмата,
човешки ресурс и пр., проучване, разработване, внедряване в експлоатация и
контрол на системи за логистика, управление на дейността на фирмата и пр., проучване
на пазара автобусните пътнически превози в България, проучване и провеждане на
мероприятия, повишаване на квалификацията на персонала, разработване на проект
и техническо изпълнение на мерки за разширяване на дейността на фирмата и
навлизане па свободни пазарни ниши, разработване на пакет от рекламни продукти,
разработване на система за следене валидността на застраховки, граждански
отговорности, винетки и др., управление на сервизната дейност в предприятието,
внедряване в експлоатация система за автоматично обновяване на данните за
шофьорите превозните средства, автоматично генериране на счетоводни операции за
всяка дейност осъществявана в предприятието, обвързаност между всички модули в
система и работа в единна база, оптимизиране на маршрути и графици по шофьори,
оптимизиране заетостта на транспортния парк, анализ на вложените ресурси в предприятието
и оценка на икономическата им ефективност, контрол върху ресурсите и стопанските процеси в
предприятието, анализ на данните за разход на ресурси и влиянието им върху
стопанските процеси и пр. За част от фактурите от ответника били представени едни
и същи договори, т.е. които вече били представени към фактури, издадени в
предходни данъчни периоди. Ревизията завършила с издаване на ревизионен акт
(PA) № Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г., с който на „Ченсфилд - 55" ООД
са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 08/2012г. в размер на 6 000 лв.; м.
09/2012г. в размер на 6 000 лв.; м. 10/2012г. в размер на 6 000 лв.; м.
11/2012г. в размер на 6 000 лв.; м. 12/2012г. в размер на 4 350 лв.; м.
10/2013г. в размер на 14 855 лв.; м. 11/2013г. в размер на 19 877,48 лв. и м.
12/2013г. в размер на 22 374,15 лв., или общо допълнително начислен данък в
резултат на отказано право на данъчен кредит по посочените в исковата молба и
уточняваща молба доставки 85 483,63 лева – главница и законна лихва в размер на
12 818,07 лева. В исковата молба се твърди още, че нито един от договорите и
приемо-предавателните протоколи, които са представени от ответника пред
органите на НАП – Варна по повод ревизията, не бил подписан от управителя на
дружеството или упълномощено от него лице. Ищецът твърди, че такава услуга нито
е възлагана, нито е приемана, нито е изработвано каквото и да било по този
повод от ответника или от „Хоумър" ООД, те не са предавали на „Ченсфилд - 55"
ЕООД нищо в изпълнение на твърдяните, но несъществуващи договори. Твърди се
по-нататък в исковата молба, че през 2012 г. между Ченсфилд - 55" ЕООД и
неговия счетоводител Ц.Ц. в качеството му на законен представител на
„Хоумър" ООД била постигната договореност „Хоумър" ООД да доставя
консумативи и резервни части за автобуси. Целта била „Хоумър" ООД да
натрупа обороти, за да може да получи банков кредит с цел погасяване на лични
задължения на Ц. към банки. Ищецът се съгласил с така предложените условия,
защото, от една страна имал безрезервно доверие на ответника в качеството му на
негов счетоводител, а от друга – желаел да му помогне. Ищецът твърди, че от месец
август 2012 г. ответникът започнал да доставя авточасти, гуми и консумативи
според заявките на служителите на „Ченсфилд-55" ЕООД. Сумите били
заплащани в брой, получавани от ответника в качеството му на управител на
„Хоумър" ООД, за което той издавал съответните касови бонове. Извършените
доставки ищецът описва в Приложение № 1
към исковата молба. В изпълнение на дадени от съда указания с молба вх. № 20156
от 25.06.2015 г. процесуалният
представител на ищеца адв. А. уточнява, че това приложение е подписано от него
и представлява част от обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът твърди още, че през периода 08/2012 г.
до 12/2013 г. представляваното от ответника „Хоумър" ООД му е доставило
множество гуми, резервни части и консумативи – антифриз, масла и др. В тази
връзка излага, че ответникът по иска е издавал и фактури, но както впоследствие
се е установило, вместо доставка на авточасти, гуми и консумативи, той е
вписвал като основание „услуги по договор", каквито не са му възлагани и
не са извършвани. В същото време и наред с това в дневника за покупки на
„Хоумър" ООД ответникът е вписвал фиктивни покупки, за да редуцира размера
на подлежащия на внасяне данък, т.е. данъчното задължение на това дружество по
ДДС. Начисленият от „Хоумър" ООД данък бил изцяло „нулиран" чрез
включване в дневника за покупки на това дружество на фактури, които не са
издадени на негово име, а на името на трети лица. Така ответникът създал
предпоставки за присвояване на данъка (ДДС) платен от „Ченсфилд-55" ЕООД и
го присвоил. По този начин ответникът нанесъл вреда на ищеца, която се изразява
в осуетяване на правото му да ползва данъчен кредит за платения от него данък. Ищецът
твърди, че нито един от създадените от ответника и представени в хода на
данъчното производство документи не съдържа подпис на представляващо
дружеството лице и следователно договорите и приемо-предевателните протоколи са
неавтентични документи, а издадените от „Хоумър" ООД фактури са
неистински, доколкото не отразяват действителните отношения между страните. Ищецът
заявява, че цената за доставката на стоки, фактурирана от „Хоумър" ООД, е
изцяло платена от него и следователно той е имал основателни и оправдани правни
очаквания платения ДДС да му бъде възстановен по предвидения в закона ред. Непризнаването
на правото на данъчен кредит, установено с РА №
Р-03-1400756-091-01/16.09.2014г., счита за вреда за дружеството. За такава вреда
счита и начислените от органа по приходите лихви.
Ответникът
Ц.Ц. е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва иска като счита същия
за недопустим и неоснователен. Възражението за недопустимост се основава на твърдение
за липса на пасивна легитимация по иска, доколкото непризнатия данъчен кредит
касае сделки между ищеца и трето лице. По основателността на претенциите са релевирани
следните възражения: (1) Възражение за липса на облигационно правоотношение
между ищеца и ответника по договор за предоставяне на счетоводни услуги. Същевременно ответникът признава, че е
подавал справки декларации по ЗДДС и ГФО на „Ченсфилд-55” ЕООД, както и че е осчетоводявал
представените му от управителя на дружеството първични счетоводни документи на
„Ченсфилд-55” ЕООД. (2) Възражение за надлежно извършена работа от ответника и
извършено приемане на осчетоводяването на процесните фактури от страна на
ищеца, чрез включването им в счетоводните записвания и фактическо ползване на
данъчния кредит. Ответникът поддържа, че процесните фактури отразяват реално
сключени договори и извършени доставки на услуги от „Хоумър" ООД. (3)
Възражение за зле воден от ищеца процес с предмет обжалване на ревизионен акт
(PA) № Р-03-1400756-091-01/16. 09. 2014г., по което е било образувано адм. д. №
96/2015 г. на Варненски административен съд. (4) Възражение за липса на други
договорни правоотношения между ищеца и
„Хоумър" ООД извън отразените в процесните фактури. Изрично твърди,
че последното не е извършвало други услуги, нито е продавало части на ищцовото дружество. Оспорва
доказателствената сила на представените към исковата молба стокови разписки за
доставка на авточасти от „Хоумър" ООД, тъй като не съдържат подпис на представител
на „Хоумър" ООД, а са подписани единствено от С. С. – управител на дружеството ищец и П.П. механик-монтьор –
син на С. С..
В
подадената допълнителна искова молба ищецът допълва твърдението си за наличие
на сключен между него и ответника договор за счетоводно обслужване като
уточнява, че по същия е заплащал на ответника месечно възнаграждение в размер
на 300 лева като в периода от 2008 г. до 2012 г. счетоводството на ищеца се е
водело единствено от ответника. Поддържа, че процесните фактури и свързаните с
тях договори и приемо-предавателни протоколи не са предадени на ответника за
осчетоводяване от управителя на „Ченсфилд-55” ЕООД като изтъква довод, че нито
един от тези документи не е подписан от управителя или упълномощено от него
лице, а подписите са подправени и изпълнени от ответника. Оспорва, че е приел
извършената от ответника работа касаеща счетоводните записи извършени във
връзка с процесните фактури. Поддържа, че макар и цената по всички процесни
фактури да е заплатена, то описаните във фактурите услуги не са реално
извършени и резултатът от тези услуги никога не е бил предоставен от ответника
на материален носител. Заявява, че защитата срещу (PA) №
Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г., предмет на адм. д. № 96/2015 г. на Варненски
административен съд, е била адекватна, доколкото е налице стабилна и
непротиворечива практика на съдилищата във връзка с правото на данъчен кредит,
което не може да бъде признато без надлежни доказателства за реално извършени
доставки на стоки или услуги. Във връзка със спорния въпрос дали дружеството „Хоумър"
ООД е доставяло на „Ченсфилд-55” ЕООД авточасти, отново изтъква, че в
счетоводството на първото дружество са включвани фактури, по които действителен
получател е „Ченсфилд-55” ЕООД, както и такива от трети лица, които осъществяват
търговия с резервни авточасти. Релевира доводи във връзка с нарушаване от
страна на ответника на Етичния кодекс на професионалните счетоводители (ЕКПС),
което поведение е в пряка причинна връзка с причинените на ищеца вреди.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените вече
възражения. Оспорва допустимостта на сочените от ищеца гласни доказателствени
средства за установяване на договорна връзка между страните. Сочи извършените
плащания по процесните фактури като допълнителна индиция за приемане на
отразените в тях услуги. Счита, че евентуални претенции следва да се насочат
към „Хоумър" ООД, а не към него. Поддържа, че никога не е доставял
авточасти на ищеца.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на твърдените от него факти, а
именно: валидно договорно правоотношение между него като възложител и ответника
като изпълнител по договор за счетоводно обслужване (разновидност на договор за
изработка), неизпълнение (неточно изпълнение) на задълженията на ответника по
договора, настъпилите в резултат на неизпълнението вреди и техния размер. В
тежест на ответника е да установи възраженията си относно несъществуването на
облигационното отношение, липсата на виновно неизпълнение, както и останалите
релевирани правоизключващи възражения.
С
оглед съвпадащите насрещни твърдения на страните, в доклада по делото в частта
със съдържанието по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните релевантни факти и
обстоятелства: Ответникът Ц. е подавал справки декларации по ЗДДС и ГФО на
„Ченсфилд-55” ЕООД. Ответникът е осчетоводявал първични счетоводни документи на
„Ченсфилд-55” ЕООД. Ответникът Ц. е бил управител на „Хоумър" ООД, ЕИК
*********, в периода на издаване от това дружество на фактурите, посочени в
списъка на представените към исковата молба писмени доказателства от № 96 до №
142. Производството по обжалване на Ревизионен акт №
Р-03-1400756-091/16.09.2014г., по което е образувано адм. д. № 96/2015г. по
описа на Административен съд гр. Варна е прекратено. П.С.П. е син на управителя
на „Ченсфилд-55" ЕООД С.П.С. (във връзка с подписите, положени върху
представените към исковата молба складови/стокови разписки и експедиционни
бележки за доставка на авточасти и консумативи от „Хоумър" ООД на
„Ченсфилд-55" ЕООД).
Съдът
намира за доказани твърденията за извършена
данъчна ревизия на дружеството ищец за периода 01.08.2012 – 31.12.2012 г. и
01.10.2013 – 31.12.2013 г., възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ 1400756/26.02.2014 г., изменена многократно, последно със Заповед №
1402594/08.07.2014 г., в резултат на която е издаден ревизионен акт (PA) №
Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г., с който на „Ченсфилд - 55" ООД са
определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 08/2012г. в размер на 6 000 лв.; м.
09/2012г. в размер на 6 000 лв.; м. 10/2012г. в размер на 6 000 лв.; м.
11/2012г. в размер на 6 000 лв.; м. 12/2012г. в размер на 4 350 лв.; м.
10/2013г. в размер на 14 855 лв.; м. 11/2013г. в размер на 19 877,48 лв. и м.
12/2013г. в размер на 22 374,15 лв., или общо допълнително начислен данък в
резултат на отказано право на данъчен кредит по посочените в исковата молба и
уточняваща молба вх. № 3722/04.02.2015 г. доставки в размер на 85483,63 лева – главница и законна лихва в размер на
12818,07 лв. Същите се установяват от представения и приет като доказателство
по делото ревизионен акт (PA) № Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г., както и от
безспорното обстоятелство, че адм. д. № 96/2015 г. по описа на
Административен съд гр. Варна е прекратено и ревизионният акт е влязъл в сила.
По спорния въпрос относно наличието на договорно
правоотношение между страните в периода от 2008 г. до м. април 2014 г., по
силата на което счетоводното обслужване на дружеството ищец се е извършвало
възмездно от ответника, съдът намира следното: Договорът за извършване на
счетоводни услуги е разновидност на договора за изработка. Договорът е
неформален, възмезден, консенсуален. По този договор изпълнителят дължи
конкретен резултат, който се изразява в надлежно извършване на счетоводните
записвания в търговските книги на възложителя, изготвяне на изискващите се от
закона вторични счетоводни документи, както и документи за целите на данъчното
облагане, водене на счетоводните регистри, срещу което възложителят дължи
възнаграждение. Договорът може да се съчетае с мандатно правоотношение имащо за
предмет подаване за сметка на търговеца на необходими справки, декларации,
отчети и пр. Към посочените правоотношения може да се насложи и упълномощителна
сделка, в резултат на което възложените действия по подаване на документи до
различни органи да се извършват от името на търговеца. В разглеждания случай
ищецът твърди наличие и на трите вида правоотношения. Ответникът признава, че е
извършвал осчетоводяване на първични
счетоводни документи на ищеца (действия по договор за изработка) и е подавал
справки декларации по ЗДДС и ГФО (мандатно правоотношение съчетано с
упълномощаване). Тези факти са приети за безспорни между страните с доклада по
делото, срещу което техните процесуални представители не са възразили. При
твърдение на ищеца, че цялото счетоводно обслужване на дружеството се е
извършвало от ответника, последният не оспорва в частност факта, че е извършил
осчетоводяване на процесните фактури, по които не е признато право на данъчен
кредит, нито факта, че е включил същите в съответните справки декларации по
ЗДДС, нито факта, че е подал тези декларации в НАП. И двете страни са се
позовали изрично на вписванията в търговския регистър по партидата на
дружеството – ищец. От извършена служебно от съда справка в търговския регистър
по партидата на „Ченсфилд-55” ЕООД, ЕИК *********, се установява, че годишните
счетоводни отчети на дружеството за 2012 и 2013 г. са подписани от ответника Ц.
в качеството му на съставител, както и от управителя на ищцовото дружество С. С..
При това положение спорен остава единствено въпросът, дали счетоводните услуги
са били предоставяни възмездно. От събраните по делото гласни доказателствени
средства съдът приема за установено, че ответникът е извършвал възложената му
работа възмездно. И двамата свидетели безпротиворечиво изнасят пред съда, че
управителят на „Ченсфилд-55” ЕООД им е възлагал да предават на ответника сума в
размер на 300 лева, представляваща заплатата му като счетоводител заедно с
фактури и други документи за осчетоводяване. Съдът отчита евентуалната
заинтересованост на двамата свидетели – свидетелката П. е снаха на управителя и
работи в дружеството, а свидетелят Б. е шофьор в дружеството – ищец. Независимо
от това, съдът приема същите за достоверни и ги кредитира, доколкото не
съдържат вътрешни и взаимни противоречия и кореспондират с останалите, събрани
по делото доказателства сочещи на прилагане на не добри търговски практики при
документалното оформяне на стопанските операции в дружеството – ищец.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
ответникът, в качеството си на изпълнител по договор за счетоводно обслужване, е включил в дневниците за покупки
на възложителя „Ченсфилд-55" ЕООД фактури за доставки на услуги, по които
е упражнено право на данъчен кредит, без такива доставки да са били
възлагани/поръчвани и приемани, съдът намира следното: В счетоводството на
ищеца за данъчни периоди м.м. 01.08.2012 -31.12.2012 г. и 01.10.2013 -
31.12.2013 г. били включени фактури за (консултантски) услуги, издадени от „Хоумър" ООД, ЕИК *********, като
към датата на издаването на процесните фактури съдружници в това дружество били
ответникът и съпругата му И.И.Ц., а негов управител е бил ответникът. Фактурите, общо 47 на брой, са изброени в исковата молба в списъка на
представените писмени доказателства от № 96 до № 142. Видно от мотивите в
приетия като доказателство по делото ревизионен
акт (PA) № Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г. органите по приходите са приели,
че издаването на процесните фактури не поражда данъчен кредит за получателя по
доставката, тъй като не е налице доставка, осъществена между „Хоумър" ООД
на „Ченсфилд" ЕООД по смисъла на ЗДДС. При представени с исковата молба и
неоспорени от ответника доказателства за непризнато право на данъчен кредит и
въведени от ищеца твърдения, че причина за това е неточното изпълнение на
договора за счетоводно обслужване от страна на ответника, последният носи
тежестта да докаже в настоящото производство, че е положил дължимата грижа,
като ангажира доказателства, опровергаващи констатациите на данъчните органи за
липса на реално осъществени доставки на услуги по процесните фактури или
доказателства, че е уведомил възложителя по договора, че посочените фактури не
следва да се включват в дневника за покупки и справката по ЗДДС. Такива
доказателства не са посочени от ответника. Неоснователно е възражението на
ответника за зле воден процес, предмет на адм. д. № 96/2015 г. по описа на Варненски
административен съд. От една страна, ответникът е можел още във фазата на
извършване на данъчната ревизия да докаже пред органите по приходите, че
данъчният кредит е ползван правомерно. В качеството си на управител на Хоумър
ООД е имал възможност да представи всички необходими за целта доказателства,
стига да съществуваха такива. От друга страна, както правилно заявява
процесуалният представител на ищеца, не може да се претендира право на данъчен
кредит за услуги, каквито ищецът нито е поръчвал, нито е получавал, поради
което няма смисъл от воденето на такъв процес. При тези обстоятелства, съдът
приема за доказано неточното изпълнение на ответника по договора за счетоводно
обслужване.
Досежно
твърденията на ищеца, че във фактурите, по които не му е признат данъчен
кредит, неправилно е записано, че се отнасят за доставка на услуги, докато в
действителност същите се отнасят за доставка на консумативи и резервни части за
автобуси, извършени от „Хоумър" ООД, съдът намира следното: Ответникът
изцяло оспорва извършването на такива доставки. Като доказателства за описаните
в исковата молба (Приложение № 1, подписано от процесуалния представител на
ищеца) доставки са представени от ищеца и приети по делото стокови разписки за
приемане/предаване на материални запаси с изпращач „Хоумър" ООД и
получател „Ченсфилд 55" ЕООД и експедиционни бележки описани като
приложения към исковата молба с номера от 2 до 95. Като изпращач в същите е
посочено „Хоумър" ООД, но стоковите разписки за приемане/предаване на
материални запаси са подписани за „предал“ от управителя на „Ченсфилд 55" ЕООД
С. С.. Не са посочени транспортни документи и превозвач. Експедиционните
бележки са подписани за „предал“ от П.П., за когото ищецът в допълнителната
искова молба признава, че е син на управителя на „Ченсфилд 55" ЕООД С. С..
„Хоумър" ООД изобщо не фигурира в експедиционните бележки. Следователно,
описаните доказателства са създадени от ищеца с цел установяване на изгодни за
него факти, поради което съдът не може да ги кредитира. Договор за
покупко-продажба на авточасти и консумативи не е представен. Липсва и твърдение
такъв да е бил подписван. Поради заявената стойност на извършените доставки,
надвишаваща 5000 лева, съдът не е допуснал доказване на договора със
свидетелски показания. Ищецът твърди, че е заплащал доставките в брой срещу
касов бон. В представените по делото касови бонове липсват данни същите да са
издадени във връзка с доставка на стоки – на всички касови бонове е посочено,
че са издадени за заплатени услуги по процесните фактури. Ищецът, след срока по чл. 372 ГПК, е релевирал искане за приобщаване към доказателствата
по делото на ревизионен акт № *********/25.08.2014 г. на „Хоумър" ООД като
в с.з. на 03.07.2015 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че с
посочения РА ще доказва, че „покупко-продажба на резервни части и консумативи
за автобуси са били извършвани от третото лице „Хоумър” ООД, поради което то е
могло действително да достави такива резервни части“. Искането за събиране на
това доказателствено средство е оставено без уважение, като неотносимо към
предмета на спора, доколкото касае контатации на органи по приходите, които не
са в състояние да установят наличието на договорна връзка между третото лице
„Хоумър” ООД и ищеца по договор за доставка на авточасти и консумативи. В
обобщение, анализът на събраните по делото доказателства сочи, че ищецът не
доказа наличието договор за доставка на авточасти и консумативи сключен между
„Хоумър” ООД и „Ченсфилд 55" ЕООД, по силата на който „Хоумър” ООД е
доставяло на ищеца посочените стоки, съответно тези доставки са били
действително извършени между страните и именно до тях се отнасят процесните
фактури, цената по които е надлежно заплатена от ищеца в брой. Недоказано
остава съответно твърдението, че въпреки извършването на доставки на стоки, по
тези доставки не е признато иначе съществуващо право на данъчен кредит в
резултат от действията на ответника при изпълнение на задълженията му по
договора за счетоводно обслужване с възложител ищеца.
По
договора за счетоводно обслужване изпълнителят следва да престира конкретен
резултат – редовно водени търговски книги в съответствие с изискванията на
Търговския закон, Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и добрите
практики. При неизпълнение, в т.ч. неточно изпълнение по договора, възложителят
има право на обезщетение за вреди по общите правила. Това право съществува
успоредно със специфичните права на поръчващия уредени в чл. 265 ЗЗД. При
няколоко едновременно съществуващи правни възможности за осъществяване на
правата му, кредиторът сам избира коя от тях да реализира. В конкретния случай
се претендира обезщетение за неизпълнение или т.нар. компенсаторно обезщетение
на основание чл. 79 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 ЗЗД, вредата обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото същите са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договора и са могли да бъдат предвидени от
страните при сключването му. Вината в гражданското право се предполага.
Виновното поведение при форма на вина небрежност се изразява в неполагане на
дължимата грижа. Доколкото по делото е безспорно установено непризнаване на
данъчен кредит по фактури, които са били включени от ответника в дневника за
покупки и справките-декларации по ЗДДС и при липса на доказателства, че
ответникът е положил дължимата грижа при осчетоводяване на тези фактури,
съответно, че няма вина за непризнаване правото на данъчен кредит, съдът намира
че е налице неизпълнение по сключения между страните договор за счетоводно
обслужване по причина, за която отговаря ответникът. Същевременно, основателно
е възражението на ответника, че работата е била приета от ищеца. С подписването
на годишните счетоводни отчети от страна на управителя на ищцовото дружество С.,
кредиторът е приел извършената работа. Няма данни да е възразил. Не се касае за
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
са се появили по-късно. От една страна ползваният данъчен кредит е в значителен
размер. От друга страна разходите за суровини и материали, от една страна, и тези,
за външни услуги, от друга страна, се отнасят в различни графи в отчета за
приходите и разходите (ОПР). Услугите по процесните фактури, изчислени съобразно
размера на начисления ДДС, са на обща стойност 427418,15 лева без ДДС. От тях
141750,00 лева са фактурирани през 2012 г., а 285668,15 лева – през 2013 г.
Съответно, в обявените на интернет страницата на Търговския регистър по
партидата на „Ченсфилд 55" ЕООД ОПР за 2012 г. разходите за външни услуги
са в размер на 164 хил. лв., а в ОПР за 2013 г. разходите за външни услуги са в
размер на 435 хил. лв. Следователно, процесните услуги заемат един значителен
дял (между 65 и 85 на сто) от общите разходи на дружеството за външни услуги.
Касае се за явен недостатък. Управителят носи отговорност за цялостната дейност
на дружеството, в това число за воденето на търговските книги и верността на
изготвените годишни финансови отчети. С подписа си, в качеството сина органен
представител, управителят изразява директно волята на дружеството като
юридическо лице за приемане на извършената от съставителя на отчетите работа (в
случая от ответника). Ищецът не е положил грижата на добър стопанин при
изпълнение на задължението си по чл. 264, ал. 1 ЗЗД да приеме извършената
работа. При това положение на основание чл. 83, ал. 2 вр. чл. 264, ал. 3 ЗЗД ответникът
не дължи обезщетение за вреди.
Досежно
вредите: Настъпването на вреди не се доказа. От една страна, непризнаването на
данъчен кредит, който поначало е бил начислен неправомерно, не представлява
вреда. В случая, ищецът се е ползвал с имуществена облага, която не му се
следва, в резултат на което е ощетил бюджета. Самият той не е ощетен, а
напротив – облагодетелствал се е. Същевременно, ищецът не релевира твърдение,
че е заплатил на бюджета начисления му данък, съответно не е ангажирал
доказателства в тази насока. От друга страна, не се доказа, че процесните
фактури е следвало да имат друго съдържание – за доставка на консумативи и
резервни части, което да обоснове право на данъчен кредит в полза на ищеца.
Извършването на доставки на консумативи и резервни части, които според ищеца ответникът
не е осчетоводил в нарушение на задълженията му по договора за счетоводно
обслужване, не се доказа по делото. Следователно, дори данъкът да беше реално
внесен, то не би било налице основание за ангажиране отговорността на ответника
за нанасяне на вреда на дружеството ищец, тъй като по делото не се доказа, че е
имало реални доставки на стоки, които не са били надлежно осчетоводени. Както
бе посочено по-горе, при неправомерно начисляване на данъчен кредит внасянето
на данъка в републиканския бюджет не е вреда, а изпълнение на съществуващо
данъчно задължение. Вреда би била налице при наличие на правно основание за
ползване на данъчен кредит, който не е признат поради зле водено счетоводство.
Наличие на такова основание, обаче, по делото не се установи.
Искът
следва изцяло да се отхвърли.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства
за извършване на такива.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен от „Ченсфилд-55” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С.П.С. – управител, срещу Ц.К.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща част от
претърпени от ищеца вреди в общ размер 98301.70 лева, която сума е сбор от
допълнително определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 85483,63 лева –
главница и законна лихва за забава в размер на 12818,07 лв. към датата на
предявяване на иска, установени с ревизионен акт (PA) №
Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г. в резултат на непризнато право на данъчен
кредит за данъчни периоди1 както следва: м. 08/2012 г. в размер на 6 000 лв. по
фактури № 1/29.08.2012г., № 2/30.08.2012 г., № 3/31.08.2012 г., както и лихва за забава в
размер на 1 447,74 лв.; м. 09/2012 г. в размер на 6 000 лв. по фактури №
4/21.09.2012 г., № 5/24. 09. 2012 г., № 6/25. 09. 2012 г., № 7/26. 09. 2012 г.
и фактура № 8/28.09.2012 г. както и лихва за забава в размер на 1 396,94 лв.;
м. 10/2012 г. в размер на 6 000 лв. по фактури № 9/21.09.2012 г., №
10/12.10.2012 г., № 11/11.10.2012 г., № 12/19.10.2012 г., № 13/29.10.2012 г., както
и лихва за забава в размер на 1 344,45 лв.; м. 11/2012г. в размер на 6 000 лв.
по фактури № 14/05.11.2012 г., № 15/13.11.2012 г.,№ 16/16.11.2012 г., №
17/21.11.2012 г., № 18/29.11.2012 г., № 19/29.11.2012 г., както и лихва за
забава в размер на 1 293,65 лв.; м. 12/2012 г. в размер на 4 350 лв. по фактури
№ 20/05.12.2012 г., № 21/13.12.2012 г., № 22/16.12.2012 г., № 23/21.11.2012 г.,
както и лихва за забава в размер на 900,05 лв.; м. 10/2013 г. в размер на 14
855 лв. по фактури № 25/02.10.2013 г., № 26/07.10.2013 г., № 27/11.10.2013 г.,
№ 28/15.10.2013 г., № 29/23.10.2013 г., № 30/30.10.2013 г., както и лихва за
забава в размер на 1815,97 лв.; м. 11/2013 г. в размер на 19 877,48 лв. по
фактури № 31/05.11.2013 г., № 32/07.11.2013 г., № 33/11.11.2013 г., №
34/14.11.2013 г., № 35/18.11.2013 г., № 36/20.11.2013 г., № 37/25.11.2013 г., №
38/29.11.2013 г., както и лихва за забава в размер на 2 263,98 лв.; м. 12/2013 г.
в размер на 22 374,15 лв. по фактури № 39/02.12.2013 г., № 40/02.12.2013 г., №
41/06.12.2013 г., № 42/09.12.2013 г., № 43/11.12.2013 г., № 44/02.12.2013 г., №
45/16.12.2013 г., № 46/18.12.2013 г., № 47/18.12.2013 г., както и лихва за
забава в размер на 2 355,29 лв., както и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното погасяване
на задължението.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: