РЕШЕНИЕ
№ 1577
гр. Пловдив, 21.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря П.Д., като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1004 по
описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на Л.Х.И., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
адвокат Р.В.Р.,срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г., издаден от А.К.на длъжност младши
експерт, оправомощен със заповед №
РД-09-506/16.08.2012 г., потвърден с решение изх. № Ж-29/25/06.03.2020 г. на
началник сектор „Местни данъци и такси“ при община Сопот, оправомощен
със заповед № РД-09-82/05.03.2020г., в частта на установения данък върху
превозните средства за периода 2010 г. – 2013 г. в размер на 115,20 лв.
главница и 47,01 лева лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че незаконосъобразно
са установени задължения в тежест на оспорващия за периода 2010 г. – 2013 г.,
тъй като предметът на облагане - лек автомобил рег. № ***, считано от
01.06.2006г. е с прекратена по силата на закона регистрация, поради изтичане
срока на валидност на регистрационните табели. В подкрепа на това твърдение се
сочи правилото на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и
на ремаркетата, теглени от тях. Поддържа се също, че установените с акта
задължения се явяват и погасени по давност. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - началник сектор „Местни данъци и такси“ при община Сопот,
чрез процесуалния си представител в отговор на жалбата и чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа становище, че оспорването е неоснователно.
Твърди се, че според данните от информационната система за местни данъци и
такси при община Сопот и информационните масиви на КАТ - Пловдив регистрацията
на автомобила е прекратена едва на 18.05.2017 г. Същият бил спрян от движение
на 01.01.2007г., но това обстоятелство било ирелевантно за дължимостта на
данъка по чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ. Сочи се, че прекратяването на
регистрацията на превозно средство може да бъде в резултата на заявление от
собственика или служебно по почин на контролните органи, но не и пряко по
силата на закона. В тази насока се отбелязва и наличието на съдебна практика,
отразена в решение № 7924 от 30.06.2015г. на ВАС по адм.
дело № 15280/2014г. Относно възражението за изтекла погасителна давност се
поддържа, че с издаването на АУЗД на 17.12.2014г. давността за задълженият от
2010 г. – 2013г. е прекъсната като от този момент е започнала да тече нов давностен срок, който не е изтекъл, тъй като е спрян с
факта на предприетите действия по принудително изпълнение и обжалването на
АУЗД. Иска се присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Л.И. е подал жалба вх. № Ж-29/26.10.2018 г. против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г., по тази жалба се е произнесъл кметът на община
Сопот с решение № Ж-29/1/05.11.2018г. Последното е прогласено за нищожно с
влязло в сила определение № 50/10.01.2019г. по адм.
дело № 3512/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив и преписката е
изпратена за произнасяне на компетентния орган при община Сопот. Директорът на
дирекция „Специализирана администрация“ при община Сопот е издал решение №
Ж-29/10/12.03.2019г., с което е оставил жалба вх. № Ж-29/26.10.2018 г. без
разглеждане, поради просрочие. Решението е обжалвано пред Административен съд –
Пловдив, който с влязло в сила определение № 2446 от 04.12.2019г. по адм. дело № 820 по описа за 2019 г. го е отменил като е
приел, че Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г. не е бил редовно връчен на Л.И., поради което
срокът за обжалването му по съдебен ред не е пропуснат. Преписката отново е
върната на компетентния орган при община Сопот за произнасяне по същество, в
резултата на което е издадено решение № Ж-29/25/06.03.2020 г. на началник
сектор „Местни данъци и такси“ при община Сопот, с което е потвърден оспореният
в настоящото производство Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК. Видно от представеното по делото известие за доставяне /л.103/,
административния акт е съобщен на адресата на дата 10.03.2020г. Жалбата, сложила в хода съдебното
производство, е регистрирана в община Сопот на дата 18.03.2020г. При това
положение се установява, че административният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред контролния в йерархията на местната приходна администрация
орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, който с решението си изцяло го е потвърдил. Изискването
на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за
задължително обжалване на акта по административен ред като предпоставка за
допустимост на съдебното му обжалване е спазено. Така постановеният от ръководителя
на звеното за местни приходи в общината резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Акт за установяване на задължение №
6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г. е издаден от А.К.на длъжност младши експерт при
община Сопот, оправомощен със заповед №
РД-09-506/16.08.2012 г. на кмета на община Сопот. Административният контрол
върху ката е проведен пред началника на
сектор „Местни данъци и такси“ при община Сопот, действащ в качеството на орган
по чл. 107, ал. 4 от ДОПК (по силата на заповед № РД-09-82/05.03.2020 г. и кмета
на община Сопот). Изложеното
налага да се приеме, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, определен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.
ІV. За фактите:
7. Л.Х.И. е подал декларация
№ **********/10.12.2004г. по чл. 54 от ЗМДТ, в която е отразил факта на
придобиване на лек автомобил „Фиат 125P“ с рег. № *** и мощност 48 kW.
8. Орган по приходите в
община Сопот е отправил покана за
доброволно изпълнение изх. №
6618-ПДИ-270/09.04.2014г. до Л.Х.И., за погасяване на задължение по партида № ***_041210,
представляващо данък върху превозните средства по декларация №
**********/10.12.2004г. в размер на 115,20 лв. главница и 38,93 лева лихва.
Поканата е връчена на Л.Х.И., чрез Х.Л.И. – син, срещу разписка и подпис на
14.07.2014г. Няма данни за подадени от Л.Х.И. възражения или искания за справки
за начина на изчисляване на данъка.
9. Издаден е Акт за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г., с който на основание
чл. 52 от ЗМДТ и чл. 48, ал. 1 от Наредбата за размера на местните данъци в
община Сопот, приета с решение № 28, взето с протокол № 5 от 21.02.2008г. на общински съвет Сопот, на Л.Х.И. по партида
№ ***_041210 са определени задължения за данък върху превозните средства по
периоди и размери както следва: 2010г. – 57,60 лева главница и 33,53 лева
лихва; 2011г. – 19,20 лева главница и 6,47 лева лихва; 2012г. - 19,20 лева
главница и 4,48 лева лихва и 2013г. - 19,20 лева главница и 2,53 лева лихва.
Актът не е връчен редовно на адресата. Представеното по делото известие за
доставяне /л.15/ е подписано и получено от неизвестно лице. Това обстоятелство
е удостоверено със съдебно - графологична експертиза
входа на адм. дело № 820 по описа за 2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
10. До Л.Х.И. е отправена
нова покана за доброволно изпълнение изх. № 6618-АУЗД-147-1/17.02.2015г. за
погасяване на задължение по партида № ***_041210, представляващо данък върху
превозните средства по Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г. в размер на 115,20 лв. главница и 49,01
лева лихва. Поканата е връчена на Л.Х.И., чрез Х.Л.И. – син, срещу разписка и
подпис на 26.03.15г.
11. Кметът на община Сопот е
издал Акт за възлагане на публично вземане № **********/13.04.2017г., с който
събирането на задълженията на Л.Х.И. по АУЗД № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г. е
предоставено на частен съдебен изпълнител, при което е образуван изпълнително
производство № 20178210400889.
12. Л.Х.И. е подал жалба вх.
№ Ж-29/26.10.2018г. до директора на дирекция „Събиране на приходите“ при община
Сопот, с която е оспорил установените му по АУЗД № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г. публични
задължения. Процесуалния ход на жалбата и издадените във връзка с оспорването
административни и съдебни актове бяха обсъдени по – горе в настоящото решение,
поради което преповтаряне на тези факти и обстоятелства не е необходимо.
13. Според удостоверение от
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив рег. № 103000-8672/03.06.2020г. притежаваното от Л.Х.И. моторно превозно средство с рег.
№ *** е с дата на първа регистрация – 18.06.1981 г. и статус към настоящия
момент - служебно прекратена регистрация считано от 18.05.2017г., 11:45 часа.
Посочената дата е отразена и в ангажираното от оспорващия свидетелство за
регистрация № 193273 на МПС с рег. № ***. Същите данни са предоставени и по повод
писмо изх. № С-4511/18.09.2019г. на кмета на община Сопот /л.81/.
V. За правото:
14. Според чл. 4, ал.1 вр.
чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и
такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно
ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
Разпоредбата на 52, ал. 1
от ЗМДТ предвижда облагане с данък върху превозните средства на превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По
смисъла на чл. 53 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на превозните
средства.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ собствениците на превозни средства имат задължение да декларират пред общината
по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок
от придобиването им.
Според § 18 от ПЗР на ЗМДТ
(ДВ. бр. 110 от 21.12.2007 г., в сила от 01.01.2008г.)
Общинският съвет определя размера на местните данъци до 29 февруари 2008 г. В
случай че в този срок не е определен размерът за местните данъци, за 2008 г. се
прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона.
Съгласно чл.1, ал.2
от ЗМДТ общинския съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 на
чл.1 от ЗМДТ при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ.
Правилото на чл. 55 от ЗМДТ (приложима ред. ДВ, бр. 110 от 2007 г.), предвижда
за леките автомобили размерът на данъка да се определя съобразно мощността на
двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както
следва: над 37 kW до 55 kW
включително - от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW; В зависимост от годината на производство
данъкът се умножава със следните коефициенти: над 14 години – 1; над 5 до 14
години – 1,5; до 5 години – 2,8.
Според чл. 48, ал. 1, т. 2
от НРМД на община Сопот (http://www.sopot-municipality.com/ob_savet/naredbi/files/17naredba%20za%20razmera%20na%20mestnite%20danatsi%20v%20obshtina%20sopot.pdf), приета с решение № 28, взето с протокол № 5 от заседание на 21.02.2008г.
на Общински съвет Сопот (http://www.sopot-municipality.com/joomla/images/stories/obsavet/reshenia/reshenia2008/reshenie%2028.pdf)
, към датата на издаване на № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г. размерът на
данъка върху превозните средства, за леките автомобили с мощност на двигателя
над 37 kW до 55 kW
включително, е определен на 0,40 лв. за 1 kW, коригиран
с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: над 14
години – 1.
Нормата чл. 48 от НРМД на
община Сопот (http://www.sopot-municipality.com/joomla/images/stories/obsavet/naredbi_2020/naredba_mestni_danaci_2020.pdf)
е била предмет на изменения с решение №309/2018 г. и решение №54/2020 г. на
общински съвет Сопот, които се явяват неприложими към процесния период.
Според чл. 60 от ЗМДТ (ред.
ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) данъкът се заплаща на две равни
вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е
дължим. На предплатилите за цялата
година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто. След изменението на нормата
(ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) в периода 2011 г. – 2014 г. данъкът
върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1
март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На
предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
Според чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ бр. 95 от 2009 г. в сила от 1.01.2010 г.), за превозните
средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца,
следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от
употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено
задължение за предаване за разкомплектуване, данък не
се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на
удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Съгласно ал. 5 от същата норма (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018
г.) алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена
регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС
ISO 7591.
15. Според чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК общинските
вземания за данъци са публични вземания. По правилата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.С изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа.
Според чл. 172, ал. 1, т.
4 от ДОПК давността се спира, когато актът, с който е определено задължението,
се обжалва. Алинея втора на същата норма, предвижда прекъсване на давността с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/.
16. Според § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (обн., ДВ,
бр. 31 от 14.04.2000 г.), табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, са валидни до 31.V.2006 г. Правилото на ал.
3 предвижда от 01.VI.2006 г. служебно да се прекратява регистрацията на всички
превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на
изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Съгласно чл. 18 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. (ДВ. бр. 67 от 2012 г.) прекратяването на регистрацията
на превозно средство може да стане по инициатива на собственика чрез писмено
заявление или служебно по почин на контролните органи в хипотезите на чл. 18б.
17. Как се отнася обсъдената фактическа и правна
обстановка към спецификите на настоящия казус?
Между страните не седи
спор, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
собственик на моторно превозно средство с рег. № *** и дата на първа
регистрация – 18.06.1981 г., за което обстоятелство е подал декларация №
**********/10.12.2004г. по чл. 54 от ЗМДТ. Няма спор и относно това, че регистрационните
табели на процесното превозно средство не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 и същите не са подменени в
сроковете, предвидени в § 3, ал. 2 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Спорът се концентрира относно прилагането и тълкуването на ал. 3 от посочената
правна норма във връзка с изключението за дължимостта
на данъка по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. След сравнителен анализ на редакциите на
чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. се установява, че извън изричната
възможност за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство по
реда на § 3, ал. 3, законодателят едва с новата т. 2 (ред. ДВ бр. 67 от 2012 г.)
е предвидил общо основание за служебно прекратяване на регистрацията наравно с
възможността по т. 1 – по писмено заявление от собственика. В този аспект
разпоредбата на § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 създава правно основание за
служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън посочените
в чл. 18б вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45. Това
правно основание има еднократно действие и поради това законодателят не го
включва в основния текст на чл. 18б от Наредба № I-45, а го поставя в
преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Инициативата за прекратяване
на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви
с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1
и 2 от Наредбата № I-45 /така Решение № 11234 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 295/2015 г., VII о./. Нормата на § 3, ал. 3 ПЗР
Наредба № I-45/24.03.2000 г. не въвежда прекратяване на регистрацията по силата
на нормативен акт, а дава правно основание за провеждане на процедура по
прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т.е.
служебно, каквато възможност до този момент не била предвидена /така Решение №
7924 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2014
г., VII о./. Този извод се подкрепя и от съдържанието на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ,
който макар неприложим в настоящото производство очертава приложното поле на
служебното прекратяване на регистрацията в периода 01.06.2006 г. - 01.01.2018 г. на визираните в § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 превозни
средства. Самото прекратяване на регистрацията представлява и юридическият
факт, който дава основание за отпадане на задължението за заплащане на данъка
съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Този факт, за да бъде правно значим, следва да
бъде проявен към 01.01.2010 г. – датата на влизане в
сила на изключението от данъчно облагане, респ. преди или през периода, за
който са определени данъчните задължения на собственика на превозното средство.
Тук следва да се отбележи, че за приложимостта на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е ирелевантно обстоятелството дали превозното средства е било
спряно от движение, щом едновременно с това не е била прекратена и
регистрацията му. Този извод кореспондира с правилото на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ,
което визира като обект на облагане превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, без оглед на това дали същите
са в движение.
В случая както в справката
от контролните органи на МВР, така и в свидетелство за регистрация № 193273 на
МПС с рег. № *** е отразено, че фактът на служебното прекратяване на
регистрацията е настъпил на 18.05.2017г. Тоест проявлението му не дава
основание за прилагане на режима по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за задълженията на
оспорващия, формирани в периода 2010г. – 2013г.
При извършена от съда
служебна аритметична проверка се констатира, че размерът на данъка за 2010г. е
определен в противоречие с правилото на чл. 48 от Наредбата на община Сопот
(ред. решение № 28/2008 г. на общински съвет Сопот) и предвидените по т. 2 от
текста стойности, така като са цитирани и в мотивите на АУЗД. Процесният автомобил е с декларирана мощност на двигателя
48 kW, които умножени по 0,40 лв. формират главница
от 19,20 лева, която се различава от определената за 2010г. главница в размер
на 57,60 лева. Размерът на последната съответства на данък в размер на 1,20 лв.
за 1 kW, за който не са ангажирани
доказателства да е бил определен за посочения период по реда на чл.1, ал.2 от ЗМДТ. Главница в този размер не се обосновава и от правилото на § 18 от ПЗР на
ЗМДТ (ДВ. бр. 110 от 21.12.2007 г., в сила от 01.01.2008г.),
доколкото според чл. 55 (ред. ДВ, бр. 110 от 2007 г.) минималният размер на
данъка за леките автомобили с мощността на двигателя над 37 kW
до 55 kW е определен на 0,40 лв. за 1 kW. При това положение законосъобразният размер на данъка
за 2010г. се установява в размер на 19,20 лева главница (48*0,40*1=19,20).
Посредством програмен продукт на Националната агенция за приходите (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp)
върху главницата за периода 01.04.2010г. – 17.12.2014г. се установява лихва за
забава в размер на 4,64 лева, а за периода 01.10.2010г. – 17.12.2014г. – лихва
4,15 лева или общо 8,79 лева.
Размерът на данъка за
2011г., 2012г. и 2013 г. е определен съобразно правилата на чл. 48, ал. 1, т. 2
от НРМД на община Сопот. По делото няма
спор, че задълженията не са платени в срока по чл. 60 от ЗМДТ, поради което
законосъобразно върху съответните главници са определени и лихви за забава.
Възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно. Давностният срок
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за първото по ред задължение е започнал да тече от
01.01.2011г. Срокът е прекъснат на 17.12.2014г. с
издаването на АУЗД, от който момент е започнала да тече нова пет годишна
давност, която е била спряна на 26.10.2018г. с подаването на жалба срещу АУЗД. Абсолютната десет годишна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла към настоящия момент, поради
което задълженията за 2010г. не са погасени. Този извод се отнася и за данъка
за 2011г., 2012г. и 2013 г.
18. Мотивиран от горното,
при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен
акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, но частично незаконосъобразен, поради което по реда на
чл. 160, ал. 1 от ДОПК следва да бъде изменен.
V. За разноските
19. Предвид изхода на делото
претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява частично
основателна. Същите се доказват в размер на 10 лева за заплатена държавна
такса, от които по съразмерност на уважената част от жалбата следва да бъдат
присъдени 3,89 лева. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
На основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК се дължи присъждане на съдебни разноски и на ответника
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, които се установяват в размер на
366,45 лева от доказания разход за адвокатска защита в размер на 600 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г., потвърден
с решение изх. № Ж-29/25/06.03.2020 г. на началник сектор „Местни данъци и
такси“ при община Сопот, в частта с която на оспорващия са определени задължения
за данък върху превозните средства за периода 2010 г. за разликата от 38,40 лева главница и 24,27 лева лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Х.И., ЕГН ********** с адрес:
***, чрез адвокат Р.В.Р.,срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-147-1/17.12.2014 г., потвърден с решение изх. №
Ж-29/25/06.03.2020 г. на началник сектор „Местни данъци и такси“ при община
Сопот, в частта на установения данък върху превозните средства за периода 2010 г.
– 2013 г. в размер на 76,80 лева главница и 22,27 лева лихва.
ОСЪЖДА община Сопот да заплати на Л.Х.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 3,89 лева /три лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л.Х.И., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на община Сопот сумата от 366,45 лева /триста шестдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: